БХК съди държавата, защото няма регламент за домашно раждане

  • 90 291
  • 3 420
  •   1
Отговори
# 2 835
  • Мнения: 273
Аз от деня, в който родих с епидурална, съм влюбена в анестезиолозите. А да, родих с окситоцин, правиха ми Кристелер и родих в болница. Ще помоля интелигенцията тук да обясни на невежата (аз) какви последствия да очаквам за себе си или детето си от това мое безумие?

Като ще си говорим така, Мег е родила у дома си и е много доволна от това... Ще й обясниш ли на невежата (тя) какви последствия да очаква за себе си или детето си от това нейно безумие?

Мег е извадила късмет, иначе последствията може да са много очевидни: от това, че детето й ще е видимо мъртво до това, че може да го учи, че котенцето казва мяу- ама на 10-годишна възраст...не знам дали щеше да е доволна, ако беше увредила мозъчно детето.

За окситоцина естествениците имат една теория, която сори, ама с толкова четене в областта на когнитивната невронаука не можах да намеря реферирана в нито един по-официален източник от блога на д-р Мишел Оден. Та този френски лекар, радетел за естествено раждане, смята, че сложеният по време на раждането окситоцин променя когнитивно и емоционално детето за цял живот, превръщайки го в бездушен психопат, неспособен на привързаност.

Вероятно авторът на тази теория е бил роден чрез прилагане на окситоцин?

# 2 836
  • Мнения: 6 365
Да, и с Кристелер.

Аз пък в текстовете за домашни акушерки гледам, че доста от тях очароват майката с т. нар. "fundal pressure", което не се практикува по белия свят, смята се за опасно. Нямам данни, но имам тънкото усещане, че начинът, по който тук правят Кристелер- съвсем на финала, колкото да помогнат и в координация с акушерката- е доста по-различен и тъй като има традиция и практика, някои са доста добри. Поне при мен беше перфектно.

Замислям се, че при случаите с пукнати ребра и разкъсвания бебето ще да е било доста голямо и трудно за изкарване. При мен нямаше натискане по ребрата, а по задника на бебето, който беше разположен в идеална за случая позиция. Спестиха доста мъки и на мен, и на бебето.

Изобщо, дом. акушерки правят доста неща, които биха били неприемливи- ама нали са естественички...

Идеята е много опасно нещо.

Със сигурност синът ми не се отличава емоционално и когнитивно от този на Мег, освен ако онова детенце не са го измъчили с веганство. Но доколкото чух малкият се бил научил да си краде мръвки, така че има надежда, може и да стане човек от него.

# 2 837
  • Мнения: 3
ама те тези лекарства насила ли се слагат

# 2 838
  • Мнения: 2 829
Mamacita Bandida, при писането на регламент би следвало да се уважат доказалите се като безопасни медицински практики. Не само "традицията" в България (защото често под "традиция" се разбира дългогодишна практика, която се е прилагала без водене на статистика, изследвания и осъвременяване, въпреки че навсякъде по света се е доказала като лоша- напр. ранно захранване на бебето, рутинно предписване на глюкоза, разделяне на бебето от майката и т.н.), но и практиките по света доказали се научно като успешни.
И да, следва да има стандарт за наблюдение на бебето и майката, независимо къде протича раждането и той да се спазва.

Глупаво е всяка кауза да се противопоставя на финансирането на лечението на редки болести или друга смислена кауза- те не са конкурентни. В крайна сметка тук обсъждаме създаването на регламент- и много пъти бе споменато че няма пречка държавата да отпуска за домашно раждане толкова пари колкото и за болнично. Дали и откъде ще се осигурят останалите пари, които/ако са нужни- е проблем който може и да не съществува или да седи пред желаещите да раждат в дома си.

Синтетичният окситоцин ускорява раждането, но го прави и по-болезнено. Ако искате да видите какви са рисковете при прилагането му можете да прочетете упътването на лекарството- определено си има рискове.
 И отново, за хиляден път да напишем в темата- много от хората, които защитаваме нуждата от регламент смятаме че така риска при раждане в къщи ще намалее. В настоящият момент една майка, желаеща домашно раждане не може да получи съвет от медицинско лице различен от "роди в болница", докато при регламент наблюдаващият бременността ще и обясни разумно защо може/не може да допусне дом. раждане.

