Семеен бюджет

Да , зависи от обстоятелствата , но по принцип колата е ортак на джоба и ако мога да я избегна , предпочитам да нямам .
За момента е така и дано не ми се наложи .
Никога не съм искала да имам кола , страх ме е да шофирам .
Пари да има - транспорт се намира .

За съжаление в София е твърде оптимистично работата, детската градина и училището (примерно) да са бързо обходими с градски транспорт  . Ето  - на мен работата ми е на много удобно място, рейсовете са прилични. Обаче сина е в детска в съседен квартал, който директно ме отдалечава от работата. Дъщерята пък я водя на друго място. За да ползвам градския транспорт трябва да стана в 5.30 сигурно. Виж - като бяхме без деца - колата се ползваше само уикендите.

Иначе разходите на колата много зависят... Аз за ремонт пари почти не давам, въпреки, че колицата е на 8г.+ Ако я одраскам/одраскат - поема застрахователят. Смяна на масла и филтри веднъж годишно +2 застраховки и това е (засега). 

Най-неприятният момент последните години в живота ми беше когато нямах кола. Мъжът ми водеше баткото на училище и го прибираше в обедната почивка. Все едно в затвора бях. Как не почнах с розовите хапченца тогава - не знам...

Всъщност е до деца и брой деца.Тези, без деца е лесно да са без кола.Когато обаче тръгваш от офиса в 17:00 и в 17:15 трябва да си на вратата пред градината положението светкавично се променя.
Пример-миналата година има ситуация, в която в един уречен кратък диапазон от време двете деца трябваше да бъдат доставени на различни места, плюс мъничко след това и аз да се класирам в офиса.Пеша от точка първа до точка втора ми е 20 минути стегнат ход, с дете малко повече, на лошо време също.С кола е за 5 минути.Може д е смешно на някой, но с колата спестявам до един час път на ден, често и повече.

Jizzlobber, със или без деца, не всички ходят на работа или имат работно време.

Да, но повечето имат. Ако бях домакиня, каквато бях доскоро, кола почти нямаше да ми трябва.
Ама уикендите - пак си трябва, лятото почти не седим в Сф.

Асос, пак ли за изключенията?
 
Ми ето-мъжа ми не ходи.И той да беше-и той трябваше за десет минути да разхвърля две деца на две различни места.Или следното-училище свършва в 17:30, тренировката и започва в 18:00.Аз и да не работш-за половин час не можем да прелетим до мястото, само до спирката ни е 20 минути.

Та-не е до работно време, а до наличие на деца и в зависимост от бройката.Аз водя две деца на различни места по няколко пъти на ден.Когато бях без деца, със или без работа-колата не ми е била необходимост ни най-малко.Дали ще се прибера в 8 или в 5-не ме чака никой никъде.Или не чака на мен да го заведа някъде.

Бройката деца утежнява ситуацията безспорно, но например, когато съм дежурна имам 1 час да се прибера от офиса вкъщи, пътьом минавайки през детската градина, и да продължа да работя. Е, това е абсурд да стане с градски транспорт.

За колите ли говорим. Надявам се на пролет да си имам моя собствена. Просто си е необходимост. Наистина е трудно да се поддържат две коли, но понякога просто трябва. Докато нямах дете, не ми е трябвала. Но сега ще трябва да водя детето на ясла в друго населено място, а оттам - на работа. Мъжът ми през това време също е на работа и му трябва неговата си кола.

Когато бях домакиня, ми трябваше 10 пъти повече кола, отколкото сега, когато се влях в редиците на трудещите се.

И аз май скоро ще ги почвам, че моята тепърва започва.  

А на мен не ми трябва за нищо. Честно обаче разходките с колело много ми липсват.   Кога ли и малкия ще може да кара (колело)?!  

Колата е чудно нещо, стига да можеш да шофираш. Бях сто процента убедена, че няма човек, който да не може да се научи да кара. Записах се на курсове, изкарах ги, бях някакси спокойна и уверена, че и от мен става шофьор. Да, ама не. Не че след курсовете не карах колата, напротив, около година правих опити да возя семейството. Имах и подкрепата на съпруга ми, твърдеше, че се справям чудесно. Обаче така и не се получи, просто не ставам за шофьор. Постоянното усещане, че ще убия себе си и децата си или някой на пътя въобще не ме напускаше. Страшно мъчение е, казвам ви! И се отказах. Сега едното ми дете учи в другия край на София, водя я , прибирам се, развеждам другото си дете по разни занимания в квартала, и него водя на училище, после пак с ГТ ходя за каката прекосявайки цяла София....и ми е едно спокойно  и леко на душата, че не се налага аз да шофирам. Направо мисълта, че ще седна да карам ме докарва до лудост. И по спирки чакам, и в студ, и в жега, но въобще не съжалявам за избора си.
А пък като гледам какви шофьори има около мен, още по-малко съжалявам. Ако голяма част от тях се осъзнаят колко са опасни за движението, подозирам, че доста ще намалее трафика.
Понякога с ГТ се придвижвам по-бързо, отколкото с автомобил.
А да карам зимата...ужас е това просто!
Това, което изписах няма връзка със семейния бюджет, обаче постоянно и около мен слушам как едва ли не без кола не може. Просто...не от всяко дърво става свирка и това е .
Нашата кола през седмицата не се пипа от около година- Съпругът ми преди не мърдаше без нея, обаче сега има метро от вкъщи до работата. Твърди, че не би се върнал към шофирането до работа.

Meтрото е наистина много по удобно от колата, още повече ако работиш в центъра и нямаш осигурено място за паркиране ( а болшинството работещи в центъра нямат). Един път да ти вдигнат колата и си платил една месечна карта за ГТ.
Ако имаш осигурено и безплатно паркиране добре, ама иначе....

Без кола сме жив зян - в момента така се чувствам, а ще ни трябват поне още 3-4 месеца, докато съберем сума за по-прилична такава. За заем не искам и да чувам, затова доброволно съм се вкарала в затвора, тъй като без кола се чувствам точно като затворничка.

Събота и неделя висим като сополи вкъщи. Имаме покана от сто места за гостуване, но няма как да стигнем. Е, не че съвсем няма как, но чакането по спирките и ходенето пеша в студа, не са ми от любимите неща. А като добавим и детето към картинката, положението става още по-зле. Дори и метрото, което ще стигне до нас след година и половина, няма да ми е решение на проблема. Добре, че работата ми е през един квартал, но все пак ползвам такси всяка сутрин.

И друго - как да отидем да си напазаруваме от голяма верига магазини и да носим пълни торби, без кола?  

Валенце, разбира се и на мен ми беше по-спокойно с автобуса. Ноооо, има и друга разлика, ти си у дома, аз съм на работа и нямам възможност да чакам по спирки просто. Не стигам по-бързо с автобуса. Ако от работа тръгна с автобуса-детето просто няма да отиде на занимание-докато стигнем-то ще е свършило. Тествано е, защото имаше проблем с паркирането при нас и исках да го премахна, като ходя пеша. Освен разплакано дете-друго не постигнах.
Тонка, когато бях без кола мъкнех по колкото мога. Не се хваля с това-жалвам се. Сега не ми е по-лесно-сутрин тръгвам с три сака, дамска чанта, боклука и още нещо под мишница. Вечер с това, плюс пазар. То ръка не ми остава колата да си заключа често, та оставям на земята. И това е извън бюджета, ама ми дойде да си го кажа.