- Публикувана: 30 окт. 2012, 20:32 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2012, 13:31 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 161
Разбрала, че Мустафа също се готви да заминава, Фатмагюл отново му се обажда - дали да чуе гласът му, или да му каже, че страда, или за да го укори:
Скрит текст:
Мукадес – Да продължава да бяга! Кой знае каква беля ще ни докара този път!
Рахми – Може да е отишла на разходка сестричката ми. И да се е загубила. Загубила се е!
Мукадес – Няма ли очи, бе! Нека си получи наказанието!
Мерием- Керим! Не можа ли да намериш Фатмагюл? Къде беше, много се притеснихмеза теб? Фатмагюл, много ни изплаши, дъще!
Мукадес – Момиче, инфаркт ли искаш да ми докараш? Ще те убия, да знаеш! Господ да те накаже!
Мерием- Моля те, млъкни! Млъкни!
Мукадес – Отговори ми! Къде беше?
Мерием - Ще оставиш ли момичето на спокойствие!
Мукадес –Продължавай, продължавай да я глезиш! Това ще продължава да се случва! Помниш ли какво се случи последния път като избяга? Не си взе поука, виждаш ли?
Мерием – Чуй ме добре, ако кажеш още само една дума…
Мукадес – Ти ме чуй, стигна твърде далеч!
В стаята Мерием говори с Фатмагюл
Мерием – Много се притеснихме за теб. Къде отиде така, без да кажеш на никого? - вижда в ръката на Фатмагюл карта за телефон – Пак ли му звъня? Говорихте ли?
Фатмагюл – Не го е грижа за мен. Не знае какво преживявам, с какво трябва да се справям…Той вече има нова среда. Едно момиче му вдигна телефона. Каза, че Мустафа спи. Каза, че му е приятелка. Заспал е до това момиче. Има жена в живота му. Не ме изслуша! Дори не ме съжали! Намери си друга и ме забрави. Сякаш болката ми беше малка…
Рахми – Може да е отишла на разходка сестричката ми. И да се е загубила. Загубила се е!
Мукадес – Няма ли очи, бе! Нека си получи наказанието!
Мерием- Керим! Не можа ли да намериш Фатмагюл? Къде беше, много се притеснихмеза теб? Фатмагюл, много ни изплаши, дъще!
Мукадес – Момиче, инфаркт ли искаш да ми докараш? Ще те убия, да знаеш! Господ да те накаже!
Мерием- Моля те, млъкни! Млъкни!
Мукадес – Отговори ми! Къде беше?
Мерием - Ще оставиш ли момичето на спокойствие!
Мукадес –Продължавай, продължавай да я глезиш! Това ще продължава да се случва! Помниш ли какво се случи последния път като избяга? Не си взе поука, виждаш ли?
Мерием – Чуй ме добре, ако кажеш още само една дума…
Мукадес – Ти ме чуй, стигна твърде далеч!
В стаята Мерием говори с Фатмагюл
Мерием – Много се притеснихме за теб. Къде отиде така, без да кажеш на никого? - вижда в ръката на Фатмагюл карта за телефон – Пак ли му звъня? Говорихте ли?
Фатмагюл – Не го е грижа за мен. Не знае какво преживявам, с какво трябва да се справям…Той вече има нова среда. Едно момиче му вдигна телефона. Каза, че Мустафа спи. Каза, че му е приятелка. Заспал е до това момиче. Има жена в живота му. Не ме изслуша! Дори не ме съжали! Намери си друга и ме забрави. Сякаш болката ми беше малка…
Скрит текст:
Как да познаем Сехер в тази красива дама?
Дилеми, към твоя пост за обаждането до Мустафа. След всичко, което ФГ преживя, се добави и тази обида - всеки намери своя начин да продължи, сякаш никога не съм съществувала, сякаш нищо не се е случило. Замени ме с друга. Забрави ме. Дори не ме съжали...
Хората са казали, че споделената мъка е половин мъка. ФГ дори утеха нямаше от кого да получи в първите дни, съчувствие и разбиране. Рахми не го броя, той много я обича, но неговата обич е безсилна, недействена.
привет на всички 
Преговора върви с такава страшна скорост,че ми е трудно да ви догоня.Нямам много свободно време
Много ми дойдоха епизодите и факта,че съм ги гледала на бързи обороти.
Чудя се от къде да почна
Мнението ми за решението за брак не се е променило.
