БХК съди държавата, защото няма регламент за домашно раждане

Янаст, преди две страници ме попита, но нямах възможност да ти отговоря. Не зная в коя болница дават детето веднага след раждането. Може и да има, но аз не съм чула. Моето ми го дадоха на другия ден вечерта, след като се раздвижих и след като ме попитаха искам ли я. През нощта си я прибраха по мое желание, следващите дни и нощи си беше при мен. Дори при един сутрешен тоалет ни разрешиха (на мен и друга родилка) да погледаме как къпят бебетата. Вярно, гледахме през стъкло, но изкъпаха пред нас 7 бебета. И в интерес на истината зав. бебешкото отделение й захвана главата, за да засуче по-добре. После една от акушерките ми "разби бучките" и през час идваха да питат как се справяме с малката, следяха я дали е спокойна т.е. нахранена и др. дребни грижи, които направиха престоя ми там приятен. За разлика от първото ми раждане, но за онзи престой не искам да се сещам. Даже се радвам, че спомените са силно избледнели. Промяната е от земята до небето, но има още много да се направи. Дано за внучетата вече на снахата й се случи желаното раждане.

Някой по-нагоре писа, че промяната ще тръгне от частните болници. И според мен ще се случи точно така. В стремежа за по-добри финансови резултати, ще започнат да се конкурират помежду си и ако се въведе асистирано домашно раждане, пак те ще започнат провеждането на акушерски раждания при тях, за да подготвят кадрите за същинско домашно раждане. Ще отнеме време, но е важно да се започне.

В резултат на тази тема и мненията на няколко потребителки, аз промених виждането си за домашното раждане и вече мисля, че може да се случи дори и в България. Има варианти да е безопасно дори и с нашите пътища и ресурса на нашата спешна помощ. Стига, разбира се родилките да се съобразят с показанията за домашно раждане и скайп-акуширащите да бъдат държани далеч.

За шамарите и ритниците и на мене ми е трудно да го повярвам, но съм го чела тук във форума  . И аз не зная защо и кога режат пъпната връв точно. За сина ми веднага ми съобщиха, че пъпната му връв е прерязана веднага след бързо изпразване, още преди да спре да пулсира и че е оставена по-дълга. Обясниха ми, че им е трябвал порт. През кръвоносен съд на пъпната връв му вливаха венозно лекарствата и електролитите. На втория ден ме предупредиха, че ще го седират и ще му хванат вена на ръката. Като го видях набоден с игла, дълга колкото тибията му (костта между лакът и китка, не зная как се казва на бг) се разплаках............. Когато се роди дъщеря ми мъжо искаше да реже пъпната връв, но му казаха да чака. Накараха го да държи плацентата високо известно време, което си беше цяла вечност и в един момент казаха да "реже". Всъщност това е за кефа на таткото  . Както виждаш е различно.

За коптора - еми нали това дете часове след раждането в болницата ще иде в тоя коптор да живее. Няма да го настанят у съседите, я  .


Между другото и тук на някои места на родили с упойка, след секцио, превити на 2 или с главоболие не им дават да къпят бебетата просто за да не ги изтърват. Моята дъщеря като се насука след раждането ревна. Акушерката ни предложи да я изкъпе, но на мене не ми разрешиха и мъжа ми отиде. Още като са я топнали спря да реве. Обаче като свърши ваната госпожицата писна пак. Донесоха ми я уж къпана а омазана в бяло. Акушерката не знаела дали искам да я къпе с препарат. Айде нова баня. Детето си обичаше чистота и парфюмирани кремчета. Успокои се.

OM, един от съществуващите проблеми в нашите болници е че няма форма с която да се уговаря раждането предварително. При предишни дискусии по темата бях писала, че според мен ще е добре да се създаде нещо като анкетна карта, която гинеколога да е длъжен да попълва за всяка бременна, чиято бременност следи и която да се дава на болницата заедно с направлението за раждане- така всъщност лекаря ще не ще трябва да попита бременната какви са желанията и очакванията и- нещо, което не се прави стандартно.

Предварителна уговорка може да съществува само при избор на екип

Относно контрола- не знам дали това е най точната дума- имам предвид родилката да се чувства индивид, човек с права чието мнение се зачита. Не в смисъл че родилката командва всички останали
А катастрофи се случват и в двата случая- както пияните и отпуснатите, така и скованите от страх или изпадналите в паника имат склонност да правят грешки. Добре е човек да е спокоен, концентриран, с правилна преценка, уверен в себе си.
Приемам че си права донякъде, т.к. думата "контрол", която използвах е неточна и предполага родилката да дава нареждания едва ли не. По-скоро следва да има взаимно уважение между медицински персонал и родилка, желанията на родилката да се уважават и изпълняват в рамките на безопасното и когато се налага да се пристъпят по възможност да се обясни защо и какво се случва.

