Така си е. Аз не се ядосвам даже. Просто го наблюдавам от далече. Дъщерята вече го разбра какъв е и тя се отдалечи. Синът обаче, все още е привързан към него и прекарва лятото при него.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2026, 08:48 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Към Анотимната:
Не звучеш каго невъзможен човек в смисъла на темата.
Като някой, наблюдавал случки с хора, преминали през такова лечение, доста ви се отразява. Често самата химия влияе на мозъка, за мен те не са същите. Помисли за психотерапевт и психиатър.
По отношение на другата дискусия, оформила се:
Ще пиша от позицията на детето, защото на това бях свидетел.
Ох, какво да кажа, добре че можех да мисля. То бяха филми, подмятания от роднините по адрес и на единия и на другия. И най-грозното винаги ми беше да седнат на масата да се хранят и обичат. Отвратително лицемерие, когато кажеш на единия или другия такова "нямало такова нещо".
Добре, че се изолирах. А родител с глава на раменете си просто трябва някак да обясни на детето си тия неща. На мен нямаше кой, защото и моите бяха в кюпа и хич не се усещат. И до ден днешен аз съм лудата, но за мен това не е семейство.
Не звучеш каго невъзможен човек в смисъла на темата.
Като някой, наблюдавал случки с хора, преминали през такова лечение, доста ви се отразява. Често самата химия влияе на мозъка, за мен те не са същите. Помисли за психотерапевт и психиатър.
По отношение на другата дискусия, оформила се:
Ще пиша от позицията на детето, защото на това бях свидетел.
Ох, какво да кажа, добре че можех да мисля. То бяха филми, подмятания от роднините по адрес и на единия и на другия. И най-грозното винаги ми беше да седнат на масата да се хранят и обичат. Отвратително лицемерие, когато кажеш на единия или другия такова "нямало такова нещо".
Добре, че се изолирах. А родител с глава на раменете си просто трябва някак да обясни на детето си тия неща. На мен нямаше кой, защото и моите бяха в кюпа и хич не се усещат. И до ден днешен аз съм лудата, но за мен това не е семейство.
Виждам и аз новата посока в темата. Мислила съм го много в началото как точно ще отиграя ситуациите именно около децата. Мантрата "дръж врага близко" я бях възприела в началото. И аз основно имейли, доклади и отчети за децата. Взеха да се появяват и нови жени в схемата, които да се опитват да го играят и те някак. А една, а друга, всяка ровейки в моя живот и месейки се в този на децата Ми. Децата Ми, с главна буква, не случайно, защото зор да не губят контакт с бащата, но зорът беше повече мой напън. Стигнаха до два пъти годишен контакт по празниците, за по 20 минути. Те не знаят къде живее. Станаха и пълнолетни. И аха да си отдъхна, както някой каза-бях забравила, че този човек съществува (защото междувременно аз блокирах всичко и нулева комуникация в един момент), се появява на бял кон отново, с поредната жена, която да дава наклон на децата ми, да навлизат нахално с кални обувки в миналото ми, ровейки се в неща, в които е нездрав интерес да се ровиш. Защо го пиша всичкото това, то дребна драма реално уж. Защото още навремето някъде, дали не и тук, бях писала, че когато има деца в схемата, връзката никога не можеш да я прекъснеш за тях. И понеже ти на свой ред си свързана с тези деца, майка си и им желаеш най-доброто, всяка такава намеса, която им мъти водите, мъти и твоята глава. Не знам дали успях да го обясня разбираемо.
Това е ясно. Да кажем, че сме им дали. Друго имах предвид. Децата са нишката, която няма как да скъсаш във връзката с невъзможния. Пример-дали сме им правото, имат някакви отношения, криви-прави-техни си. И когато страдат от тях, а ти си страничен наблюдател, или пък те въвличат директно (тук давам като пример как всяка следваща негова жена рови в живота ми), това е отново вкарване в миналото, в усещането за безизходица и обречена свързаност. Казано простичко-ти не се интересуваш, триеш, прекъсваш, блокираш, но на определен интервал от време се появява с някоя тъпотия чрез други хора, обикновено децата.
ПП. Психическото насилие е насилие и се практикува без доказателства, бих казала, вихри се безнаказано. То влиза много подмолно, носи последствия, огромни бих казала, носи достатъчно травми, често неосъзнати, защото не е шамар да ти кънти главата от удара и да те заболи, а е потъпкване на душата, което е трудно откриваемо дори от потърпевшия.
ПП. Психическото насилие е насилие и се практикува без доказателства, бих казала, вихри се безнаказано. То влиза много подмолно, носи последствия, огромни бих казала, носи достатъчно травми, често неосъзнати, защото не е шамар да ти кънти главата от удара и да те заболи, а е потъпкване на душата, което е трудно откриваемо дори от потърпевшия.
фаастък, по никакъв начин не си представям, че някаква си жена ще рови в моя живот, ако аз не го допусна. Пък при пълнолетни деца лично аз се чувствам шапка на тояга и хич не се кахъря за нищо. Те да си общуват с баща си, с жена му и т.н. на воля, тяхно решение и живот е. Мен какво ме бърка? В този смисъл изобщо не те разбирам. На мен ми е прекъсната връзката с бащата още при развода ни. Какво да я крепим излишно, хеле пък при големи деца. Те са си отделни хора, а не някаква нишка между мен и баща им. Да, родители сме им, но се е паднало да не сме задружен екип - това е положението. Те децата вече им е време да мислят за собствени малчугани, а не с нашите минали истории да се разправят, нали 