Публикувана: 24 ян. 2006, 15:07 ч.
Последно мнение: 18 окт. 2006, 12:02 ч.

Дали това е краят?

6 932
72
1

Гост

# 15 24 ян. 2006, 21:06 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: Позната в вт, 24 яну 2006, 20:04

.. Когато човек отиде за новогодишната вечер с жена си и детето си на екскурзия с компания, предполага се че прекарва по - голямата част с жената и детето (или поне нощите), а не с компанията, нали? И не една цяла нощ с една друга жена от компанията, нали (говорили си на чашка - хубаво де - ама Sad

Прави ти на пук.Ей така, да види дали ще ревнеш за него...Казвам ти го директно, щото аз същите номера съм въртяла и хем знам,че никъде не водят, хем пак си ги въртя Confused

Натура може би...Моят мъж ми е хванал цаката - бие пас и като ми мине да се правя на важна, сама си идвам с увиснал нос hahaha

Тогава ме слага на един стол и почва да ми обяснява какво, що и т.н.Ама ние имаме стаж бая годинки, та си знаем и кътните зъби вече Blush

# 16 24 ян. 2006, 22:46 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Аз бих те посъветвала да му искаш малко време и да размислите добре искате ли да живеете заедно или не. Времето е твърде малко за да решите каквото и да било. От друга страна не ви е леко съвместното съществуване и ако няма голяма любов която да ви кара да забравяте лошите моменти просто няма смисъл да се мъчите и да мъчите и детето. не стигайте до там че някой ден детето ви да ви накара да се разделите. При това когато и двамата вече сте твърде стари и изтормозени за да искате друга любов. Казвам го защото леля ми търпя 19 години неуспешен брак, пълен с разправии и компромиси а последните 5 години си делеше мъжа с друга жена като секса беше за другата а за леля ми мръсното пране. Накрая децата казаха че ако тя не се разведе те ще се изнесат и ще отидат при баба си.
Помисли си дали искаш детето ти да расте в разправии. Това ли искаш да има като пример за семейство? Освен това не робувай на материалното. Ще изплатите апартамента или пък ще го продадете и всеки по пътя си. Не е лесно, но пък представи си че някъде там те чака друг мъж с който да изживееш голямата си любов. А пък ако обичаш настоящия си мъж, като го накараш да ти даде време да мислиш, през което той пък ще се притеснява дали не си го "разлюбила" като го прибереш ще е по-кротък от агне. И надали ще си позволява волности и изпитания на чувствата ти. Особено като чета как те ревнува, убедена съм че ако проявиш колебание в желанието си да заживеете пак заедно ще му скъсиш живота от притеснение:)
каквото и да решиш ти желая успех и знай че не всички семейства са такива. Стреми се да постигнеш семейно щастие защото имаш право на него.

Последна редакция: вт, 24 яну 2006, 22:52 от martisun

# 17 24 ян. 2006, 23:23 ч.

Мнения: 2 792

Не знам дали е краят, но явно е необходимата пауза, след прекалено голямо натрупване...
Хубаво е, че анализираш обективно, най-лесно е нещата да бъдат решени с обвинения и търсене на лошия. Не мога да ти дам никакъв съвет за вашите отношения, това е прекалено лична ситуация.
Единственото, което мога да те посъветвам да се съобразявате с детето, не допускайте то да става жертва на кризата във вашите отношения. Не подценявай възрастта му, на 3 години не е толкова малко и тези неща му се отразяват, провалените празници, тези разяснителни разговори за вашите взаимоотношения..., не го измествайте, то е центърът.