Г-жа Монк, благодаря за отговора. В интерес на истината, аз като един оптимист не мога да не вметна че дори сега се намират варианти- малко скришом, малко с пазарлък, но е възможно поне нещата, които са най-важни да ги постигне човек още сега
При това не само в частните болници има промяна- да си похваля пак нашата болница в Разлог- завеждащ РО е прекрасна лекарка, която уважава бременните и родилките, разговаря, обяснява, съобразява се с желанията им в рамките на разумното. След ремонта на РО вече бебетата са си при майките, дори без пазарлък, както в моя случай

За пъпната връв- доколкото знам докато още пулсира след раждането по нея в организма на бебето се доставят последни доставки (образно казано) и помага бебето да получава кислород още няколко минути докато се адаптира към външния свят. Традицията да се реже бързо е за да се отнесе бебето и да се прегледа по-бързо.

Защо киснат плацентата в сол или оставят връвта не прерязана да се откъсне сама не ме питай, реших по принцип че тази практика не ме устройва и не съм чела какви са доводите за и против.

Аа, добре, значи ставало въпрос за минути, не за часове   Аз си помислих, че искате да си го гушите известно време, и чак тогава. И  нас таткото ни "отдели" (въпреки секциото), тука си има символика.

Чела съм много за пъпната връв, но не съм сигурна кое е истина и кое не... Мисля, че освен рутинното бързане за всичко, не само за прерязването на пъпната връв, от плацентата и пъпната връв "изсмукват" разни полезни вещества, стволови клетки, кръв, които продават скъпо...

http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(0 … )68889-2/fulltext
За англ.четящи.

http://www.aerzteblatt.de/archiv/117485/Geburtshilfe-Nabelschnur … urchtrennt-werden

http://www.doula-ortenau.de/material/spaet_abnabeln.pdf
За немски четящи.

Това е само едно от предимствата за кьсно прекьсване на врьвта.

Да, така е. От кръвта от пъпната връв ( а вече и от тъканта й) се извличат хемопоетични и мезенхимни клетки, които могат да се използват за бъдещо лечение. В МД има възможност желаещите да дарят тези клетки за обществената банка. Но се прави само при планово секцио, защото ресурса е много ограничен и нямат възможност да го правят денонощно. Частните банки го правят за всички желаещи, но срещу 5000-8000 лв., като при вторите клетките са на разположение само на родителите, не са дарение.

Ето какво "изпадна" от този форум от 2008 г., става въпрос за Белгия:


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=276292.msg6862099#msg6862099

Аз дарих плацентата и пъпната връв на държавната банка тук. Не бих платила за частна банка по ред причини, но най-вече това, че дългото съхранение преди поставянето в азотния фризер убива тези клетки а частни банки навсякъде няма. Не зная доколко транспортирането в лед е удачно. Не виждам причина да не ги даря и зная, че ако някога ни потрябват стволови клетки системата ще се погрижи да ни намерят абсолютно безплатно. При нужда обикновено се вземат клетки от чужд, но съвместим донор, тъй като собствените не са подходящи поради "лоши мутации" или друго. А може и да не издържат на размразяването.

Не е нужно да се прекъсне пъпната връв веднага за да се съхрани и при нас изчакаха доста, толкова, че мъжо го заболяха ръцете  .

Аз много харесвам тукашната държавна система. Имахме съседче с някаква бостънска ли филаделфийска или подобна болест. За нула време му помогнаха. Неговите си стволови клетки бяха унищожени, защото са дефектни.

Такова даряване може да се извърши и при раждане у дома  .

А защо да се прави това, т.е. защо при бремеността да е по различно отколкото при друга медицинска ( нарочно не пиша лекарска) намеса ? Кой може да ти гарантира, че документът, който попълниш при личния ти гинеколог ще е с теб при раждането? Може да се наложи да родиш в друга болница, с друг лекар, дори и в друг град. Може състоянието ти да не позволява съобразяване с желанията.
За мен това предложение в обши линии без смисъл. Т.е. чудесно е да имаш постоянен лекар, да дискутирате твоите желания и неговото мнение за осъществимостта им. Но в крайна сметка като му дойде времето хем ще си в състояние да ги повториш на когото трябва, хем ще имаш актуална информация за отворените възможности.
Обикновено поредността е точно тази- лекарят те информира за възможностите ( ако има, естествено), а ти вземаш своето решение.

