Какво да правя с мьжа ми?

Oх, не ми говори - и моята майка така ме водеше навсякъде - даже и на дискотеки, че дори ни караше да вършим и нейната работа. Мерси ама аз такава майка като нея не искам да съм - винаги, когато съм имала нужда от нея, нея я е нямало. А то не бяха баби, дядовци, роднини, на които ни даваше, любовници - ужас направо. Детето има нужда най-вече от майка си. Най-обичах като съм болна, защото винаги беше до мен. И аз много боледувах, като че ли нарочно. Та кой знае... някои деца така търсят внимание. 

greendream, много грубо се изказваш за авторката. Представям си и моята майка как може да се тупа в гърдите как се е оправяла сама и не е ревала на никой ама сега не искам да я видя!

Хепи, ходи да си ближеш раните извън форума. Аз не съм майка ти 

Баш на нея ми приличаш. Не си и ти съвършена. Както се тупаш в гърдите, така ще се окаже, че изобщо не си толкова съвършена, за колкото се мислиш и че си допуснала огромни грешки. Но грешките на другите са по-лесно видими, нали?

Съвършенството не е присъщо на хората, хепи, но аз имам достатъчно самочувствие и самоуважение, за да се нарека трудолюбива и работеща за бъдещето на децата си и собственото си добруване. И уверявам те, има с какво да се гордея. А на кого ти приличам, ще си го з*** нали знаеш къде   Който създава деца, трябва да носи отговорност и да може да ги гледа. Еволюция: който не може, отпада.

а що се отнася до грешките : не съм аз тази, която пита какво да го прави мъжа си 

Няма смисъл да се карате в темата.
Авторката, постарай се кротко и любезно да го убедиш, че е за доброто на всички да отидете там за известно време. София не е всичко и не бива да се хващаме за нея на всяка цена. Даже не споменавай да давате апартамента му под наем. Има хора, които не са съгласни на такава крачка.
Сандански не звучи никак лошо. Там има доста работа и възможности покрай туристите. Авторката пише, че имат там отделно жилище, има и помощ за детето. Да не забравяме,че и въздуха там е по-добър за болнави деца.
Пишете, че болестите ще се израстат. Ами ако не стане така? Моето дете боледува до тръгването в първи клас. Добре че бяха баба и дядо да я поемат след като ми изтече болничния за да може да се стабилизира. И след 2 -3 седмици заведат на градина някое болно с антибиотика, защото нямало баби. Та кихне и моето се разболяваше. Колко пъти съм се карала със сестрата и директорката - не можели да ги върнат, родителите трябвало да работят.
Отделно в София има и доста повече кандидати за работа. Винаги ще предпочетат другиго пред майка с малко дете.

Принципно е прав - и за добро, и за лошо, всичко е в София. Но едва ли това му е основният мотив. Той просто не иска да живее с вашите и да бъде зет на къща. Честно, и аз да бях на негово място, и аз нямаше да искам да се местя. За едно семейство е по-добре да е самостоятелно, пък дори да му е трудно. В Сандански ще започнете да се карате заради вашите и заради неговото дуднене от вида "виждаш ли, аз не исках да идваме", всеки път когато установите, че и там парите няма да стигат.

Айша, и моето дете боледува да 1 клас, минахме по всички вируси
и се наложи да напусна работа, защото детето ми беше приоритет.
Какво значи "кореняк софиянец ,не иска да напуска София"? По-важно е
иска ли да има семейство.Лично за себе си,ако имам тази възможност не бих се замислила,
а и от Сандански бих предпочела да прескоча до Солун вместо до София
в свободното време.

greandream, да си жива и здрава! Хора като теб най-много страдат от факта, че трябва да живеят със себе си до края на живота си.  Не знам какво имаш ама нямаш елементарно възпитание... явно ти липсват първите 7 години....

 

Щом имате отделен апартамент, тогава не би трябвало да е такъв проблем. А не може ли апартамента в Сандански да дадете под наем?  Все ще има желаещи.

Хубаво, че сте взели решение. Аз да уточня, че бях за оставането в София не, защото е важно човек да е софиянец или защото тук е центъра на света, а защото каза, че търсиш работа. Ако човек не може да си намери работа в София трудно ще си намери и другаде, а в по- малък град пък съвсем. Иначе, нищо против живота в малък град, Сандански е прекрасно място.

.Темата я пуснах,по простата причниа,че просто исках да чуя мнението и на други майки,които са в нашето положение,как се справят,ако някой може да даде сьвет и така,за което Благодаря

Авторката на темата беше писала, че в Сандански може да работят в казино, така че не виждам проблем с работата. Единствено мъжът ти сигурно не иска да се мести, за да е в София. Поне моя заради това не иска - иска да си е в София, а не да падне до там, че да ходи в провинцията. Ама по-добре сити в провинцията отколкото гладни в София, поне аз така виждам нещата.
А естествено, че няма да си пращаш детето болно на детска градина. Моя като вдигне температура не се откъсвам от него. Да не съм луда да го оставям с температура и разстройство в детска градина или на чужд човек?!

Като изключим острия език, принципно съм съгласна с мнението на greendream и от позицията на майка, която се върна на работа преди година, т.е. малкият беше на 10-11 месеца. Не защото не исках да си го гледам до първи клас, например. Но иначе рискувах да се разделя с добрата си заплата, благодарение на която сега мога да си разреша и да наема жена да го гледа, когато е болен, а той боледува също доста в яслата. Слава Богу имаме баба за целта!
Забелязвам, че боледуването на ясленчетата се използва изключително успешно от младите безработни мами, за да отложат максимално търсенето и започването на работа. Имам една такава дружка, която не че  не ми мрънка постоянно, че мъжът и дава само стотинки за кафе. Оставя сутрин детето в яслата и се събират цяла банда кафеджийки в анцузите за излизане и вършеят по кафетата до обяд. В неделя поканих въпросната да изведем децата, но нейното се оказа леко неразположено - та "да го укрепя, за да го пратя утре на ясла, че иначе трябва да го гледам" (  ).
Друга, след изтичането на платеното майчинство, я съкратиха и се прати на борсата, защото щяла да има "сигурен доход" от 140-160 лв още 4 месеца. Извинете, но такава сума за мен не е никакъв доход, а още по-малко сигурен. Освен за цигарките и бонбонките на детето, с които го тъпче нонстоп.
В този смисъл е похвално желанието на авторката да поеме инициативата и я поздравявам за това!
Браво и дано имате късмет детенце да укрепне, за да работите спокойно и двамата!
През дългогодишния си брак съм разбрала, че с всичко се справяме, но само когато сме заедно!

Бенисима, не са всички като тези майки, които описваш - спокойно. Не знам защо се гледа от една доста ограничена точка и всички майки са слагани под общ знаменател.  
Има майки, които нямат осигурена работа на висока заплата все пак и хора, които нямат "баба за целта". Да търсиш тепърва след майчинството работа при положение, че имаш малко дете, което постоянно боледува и трябва да се гледа, не е много успешна дейност напоследък. Че те работодателите само като чуят думата "малко дете" и директно те отпращат без да чуят нищо повече.