# 18 25 ян. 2006, 00:13 ч.

Мнения: 1 006

Позната, ще си позволя да ти кажа как бих постъпила на твое място.
Доколкото разбирам си относително финансово независима и би могла да се справиш сама нататък, което е основен момент, и което ме накара да се изкажа в темата ти.Споменаваш също, че той би ти помагал в това отношение поне за детето.И след като той е имал намерение да се изнесе аз не бих го спряла.След като общуването с него, безкрайните разговори, скандали, съревнования, реплики и т.н. те карат да се чувстваш зле...аз на твое място бих държала на временна раздяла.Не смятам, че в подобна ситуация двама души биха се променили и оценили един друг, ако живеят заедно.Така агонията се задълбочава според мен.Ако се разделите ще установите какво означавате един за друг и логично изводите ще си дойдат на място.Ежедневното общуване в един дом в случая се превръща в безкрайно нищене кой е крив и кой е прав, чия вина е по-голяма, кой е по-наранен и т.н.И точно тогава казваме неща, които наистина не мислим и които е по-добре да премълчим.По-добре е, според мен да се разговаря след като всеки си е направил изводите сам за себе си и след като е успокоил негативните страсти.Според мен временната раздяла би решила накъде ще завият отношенията ви за в бъдеще.
Извини ме, моля за директните ми думи. bouquet

# 19 25 ян. 2006, 05:40 ч.

Мнения: 2 257

Много ми хареса начина, по който си описала ситуацията си - спокойно, без истерии, без крайности....Много е трудна и задачата пред теб....Звучиш ми и изморено, и виновно, но повече изморено. Вината, която се опитват да ти втълпят обаче, не е по-силна от умората ти. Поне това долавям като чета. Почини си тогава. Ти си избери начин да си починеш - дали ще е без физическото му присъствие в къщи, или с него в къщи, гледайки филма вместо да му слушаш натякванията - ти си избираш. В криза сте, имате нужда да натиснете бутона refresh. Много е важно да разбереш едно - живееш твоя живот, ничий чужд. Направи това, което инстинкта ти за самосъхранение подсказва. Детето няма да е по-щастливо, ако сте заедно нещастни, то не би трябвало да е причината, ако решите да се разделите. Много деца казват, пораствайки, че уважават родителите си затова, че са се разделили, вместо да ги гледат да падат все по-ниско и по-ниско заедно. Парите лесно се делят - има си финансови съветници за това, ако се наложи. Виж, любовта няма как да разделиш, помисли си бавно и хубаво дали го обичаш както ти се иска и дали обичта ти може да пребори умората, отегчението, дори озлоблението евентуално. Него не го обсъждам сега, както и поведението му тези дни, а и преди; ти си тази, която се тормози и пита, ти си тази, която има нужда от дума....Успех и пиши, не оставай сама.

# 20 25 ян. 2006, 10:07 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: Позната в вт, 24 яну 2006, 20:04

Здравейте, изчетох внимателно всички мения. Благодаря ви. Мисля да размисля още малко време, просто имах нужда да споделя и да видя други гледни точки ...
Не искам да го изкарвам виновен, знам, че винаги виновните са двама. Не става въпрос за финанси - ще се оправям съвсем добре и сама, а пък той не е звяр - нямам да си остави детето ... Даже финансите са един от проблемите - "мерим" си ги, често ми е казвал, че би предпочел жена домакиня (аз поддържам добре дома обективно, има се предвид - да си наляга парцалите вкъщи)... Имаше го и алкохола от негова страна (да, може и аз да съм го тикнала), имаше я и ревността безпочвената и какво ли още не. Не ни е за пръв път и раздялата...
Това ми беше въпросът - колко още шанса да си даваме?
Иначе и аз мисля, че семейството е преди всичко ... Ама не знам ние нормално семейство ли сме ... това ли е навсякъде ... Когато човек отиде за новогодишната вечер с жена си и детето си на екскурзия с компания, предполага се че прекарва по - голямата част с жената и детето (или поне нощите), а не с компанията, нали? И не една цяла нощ с една друга жена от компанията, нали (говорили си на чашка - хубаво де - ама Sad

)? Той сигурно ще извади пък дръги аргументи ...
Физическата раздяла ще продължи още, наясно съм... Ще си помисля и ще посетя психолог ... после и брачен консултант двамата може би ...
Просто в момента ми е уморено и виновно - от компромиси, разговори, караници; и самотно, и ...
Иначе да, и аз съм ЗА борбата, ЗА компромисите, ЗА прошката... Само не знам дали не се уморих Cry

Балгодаря ви още веднъж Simple Smile

Според мен, краят отдавна е настъпил. Просто удължавате агонията... Може да ти звучи крайно, но аз така го виждам... Успех, каквото и да решиш!