Моя прочит на следващите епизоди е също по-различен.Твърдението ми е ,че първоначалното влюбване беше заличено от връхлетелите ги събития и намери проявление чак след принудителното съжителствуване и не без намесата на Мерием най-вече.Може да не съм права,но аз не си ги обяснявам по друг начин действията на Керим.За мен Керим в епизодите поне до 9 още не е влюбения Керим.Слагам го в спойлер,че стана доста голямо
Преговора върви с такава страшна скорост,че ми е трудно да ви догоня.Нямам много свободно време
Много ми дойдоха епизодите и факта,че съм ги гледала на бързи обороти.
Чудя се от къде да почна
Мнението ми за решението за брак не се е променило.Моя прочит на следващите епизоди е също по-различен.Твърдението ми е ,че първоначалното влюбване беше заличено от връхлетелите ги събития и намери проявление чак след принудителното съжителствуване и не без намесата на Мерием най-вече.Може да не съм права,но аз не си ги обяснявам по друг начин действията на Керим.За мен Керим в епизодите поне до 9 още не е влюбения Керим.Слагам го в спойлер,че стана доста голямо
Скрит текст:
6 еп
Много добре някой зададе въпроса за „приятелите“.Той не скъса връзката с тях веднага.Не бяха само те,които го търсеха.Той също ги потърси,още като пристигна,защото само с тях можеше да говори за това,което се случи,за да сподели как е съсипан живота му и как те не са понесли отговорността си,а той е понесъл сам товара й.В последствие се срещаше с Мюнир и изискваше дори бързина в работата му по документите.
Не виждам още никаква самоотверженост,грижа и състрадание към Фатмагюл.Виждам го повлечен от събитията.Държанието му с нея в хотела е като на възпитано добро момче/но как й изсъска-само да си казала нещо още!-когато се караха и на вратата почука хотелиера, а после й крещя „стига толкова,бе“/.
Спомена с ръцете върху Ф –просто се изплаши от изплувалата в паметта му сцена ,на която беше свидетел и неволен съучастник/само с хващането,което знаем,не е носело от негова страна зла умисъл и с бездействието си/.Може би си даде сметка,какво й причинява с присъствието си.Но нищо повече.
7 еп
Керим на Мукадес
-Връщам ви и нея, и всичко!
Мукадес :
-Не можеш да ни оставиш.Длъжен си ни!
Даже и го заплаши,че не е късно да го издаде.
Постоянно му повтаряше,че е длъжен и той се държеше като такъв.
Като намериха къщата,реплика на Керим :
-Потърпете,тя е за първо време,после всеки хваща своя път!
Към натякванията и заплахите към Керим се включи и Мерием още с пристигането:
-Ти си длъжник на това момиче и на мен!Ти трябва да се грижиш за нея!Никъде няма да заминаваш.Аз съм тук и ще те наблюдавам.
Керим беше категоричен-аз си тръгвам!Той всъщност искаше да си тръгне още на паркинга след подписването.Реши,че си е изпълнил задължението/дори го каза в прав текст на Мюнир/.
8 еп
Мисля,че няма как още да се събуди дълбоко заспалото мимолетно усетено чувство към Фатмагюл.Събитията се случваха с такава скорост,че нямаше време да де мисли за нищо друго.Тя с държанието си към на него-плюене,крещене,пълна непоносимост и отвращение /което е напълно оправдано/само извикваше у него някакви защитни реакции и отстъпление.
Не виждам и грам съчувствие към нея когато в отговор на нейното поредно нахвърляне към него/когато отиде до бараката да го пита защо не си тръгва/,той й се развика:
-Стига,достатъчно !Махни се оттук!
Да не говорим пък,че чак я замери с цепеница!!!
Веднага пак при Мюнир и настояване да се махне час по-скоро.Да ,имаше въпрос за Фатмагюл-какво ще стане с нея?Но по скоро пак да оневини съвестта си.
9 еп
Натиск на Мерием продължава
-Не можеш да я оставиш,излекувай болката й!
Отговора на Керим
-Ще замина.От мен –толкова!
Мерием продължи,включвайки и смъртта на майка му.
После Рахми-със спомена за малката Ф,която си няма също родители/това допринесе за опознаването й/.
