Когато едни родители повтарят едно и също нещо през годините, имаш два избора Или почваш да го приемаш на майтап и не си го слагаш изобщо на сърце, или не ги изслушваш, ама изобщо. Всичко друго - полза няма.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2024, 22:03 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Неприятно е това, Ариел, но невъзможните родители не можеш просто да ги чуваш понякога. Те ще те съсипват докато са живи и ако не ги чуваш ще въвличат всеки, който им е под ръка да те хока, че си ужасна дъщеря, например. Твоите може и наистина да са загрижени, но да си се държат по старовремски. Моите също са много критични били винаги, но изобщо не са за темата. Научила съм се да им туширам стреса, който предизвиква критики и ако са много напрегнати да ги обичам по-активно.
Онези, които вече също сме родители знаем какъв стрес е да имаш дете, дали ще се справи и всяка негова несгода или провал автоматично да стават твои. Въпрос на осъзнатост е да не се превръщат тези родителски страхове в постоянни критики, защото то какво могат да направят освен да се изкажат родителите, децата си правят каквото преценят, когато са големи, а стреса да не падне остава.
Онези, които вече също сме родители знаем какъв стрес е да имаш дете, дали ще се справи и всяка негова несгода или провал автоматично да стават твои. Въпрос на осъзнатост е да не се превръщат тези родителски страхове в постоянни критики, защото то какво могат да направят освен да се изкажат родителите, децата си правят каквото преценят, когато са големи, а стреса да не падне остава.
А какво да кажат? Браво, дъще, продължавай да дебелееш, похвално и чудесно е това?! Ако родителите не кажат истината, кой друг? Точно тях ги е грижа за бъдещето на децата им.
Извинете но това са пълни глупости. Това си е тяхната истина… от къде да знаем дали е наистина дебела ? А и от опит казвам, такива изказвания водят точно до обратното.
И моята майка постоянно ме тормози. На 35 години съм и се опитва да се меси в живота ми. Непрекъснати ми вика колко съм тъпа и тн.
А и се опитва непрекъснато да ме сватосва с синове на нейни приятели …
Общо взето отвратителен човек, все си викам да и бия шута но не успявам
Всеки си има кусури. Който и да е, може да ми каже дали съм дебела, само ако изрично съм го попитала. Имам си огледало, мога сама да преценя. Иначе и аз мога да коментирам човека отсреща, но всичко си има време, място, повод. Да не говорим, че зависи и много с каква интонация е казано. Щом атворката се е почувствала зле, едва ли е било "от грижа и любов".
И моята майка постоянно ме тормози. На 35 години съм и се опитва да се меси в живота ми. Непрекъснати ми вика колко съм тъпа и тн.
А и се опитва непрекъснато да ме сватосва с синове на нейни приятели …
Общо взето отвратителен човек, все си викам да и бия шута но не успявам
А какво трябва да правят? Кажете, че наистина не разбирам. Те не са приятели, съседи, колеги. Точно тях ги боли. На другите не им пука, и 300 кила да си. Ще се подиграват и толкова.
Критиката никога не помага! Помага мотивацията и ако тази дъщеря е толкова дебела, като и го кажеш, мачкаш не помага, ако те е грижа наистина, ще я прегърнеш, ще я подкрепиш, ще и предложиш помощ, а не "набиване на канчето" с още обиди.
И моята майка постоянно ме тормози. На 35 години съм и се опитва да се меси в живота ми. Непрекъснати ми вика колко съм тъпа и тн.
А и се опитва непрекъснато да ме сватосва с синове на нейни приятели …
Общо взето отвратителен човек, все си викам да и бия шута но не успявам
Благодаря ти за отговора. От много много отдавна не живеем заедно, не бих и могла да живея с нея.
Цял живот ми е викала че съм боклук и нищо не става от мене. А да не кажа колко скандали е вдигала заради партньорите ми (нито един не и хареса). Само синовете на нейните познати за годни. Даже когато нейни връзки са разпадали, аз съм била виновната за нея.
Сега съм на 35 години и пред мено пауза и тя продължава да прави интриги и да ми вменява вина.
Да, определено ми е проблема че на дърти години търся все още одобрение което никога няма да получа от нея. Психолога ми вика, да и бия един голям шут
Да не почваме пак темата. Последният път имаше и потребителки, които си се харесват дебели и не биха се засегнали. А всички вкупом твърдяха, че и 100 кг да ти е детето, не бива да му го казваш да не го обидиш. То вярно, че има огледала и то си го знае, но виж - за родителя е забранено да коментира.
И какво значи да го подкрепиш...??? Още ли да дебелее...?
И какво значи да го подкрепиш...??? Още ли да дебелее...?
Много ще се радвам ако някой може да ми даде съвет как да се справя с това положение. Не ми се иска тотално да прекратявам отношения с майка ми (все пак е майка) но наистина много ме тормози а и аз се тормозя от начина и към мен
Обикновенно ме тормози по месенджер и телефон защото тя повечето време живее в бг а аз в чужбина
Обикновенно ме тормози по месенджер и телефон защото тя повечето време живее в бг а аз в чужбина
Дадох формулата по-горе.