# 21 25 ян. 2006, 12:36 ч.

Мнения: 1 413

Преди време и аз имах криза и пуснах тема в Самотни родители.
Кфлата ми каза тогава "ти търсиш себе си" - точно това е-на прага на 30те, с доста постигнати неща искам да намеря себе си и да живея в хармония със себе си, защото ако постигна това ще дам много на скъпите си хора
Отговори си обичаш ли го - аз мъжа ми го обичам много и затова мога всичко да му простя и го правя. И с друг човек би било същото, но аз обичам този. Идеалните семейства, които живеят постоянно в хармония ги има САМО в рекламите.
Желая ти щастие! Praynig

# 22 25 ян. 2006, 17:13 ч.

Изчетох повечето от мненията тук много внимателно. Много рядко пиша в този форум. Смятам, че не е редно да се дават категорични мнения. Вярвам, че всяка една от вас би трябвало да осъзнава, че в по-малка или по-голяма степен решава човешки съдби. На мен лично ми се струва, че това са фалшиви проблеми, които сте си създали двамата. Това, което прочетох за мъжа ти - като поведение и от друга страна увереността ти, че ако се разделите ще можеш да разчиташ на него, наистина ме озадачават. Струва ми се, че ти се обиждаш и засягаш на много от мненията от негово име. Казваш, че той не е звяр, че няма да си изостави детето, осъзнаваш, че и двамата имате вина ... Мисля, че наистина си изморена, но недей да позволяваш умората да ви раздели. И недей да ни обясняваш, че не го обичаш, защото не личи да е така. Може би е хубаво да споделиш с нас кои според теб са причините, за да постъпва по този начин и с какво си го предизвикала (щом и двамата имате вина). По това, което пишеш личи, че тои иска да се прибере при теб и да разрешите нещата заедно. Защо не го направиш? Провери дали той е искрен. Освен това, аз не мога да давам съвети да отхвърлиш един мъж, който не съм чула какво мисли по въпроса. И ще ме извиняваш, но ми се струва що годе читав (четейки между редовете и опитвайки се да вникна в думите ти). А той направил ли е поне един компромис за тези осем години?! По всичко личи, че си силна и ако вземеш решение ще го доведеш докрай. Ще те посъветвам да внимаваш в решението си, за да не се окаже, че когато си направила толкова много компромиси, които може и да са постигнали своя резултат, не си направила последната, очевидно трудна, но необходима стъпка. Пожелавам ти да се представиш с истинското си име след време и да ни кажеш, че всичко между теб и съпруга ти се е оправило и тримата сте едно щастливо семейство с детенцето ви. Надявам се, че не бъркам в това, което написах и което ти пожелавам. Просто се виж с него, кажи му, че го обичаш и продължете напред. Недей да отлагаш, за да не се отдалечите един от друг.

# 23 25 ян. 2006, 17:15 ч.

Мнения: 1 077

мога да се подпиша почти под всичко, което пишеш - без ревността, жилището и стабилната работа.
Честно казано, на мен ми звучиш най-вече изморена... и емоционално, сигурно и физически. Знам какво е работа + дете + любими занимания... а забравих и къщата.
Всички тия дини, обаче, хем тежат, хем ги искаме всичките. Ненормално е да не се уморяваме.
Ами и аз не ща толкова секс, колкото едно време. Ами, да, заспивам с детето в 9.30 понякога....
Може би защото нямате сериозни сътресения другаде - извън къщи и двамата - ви иска нещата да са още по-добре ....
ще прекъсна сега, съжалявам, чакат ме..

# 24 25 ян. 2006, 17:46 ч.

Цитат на: MamaZ в ср, 25 яну 2006, 10:07

Ех, MamaZ, толкова завиждам на хора като теб ... Такива, които могат да бъдат крайни. Аз не мога Sad

Цитат на: me4tiza в ср, 25 яну 2006, 12:36

Мда, може и това да е - аз го нарекох: "Да започна да обичам себе си". Ама ми е много трудно, наистина, защото съм толкова наранена ... Това с новогодишната нощ е само един от много примери...