Обстановката започна да се нормализира,живота им се поуспокои.Започнаха да се поопознават.Керим след първоначалното чувство,което изпита към нея и което задълго беше заровено дълбоко в съзнанието му,започна да вижда ,в откраднатите моменти/когато я наблюдаваше спокойна и усмихната,а не ужасена и крещяща от омраза/ пак онова същото момиче,което грабна вниманието му на стълбите.И то му харесваше,привличаше го по същия начин както в началото.А опознаването е втория етап от любовта,следващ влюбването от пръв поглед.
10 еп
Керим вече знае истината за това,че не я е докосвал и иска на всяка цена да й го направи достояние,за да изчисти донякъде съвестта си и надявайки се да спре потока от омраза.Спира я и й говори няколко пъти,но тя не пожела да го изслуша.
Мерием и Мукадес заминават и двете му оставят наставления-
-Не натъжавай Ф!Поверявам ти Ф.
Не знам дали е така ,но моето мнение е,че разговора в лодката е вододел.Някой,не помня кой,беше споменал в поста си думите на Керим-„никога няма да си простя,че им позволих да съсипят живота Ми“.Е,какво друго да видя освен самосъжаление?Продължи да повтаря-„не съм го направил“/т.е. не съм толкова виновен/.Но това което тя му каза-ДА,ТОВА ГО РАЗТЪРСИ.След като изля душата си пред него/ и всъщност обвини за това ,което й се случи /на нея й олекна малко,а той разбра мъката й в целия й размер.Разбра и собственото си поведение по-добре.Изповедта й в лодката според мен има аналог в негово лице с писмото,което й остави.
Всички реакции от страна на Керим, дотогава /и аз си мислех преди,че има стаено негово желание да й помага от любов-напр.това ,че я спаси от самоубийство,другите по-незначителни като загрижеността в хотела и др./бяха продиктувани от добротата му,която е част от неговата същност.
12 еп
Вече си задава все по-често въпроса:
-Какво ще стане с Фатмагюл?
Истерията,в която изпадна Фатмагюл и разговора на Керим с Мерием изиграха голяма по-нататъшна роля.Думите на Мерием „след като видях и опознах Фатмагюл няма да мога да я изоставя,не съм толкова безсърдечна!“ му сграбчиха сърцето.
И после изчезването сутринта и намирането й в градинката.Там наистина виждам влюбения Керим.
Капака беше съня, от който вече го достраша за оцеляването й без него и с пълното съзнание какво го очаква-унижения,омраза и презрение се върна.Любовта му вече толкова го беше завладяла,че нищо не можеше да го спре да се подлага на мъчението да го залива всекидневно с омраза,но да бъде близо до нея,да може да я защитава.От една страна тормозещ се от мисълта,че дори присъствието му й носи страдание,а от друга убеден,че той само може да я защити и да й помогне.
Мисля,че намесата на Мерием беше от решаващо значение.Без нея Керим нямаше да вземе правилното решение да не замине.За разлика от преди сега тя беше на мястото си и му даде нужната подкрепа.
Стана доста хаотично,дано сте разбрали посоката на мислите ми.
Много добре някой зададе въпроса за „приятелите“.Той не скъса връзката с тях веднага.Не бяха само те,които го търсеха.Той също ги потърси,още като пристигна,защото само с тях можеше да говори за това,което се случи,за да сподели как е съсипан живота му и как те не са понесли отговорността си,а той е понесъл сам товара й.В последствие се срещаше с Мюнир и изискваше дори бързина в работата му по документите.
Не виждам още никаква самоотверженост,грижа и състрадание към Фатмагюл.Виждам го повлечен от събитията.Държанието му с нея в хотела е като на възпитано добро момче/но как й изсъска-само да си казала нещо още!-когато се караха и на вратата почука хотелиера, а после й крещя „стига толкова,бе“/.
Спомена с ръцете върху Ф –просто се изплаши от изплувалата в паметта му сцена ,на която беше свидетел и неволен съучастник/само с хващането,което знаем,не е носело от негова страна зла умисъл и с бездействието си/.Може би си даде сметка,какво й причинява с присъствието си.Но нищо повече.
7 еп
Керим на Мукадес
-Връщам ви и нея, и всичко!
Мукадес :
-Не можеш да ни оставиш.Длъжен си ни!
Даже и го заплаши,че не е късно да го издаде.
Постоянно му повтаряше,че е длъжен и той се държеше като такъв.
Като намериха къщата,реплика на Керим :
-Потърпете,тя е за първо време,после всеки хваща своя път!