Първи вариант - вътрешен пълен игнор - слушаш, без да се впечатляваш грам, казваш си "Тя майка ми си е такава, нали си я знам, изобщо няма да й се връзвам". Това се постига само с огромно желание от твоя страна, работи изкл. успешно обаче.
Втори вариант: Кратки разговори по 30 до 50 секунди - Как си, добре съм, и аз. Тя почва да речем да дудне, но ти си знаеш, че тъкмо и секундите са й изтекли и се сещаш, че спешно трябва да затваряш. Готово.
Първи вариант - вътрешен пълен игнор - слушаш, без да се впечатляваш грам, казваш си "Тя майка ми си е такава, нали си я знам, изобщо няма да й се връзвам". Това се постига само с огромно желание от твоя страна, работи изкл. успешно обаче.
Втори вариант: Кратки разговори по 30 до 50 секунди - Как си, добре съм, и аз. Тя почва да речем да дудне, но ти си знаеш, че тъкмо и секундите са й изтекли и се сещаш, че спешно трябва да затваряш. Готово.
Има начини според мен да се намекне на човек по-тактично, че би било добре да направи нещо за здравето си, без да се натяква постоянно "виж се ква си дебела, как може да си такова кюфте". Такъв подход преди мен така ме мотивира, че бях на ръба на анорексията. Не бях и толкова "дебела", бях около 60 кг, но станах 46 за много кратко време. Питаха ме разни хора дали се храня. Собствените ми родители изразиха притеснение. Аз не можех да разбера какво не ми беше наред, нали вече не бях дебела...
Моята майка винаги, когато видимо кача килограми, ми казва. Защото тя самата е дебела и страда и ми го казва не, за да ме обижда, а за да се взема в ръце евентуално. Коментираме си диети, храни. На дебелото няма как да каже, че не е. Когато сваля ми казва-браво, много добре, но в крайна сметка не ми спестява, когато съм се оляла.
Това е много различно от тънък тормоз по темата, ние не знаем в чуждите къщи кое до къде е приемливо.
За протокола-на 50 съм и от 18-годишна не живея с родителите си. Но приемам критики, когато са основателни. И да ме заболи, защото още повече пък и аз се виждам в огледалото, че не съм първа фиданка.
Това е много различно от тънък тормоз по темата, ние не знаем в чуждите къщи кое до къде е приемливо.
За протокола-на 50 съм и от 18-годишна не живея с родителите си. Но приемам критики, когато са основателни. И да ме заболи, защото още повече пък и аз се виждам в огледалото, че не съм първа фиданка.
Много ще се радвам ако някой може да ми даде съвет как да се справя с това положение. Не ми се иска тотално да прекратявам отношения с майка ми (все пак е майка) но наистина много ме тормози а и аз се тормозя от начина и към мен
Първо спираш да говориш за твоите неща, защото после с "твоите камъни по твоята глава", майко как си? Какво правиш? Как е времето? Загрубее ли разговора, добре майко виждам, че пак не си в настроение, желая ти хубав ден и приключваш разговора. Казваш ясно, че не ти се говори и въобще според майка ти, която добре познаваш, ако трябва си напиши какво да и кажеш, прочети всичко което ти попадне все ще намериш нещо полезно. Този манталитет постоянно някой да "ухапе", да се заяде, да иронизира е доста често за съжаление, но ти трябва за себе си да разбереш, че имаш избор, а именно не стоиш в тази ситуация прекратяваш разговора, тръгваш си и осъзнаваш, че смисъл от разговор, убеждаване и доказване няма и не води до нищо конструктивно. Ако искаш да обсъдиш нещо от миналото вероятно ще отрече и ще започне да те обвинява, че си измисляш дори.
Моята майка винаги, когато видимо кача килограми, ми казва. Защото тя самата е дебела и страда и ми го казва не, за да ме обижда, а за да се взема в ръце евентуално. Коментираме си диети, храни. На дебелото няма как да каже, че не е. Когато сваля ми казва-браво, много добре, но в крайна сметка не ми спестява, когато съм се оляла.
Това е много различно от тънък тормоз по темата, ние не знаем в чуждите къщи кое до къде е приемливо.
За протокола-на 50 съм и от 18-годишна не живея с родителите си. Но приемам критики, когато са основателни. И да ме заболи, защото още повече пък и аз се виждам в огледалото, че не съм първа фиданка.
Това е много различно от тънък тормоз по темата, ние не знаем в чуждите къщи кое до къде е приемливо.
За протокола-на 50 съм и от 18-годишна не живея с родителите си. Но приемам критики, когато са основателни. И да ме заболи, защото още повече пък и аз се виждам в огледалото, че не съм първа фиданка.
Само, че има значение тона, интонацията на гласа и едно е да кажеш, че някой е като кюфте, друго е да кажеш, маме как си, понапълняла си, наред ли е всичко, внимавай знаеш предразположени сме към напълняване, виж ме мене. Същото значение, но изказа има огромно значение.
Много е трудно да се живее с такива хора. Наистина най-полезният ти ход е дистанция. Аз самата тепърва почвам да осъзнавам колко са невъзможни моите роднини и вървя по пътя да се самосъхраня, иначе само се съсипвам и страдам заради тях. Лошото е, че не мога в момента да ги отрежа напълно, защото се грижим за баба ми, която е с напреднала деменция. Ако не беше баба ми отдавна да съм ги отсвирила от живота си.