Интересно, защо повечето хора пишещи в темата избирате да търсите недостатъците в изказванията на другите потребители а това, което звучи разумно подминавате, все едно не съществува? Или пишете "с едно-две изключения никой не прадлага нищо разумно"?
Достатъчно е да има един- единствен човек, назначен да напише регламента и той ще бъде добър. Този човек следва да се назначи от Министерството на Здравеопазването, а не Мег или Роси да го посочат. Защо тогава тук излиза че едва ли не Родилница ще пише регламент?

# 2 839
  • Мнения: 273
Абсолютно съм съгласна, че регламент трябва да има, както и да се въведе асистираното домашно раждане. Това, че аз лично съм против това раждане като такова, не означава, че не подкрепям регламентирането на асистираното домашно раждане.

Единствено не са ми ясни редица въпроси, които изтъкнах и по-рано: например асистиращите са същите, като тези в болницата, т.е ще приемат ли указанията им/помощта им/асистенцията им избралите домашно раждане и каква е разликата между един и същ специалист, ако изражда в болница или у дома?

Неприлагането на окситоцин/определени манипулации и т.н как се връзват с домашното раждане и защо поддръжниците смятат, че ако са в болница непременно ще се приложат/ако не са-няма да им се приложат.

Редно ли е да се разчита само на акушерка и доколко тя е компетентна да съзре достатъчно адекватно  и навреме усложнение, изискващо спешен транспорт?

Кой носи отговорността при това раждане?

И накрая-нямам против никой, който е на различно мнение от моето, дори често, с подходящи аргументи, е имало случаи да призная, че не съм била права/да приема друга аргументация. Не приемам обаче дадена кауза/право/мярка/ да бъдат прокарвани чрез оплюване/обиждане и откровено дискриминативно говорене срещу друга група. Имам предвид това, че идеите на поддръжниците на домашното раждане често се прокарват чрез обиждане и заклеймяване на лекарите, с изтъкване на тяхната некадърност, с внушаване на това, какво лошо място са болниците. Това, освен всичко, води до изграждане на недоверие сред пациентите, което поражда проблеми.

Правото на информиран избор означава, че човек следва да си направи изводи въз основа на обективни факти и собствени преживявания, а не на преживявания на този или онзи. А за една бременна жена е много лесно да й се внуши колко опасно място са болниците. Отишла там с този негативизъм, какво мислите, че ще е усещането й?

# 2 840
  • Мнения: 6 365
ама те тези лекарства насила ли се слагат

Не знам дали е насила, но понякога нямат много алтернативи- необходими са. Не че ти скачат на главата и ти ги слагат, просто самата ситуация създава неоспорима необходимост.

Има ли изобщо медицински практики, еднозначно безопасни за цялото човечество? Или има регионални различия...

Синтетичният окситоцин не само ускорява раждането. Докато бях в болницата, на нито една от жените не "ускориха" фазата на разкритие. От друга страна окситоцинът доста добре подпомага раждането и дава ниво на сигурност, защото колкото и да е перфектно женското тяло, баш на финала се случва спиране на контракции, да не говорим, че система с окситоцин е доста добър начин за превенция на кръвоизливи. Синтетичният окситоцин понякога е единственият начин да се случи раждане- както в моя случай, в който трябваше да стоя доста време с редки, неефективни контракции от дъжд на вятър, вместо да приключа в по-безопасен времеви прозорец. В случая съотношението риск- полза се преценява за всеки отделен случай, не е абсолютна величина. Но обикновено на финала повечето са със системи, защото и на бебето няма да му е комфортно да престои по-дълго време в най-тясното измерение на таза. Спомням си, Григорова беше излязла по ТВ да говори, че една естествена родилка се дърпа за система и вместо да роди за половин час, втори час си мъчи бебето, щото чела някъде, че окситоцинът еди-какво си привързването, съзнанието, пък и боляло повече (все едно иначе не боли, че и доста дълго време).

В кратък елемент на хвалба ще кажа, че девойката с натуралното раждане викаше повече от мен при по-редки и слаби контракции, без грам система.

# 2 841
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Според мен няма да има никакви последствия за нея, или детето й. За мен лично рискът от домашното раждане е в момента на раждането, ако се наложи спешна намеса, която не може да се осъществи вкъщи.

Но тук във форума се изтъква, колко неприемливо е раждане с окситоцин, упойки, състоящо се в болница, със съответните там манипулации. Та не ми става ясно, ако родя така, какъв е проблемът за мен, за детето ми? В смисъл: например не ми е ясно, след като тези майки искат да си осигурят домашен комфорт (очевидно, за да се чувстват по-добре), защо отказват епидурална (от която действително се чувстваш по-добре)? Или пък, след като искат най-доброто за бебето си, защо не считат, че прекалено дългото раждане е опасно за детето? Просто съществуват едни противоречия в твърденията на поддръжниците на този вид раждане, които не са ми ясни...