Към натякванията и заплахите към Керим се включи и Мерием още с пристигането:
-Ти си длъжник на това момиче и на мен!Ти трябва да се грижиш за нея!Никъде няма да заминаваш.Аз съм тук и ще те наблюдавам.
Керим беше категоричен-аз си тръгвам!Той всъщност искаше да си тръгне още на паркинга след подписването.Реши,че си е изпълнил задължението/дори го каза в прав текст на Мюнир/.
8 еп
Мисля,че няма как още да се събуди дълбоко заспалото мимолетно усетено чувство към Фатмагюл.Събитията се случваха с такава скорост,че нямаше време да де мисли за нищо друго.Тя с държанието си към на него-плюене,крещене,пълна непоносимост и отвращение /което е напълно оправдано/само извикваше у него някакви защитни реакции и отстъпление.
Не виждам и грам съчувствие към нея когато в отговор на нейното поредно нахвърляне към него/когато отиде до бараката да го пита защо не си тръгва/,той й се развика:
-Стига,достатъчно !Махни се оттук!
Да не говорим пък,че чак я замери с цепеница!!!
Веднага пак при Мюнир и настояване да се махне час по-скоро.Да ,имаше въпрос за Фатмагюл-какво ще стане с нея?Но по скоро пак да оневини съвестта си.
9 еп
Натиск на Мерием продължава
-Не можеш да я оставиш,излекувай болката й!
Отговора на Керим
-Ще замина.От мен –толкова!
Мерием продължи,включвайки и смъртта на майка му.
После Рахми-със спомена за малката Ф,която си няма също родители/това допринесе за опознаването й/.
Обстановката започна да се нормализира,живота им се поуспокои.Започнаха да се поопознават.Керим след първоначалното чувство,което изпита към нея и което задълго беше заровено дълбоко в съзнанието му,започна да вижда ,в откраднатите моменти/когато я наблюдаваше спокойна и усмихната,а не ужасена и крещяща от омраза/ пак онова същото момиче,което грабна вниманието му на стълбите.И то му харесваше,привличаше го по същия начин както в началото.А опознаването е втория етап от любовта,следващ влюбването от пръв поглед.
10 еп
Керим вече знае истината за това,че не я е докосвал и иска на всяка цена да й го направи достояние,за да изчисти донякъде съвестта си и надявайки се да спре потока от омраза.Спира я и й говори няколко пъти,но тя не пожела да го изслуша.
Мерием и Мукадес заминават и двете му оставят наставления-
-Не натъжавай Ф!Поверявам ти Ф.
Не знам дали е така ,но моето мнение е,че разговора в лодката е вододел.Някой,не помня кой,беше споменал в поста си думите на Керим-„никога няма да си простя,че им позволих да съсипят живота Ми“.Е,какво друго да видя освен самосъжаление?Продължи да повтаря-„не съм го направил“/т.е. не съм толкова виновен/.Но това което тя му каза-ДА,ТОВА ГО РАЗТЪРСИ.След като изля душата си пред него/ и всъщност обвини за това ,което й се случи /на нея й олекна малко,а той разбра мъката й в целия й размер.Разбра и собственото си поведение по-добре.Изповедта й в лодката според мен има аналог в негово лице с писмото,което й остави.
Всички реакции от страна на Керим, дотогава /и аз си мислех преди,че има стаено негово желание да й помага от любов-напр.това ,че я спаси от самоубийство,другите по-незначителни като загрижеността в хотела и др./бяха продиктувани от добротата му,която е част от неговата същност.
12 еп
Вече си задава все по-често въпроса:
-Какво ще стане с Фатмагюл?
Истерията,в която изпадна Фатмагюл и разговора на Керим с Мерием изиграха голяма по-нататъшна роля.Думите на Мерием „след като видях и опознах Фатмагюл няма да мога да я изоставя,не съм толкова безсърдечна!“ му сграбчиха сърцето.
И после изчезването сутринта и намирането й в градинката.Там наистина виждам влюбения Керим.
Капака беше съня, от който вече го достраша за оцеляването й без него и с пълното съзнание какво го очаква-унижения,омраза и презрение се върна.Любовта му вече толкова го беше завладяла,че нищо не можеше да го спре да се подлага на мъчението да го залива всекидневно с омраза,но да бъде близо до нея,да може да я защитава.От една страна тормозещ се от мисълта,че дори присъствието му й носи страдание,а от друга убеден,че той само може да я защити и да й помогне.
