Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 31 **

Моите са с 1,3 г разлика.
Малката ми е родена края на декември и в началото се носихме докато се запролети, а баткото в количката. Аз не ползвах кенгуру, а Ергобейби с подложка за новородено. За после препоръчвам количка за породени. Аз имам борд със седалка, но количката щеше да ми е по-удобна защото много ходим по задачи като излизам.
За подготвяне твърде не съм го подготвяла, защото той си беше много малък и нищо не разбираше. Знаеше за бебето и ми галеше и целуваше корема и викаше бебе. КАто го питаш къде е бебето ми вдигаше блузата и галеше корема.
Срещнаха се на изписването на малката, но той не реагира никак. Общо взето като се прибрахме имаше и гости и аз гледах да обърна внимание на него да го гушкам и да му се порадвам. Но като цяло той не усети нещо специално да сее случило или поне не даде такъв вид.
При нас ревност не е имало и вече 9 месеца не се забелязва такова явление. В началото не я отразяваше много и не му е правила впечатление. После започна да ходи да я гледа  кошчето като стои и да ни вика когато я чуе че плаче. Аз се стараех да не се чувства пренебрегнат, за това много помогна факта, че майка ми беше в нас първите 3 месеца и винаги имаше кой да му обърне внимание. Вече малката е на 9 месеца и започва да става човек и се заиграват заедно,започват и да се карат, но то е нормално предполагам.

Emel, ти си героиня!  три и то с толкова малка разлика. Дано има някой да ти помага.
Моите са с 1,9г. разлика. В началото като че ли имаше малка ревност и го ступваше по малко, но сега се заиграват заедно. Дърпат се за играчки и тъй като малкия е много по-нахален, големия отстъпва и реве; в допълнение малкия писка и дърпа и става шоу  

Момичета,

много ви благодаря за бързите отговори относно хилядите ми притеснения! Напоследък наистина се чувствам неподготвена, а и се усещам, че се влюбвам все повече в първородната ми дъщеря. И някак не искам да деля тази си любов с друго бебе. Всичко е в главата ми и знам, че с тези разсъждения няма никога да имам две деца, а винаги съм си мечтала за две луда работа наистина. При мен проблема, които се очертава като най-сериозен е, че след раждането в БГ заминаваме при таткото в Германия. Там той пътува по три дни командировка и ще трябва да седя с бебе на 3 месеца и дете на 1.6 години сам сама. Това ме притеснява ужасно много. Каката ще тръгне на градина там, но ще е само до обяд и следобедите и най-притеснителното - вечерите ще бъда сама с тях. Като цяло нашата кака е ок - спи и яде, не е особено агресивна. Обаче аз съм от тия майки, които не са от най-всеотдайните и си искам моето време....това ме притеснява най-много. Уф, наистина се оплаках, просто ми тежат много в момента тези мисли.
Количка мисля да вземем от Германия като заминем там, защото тук мога да излизам с майка ми и така да бутаме две колички - едната с каката, другата с новороденото.
Добре де, признавам си - страх ме е! Ама мноооооого! 

Няма от какво да те е страх,просто като чета виждам,че никак няма да ти е лесно трябва да свикнеш с по-тежкия режим просто и да се настроиш психически и физически за това,ако не ще се върнеш в БГ,където има кой да помага.Не искам да те плаша,но представи си и като бонус вирусите и настинките,освен всичко останало по грижите.А за личното време просто забрави,ако си сама.Ако децата са по-кротки и по-малко ревящи може и да ти остава малко време,например да си вземеш душ или ако заспят да седнеш на компютъра-това ако спят цяла нощ без да се будят,за да не си изморена и изнервена.Много сили ти пожелавам и здрави дечица.Останалото ще го преживееш някак си.

