Български исторически сериал "Дървото на живота"

Нямам идея, а и няма информация каква точно ще бъде сюжетната линия на този сериал, но определено ние българите знаем малко за тази част от историята. Така, че този сериал вероятно ще ни провокира да потърсим и научим нещо повече...



Ще бъда благодарна на всички, които като мен се вълнуват от появата на бг исторически сериал, нека да му пожелаем успех и всеки, който има информация нека спомогне за поддържането на тази тема. Ще Ви бъда благодарна, за което   



Цар Фердинанд I
„… Гордостта от неговите френски предци – крале, блестеше ярко в осъзнаването на бурбонското му потекло и най-вече в постоянната му мисъл за генеалогичната и биологичната връзка между него и Краля – Слънце Луи XIV – олицетворение и апотеоз на монархическата идея. Сложният дворцов церемониал, празненствата и елегантността, които Фердинанд въведе в България, не бяха основани на дребнавия церемониал нз германските княжески дворове. Те бяха израз на отнопението на Фердинанд, а и на майка му към Златния век. …” /Стиван Констан/
 
„Фердинанд е най-изисканият човек в Европа.” /Крал Едуард VII /
„Европа почти не познаваше българите, освен чрез него и те имаха голяма полза от това, че започна да ги опознава тъкмо чрез него” /Морис Палеолог / 

Цар Фердинанд I
(до 1908г. Княз на Северна и Южна България)
*1861 Виена +1948 Кобург
Пълно име: Фердинанд Максимилиян Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота


Произход:  Баща му  е Принц Август Виктор фон Сакс Кобург Гота Кохари, австрийски генерал. Майка му е Принцеса  Клементина Бурбон – Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи-Филип.
.
Българската депутация, която търси княз за овакантения български престол след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886), се свързва с Фердинанд във Виена, който по това време е подпоручик в австро-унгарската армия. На 25 юни 1887 г. III велико народно събрание (ВНС) одобрява кандидатурата му. Изборът му не е признат от Русия, но някои западни държави фактически го подкрепят на българския трон. През 1893г. IV Велико народно събрание прави промени в конституцията, позволяващи престолонаследника да не изповядва източноправославна вяра. Тези промени правят възможен брака на Княз Фердинанд с Принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Раждат им се 4 деца: Борис (1894), Кирил (1895), Евдокия (1898) и Надежда (1899). Няколко дни след раждането на последното им дете Княгиня Мария-Луиза умира.
.
През 1896 г., след като престолонаследникът Борис ІІІ приема източноправославно вероизповедание и негов кръстник става руският император, дипломатическите отношения с Русия се възстановяват, но се влошават личните отношения на Царя с Ватиканът и част от католическите владетели в Европа.  През 1908г. Фердинанд сключва втори брак с германската принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц. Посредник за този брак е руската Велика Княгиня Мария Павловна – братовчедка на Елеонора, която посещава България за освещаването на паметника на Царя Освободител.
.
На 22.септември 1908г. в църквата „Св.40 Мъченици” в старопрестолния град Търново Фердинанд обявява Независимостта на страната, като прочита Манифест до българския народ, с който обявява България за Царство, а себе си за Цар.
През 1912-1913г. България, като част от Балканския съюз води победната Балканска война, в която Турция е победена. След нея страната води още две войни: Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918) от които България излиза с тежки загуби. През 1918г. Фердинанд абдикира в полза на Сина си Борис III. До края на живота си живее в Кобург, и в замъка Св. Антон в Словакия, собственост на рода Кохари. Цар Фердинанд умира и е погребан в Кобург през 1948г. – няколко години след като и двамата му сина са убити, а невръстния му внук е в изгнание в Египет.
.
Цар Фердинанд е маршал на българската, германската, австро-унгарската, турската армии. Царят е изключително ерудирана  личност – орнитолог и ботаник от европейска величина, един от авторитетите в областта на фалеристиката.
По негово време България се изгражда като модерна европейска държава по отношение на основните институции, парламентарната система, армия, инфраструктура.