Мисля,че намесата на Мерием беше от решаващо значение.Без нея Керим нямаше да вземе правилното решение да не замине.За разлика от преди сега тя беше на мястото си и му даде нужната подкрепа.
Стана доста хаотично,дано сте разбрали посоката на мислите ми.
Момичета искам да ви благодаря за изчерпателният и пълен с прекрасни разсъждения преговор, който направихте тази седмица !
Беше ми изключително приятно да ви чета и да бъда част от вашата компания !
Нека новата седмица бъде успешна и пълна с положителни емоции !
Сега ви желая една нощ пълна с красиви сънища ! А кого ще сънувате - вие си знаете !
Беше ми изключително приятно да ви чета и да бъда част от вашата компания !
Нека новата седмица бъде успешна и пълна с положителни емоции !
Сега ви желая една нощ пълна с красиви сънища ! А кого ще сънувате - вие си знаете !
Anista, прочетох всичко в спойлера, дълго, но интересно. Правилно отбелязваш, че добротата е същността на Керим. Мило момче с добро сърце и жива съвест. Не е задължително да е влюбен, за да прояви загриженост към момиче в беда. Да помогне е спонтанната му реакция.
Наистина, мислеше, че подписването на брак ще е достатъчно за да изчисти името й. Може би така щеше да бъде, ако ФГ имаше нормално семейство, някой, способен да се грижи за нея. Но безпомощният Рахми и нахалната алчна Мукадес бяха причина Керим да продължи да помага. После дойде и Мерием, после се влюби, не замина, и така постепенно стана постоянен член на семейството, без значение желан или нежелан.
Не съм съгласна с твоя извод Не виждам и грам съчувствие към нея
Това, че имаше викове, цепеница, е израз на неговото напрежение. От една страна, той сам себе си мрази, гори го споменът за кошмара и за неговата вина. От друга, живее изолиран, като прокажен, и всеки ден среща омразата в очите или думите на ФГ. Тежко е. Знаем, че Керим издържа търпеливо на големи изпитания, но, в самото начало имаше моменти, когато не издържаше на напрежението, избухваше. Това обаче не значи, че няма съчувствие към ФГ. Напротив, на него му е трудно да живее близо до нея и да я гледа толкова нещастна именно, защото й съчувства.
А това, че държеше да й каже, че не е участвал в изнасилването, не е самосъжаление. Това е въпрос на живот и смърт за него. Никога не е отричал вината си, но да разбере, че не е като другите изроди, е облекчение за него. Държи да го сподели с ФГ, защото не иска тя (или който и да е друг) да го мрази, да го смята за свой враг. Огромен товар е за него да носи и това съмнение. Напълно разбираемо е, че е важно да се изясни това.
Наистина, мислеше, че подписването на брак ще е достатъчно за да изчисти името й. Може би така щеше да бъде, ако ФГ имаше нормално семейство, някой, способен да се грижи за нея. Но безпомощният Рахми и нахалната алчна Мукадес бяха причина Керим да продължи да помага. После дойде и Мерием, после се влюби, не замина, и така постепенно стана постоянен член на семейството, без значение желан или нежелан.
Не съм съгласна с твоя извод Не виждам и грам съчувствие към нея
Това, че имаше викове, цепеница, е израз на неговото напрежение. От една страна, той сам себе си мрази, гори го споменът за кошмара и за неговата вина. От друга, живее изолиран, като прокажен, и всеки ден среща омразата в очите или думите на ФГ. Тежко е. Знаем, че Керим издържа търпеливо на големи изпитания, но, в самото начало имаше моменти, когато не издържаше на напрежението, избухваше. Това обаче не значи, че няма съчувствие към ФГ. Напротив, на него му е трудно да живее близо до нея и да я гледа толкова нещастна именно, защото й съчувства.
А това, че държеше да й каже, че не е участвал в изнасилването, не е самосъжаление. Това е въпрос на живот и смърт за него. Никога не е отричал вината си, но да разбере, че не е като другите изроди, е облекчение за него. Държи да го сподели с ФГ, защото не иска тя (или който и да е друг) да го мрази, да го смята за свой враг. Огромен товар е за него да носи и това съмнение. Напълно разбираемо е, че е важно да се изясни това.
