И Бобо така иска, само че и езика е оплезен между зъбите.

Малката си дъщеря я родих на 38 и пак изцяло сама се грижа за нея още с пристигането от родилен дом.Този път никоя баба не помагаше за каквото и да било,дори напротив-свекито се беше изучила да идва всеки ден и да ми досажда с клюки и брътвежи под предтекст,че помагала
Не ми стигаха грижите с бебето и цялото домакинство,че и Нейно Величество на главата ми,с ръце в джобовете,кръстосвайки насам-натам като на екскурзия...мммаммма й стара
По едно време така ми писна от глупостите й,че буквално я напъдих
Като вземем пред вид и таткото,когото с лупа да го търсиш,няма да го видиш да помага с каквото и да е нито за бебе,нито дори за купуване на хляб/щото все работещ и зает/,си оставаме само аз и бебето с всички задължения,за които може да ти хрумне в едно домакинство
Та...опитвам се да ти кажа,че гледането на бебе не изисква диплома,а по-скоро мнооого търпение и нерви
Но пък трябва да ти кажа,че е страшно интересно да виждаш как с всеки изминал ден малкото божество се променя и става все по-съвършено










Хубу,ама и аз ниииищичко не можах да видя



Не съм любопитна, фръц.

А аз се панирах и с целия си акъл отговорих:"Ох,днес съм много изморена,не искам да раждам"
Лелеее,като си помня колко съм била глупава...
Ама то на 20,колко ли да ми е бил акъла тогава
С всичките си контракции и болки се разхождах из града целия ден-по кафета с приятелки,по магазини,дори пазарувах за хапване
Не се шашкай предварително за каквото и да било!Гледай да си спокойна,радвай се на бременеенето,погалвай си коремчето и непрекъснато си говори с бебчето!Много е важно още отсега да осъществяваш контакт с него-така всичко ще се нареди от самосебе си,а и бебето ще е спокойно.Понякога хората забравяме,че е най-добре да оставим нещата да се случват по естествен път.