Чак пък героиня... Още не знам какво ме чака реално. Само предполагам. Зимата съпругът ми е вкъщи и помага повече, а лятото по цял ден съм сама с децата, но няма как. Пращаме големия на село за максимум месец при майка ми, това ми е помощта. Като почне детската градина ту се радвам, че е на детска големия, ту ми се иска да е вкъщи и да е здрав, че като вземе да боледува, малката и тя прихваща.

jalina, няма да се плашиш, на всичко му се намира цаката. Аз живея в Гърция, таткото е моряк, нямам близки тук и си седя сама с месеци. Имах същите страхове, но се влюбих в малката, не деля любовта, удвоих я 
Трудно беше временно, детската градина ми помогна много, тук започват на 2 и половина.

Аз от 10тия ден излизам с двамата, къде сама къде с таткото. Количката за породени ми е голямо улеснение. Сега баткото кара мотор за бутане с крака, а аз в 90% от времето или нося или придържам малката, защото изобщо не ѝ се седи в количката 

Момичета супер много ме успокоихте! Оцелява се все пак, че и време за форум остава )))
В крайна сметка май повечето сте на мнение, че количката за породени е необходимост. Наистина за в началото ще пробвам кенгуру(слинг пробвах с бъдещата кака и въобще не се научих да се омотавам с този шал) и количка, пък после ще го мислим в Германия. Там може и да намерим нещо втора ръка на прилична цена.
Мария - за мен си герой! Аз като знам как ми идваше в повече само с едно дете в Германия си представям какво ти е на теб с две!
Добре още един въпрос - спяха ли заедно децата или в отделни стай? Имаме възможност да бъдат в отделни стай. Малкото при нас, каката в нейната си стая. Притеснява ме само, че второто ще стане зависимо от нас. Каката си спи от новородено в друга стая и нямахме никакви проблеми с нея относно отделянето.

Моите спяха отделно,много се будеха нощем на смени.Сега вече втора седмица за пръв път са в една стая вече,нали са по-големи,но малката ляга към 23ч.,а каката към 21ч,защото не спи през деня.Докато приспя малката говори и мрънка,но разчитам на дълбокия сън на по-голямото.Два пъти успяхме да я събудим вече и да писка изнервена,едвам удържах да не ги отделя,но стиснах зъби.Все някога трябва да свикнат да спят заедно.Сега на 2 и 3 ми е една идея по-леко от миналата година.

Оцелява се определено, аз се успокоявам с идеята че след две три години ще стане по-лесно.Така поне ми разказва леля ми, която също е гледала породени.
ММ е военен и редовно има наряди, както днес излиза сутринта и се връща на другия ден преди обед по някое време ама си ляга да спи до следобед така че два дена го отписвам. И доста често имат учения за по една седмица някъде на майната си. Тогава вече ми идва много нанагорно сама с децата, а тук и твърде никого не познавам и си куткудякам с двамата цяла седмица. Не е лесно като няма кой да помага, но с практиката хващаш нещата как стават най-лесно.
Моите сега са в период в които започнаха да се карат, а и двамата са малки и върви им обясни,че и двамата трябва да си играят с играчката, а не да си я дърпат от ръцете един на друг и да пищят. Уж обяснявам ама то дребното е на 9 месеца и грам не разбира, а големия е много своенравен и моето говорене си остава глас в пустиня.
За спането моите си спят в една стая в която спим всички. За сега нямаме стая в която да отделим големия, а и той спи много неспокойно и само ще ставам да се разхождам през нощта и съвсем няма да се наспя. Случва се да се будят един друг, но не винаги като се разплаче единия другия се буди. Като пораснат живот и здраве и имаме възможност ще ги отделим в отделна стая.
За придвижването определено количка за породени, а за в началото ако ще се носите препоръчвам с две ръце ЕргоБейби с подложка за новородено. Носила съм малката с часове и накрая само ме е заболявал кръста леко, но това защото аз като я нося немога да се отпусна и стойката ми е малко неестествена.

Моите спят заедно в отделна стая, имаме още една спалня, но не искат да се разделят все още. На горният етаж са откакто станаха на 3 и 4г, преди това бях в стая до моята спалня.

Мацки ще ни заключат, заповядайте в НОВАТА ТЕМА