.
Княжески дом (до 1908г.)
КНЯГИНЯ КЛЕМЕНТИНА ОРЛЕАНСКА (1887-1907)
КНЯГИНЯ МАРИЯ-ЛУИЗА БУРБОН-ПАРМСКА (1893-1899)
КНЯЗ БОРИС ТЪРНОВСКИ – ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК
КНЯЗ КИРИЛ ПРЕСЛАВСКИ
КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ
КНЯГИНЯ НАДЕЖДА
Княгиня Елеонора Ройс – Кьостриц (02-09.1908)
.
Царски дом:
ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА (1908 – 1917)
Княз Борис Търновски – престолонаследник
Княз Кирил Преславски
Княгиня Евдокия
Княгиня Надежда
.
Свита
Генерал Данаил Николаев – военен съветник (1887-1893), генерал-адютант (1897-1907)
Генерал Петър Радушков Марков – генерал –адютант
Генерал Петър Ганчев – адютант при абдикацията, Хофмаршал в кобург, напуснал България 1918
Генерал Сава Савов  -военна свита (1891-1896), Маршал на Двора (1914-1917)
Ген. Стефан Нерезов – комендант на двореца (1910)
Граф Амеде дьо Форас – обер хофмаршал на двора  (1888-, 1896)
Граф Робер дьо Бурбулон – личен секретар и шамбелан при двора (1887-1904)
Граф Алаксандър дьо Грено – хофмаршал, камерхер
Граф П. де Шевермон – секретар на кабинета на Н.В.
Граф де Кленшан
Барон Епингхофен
Барон Ебнер-Ешенбах – оберщалмайстер
Генерал Кирил Ботйов – маршал на двореца и адютант (1904-1907)
Подполк. Г. фон Добнер – австрийски благородник, комендант на Двореца
Стефан Георгиев Чапрашиков – секретар (1907-1914)
Лука Муравенов – секретар и придворен съветник (1896)
Димитър Станчов – личен секретар (1887-1889), началник на тайния кабинет (1889-1894), съпруг на Графиня Ана дьо Грено
Страшимир Д. Добрович – шеф на тайния кабинет (1896-1924), началнлик на канцеларията и канцлер на българските ордени
Павел Груев – шеф на тайния кабинет
Майор фон дер Лааба – съветник по дворцовите въпроси и аташе по печата (1887-)
Павел Калевич – интендант на Цивилната листа (1896)
ДимитърАнков  – Интендант на цивилната листа (1896-1913)
Михаил Златаров – началник на продворната Телеграфо-пощенска станция (1896), по-късно Интендант на цивилната листа (1905)
Недялко Смилов - Интендант на цивилната листа и инспектор на дворците (1913-1919)
Проф. Иван Буреш – уредник на Царския музей по естествена история
Д-р Паул Леверкюн – директор на научните учреждения и библиотеката на двореца
Д-р Х. Герцнер – лейбмедик (1913)
.
Военна свита:
Генерал Георги Агура – военна свита
Пор. Иван Багрянов – адютант
Генерал Панайот Вичев Бърнев – флигел-адютант (1903)
Генерал Върбан Николов Винаров – ф-а (1887); почетен флигел-адютант (1894-1900)
Генерал Янко Драганов – военна свита (1912-1915)
Ген. Никола Иванов – почетен ф-а (1896)
Поручик Делчо Илчев – адютант
Генерал Кръстьо Маринов – почетен флигел-адютант (1880-1881)
Полк. П. Маринов – почетен флигел-адютант (1896)
Подполк. Р. Марков – флигел-адютант (1896)
Пор.Стоян Никифоров – адютант (1907)
Генерал Стефан Георгиев Паприков – почетен флигел-адютант
Ротм. Перакович – щал-майстер и ординарец
Полк. Васил Петев – свита (1896)
Генерал Рачо П.Стоянов Петров – почетен флигел-адютант (1887-1896)
Полк. К. Петрунов – почетен флигел-адютант (1896)
Кап. Никола Радев – адютант
Генерал Михаил Савов – почетен флигел-адютатнт (1888)
Генерал Алекси Стоянов Стоянов – адютант
Подполк. Г.Стоянов –старши флигел-адютант (1896)
Кап.Стоянов – флигел-адютант (1896)
Ротм. Стоянов – ординарец (1896)
Поруч. Саръилиев (1910-1914)
Майор Станев (1910-1914)
Поруч. Христо Н. Тъпчилещов (1905)
Подполк. Червенаков
.
Към гражданската свита:
Александър Дим. Греков – на служба в Тайния кабинет (1914)
Мартин Фюрт – частен секретар (1896)
д-р де Флайшман – частен съветник (1887-1905)
Ламер – инспектор на дворците (1914)
Георги Чолаков – секретар (1914)
Арх. Фридрих Грюнангер – придворен архитект
Добри Христов – придворен композитор
Д-р Найсер – лейбмедик (1887-)
Д-р Станислав Лудвиг – лейб медик (1896)
Д-р Иван Йорданов - лейбмедик
Д-р Иван Карамихайлов – придворен лекар
Петко Горбанов – учител по български език
Добри Ганчев –  придворен учител по български език на княза и княгиня М. Луиза
Христо Карагьозов – началник на личната охрана
Едуард Вайх – в свитата, по-късно дворцов директор, а в емиграция Хофмаршал на Цар Фердинанд
Пфанкенщил
Антон Хикиш
Жул Лошо– французин, управител на Царските ботанически градини (1897-1908)
Франк Шоел– секретар на Фердинанд
Папазян – домакин на двореца
Антон Новак – дворцов градинар
Ревицки – кочияш
Йосиф Търновалийски – капелан в двореца Св. Антон в Словакия (1941-1946)
Иван Романов – капелан на цар Фердинанд в изгнание (до 1941)
Рудолф Признер – царски аптекар в Кобург
Брезек – иконом на двореца Св. Антон в Словакия
.
Евксиноград
А.Георгиев – управител на двореца Евксиноград (1902)
Едуард Андре – паркостроител в Евксиноград 1888
Анри Мартине – архитет – паркостроител в Евксиноград 1888 – 1890
Христо Георгиев – управител на избата Евксиноград  (1899 )
Моризе  – директор на парка Евксиноград (-1905)
Антон Краус – директор на парка Евксиноград (1905-)
Йозеф Крехан – директор на парка Евксиноград (-1914)
Димитър Георгиев – градинар на парка Евксиноград
Димитър Петров  - градинар на парка Евксиноград 1894
Георги Шиваров – управител на парка Евксиноград (1912-1935)
Кондев – градинар на Евксиноград  (1895)
Забунов – управител на княжеските лозя в Евксиноград (1895)
Т.Леерс – придворен архитект на двореца Евксиноград (1894)

