БХК съди държавата, защото няма регламент за домашно раждане

Май като гледам никой не се замисля за цената на тази услуга:
например за Франция цената е скромните  1200 Евро, така като гледам в България няма да е под тази цена
Мислите ли, че здравната каса може да си позволи да плати тези пари за всяка буля от махлата....

И сега има възможност- избор на екип, избор на болница...и не ми обяснявайте как е в белите държави, родих в такава държава....

orchid, не си ме обидила

От този материал се вижда, че такива хора в БГ вместо да преподават и да практикуват се ДЕКВАЛИФИЦИРАТ, защото....

Не, не сме съгласни. Има си критерии, кога се търси "съдебна отговорност". И трябва да се поема /поне частично/ от Здравна каса, защото тези жени си плащат осигуровките.

1. Като си плащат осигуровките, да се възползват от докторите.   Аз като се разболея, ходя при личната си лекарка, не личната си медицинска сестра.  
2. За мен раждането удома е рисково и при смъртен случай трябва да е виновен този, който е решил, че в болниците не му е удобно + акушерката, която не е преценила правилно ситуацията.
3. Тези жени, които искат да раждат вкъщи следят ли си бременността? Как тогава са се доверили на компетентността на лекарите, а не могат при раждането. За съжаление историята познава много случаи, когато по време на бременност уж всички върви добре, а накрая се оказа, че се на видели нищо. 

Да, и на мене ми се струва, че и Регламент да напишат, асистираното домашно раждане ще струва една сериозна сума, която едва ли Касата ще поема. Ще го таксуват като екстра, нещо като болничните екстри при раждане. И тези, които искат раждането да им е вкъщи на спалнята срещу 0 лв., пак ще си раждат неасистирано.

Какво значи да се възползват от докторите? Който си плаща осигуровките, ползва здравни услуги... Ти при твоята лична лекарка ли роди? И като ти е ЛЛ имаш право да се възползваш от нея ли?

Иначе може да се чешеш по главата, колкото ти е кеф... Нито разбираш, нито ще разбереш тези, които предпочитат да раждат у дома си със или без медицинска помощ...

Това е така. Едва ли някога ще го разбера, колкото и да се опитвам.
Изключително ми е интересно как върви искът? До къде стигна делото?

 

Много смешно....    Едно дело в ЕСПЧ трае средно 5 години... Ако жалбата е подадена преди месец, ще трябват поне още 2-3 месеца за да е ясно дали жалбата се приема за разглеждане... То така било - днес жалба, утре решение...

Откакто бебето на Цвети почина се чудя за нещо...как ли се прибира всеки ден у дома тази жена? Каква е идеята да превърнеш дома си в сцена на подобна драма?

Не мога да разбера, ама наистина не мога жена, която съзнателно рискува животът на бебето си, за да получи раждането, което иска. Нали все пак идеята на раждането е даването на живот, не отнемането му?

И ще се повторя с много писали преди мен, не е въпросът в това да се създаде един регламент на хартия, който няма да може да бъде приложен,  хеле пък безопасно. С някои от вас сме писали и в други теми, като например за ГМО. Поискахте лаборатория, направиха ви. И какво от това??? Колко анализа се направиха?
Яд ме е пилеенето на сили и ресурси в дивотии, докато наболелите проблеми в акушерството и родилните домове не са никак малко, включително и масовото "секцио по желание". А само като помисля за дечицата, които няма да изплачат, които няма да прегръщат мама....
Вие може и да нямате представа, но аз знам какво е почти да приемаш загубата на детето си,  но да бъдеш помилван, точно помилван и всеки ден , всеки час да благодариш за този шанс...не знам как живеят тези жени....
Извинете за емоцията.

Репортажа от Рибново всъщност показва едни хора, които са имали/имат нужда от регламент за домашно раждане- тогава акушерката и лекаря ще могат легално да им помагат и да получават пари за това.
ЗК е логично да плаща еднакво за всяко раждане (естествено, логично е да плаще повече за секцио, когато е при нужда а не по желание) независимо дали избора на жената е болница, родилна къща или у дома.
Какъв е риска от домашно раждане може да се докаже само със статистика, каквато липсва. Факта че почти навсякъде по света има регламент за такова показва че нужда има- и е по-безопасно домашните раждания да се асистират.

Лече-буболече, какъвто и документ да подпишат родилката и майката наказателна отговорност, както и в момента носят хората, които виновно или по непредпазливост са причинили смърт. Със или без регламент- ако се докаже такова деяние се носи отговорност.

