Е, да, но аз наистина гледам на пълнолетните си деца като на самостоятелни хора. Не ги усещам като някаква моя връзка с техния баща. Те имат връзка с него, а аз с тях. Надявам се и аз да си ме разбрала 
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2026, 12:21 ч.
Невъзможните хора в живота ни
https://www.youtube.com/watch?v=rNkYbk5-joA
За децата на нарцистичните родители.
Абе то като се замисля и майка ми е проявявала на моменти нарцистични черти, но изключително рядко.
Ама и аз съм чепата. Не и се връзвам.
Но баба ми и дядо ми /от бащина линия/ ами те са си нарцисисти и двамата.
Много токсични хора бяха.
Но никога не съм се опитвала да угаждам на нарциси. Даже обратното.
За децата на нарцистичните родители.
Абе то като се замисля и майка ми е проявявала на моменти нарцистични черти, но изключително рядко.
Ама и аз съм чепата. Не и се връзвам.
Но баба ми и дядо ми /от бащина линия/ ами те са си нарцисисти и двамата.
Много токсични хора бяха.
Но никога не съм се опитвала да угаждам на нарциси. Даже обратното.
То не е връзка това, ок, аз съм използвала нишка. Не е нишка, а линия, ако мога с това да заменя, за да не се възприема като свързване. Нещото, което напомня за своето съществуване по неприятен начин чрез децата в случая. Точно както друг дискомфорт, този е наличен и това е факт. И наистина това няма нищо общо с факта, че пълнолетните са самостоятелни хора. Да, такива са. И като такива не спираме да сме по някакъв начин участници в живота им и те в нашия. С пълнолетието не ги трием като с гума от ума си и живота си и живеем в общество. Никой с навършване на пълнолетие не отива в гората изолиран и всички общочовешки процеси продължават да текат.