Достатъчно е да погледнеш листовката на окситоцина и ще видиш, че той си има последствия и за майката, и за детето - силни контракции почти без паузи между тях например водят до децелерации при детето, което пък лишава мозъка му от кислород. ВСИЧКИ видове упойки, използвани при епидуралната анестезия, стигат до детето и има ясни доказателства, че оказват влияние върху рефлексите и способностите му в първите дни - да споменем само няколко от предъвкваните до безобразие странични ефекти, дори без да отчитаме възможността мерките да се прилагат без ясно основание и просто на конвейер, както много често се случва.

Прекалено дългото раждане може да е опасно за детето и тогава намеса с медикаменти или по друг начин да е оправдана - точно затова е важно до майката да има медицинско лице, на което тя вярва и с чиято преценка е съгласна, за да може да се намали риска. Ако тази жена е сама или с поддръжка само от други жени като нея, които нямат поглед и трезва преценка, тогава и тя, и детето й са изложени на огромен риск. И както вече многократно се доказва, това пак не кара хората да се откажат от идеята да раждат у дома - така че е много важно да се намери работещ вариант за помощ, иначе ще има още мъртви бебета и съсипани семейства.

Действително няма да е никак лесно да се работи с този контингент майки (над този тип работа имам добър поглед, макар и в област, която вече не застрашава пряко живота на детето) и наистина са нужни умения от страна на медицинския специалист, както чисто практически, така и безкрайно добри умения за комуникация. Точно затова не всеки лекар и акушерка ще се ангажира да асистира на домашно раждане - а медицинските специалисти, които ще искат и ще могат да го правят, наистина ще са "друга порода", просто защото майките, с които ще работят и ситуацията, в която ще работят, са различни. Но това не значи, че няма да се намерят такива - както се вижда, домашни раждания се случват и в момента, но с регламент ще има много повече възможности за контрол и намаляване на рисковете.

Специалист, който е обучен и е практикувал десетки години в болничната машина, няма да се чувства комфортно да асистира домашно раждане - "воденето" на раждане в болница е тотално различно, подходът към жените е тотално различен, отношението към тях - също. Опитът да водиш домашно раждане като болнично, без да разчиташ на всичко, което ти е на разположение в болницата, е обречен на провал и е опасен. Точно затова настоящите лекари безкрайно се ужасяват от идеята да водят домашно раждане - те не са научени да си седят на ръцете и да чакат, фигуративно казано Laughing Нужни са съвсем други знания и умения, които те не учат - много повече търпение, много повече манипулиране с позиции, специфични акушерски трикове, психология, психология и психология. Точно затова трябват хора, които не са обременени с дълга практика в болница - млади акушерки, които са преминали медицинско образование, за да имат основата, но и с интерес и достъп до алтернативна информация и опит, за да може да се наваксат именно тези изгубени традиционни умения и да градят съвсем друг подход и отношение към раждащата жена. Всичко това може да се направи, макар че ще изисква време.

От друга страна, хора, които са свикнали със свободата и естественото темпо на едно домашно раждане, ще се чувстват задушени в болницата, където има натиск нещата да се случват в определен времеви отрязък и не се уважава естествения ход на процеса, защото се гледа само през призмата на възможната патология. Така че не, няма да са едни и същи хора тези, които израждат в болница и тези, които израждат у дома - никъде по света не са едни и същи и няма лекар или акушерка, които да могат да функционират еднакво добре и в двете среди, предвид колко различно отношение изискват.

Практически и двете нагласи имат своите недостатъци - ако гледаш повече през призмата на патологията, както се учат медицинските специалисти, тогава губиш уважение и доверие към нормата. Ако се съсредоточаваш основно върху нормата, тогава съществува рискът да пренебрегнеш или да чакаш твърде дълго в състояния, които са патологични. Не знам някъде да има равновесие - и в двете ситуации винаги има хора, които пострадват и които съответно биха искали да са със специалист от "другата страна".

# 2 842
  • Мнения: 6 365
Ооооох, психология!

# 2 843
  • Мнения: 4 875
Този човек следва да се назначи от Министерството на Здравеопазването, а не Мег или Роси да го посочат. Защо тогава тук излиза че едва ли не Родилница ще пише регламент?

