БХК съди държавата, защото няма регламент за домашно раждане

Приема се, че е в особено състояние раждащата, затова убийството в тази случаи е по- леко наказуемо от квалифицирания състав по чл.116 НК /убийство на дете/.
Невменяемостта е нещо различно, тя се установява и ако е налице не се носи отговорност.

"Умишленото умъртвяване на рожден син или дъщеря представлява квалифицирано убийство по чл. 116, ал. 1, т. 3 НК. Законодателят обаче третира различно това престъпление, когато то е извършено от майката по отношение на нейната рожба по време на раждането или веднага след него. Това законодателно разрешение е продиктувано от обичайното и естествено нервно напрежение на майката, предизвикано от раждането, което може да доведе до отслабване на задръжките. НК обаче не въздига този субективен момент в признак на състава, а се задоволява единствено с това да укаже две обективни обстоятелства - умъртвяването да е осъществено от майка по отношение на нейната рожба и това да е станало именно по време на раждането или веднага след него.

За да се осъществи съставът на престъпление по  чл. 120 НК, не е нужно да се установят качествено неадекватни реакции или "разстройство на съзнанието". Особеното психическо състояние е състояние, в което изпада един напълно нормален и адекватен човек, когато е поставен в екстремна ситуация." - Решение № 26 от 23.02.2010 г. на САС по в. н. о. х. д. № 22/2010 г., НО, 6-ти с-в

А иначе докторката не отговаря по чл.121, отговорността й е на общо основание. Ако го направи нещо детето ти, независимо как изглежда то, следва да си я понесе.

   

Да, признаваме инстинктите, но ако те убия инстинктивно, едва ли законът ще ми ги признае...    А иначе, някои жени инстинктивно раждат/избират да родят в дома си... Какво е толкова неразбираемо? 

И специално към теб, Мамсита - какво трябва да съм завършила, за да получа позволението ти да отида по голяма нужда?

Разбира се, както казва Уолт Уитман- добре е, че си противореча, това значи, че съм голям и съдържам множества.

Това с инстинкта го казах иронично. Както и с ценза, но реално знаем, че човешкото общество не слага на първо място инстинктите, иначе изнасилването щеше да е законно, защото е изначален нагон на човека. Аз не питам ценз за раждане- питам ценз за решение за раждане.

Като се зажениш, минаваш през психото, защото има състояния, забраняващи брак. Не че не може без брак да се размножиш, но явно някой се е сетил, че това не е за всеки и дори без да обгазява евреи, хомосексуални и психично болни, пак си има някакви граници.

Колкото до малформациите- това не е аргумент, това е факт, не говоря за природното, а за истинското, което се случва с такава добре организирана човешка плът с човешки гени, която обаче не е човек. Има такова нещо като "малформации, несъвместими с живота" и те наистина не оцеляват, ако изобщо се родят, повечето загиват преди това.

Те много жени биват и към секцио склонявани масово в БГ - от приятелки, лекари, изобщо... чули-недочули... Не са всички, сега моля ви се, но е пълно с такива... от глупост, незнание. Сега не скачайте, че не е вярно.
Айде да го забраним и него тогава, понеже доста често у нас то се избира заради абсолютно идиотски разбирания и некомпетентност? Може би жените, дето го избират така смело и те не са.. способни да мислят и трябва да им се отнеме това право  

Ама те са винаги много настървени и се обиждат, че имали право на избор и точка - обикновено това е аргументът. Е как, да му се не види, един път това може да е аргумент, а друг път не?

Мисля, че законът признава разлика между предумишлено и непредумишлено убийство. Ето ти разграничаване на инстинкт и нагон от разумно планиране на същото. Едно е да треснеш някого по главата в яд- присъдата е различна от това двама да направите организация за убийство. Нали? Да.

Но явно интелектът не ти е силна страна, щом търсиш още знания, за да отидеш до тоалетната. Не се стискай много, ще се спечеш.

Какво общо има държавата с грижата за собственото ти здраве и дете? Т.е. обидена си на държавата и затова не отиваш на ФМ и не си пускаш едно кръвно изследване през бременността?  

