- Публикувана: 26 окт. 2012, 21:11 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2012, 21:53 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 160
Момичета,това което пишете е ясно,моят въпрос е по-скоро как биха се развили по-нататъшнте отношения между Керим и Фатмагюл,ако това се беше случило.
Е, аз допълних и отговорих какво е мнението ми и по този въпрос - просто се върни страница назад.
) 
Момичета,това което пишете е ясно,моят въпрос е по-скоро как биха се развили по-нататъшнте отношения между Керим и Фатмагюл,ако това се беше случило.
При всички обстоятелства той щеше да бъде до нея.
Момичета,това което пишете е ясно,моят въпрос е по-скоро как биха се развили по-нататъшнте отношения между Керим и Фатмагюл,ако това се беше случило.
При всички обстоятелства той щеше да бъде до нея.
Какво би му коствало това, обаче? Представи си - Фатмагюл - мразеща, Фатмагюл - проклинаща с въпроса си "Защо са такива мъжете?", Фатмагюл - неспособна да приеме докосване, поглед, присъствие... Колко още би могъл да понесе Керим?
Нека не забравяме, че всяка рана на Фатмагюл съществуваше удвоена от чувството за вина у Керим. Да, той е силен, да той я обича, да той е готов на всичко заради нея, но колко още отблъскване и болка да гледа нейната болка би могъл да понесе? Опасявам се, че в такъв случай щеше да стане много страшно за него... Първия път не помисли да се самоубива, защото не вярваше, че и е причинил това, което са и сторили останалите... бореше се за нейното възстановяване, знаеше колко време и усилия от нейна и негова страна бяха нужни, за да напреднат с малки крачки към "нормалното". Сега, опасявам се, не би издържал нови месеци такива мъчения. Този път той би могъл да посегне на себе си.
Но все пак този сценарий ни беше спестен, така че - нека не го мислим, както и грешките в годините.
Но все пак този сценарий ни беше спестен, така че - нека не го мислим, както и грешките в годините.
Добре,че сценаристките не бяха толкова жестоки,че да им стоварят и това на главата.
Аз бях против и отвличането (
), но при предишното обсъждане стигнахме до извода, че само така би могъл да се проведе разговорът, който да освободи напълно и окончателно Фатмагюл от нейното "ако"... спрямо Налчалъ. Нали малко преди това тя докосна детето, което можеше да бъде нейно, ако... Тези "ако" нямаха своето решение до момента на отвличането. С деянието си Налчалъ окончателно се приравни с останалите насилници. Вече не съществуваха "ако" и съжаления за тях у Фатмагюл.
Интересно,че аз колкото и пъти да гледам,(а съм гледала сериите n пъти 
) реагирам,ядосвам се и се радвам по един и същи начин на различни моменти.И сега и преди адски се нервирах на Фатмагюл като "сложеше" тази печална физиономия и започнеше да страда за Мустафа.От начало до край нейното отношение към Мустафа остана не дотам категорично ясно за Керим.
) реагирам,ядосвам се и се радвам по един и същи начин на различни моменти.И сега и преди адски се нервирах на Фатмагюл като "сложеше" тази печална физиономия и започнеше да страда за Мустафа.От начало до край нейното отношение към Мустафа остана не дотам категорично ясно за Керим.
Маричка,написали сме едно и също изречение.Иначе по принцип и аз мисля като теб,че не би могъл да понесе емоционално и физически такъв ужас!
Единственото, което ме дразнеше в сценария, беше вечната двусмисленост, замъгленост и неяснота в отговорите на Фатмагюл на въпросите на Керим, които го вълнуваха толкова много и го водеха към необмислени постъпки. Уж се разбраха да си казват "всичко, всичко", което си мислят, уж се стараеха да го прилагат, а тя винаги се измъкваше с мълчание и двусмислени реплики от най-болезнените за Керим въпроси. Много гадно.
Пък и малко нереално, ако съм честна пред себе си. Като знам аз на 20 г. как си казвах нещата напряко... ама Фатмагюлката е Близнак, а аз - Стрелец... вероятно не трябва да съдя по себе си.
))
Интересно,че аз колкото и пъти да гледам,(а съм гледала сериите n пъти ) реагирам,ядосвам се и се радвам по един и същи начин на различни моменти.И сега и преди адски се нервирах на Фатмагюл като "сложеше" тази печална физиономия и започнеше да страда за Мустафа.От начало до край нейното отношение към Мустафа остана не дотам категорично ясно за Керим.
) реагирам,ядосвам се и се радвам по един и същи начин на различни моменти.И сега и преди адски се нервирах на Фатмагюл като "сложеше" тази печална физиономия и започнеше да страда за Мустафа.От начало до край нейното отношение към Мустафа остана не дотам категорично ясно за Керим.Баш!
)) Поведение, което ме дразнеше и у Нарин. )) Прекален светец и Богу не е драг - това знам, това казвам и за двете в тези моменти. )) Може би това си е техен начин да покажат чистотата и благородството на характера на героините, ама не е човешко. Твърде идеално, за да му повярвам. )) Препоръчани теми