Хеликаза, не е толкова трудно да бъде приложен безопасно един регламент. По-скоро ще е трудно да се напише читав такъв. Но регламента всъщност ще намали броя на случаите като на Цвети (въпреки че засега не знаем дали нейното бебе е имало шанс да оживее в болница)
Моля, обърнете внимание и на факта, че времевия прозорец за реакция при усложнения в много от болниците е толкова, колкото би отнело транспортиране на родилката от дома и в болницата- напр. в нашата болница при проблем с бебе се вика педиатър или неонатолог- такъв посещава отделението веднъж на ден за по половин час, не се намира там постоянно. Т.е. ако има проблем при дом. раждане и добра връзка с болницата акушерката се обажда в болницата че идва беб с проблем, болницата вика неонатолога и вероятно ще пристигнат едновременно. Отделно, както написах и преди- повечето усложнения не се решават на място а се транспортират до Благоевград- да вземат родилката от адрес ще забави не повече от 5 минути. По подобен начин функционират голяма част от болниците в България.
Акушерката все пак следва да разполага с знанията и средствата за спешна помощ.

Лече- буболече- има жени, които разчитат и се доверяват на лекарите, но искат по-малко намеса при раждането Да дам елементарен пример- всеки път, когато се разболеят децата ги водя при ЛЛ. Всеки път той изписва антибиотик. Аз всеки път му казвам че предпочитам да не давам антибиотик, да опитам първо с по-леки лекарства и чак тогава, ако не помогне... Всеки път ми сменя лечението с уговорката да се чуем на другия ден пак... Децата все оздравяват без антибиотика. Та- имам ли доверие на лекаря- имам, но питам изрично за по-леко лечение. На лекаря разчитам да разпознае когато има нужда и да ми обясни защо този път не можем да отложим антибиотика.
Подобно и за раждането- има и други, като мен които смятат че оптималния вариант е да има компетентно лице (акушерка), което да може да прецени кога има нужда от намеса, но да не се меси в хода на раждането без нужда. Дори рутинните намеси носят рискове или ненужен дискомфорт.

Аз пък не мога да разбера това безрайно повтаряне "не мога да ги разбера тези жени, не мога да ги разбера" точно тук, където е видно, че жени, родили или планиращи да родят у дома няма. Значи, ако толкова искате да разберете защо са взели това решение, влезте в съответните теми, питайте ги, разпитвайте ги, спорете с тях и пр. Тук това мелене е абсолютно излишно!  

Аз много добре разбирам жените, искащи да родят у дома. Те са същите като мен, само без едно ниво на самодисциплина, по-различен поглед. Иначе, като изследвана, с абокат и система, натискана по корема, наричана "майче" и преглеждана повече от 10 пъти много добре разбирам как от тези факти мога да сглобя разказ за много травматично раждане. Това, че разбирам обаче не значи, че приемам.

За мен раждането си беше нормално и предизвиквам всеки да познае точно по какъв начин съм лишила детето си от карма, виталност и окситоцин. Така де, на улицата едва ли ще му личи, едва ли хората ще казват- ето го момченцето със синтетичния окситоцин.

Затова пък понякога сме се споглеждали и сме си казвали, ето го момчето с ДЦП, за което лекарят чакаше прекалено дълго да направи секцио.

Сега ще предложа една много лесна за изпълняване регулация. Всяко домашно раждане да се извършва със стриктно следене на тонове с разпечатка- не просто слушане един път на час, а следене, продължително. При първо "late decel" или забавяне на тоновете в края на контракция- веднага в болница.

Щото не е целта да се пробва докрай дали ще стане у дома и едва когато бебето е на ръба на силите си, да се засилят към болница. Трябва да осигурят възможност за реакция. Плюс слушане на тоновете при изгонване на бебето и граница за времетраенето на цялата работа. Не е целта бебето да се докара до ръба, а после да се спасява героично от специалисти. Номерът е да може да се извади, още докато е мноооого далеч от опасност.

Още една регулация- задължителен абокат, дори у дома. Ей така, за всеки случай. И активно управление на третата фаза на раждането за предотвратяване на кръвоизлив.

Подчертаното за секцио в дома сериозно ли е.
или вече толкова сте запленени всичко да е в дома Ви и пред лицата на децата Ви....май забравяте за родилната травма и тем подобни глупости,
Кое ще е следващото, трансплантация в домашни условия.... щото на няккава куха лейка болницата и носи стрес

Друго ми е интересно, всички сте такива специалисти (то не са диагнози поставени на база уйкепидия, то не са чудо) а накрая тичате при лекаря. Не сте съгласни с предписаното лечение, какво правите там  ами съвсем естественно ще е ако оставите нещата на естествения подбор...

   Четете ли какво реално пише или толкова сте запленени да сте контра на всичко, че прескачате цели изречения...