Не съм съгласна с твоя извод Не виждам и грам съчувствие към нея
Това, че имаше викове, цепеница, е израз на неговото напрежение. От една страна, той сам себе си мрази, гори го споменът за кошмара и за неговата вина. От друга, живее изолиран, като прокажен, и всеки ден среща омразата в очите или думите на ФГ. Тежко е. Знаем, че Керим издържа търпеливо на големи изпитания, но, в самото начало имаше моменти, когато не издържаше на напрежението, избухваше. Това обаче не значи, че няма съчувствие към ФГ. Напротив, на него му е трудно да живее близо до нея и да я гледа толкова нещастна именно, защото й съчувства.
А това, че държеше да й каже, че не е участвал в изнасилването, не е самосъжаление. Това е въпрос на живот и смърт за него. Никога не е отричал вината си, но да разбере, че не е като другите изроди, е облекчение за него. Държи да го сподели с ФГ, защото не иска тя (или който и да е друг) да го мрази, да го смята за свой враг. Огромен товар е за него да носи и това съмнение. Напълно разбираемо е, че е важно да се изясни това.
Това не извод а виждането ми за конкретната ситуация,в която бяха.Не правя обобщения.А в нея не виждам Керим да жали чувствата на Фатмагюл/както чета в коментарите-че още от първия миг Керим обича,жали и обгрижва Фатмагюл/Да, и това стана ,но мисля на по-късен етап.Това е мое мнение и не държа да го налагам на никого
И за мен той искаше с признанието,че не е пряк извършител да смъкне част от вината си и да намали омразата й.Не свързвам това със самосъжаление.Самосъжаление чета в думите му-никога няма да си простя,че оставих да провалят живота ми.Да ,говори за собствения си живот ,а не проваления на Фатмагюл
докато го напиша изтрих един пост
Скрит текст:
Керим – Фатмагюл! Моля те да седнем за малко, има нещо, което искам да ти покажа.
Фатмагюл - Не искам нищо от тебе!
Керим – Извадил съм пълномощно на твое име. Когато замина, ще можеш да се разведеш. Хайде. Ти седни, аз ей сега ще се върна. Това е самолетният ми билет. Заминавам в четвъртък. Виж, тук го пише. Името ми също е написано. Заминавам за Белгия. И това пише. А това е пълномощното. Никой не бива да знае за него сега. Ако искаш, кака Мерием ще ти помогне. Ще се разведеш с мен. Ще бъдеш свободна. Не исках да влезна по този начин в живото ти, Фатмагюл. Да съм мъжът когото мразиш ме убива, повярвай ми. Всъщност аз…
идва Емре, води Асу..
Емре – Здравейте!
Керим – Скрий това. Могат да останат при теб, ако искаш.
Емре – Свободни ли сте? Можем ли да дойдем?
Керим - Заповядайте, заповядайте!
Асу/Енисе – Да ни ви притесняваме.
Емре – Бате Керим не е чужд.
Запознават се
Асу - Чух, че скоро сте се нанесли. Желая ви всичко хубаво. Желая ви щастие тук. Колко красиво място. Прекрасно е.
Емре – Трябва да го видиш през лятото. Ще имаме още много хубави моменти тук, нали?
Керим – Ще пиете ли чай? Фатмагюл, имаме ли чай?
Фатмагюл – Да, веднага ще донеса.
Емре – Наслаждавахте се май като съпруг и съпруга, а?
Керим – Какво да се прави?
Асу – Младоженци сте нали? Емре ми каза.
Емре казва, че ще води Енисе на разходка, тя предлага Керим и Фтмагюл да отидат с тях. Керим отказва, Фатмагюл има работа, някой друг път…
Емре – Булка, чуй какво ще ти кажа, днес с Енисе сме тръгнали на разходка…Вие с батко Керим също не сте разгледали местността, елате и вие, какво ще кажеш?
Фатмагюл – Не, няма да дойдем. Искам да кажа, аз няма да ходя, ти ако искаш отиди.
Керим – Вече им казах, че няма да отидем.
Асу – Ще бъде добре, ако дойдете наистина. Притеснявам се, че някой може да ме види. Леля ми не знае, че се срещам с Емре. Тъй като съм поверена на нея ако научи, няма да ме пусне да изляза от нас. Ще бъда по-спокойна, ако и вие дойдете. Ако някой ме види…Мога да кажа, че съм била навън с женените си приятели.
Емре – Тя и без това не може да остане дълго. Ще се разходим малко и се връщаме. Какво ще кажеш, бате?
Керим – Ами…Знам ли?!
Асу – Хайде, моля те!