.
Други:
Велизар Пеев – придворен доставчик на шоколад
Иван Карастоянов – придворен фотограф
Божидар Карастоянов – придворен фотограф
Шуменско пиво – придворен доставчик на бира
Братя Прошек – придворен доставчик на бира
д-р Никола Странски – придворен аптекар и зъболекар
Иван Б. Касъров – придворен книжар
Тодор Кулеков – придворен сладкар
Къща за вътрешни и международни транспорти “Експресъ” – царски придворен експедитор
Съединените тютюневи фабрики – Пловдив – придв. доставчик
„Исак Марказов” – придворен доставчик на месо
Сам. Патак АД – Белово – придв. дост. на хатия
„Юлиус Хегеш” – придв търг агент
C.F.Zimmermann- Пфорцхайм, Швейцария – царски придв. бижутер
Ludwig Wrana – Виена, придв. бижутер
Ив. К. Калпазанов – Габрово – първа княжеска придворна фабрика за шаяци „Фердинанд I”

Определено тези личности ще присъстват в сериала, ще е интересно 

Nadia Jasem, ПОЗДРАВЛЕНИЯ за НОВАТА ТЕМА    

С голямо удоволствие ще я чета,сигурна съм че ще науча много непознати неща от нашата история и не на последно място да се насладя и на  н а ш и т е актьори.... ,те също са много добри и заслужават вниманието ни

Все още не намирам нищо в Интернет за този филм, но съм сигурна, че има мами детективки, които бързо ще споделят намереното Но определено очаквам повече любовни истории, романтика, интриги. Не ми се гледа документален филм, знаем, че това са били трудни времена за България като нова държава след 500 години забвение. Май ми се иска нещо като Великолепния век, тоест да видим повече позитивните неща на царуването на Фердинанд и Борис. Защото всяко царуване е било и положително и с много трудни и неприятни моменти. И ако за Сюлейман те са избледнели, нашите са още пресни, пресни

И тъй като искам любовни истории ето какво намерих в Интернет за любовния живот на първия ни цар от третото българско царство

Здравейте и от мен! 

Благодаря за прекрасната тема!   

vip42 

Вероятно именно Христо Шопов ще играе ролята на Фердинанд 

Помните ли,че преди време бащата на Христо Шопов,покойния Наум Шопов играеше Борис III  ш това ще е голямо предизвикателство за него! Надявам се да се получи запланувания проект.