Не мисля, че така излиза. Мисля, че този, от който идва инициативата, е удачно и да даде някаква идея как си представя реализацията. Защото тя може да варира в много широк диапазон.

Някак несериозно е да си все с рогата напред, да си вечно недоволен и жертва, да водиш дела и т.н. и да не представиш един параграф с идеите си как да бъде. Как да не бъде - всички се сещаме.

# 2 844
  • Мнения: 2 658
Смехотворни ми идват и супер по детски (въпреки доказаните академични знания по всякакви теми на авторката на редчето Wink ) изказвания, като това и не схващам защо въобще се дават. Някакви примери ли трябва да са, доказателства за... какво, какво като еди-кой си еди-какво си му било, ей така.. единичен случай?:

В кратък елемент на хвалба ще кажа, че девойката с натуралното раждане викаше повече от мен при по-редки и слаби контракции, без грам система.


Ми аз пък, с напълно "натурални"  Rolling Eyes две раждания не съм извикала дори веднъж и за двете. И какво това касае другите, за какво помагат тия примерчета..?

Ами жената (която никога няма да забравя), дето в "Шейново", когато раждах сина си, беше до мене и нямаше кой да я погледне, докато тя на зазоряване не изкрещя и след това роди в предродилна, понеже докато се домъкнат нямаше време нито да я прместят, нито изобщо да направят нещо... После бяхме и в една стая, тя нямаше нито шев, нито нищичко. Спокойно можеше да не си е правила труда да идва в болницата и да виси там, не направиха нищичко за нея. Ако не беше родила така лесно, това, че беше в болница нямаше ГРАМ да предотврати евентуални увреждания на бебето й или нея самата. Изобщо! И после щяха да се оправдават и да лъжат, че "в нейния случай е нямало какво да се направи, защото...". Слава Богу, тя имаше късмет.
Дали това е пример в подкрепа на домашното раждане на 100%, значи ли че всяка друга може ражда като нея?
Какви мъки и опасности, какви 5 лева..?  Wink

Верно, че е клюкарник тука и темата не следва да е особено сериозна, но...  Rolling Eyes

Последна редакция: нд, 25 ное 2012, 17:01 от Сова

# 2 845
  • Мнения: 6 365
Ей, ако получавах по левче за всеки път като ми кажат "разсъждаваш по детски", без да ми обяснят какво точно имат предвид...

Иска се майсторлък, за да разсъждаваш едновременно академично и по детски. Иначе ставаш като Хедра, с квадратно мислене. Но при нея е от немския.

# 2 846
  • Мнения: 2 658
Хихи, ми какво да обяснявам - то е видно. Интересно, че не разубираш.. мчи как така....
Дават се нелепи примери. А уж всеки знае, че единичните случаи не са доказателство за нищо и не подкрепят друго, освен личната позиция на "потърпевшия"...
Иначе академичните знания са налице.
И аз тъкмо това се чудя, как може такова противоречие.. но от друга страна, аномалии всякакви в природата има....

# 2 847
  • Мнения: 6 365
Сори, ама разбирането ти за научност е като на второкурсник.

Вече цитирах- противореча си, това е добре, значи съдържам множества, Уолт Уитман.

Единичният случай не е данни, не е заключение, но сочи нанякъде, сочи към места, за които може да съберем данни, ако поискаме. Конструирането на научновати изследвания и събиране на данни започва със скок на фантазията, хрумка, детско мислене. Или не си чела примерно Оливър Сакс, който започва от много сложни, наглед уникални случаи и стига до генерални изводи? Нали не мислиш, че за нервната система сме научили, като сме повредили главите на 100 човека, да видим кой център къде се намира? Е, и това го е имало, ама вече лоботомии не се правят. Не, по-често говорим за един случай, много колоритно описан, невролозите са талантливи писатели- и оттам тръгват много изследвания.

Бай дъ уей, Човекът, който обърка жена си с шапка е книгата, вдъхновила поне пет епизода на Хаус.

Последна редакция: нд, 25 ное 2012, 17:08 от Mamacita Bandida

# 2 848
  • Мнения: 4 150
Още по страшно става в тази тема....направо е рисковано човек да чете нечии постинги....

# 2 849
  • Мнения: 6 365
Още по страшно става в тази тема....направо е рисковано човек да чете нечии постинги....

Що, да не увеличават ГНМ-риска от развиване на болест след заразяване с бактерии?

Общи условия

Активация на акаунт