Както и да е - ще е интересно да се проследи как ще се развият идеите за този регламент. След като възникнат де.

Най-малкото, аз си мисля, че трябва да се променят учебните планове на акушерките и една купчина медицински стандарти (по-нагоре някой каза, че сега бебета не могат да се израждат, ако няма неонатолог, например).

Така е, но това някакво оправдание за нещо ли се явява в случая?

Когато свършат аргументите започват личните нападки. С последното много силно защити позицията си, браво, убеди ме!

Да, jp, по подобен начин разбирам тези жени, за които четох. Държавата отрича правото им на избор и на квалифицирана помощ при определен такъв и те, съответно, изцяло се доверяват на други източници на информация и помощ.
Не е ли така?
Държавата има и общо- с цел защита на обществения интерес регламентира със закон някои задължения. Такова е точно въпросната профилактика, например. Не че като ти установят диабет ще тръгнеш задължително да се лекуваш по определен начин, но със състоянието си следва да си наясно. Така разбирам това задължение.

За учебните планове при акушерките нямам мнение, аз не ги познавам. Вероятно може да се наложи промяна, не знам.

Стелт, като за начало за нуждите, които цитира, ще ти е от полза една специализация по гастроентеорология. 

То решението за раждане е като решението за ходене по голяма нужда - някакси ти идва отвътре...  



Точно за това говоря и аз... Дали при пръв поглед на новороденото ми дете ще реша, че е грозно и ще го убия или ако те видя теб за първи път реша същото и последва същото... Инстинкти, кво да правиш...

Учебните планове и сега се променят най-редовно, без да има обществен натиск. Т.е. промяната им е най-малкия зор.
До неотдавна акушерките учеха полувисше, сега е 4-годишно бакалавърско - т.е. различна програма.
Относно неонатолога - и така, и инак - вярно е, че има много закрити болници, но този стандарт касае (изненада! изненада!) предимно финансирането и оборудването. Иначе жените си раждат и по места, където има само личен лекар, нали Или пък никакъв няма.
Например в Рибново, Родопите - известно като архаична, но много населена и жива мюсюлманска общност всички или почти всички раждания са домашни. И никой никого не е подвел под съдебна отговорност. Не знам и къде ги записват, преглеждат и т.н., след като Гоце Делчев - най-близкият град, е трудно достъпен в една снежна зима.

Въобще, софийските глезотийки за секцио в 37-а седмица и ин витро са едно, а практиката - друго. Те точно обсъжданите домашни раждания минават малко към тая графа, де, но исках да ви обърна внимание, че съществуват и други видове.
Обаче недоносените ни пост-демократични фюреринчета искат и тях да инкриминират, щото така им е гот  

Лекарите също трябва да носят наказателна отговорност, особено онази, която изгори бебето. Или е ок да не носят отговорност?

Досега не съм чула за случай лекар да е понесъл наказателна отговорност. Ако изобщо някога са санкционирани, е било с административна - уволнение, отнемане на лекарската правоспособност или някое по-дребно наказание.

Не свързвам държавата с грижата за здравето ти. И аз често се обиждам на държавата, ама не се самонаранявам заради това.


В клиниките за ин витро жените от т.нар. "жива мюсюлманска общност" не са никак малко, между другото. Някак са стигнали до тях някои "глезотийки" - та чак пътуват по цели нощи, за да са сутрин в 7 на преглед.

В интерес на истината, нямам идея как е в по-затънтените села. В селата в моя роден край никой не ражда у дома - това е сигурно. И никое медицинско лице не би се навило в момента (а сигурно и по-късно) да асистира вкъщи, ако не се налага. Предполагам, че това ще остане факт още дълго време.

Ясно е, че при невъзможност да се придвижи родилката, ще ражда където може. Колко млади жени има по тия села през зимата, пък и такива дето раждат, е друг въпрос.

Ти смяташ, че жените го чувстват като самонараняване? Нямам такива усещания за тях. Доколкото схващам те са убедени в правилността на избора си. Ако нямаха желание да ползват медицинско лице при упражняването му, нямаше да има и жалба. Намират, че имат основание и право да поискат такава помощ и че тя им се дължи. Затова я търсят.