Рокси, не че се налага, просто сегашният наложен модел е такъв че лекаря проследява бременността, но не се интересува особено от желанията на родилката. Ако съществува подобна анкетна карта лекаря следва да зададе куп въпроси и да чуе и запише отговорите. Така с времето и жените, които интервюира ще добие представа за това какви са техните приоритети и желания. И, съответно, вероятно ще откликне.
Недостатъка на това предложение е, че това би отнело повече време, а това е ресурс с който докторите май не разполагат.
Съответно, ако/когато анкетната карта присъства при раждането присъстващите ще знаят какви са предварителните желания на родилката и би следвало да се съобразят, доколкото е възможно или ако самата родилка не пожелае друго.
Да дам пример с моето раждане- лекаря ме помоли да седна и да се наглася, без да ми обяснява какво следва. Аз попитах дали ще ми пука мехура, отговори положително. Попитах го дали може да не го пука, ако раждането върви добре- той каза че може. Т.е. ако лекаря знае предварително за моето желание е готов да се съобрази, липсва му навика да обясни или попита предварително.

Дали е добра идеята не знам, може от това да произтече само един куп бюрократщина без полза. Но е някакъв вид формалност, която може да поощри общуването между лекар и пациент.
Пък и, доколкото съм чувала понякога в момента на раждането родилката не успява да проведе спокоен диалог с екипа.

Рокси, много е резонен въпроса ти защо при раждане да е различно от друга медицинска намеса- аз лично смятам че същите проблеми, които съществуват при раждането ги има, даже в по-голяма степен и при болнично лечение. Не знам обаче как да действаме за цялостна промяна. Много ми е наболял проблема напоследък, но не знам какво мога да предприема...

Ако родилката знае по кое време какво мисли лекаря да прави, би могла да изяви желание и евентуално да се съобразят с него... Но не следва ли една родилка да отиде да ражда без да е подготвена като за дипломна защита - където и да я "пипнат" да е готова с поне два варианта на отговор? Съответно, работа ли е на родилката да дебне и предугажда намеренията на лекаря, за да се опита да го спре на време?

И интернета бил лош... Ами лош е, но при първата си бременност (пък и при втората), следящият ме АГ думичка не ми е казал за самият процес на раждане, все едно трябва да си знаем кога какво следва... Първо трябва да попрочета нещо, за да хвана основата и тогава вече да имам конкретни въпроси... В интернет прочетох какъв е естественият процес, също тук прочетох и какъв е неестественият, т.е. какво може да ми се случи в болнични условия и кое след кое следва, също какво и защо би могло да ми се направи... Да, вторият път знаех какво и защо ми правят, макар и да не бях съгласна в повечето случаи, но заслугата да зная не беше на следящият ме АГ, а на лошия интернет... Когато знаеш какво предстои е малко по-различно, отколкото да те чекнат и бърникат без да знаеш за какво е всичко това...

А за китайски четящите? Не изсмукват, а получават стволови клетки и ги замръзават.

Срещу някой лев се интересуват и още как. Аз си договорих всичко, като това беше предшествано от деветмесечно проучване и съпътстващите го разговори. Това втория път де, първия разчитах на майката природа и професионализма на лекарите.  После 10 години си обръщах главата на другата страна като минавах покрай АГ болницата.

До колкото разбрах дъщеря ми каза че в някаква болница в Плевен давали на майките бебетата да са в стаята им веднага след раждането до изписването... И тя иска там да ражда, но след няколко месеца ще разберем, каква е истината   

При първото ми раждане направо бях бясна че детето (тя) не е с мен през цялото време, после обаче разбрах, че е  лукс за мама да си почине след раждането... Цели 3 години ще има да става и да се грижи за малката душичка през цялото време от сутрин до вечер да не забравяме и през нощта...
 
С малката си починах 4 дни без притеснения и излишни нерви заради това че детето не е при мен ...

С малкия се наслаждавах на моментите с мен, но и на почивката... Като се прибрах в къщи бях адекватна да се грижа още от първия ден за него и баби и лели не бяха нужни

Така че не съжалявайте, а се наслаждавайте докато сте в болницата ... Това са броени дни после е ваш ред да бодърствате и винаги да сте в кондиция да обслужите детето, което изключително много обичате