В случая ЗЛОДЕИДА се коментира шофьорски курс, не кола.
Малко четене с разбиране не вреди.
Малко четене с разбиране не вреди.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2026, 17:52 ч.
Невъзможните хора в живота ни
За какво и е шофьорски курс, каква кола ще кара? Да си ползва евтино такси или метрото, ако е в София?
Евтино такси е оксиморон, как ли пък няма да плащам на миризливи римляни да ме возят...
За какво и е шофьорски курс, каква кола ще кара? Да си ползва евтино такси или метрото, ако е в София?
Изтървах ти поантата, Петко...
Защо за момче да е оправдан шофьорския курс, а за момиче - не?
За момчета "които се палят по коли, дрифтове, гонки" си е чиста лигня и доста основателна причина момче да НЕ кара шофьорски курс.
Май вярно си Хасан, а не Петко...
И тук вече колко страници се обсъжда шофьорския курс... Виждате ли как работи идеята? Как побеждават? Въпросът не е в шофьорския курс. Темата не е Въпроси всякакви. Въпросът е в това какво прави невъзможния с детето си. Не нормализирайте това, моля ви. Или просто да се изнесе дискусията за шофьорските курсове другаде.
Точно това е въпросът. Какво прави с детето си. Щом съм я записала значи е обсъждано и не е без нейно желание. Това, което направи той е да го убие това желание и д аи вкара съмнения в самата нея.
Пешо или Хасан, не знам какво ти е името, но какво общо трябва да има мъжа ми с бившия ми, че и отношение да има към него?
Пешо или Хасан, не знам какво ти е името, но какво общо трябва да има мъжа ми с бившия ми, че и отношение да има към него?
Аз да се повторя, шофьорският курс е като всеки друг курс. Дава умения и компетенции, развива определени качества. Не е задължителен, но не е и за отхвърляне. Особено по начин-за какво ти е, ти си момиче (омг), ти не можеш (класика)-->това е омаловажаване на личността и слагането и под въздействие на манипулации. Аз, с шофьорска книжка на 10 години и стаж, ежедневен развоз на децата, на мен не ми се "даваше" да шофирам като ходим някъде, "защото не мога". Сериозно ли?
Някои ходят на шивашки курс без да са шивачки. Прекрасен курс, който ако не помогне (в преквалификация например в тези времена), то няма да навреди, и ще даде знания и умения.
Някои ходят на шивашки курс без да са шивачки. Прекрасен курс, който ако не помогне (в преквалификация например в тези времена), то няма да навреди, и ще даде знания и умения.
Стига с тоя шофьорски курс. Въпросът е в модела на поведение, модела на манипулация. Детето е без доверие в своята преценка, в тази на майка си, а и в тази на баща си, но при такъв вариант човек предпочита да не действа. И важното е несигурността. Това съсипва. Няма значение каква е темата. Децата на невъзможни са неуверени, несигурни, самотни, отхвърлени, отхвърлящи и мога да пиша до утре още какво. Няма значение дали ще имат книжка или сертификат за шивачи. Важно е какво става с личността им, с психиката, с възможността да не се люшкат между крайности и да се чувстват луди, защото това е гаслайтинг и подрастващ категорично ще се чувства ненормален през много голяма част от времето, защото тоя модел не е само по случая с курса, той е за всичко.
Мда и аз живея с детето на един такъв. Щетите са доживотни и вече смятам - непоправими. Дори след смъртта му, мъжът ми не може да се отърси. Дори напротив, забелязвам едно идеализиране, то не е точната дума, но не нанирам подходяща. Все едно е забравил всички гадории, а мина само година. Страда за него и сега се мъчи да компенсира с майка си. Не бил прекарвал с баща си достатъчно време последните години /защото едва го изтрайваше и всеки път се прибираше разтреперан/, та сега всеки ден ходи в майка си. Жената е здрава, права, живее на 5 минути от нас и няма нужда от ежедневно наглеждане.
Но когато е трябвало да му помага да отработи травмите от баща си, тя просто се е правела, че всичко е точно. Опитвала се е да компенсира с много грижа, но основно физическа. Мъжът ми никога не е говорил с нея за травмите от баща си, нито със специалист. Аз бях тази, която му обясни какъв е той, защо се държи така и как му се отразява на него. Но е малко късно вече. Уж осъзнава, но...... Отпечатъкът е оставен и щетите са нанесени. Ще си ги носи доживот.
Дълга тема, имам какво да кажа, но засега няма. Само ще споделя, че се отразява и на мен, и на детето. Слава богу не става дума за крайности, насилие пази боже или други кофти неща. Но характерът му и начинът по който отработва ситуации, критика и т.н. са много тегави. Много е трудно. Понякога се чудя струва ли си нервите.....
Но когато е трябвало да му помага да отработи травмите от баща си, тя просто се е правела, че всичко е точно. Опитвала се е да компенсира с много грижа, но основно физическа. Мъжът ми никога не е говорил с нея за травмите от баща си, нито със специалист. Аз бях тази, която му обясни какъв е той, защо се държи така и как му се отразява на него. Но е малко късно вече. Уж осъзнава, но...... Отпечатъкът е оставен и щетите са нанесени. Ще си ги носи доживот.
Дълга тема, имам какво да кажа, но засега няма. Само ще споделя, че се отразява и на мен, и на детето. Слава богу не става дума за крайности, насилие пази боже или други кофти неща. Но характерът му и начинът по който отработва ситуации, критика и т.н. са много тегави. Много е трудно. Понякога се чудя струва ли си нервите.....
Според мен семейството на такива деца отнася всички съмнения и люшкане в емоции докато порасналото дете не отработи сам/а тези емоции. Винаги остава съмнение, стигмата е чудовищна (почитай майка си и баща си), религията не помага особено.
Трябва много четене и според мен анализ на жертвата а не на самия нарцис, защото там винаги остава съмнението за обективност. Винаги идва въпросът дали всъщност ти не преувеличаваш и не изкривяваш ситуацията в потвърждение на хипотезата си.
По тая причина винаги са ми били много трудни студиите на хуманитарите. Как оценяват субективността и доказателствата…
Трябва много четене и според мен анализ на жертвата а не на самия нарцис, защото там винаги остава съмнението за обективност. Винаги идва въпросът дали всъщност ти не преувеличаваш и не изкривяваш ситуацията в потвърждение на хипотезата си.
По тая причина винаги са ми били много трудни студиите на хуманитарите. Как оценяват субективността и доказателствата…