Фатмагюл – Добре.
Емре – Браво, булка! Добре…Ще си изпием чая и тръгваме.
Фатмагюл - Не искам нищо от тебе!
Керим – Извадил съм пълномощно на твое име. Когато замина, ще можеш да се разведеш. Хайде. Ти седни, аз ей сега ще се върна. Това е самолетният ми билет. Заминавам в четвъртък. Виж, тук го пише. Името ми също е написано. Заминавам за Белгия. И това пише. А това е пълномощното. Никой не бива да знае за него сега. Ако искаш, кака Мерием ще ти помогне. Ще се разведеш с мен. Ще бъдеш свободна. Не исках да влезна по този начин в живото ти, Фатмагюл. Да съм мъжът когото мразиш ме убива, повярвай ми. Всъщност аз…
идва Емре, води Асу..
Емре – Здравейте!
Керим – Скрий това. Могат да останат при теб, ако искаш.
Емре – Свободни ли сте? Можем ли да дойдем?
Керим - Заповядайте, заповядайте!
Асу/Енисе – Да ни ви притесняваме.
Емре – Бате Керим не е чужд.
Запознават се
Асу - Чух, че скоро сте се нанесли. Желая ви всичко хубаво. Желая ви щастие тук. Колко красиво място. Прекрасно е.
Емре – Трябва да го видиш през лятото. Ще имаме още много хубави моменти тук, нали?
Керим – Ще пиете ли чай? Фатмагюл, имаме ли чай?
Фатмагюл – Да, веднага ще донеса.
Емре – Наслаждавахте се май като съпруг и съпруга, а?
Керим – Какво да се прави?
Асу – Младоженци сте нали? Емре ми каза.
Емре казва, че ще води Енисе на разходка, тя предлага Керим и Фтмагюл да отидат с тях. Керим отказва, Фатмагюл има работа, някой друг път…
Емре – Булка, чуй какво ще ти кажа, днес с Енисе сме тръгнали на разходка…Вие с батко Керим също не сте разгледали местността, елате и вие, какво ще кажеш?
Фатмагюл – Не, няма да дойдем. Искам да кажа, аз няма да ходя, ти ако искаш отиди.
Керим – Вече им казах, че няма да отидем.
Асу – Ще бъде добре, ако дойдете наистина. Притеснявам се, че някой може да ме види. Леля ми не знае, че се срещам с Емре. Тъй като съм поверена на нея ако научи, няма да ме пусне да изляза от нас. Ще бъда по-спокойна, ако и вие дойдете. Ако някой ме види…Мога да кажа, че съм била навън с женените си приятели.
Емре – Тя и без това не може да остане дълго. Ще се разходим малко и се връщаме. Какво ще кажеш, бате?
Керим – Ами…Знам ли?!
Асу – Хайде, моля те!
Фатмагюл – Добре.
Емре – Браво, булка! Добре…Ще си изпием чая и тръгваме.
Скрит текст:
Фатмагюл – Моля те, не ме мрази, че си тръгна заради мен. Заради него съм в това положение
Мерием – Остави това за теб. - подава й писмото, оставено от Керим
Мерием – Остави това за теб. - подава й писмото, оставено от Керим
С цялото си сърце искам това, което не е по силите ми да променя - да върна времето назад. Бих умрял, но не бих ти причинил това. Много бих искал да се срещнем отново извън този живот, извън дните, които са по-черни от нощта. Искам да измъкна и теб и себе си от тази пропаст, в която не прониква и лъч светлина, където не разбираш ден ли е или нощ.
От сега нататък ще живея само с надеждата, че един ден ще ми простиш. Бих се извинил милион пъти на тези очи, които никога не погледнаха в моите. Ще мечтая за деня, в който животът ти ще се възстанови от руините, в които превърнах надеждите ти. Желая ти да се възстановиш и да зараснат раните ти.
Тръгвам, оставяйки ти парите, които ме изпепелиха, за да продължиш живота си както пожелаеш. Знам, че ще изгорят и твоите ръце, но моля те, приеми ги. Само трябва да отидеш в банката и да се подпишеш.
Където и по света да съм, винаги ще мисля за теб. Ако можеше да не ме мразиш толкова, ако можеше да ми повярваш... Ако можеше всичко да е различно... Фатмагюл... Заминавам с всичките си „ако” и „съжалявам”. Винаги ще живея с тях.
Сбогом.
Препоръчани теми