И аз да благодаря за новата тема и както каза някой в една друга тема:"Ха дано,ама надли!?"
Да добавя,че също съм скептично настроена,отсега виждам до болка скучен сериал,без красиви жени и интриги,без гореща и изпепеляваща любов-която да е в центъра на събитията.Като например в Борджиите, Тюдорите и сега Великолепния Век.
До сега нищо не ми е хванало окото,то не са рецитали,то не са безсмислени екшъни разлати в 50-100 серии,то не са разбити семейства.И като се почнат едни монолози и рецитали...абе не ми вдъхва доверие тази история около избраната епоха.Долу-горе имам познания около този период от нашата история и не виждам каква ще е тази любов,която ще ме задържи пред екрана,а тя трябва да е истинска,оцеляваща и изгаряща...
Виж,ако се откажат да рецитират и вкарат един потомствен български(а) принц(а),оцелял(а) през вековете и една изгаряща любов- само дето не я виждам,къде ще е в цялата история.
Общо взето-дано се лъжа,но трудно ще надскочи потребителския интерес към подобен род сериали,поради високо вдигнатата летва на комшиите,защото след всеки нов продукт,които ни се представя освен горчивия привкус от тъжните и неадекватни на нашия мизерен живот съдби не остава нищо...дори и зрители,които да гледат подобни инвалидни напъни.
Съжалявам за крайното мнение,дано все пак времето ме опровергае.

интересно......обичам такива филми

Благодаря за темата.

Snell ако не направят документален филм все ще изкочи такава история. Така или иначе Фердинанд не е бил щастлив с браковете си и е имал любовни вълнения кой знае каква е  истината със Султана Рачо Петрова или Мара Белчева. Може да пролеем сълзи около тях. Но всичко зависи от сценаристите. И тъй като същата тзи телевизия излъчва ВВ много се надявам да наблегнат дори и на измизлицата, но да покажат една друга България, без фашисти, комунисти, ДЦ, мафиоти и т.н. и на мен ми дойодха в повече. Колкото до артистите абе да вземат статистите, не ми се гледат набедени артисти с нереализирани амбиции за такива. Рециталите са в друг театър.... да потърсят бг артисти в чужбина, балкански артисти из Македония, Турция ако щеш... няма лошо. Хората там с малко думи игра правят, нашите тук с много думи зян стават. Дано кастингите им са на ниво и няма този е на този и тази е на онзи. Много се надявам на поне що годе свестен сериал 

Браво за новата тема!

Дано да ни върви по вода - и на филма и на темата.

Интересно е обявяването на независимостта и отклика който има - национален и международен. Дано да ни покажат повече от него. Най-малкото ще видим интересите на великите сили.

Аз ли невидях или наистина няма Стамболов? Не може да са пропуснали тази силна фигура на тогавашната сцена.

Gawina не съм пуснала всичките публични фигури от него период, но определено са много. База за истории и историйки бол. Дай боже и качество
Докато търсех нещо за ролята на Христо Шопов в този сериал попаднах на това:

http://www.monitor.bg/article?id=340317

И докато чакаме да пуснат в нета повече инфо за сериала да запретнем ръце с нашия кастинг, кой ще играе Султана и кой Мара Белчева. Пускам и техни снимки

Развода на Султана с Рачо Петров е бил "развода на века"



Мара Белчева



всъщност за нея не намерих нещо за любовна история с Фердинанд, по-скоро със Славейков

Надя, мислех че те са пуснали списък с героите. Разбрах, че ти си го направила. Огромно благодаря  

В този период има и много весели случки. Дано ни покажат част от тях за да има и весели моменти във филма. На прима виста си спомням две случки. Едната е приучването на новата върхушка на дворцов живот. На масата се хранят със сребърни прибори и част от приборите почнали да изчезват. Преди да станат от масата им казали, че на излизане от двореца ще ги пребъркват. След малко се чуло продължително падане под масата на прибори.  

Другата случка е от живота на средния софианец и реда на къпане в банята. Всяко съсловие си имало ден за посещение на банята. В четвъртък бил деня на "леките жени". Една съдържателка на публичен дом отишла в друг ден да се къпе защото вече била богата и "уважавана" от мъжката част от населението. Да, ама не. Уловили я жените в банята и настанала голяма олелия. Стражата се опитвала да всее ред през вратата защото нямало как да влезе в женската половина на банята.
Споделете, ако знаете други интересни случки от онова време.