Цитат на: martisun в вт, 24 яну 2006, 22:46

... От друга страна не ви е леко съвместното съществуване и ако няма голяма любов която да ви кара да забравяте лошите моменти просто няма смисъл да се мъчите и да мъчите и детето....
Освен това не робувай на материалното. Ще изплатите апартамента или пък ще го продадете и всеки по пътя си. Не е лесно, но пък представи си че някъде там те чака друг мъж с който да изживееш голямата си любов. А пък ако обичаш настоящия си мъж, като го накараш да ти даде време да мислиш, през което той пък ще се притеснява дали не си го "разлюбила" като го прибереш ще е по-кротък от агне...

Какво значи голяма любов? Ей това е питанката. Влюбването според мен е временно и начално състояние на една връзка. Не, не ми се подкосяват краката, когато звънне на вратата, не изтръпвам, когато звънне телефона. След влюбването би трябвало да останат обичта, хармонията, съвместителството .... Обичта я има, да, не го мразя, не ми е безразличен. Няма ги другите неща. Поне в мен ги няма Sad

И не, не робувам на материалното ... когато станахме "Ние", си брояхме стотинките за билетче за градски транспорт, но бяхме "Ние", бяхме заедно, щастливи. Това имах предвид ... с толкова желание го чакахме това жилище (първото ни наше си жилище), с толкова желание (поне мое) го редихме, избирахме детайлите .... а не можем да му се радваме - аз съм САМА там и ми е все тая в момента какъв точно цвят са стените и пасват ли на пердетата... Иначе е ясно, че СИО се дели Simple Smile

Колкото до друг мъж ... жена с дете ... усложнения ... не искам, в момента никой не искам Sad

Цитат на: Sakri в ср, 25 яну 2006, 00:13

Позната, ще си позволя да ти кажа как бих постъпила на твое място.
Доколкото разбирам си относително финансово независима и би могла да се справиш сама нататък, което е основен момент, и което ме накара да се изкажа в темата ти.Споменаваш също, че той би ти помагал в това отношение поне за детето.И след като той е имал намерение да се изнесе аз не бих го спряла.След като общуването с него, безкрайните разговори, скандали, съревнования, реплики и т.н. те карат да се чувстваш зле...аз на твое място бих държала на временна раздяла. Не смятам, че в подобна ситуация двама души биха се променили и оценили един друг, ако живеят заедно.Така агонията се задълбочава според мен.Ако се разделите ще установите какво означавате един за друг и логично изводите ще си дойдат на място.Ежедневното общуване в един дом в случая се превръща в безкрайно нищене кой е крив и кой е прав, чия вина е по-голяма, кой е по-наранен и т.н.И точно тогава казваме неща, които наистина не мислим и които е по-добре да премълчим. По-добре е, според мен да се разговаря след като всеки си е направил изводите сам за себе си и след като е ще завият отношенията ви за в бъдеще.
Извини ме, моля за директните ми думи. bouquet

Sakri, за пореден път все едно аз съм го писала. Думите ти са си много правилни, няма за какво да те извинявам... Да, аз поисках тази раздяла, държа на нея (въпреки чувството на вина, че съм го изгонила от вкъщи). Не въпросът до финансите ... ще се оправям съвсем добре ... въпросът днес е вината. Той иска да се прибере вкъщи ... а аз не искам точно сега Sad

извадил е цялата тежка артилерия на ухажване ... ама на мен всички цветя, картички, подаръци, които оставя, докато ме няма, многото звънения по всички видове телефони, целодневно ... ми звучат като миене на гузна съвест ... досадни ми са ... пак идва въпроса за подкосяването на краката - не става Cry

И сигурно аз трябваше да се занеса някъде .... така и вината ми става много по - голяма ... все едно го гоня от собствения му дом ... (детето в момента е при баба си, но в събота си го прибирам .... ако аз се изнеса ... а то?) ... и мисля едно такова прагматично, в подробности, да си остана аз вкъщи ме устройва, ама се и мразя за това, защото той иска да бъде добър сега ... чувствам се лошата.
Мисля си дали не са верни думите на една мъдра жена с "успешен' брак: "Въпросът е веднъж да се прежалиш ... оттам нататък всичко е лесно". Ама нещо не ми харесва "прежалването", ама хич Cry

