Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 32

Опитах се да мина между капките, ама те кат' куршуми, бееее          
Е, нали сме си стиснали ръцете - лятоска на морето, зимъска - в македонско ще гледаме унуките. И на нас да ни е добре. Курорта ще си караме
Пък то нас нищо не може да ни умори, бе хора. То не беше Чернобил, ГМО, обгазяване, озонова дупка ... лъчетерапия, химии и тн и тн. Опитват се гадовете, ама не им се даваме. Как беше това "В Русия съм, В Русия съм"

Такава интерпретация не бях чувала...

Както писах по рано - на 10.12 оперираха майка ми от рак на гърдата - термина , който употреби докторката е карцинома ин ситу. Премахната е гърдата , всички лимфни възли и част от мускула . В петък изписаха майка , и на сестра ми са и дали някакви стъкълца с проби да ги носи в съдебна медицина / поне така ми каза сестра ми , в тази сграда ги е занесла / . Защо се носят проби там и какъв резултат се чака от там?  Епикризата щяла да е готова когато станат готови тези изследвания - на 27. 12

Нани, Сис има баба мераклийка за гледане на внуци и правнуци! Вие само правете и раждайте внуците, че баба вече не може!   Ще обикаляме света, ще се радваме на топли слънчеви страни и ще си живеем добре, а пък вие младите ще трябва да работите!
Днес си гледам фиша за заплатата - 36 години трудов  стаж! Ама това е повече от половината ми живот! Е затова чакам от вас момичета само новини - за нови бебета, за сватби и други такива новини които ме влудяват от радост и задоволство! Обичам ви!!!

Марги , раншко ни е още за внуци бе.... Ние с Нани сме се разбрали ,ако син ѝ ще идва при щерката ,следващите 5 години да си носи презервативи! Че има да учи момето ! Да се учи та да сполучи!
И после минаваме на схема лятос Варна -морето, зиме-Сандански-полето !

Абе Сис, нали сме си червени шапцици (вица навярно го знаеш) не се разбрахме. Внуците ги чакам от вас, вие ще раждате бебета, аз ще ги гледам. Пък и на правнуци няма да откажа!
Та за бабата мераклийка имах предвид себе си, а не вас! На вас ви е още рано да ставате баби!
Целувам ви и ви желая един прекрасен работен ден!!!!!

Злоби, щом докторката е употребила този термин, това означава, че заболяването е хванато в много ранен стадии и прогнозата е добра в тези случаи.
Стъкълцата не се носят в съдебна медицина, а в лабораторията на доц. Христова, която се намира в Медицинска академия. Може би и съдебна медицина се намира там. От това изследване зависи по нататъшното и лечение.
Успех

Като знам аз как се бях сдухала покрай диагнозата на майка ми... представете си в рамките на една седмица как се случи всичко - от напипването на бучката до операцията.
Толкова много изчетох, че пред очите ми вече беше черно. Затова личен съвет към тези, които тепърва се сблъскват - не четете в интернет! Има много подвеждаща информация, която може да си спестите.
Като излезе хистологията, аз изпаднах в още по-голяма дупка - ХЕР+, голям тумор, 1 мета в лимфите... говорих с много медицински лица, всички ми казаха, че няма повод да се тревожа, защото на човек каквото му е писано, това е. Имало всякакви случаи, така че тръшкането е безсмислено.
В момента майка ми е в почивка от химиотерапиите, предстои лъчетерапия и после пак 4 вливания. Борец е, не мисли за болестта, ходи на работа и по нищо не дава да се разбере какво е претърпяла.
Кураж на всички и успех в борбата!!! 

Благодаря ви, днес я видях и скоро ще я изпишат, нямаме никаква инфо за резултатите...
но съм по-спокойна когато съм до нея и когато я видя, тя е силна, от нея съм се учила и сега и аз ще трябва да съм  благодаря ви !   

Касиопея, на мен от притеснение покрай РМЖ то на мама ми спря цикъла, завъдих си кисти, загубих си съня....,така че те разбирам прекрасно, но нямям съвет за  това как човек се успокоява в такива случаи. Може би, колкото хората, толкова и начините. При мен трябваше да минат 2/3 месеца за да си понаместя психиката.
Само мога да ти кажа да разговаряш и да слушаш лекарите - никакви народни лечители и тям подобни! Един такъв беше обяснил на майка, че това от което била оперирана. не било рак и онколозите просто точели здравната каса на нейн гръб Отне ми време. докато я убедя да продължи с лечението.
А момичетата от форума в много от случаите са ми били по-полезни и от лекарите, защото, както ще установиш, последните не са никак приказливи.
Друго, което си спомням е, че всяко чакане (ние хванахме отпускарския период през лятото) ме изнврвяше до лудост, защото си мислех, че се губи ценно време и онова осмокракото расте едва ли не с минути.   Но при мен притесненията бяха за това да не би да се пропусне нещо, което е важно в такива случаи, и дали ще се осигури възможно най-доброто лечение. С течение на времето поизпарих чувството си, че контролирам нещата и се успокоих.
Никога не съм се съмнявала в добия изход!

Стискам ви палци и пожелавам на теб и на майка ти и на всички пишещи и четящи форумки желязно здраве и светли мисли!

П.С. Утре мама е на последната химиотерапия. Някой от вас има ли отзиви за лъчетерапията в Токуда? Ако човек може да си го позволи финансово, заслужава ли си да отиде там?

Добро утро! От 5 часА съм станала-като лудите...не спря да вали цяла нощ, а днес съм на последната си химия-как ще стигна до там, не зная.
 Иначе навън е много красиво.  И се сетих за вас .

 Спорен ден!

Луди Пеперуди,мисля,че пътя през Арбанаси е вече затворен,поне вчера беше много зле там,за предпочитане е през Шереметя.Успех за последната химия! 

unna, благодаря ти за подкрепата    когато мога чета част от предните теми, последните два дни малко се успокоих (трябваше, за да не се поболея и аз). Върнах си необходимата вяра и надежда, които ми дават сила, сила ми дава най-вече и мама; успях да я видя два пъти и това много ми помогна, тя е силна, надявам се да успее да пребори всичко, но когато я виждам като преди усмихната и мед ми капе на сърцето  Беше ми много трудно да приема този факт, все още ме е страх да не изпадна в бездните, в които бях първите дни; Много се бях оплашила, сега чакаме резултатите и се молим  нищо друго не мога да направя сега, надяваме се да се възстанови бързо и по празниците да сме всички на топличко у дома усмихнати  обещали са да я изпишат за празниците;

ДобрЮтро! Замъкнах се вчера до ВТ с една Лада Нива-бойна, безотказна машина в снега, благодарение на приятел-сега се чудя как да му се реванширам...Днес ше се тътря с маршрутка, пътят вече е добре. Аз изпращам новопоникналата си коса в миналото-от новите вливки пак се почна, пък така ми свидят тези 5-6 см къдрави косъмчета, за дългите преди година не съм съжалявала така. Ама здраве да е... Светът свършва-ще го изпратя с една цица, добре окръглена и гологлава, ако след хиляда години ме намерят учени, ще ме мислят сигурно за чудо на природата /че имам и друди дефекти де, ама те са само за късметлиите, които ме намерят при разкопките /.
Кадсиопея, и за миг не помисляй да показваш тревогите си пред мама-знам, че е трудно, мнго трудно. Повярвай-ако тя усети това, ще мисли повече за теб,  за останалите, откокото за себе си. На мен сън не ми даваше паниката, която усещах около себе си, а изпуснатите думи от съпруга ми, от майка ми, казани в моменти, когато не са овладяли собствения си стрес-помня и до днес-подчути тел разговори, или нещо помежду тях си...Така че-съберете се психически и нека празниците ви да са весели , а новата година-успешна  !

Луди пеперуди, ти сега за една коса ли си? (това е майтап, предполагам, че няма да се обидиш)
Важното е всичко да свърши и резултата на финала да е отличен.