Пак ви благодаря, и за отговорите, и че ме "слушате" bouquet

# 25 25 ян. 2006, 18:10 ч.

Цитат на: kalinalina в ср, 25 яну 2006, 17:13

Калина, не съм толкова тясно скроена, че да решавам съдбата си с форума Simple Smile

Просто исках странични мения .... Много благодаря и за твоето. Пък и недей толкова остро - повечето момичета казват да си оправим кризата. И освен това, той самият чете форума, ако иска, ще ме познае, може и да ме е познал, може и ти да си той ... Ама не искам да пренасяме споровете си от дома тук - няма смисъл ... само заради сеира ли? За читав - читав е, не що годе само ... има си куп добри черти ... иначе мислиш ли, че бих изтърпяла всички клизми? Всички те бяха с компромиси от моя страна, всички завършваха с извинението му, с цветя и подаръци .... Че има обич - има - прочети предния ми постинг. Че имам вина и аз - имам, в такива случаи по - скоро нямам виновни и невинни, и двамата сме в кюпа. Не мога да си позволя, обаче, да излагам неговите доводи - ако реши, той сам ще го направи ... Не виждам смисъл обаче - вие не сте съд ... просто имах нужда да споделя ... И точно понеже не съм сигурна какво искам, не съм споделила това с никого от родата. Не съм искала да го обвинявам публично, аз същото съм му го казала и на него, и то много пъти. Проблемът в момента е отчуждението между двамата ... той е готов да го превъзмогне на момента (поне така твърди), аз не.
bouquet

# 26 25 ян. 2006, 18:20 ч.

Мнения: 3 405

Мисля, че и той иска съвет. Един объркан съпруг е пуснал тема във форума. Предполагам, че е той. Peace

А може чисто и просто да е съвпадение, а аз да греша.

# 27 25 ян. 2006, 18:46 ч.

Мнения: 1 866

След като двамата не успявате сами да разрешите проблемите си, то тогава те съветвам да се обърнете към брачен консултант или психолог. Вярвам в тези методи. Помагали са ми. Понякога човек преоткрива себе си или пък нещо много дребно подхвърлено от безпристрастен трети човек може да подскаже мигновено решението на проблема.

# 28 25 ян. 2006, 19:10 ч.

Мнения: 861

Позната погледни темата в Самотни родители. Има един татко търсещ помощ. Струва ми се чие има връзка с твоята тема.

# 29 25 ян. 2006, 20:21 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

здрасти
аз като човек който е имал и не рядко тепърва ще има същата дилема ще ти кажа едно - докато пишеш във форума, а не събираш куфара - със сигурност не е настъпил края, още повече е ясно, че имаш възможност да си тръгнеш - както финансово така и психически.
дали го обичаш? а какво е обичта? луда любоФ дето се подмокряш??? е не сме на 16г нали... навик? ми и това не еиначе трябва да съм влюбена в чашата си за кафе /тя през повечето време прекарва повече време около мен отколкото мъжа ми/.
любовта е много неща - това е любов, това е уважение, товае сексуално желание, това е спомен за общи неща /къде добри, къде лоши - но ОБЩИ/, това е детето, това е дома, това е както доборото, така и преди всичко ОБЩОТО лошо. любовта е чувство за общност с някого.
може някои от изброените съставки да липсват, може други да са намалели - важното е обаче други да са в повече и да компенсират. разбираш ли?
но и това естрого индивидуално - това което за някого е бита карта, за дсруг е просто проблем който той може да реши.
Аз не мисля, че трябва реално в такава ситуация да се слушат хора дето нямат такъв проблем - по простата причина, че и аз смело пишех "при изневяра - на боклука и чао"
да ма така е докато таралежа не е в твоите гащи! много бих исакала да видя смело пишещите мами за раздяла как ще нарамят детето и ще идат... хм на квартира? при мама и тати? и какво ще му кажат - "мама така реши4...
на кино и по книга е много лесно да оставиш 5-8-10 години връзка и да намериш и нова любоФ и ново начало.
само човек поставен пред тези неща знае, че нито е лесно, нито имаш гаран, че избора ти е по-добър от туй дето оставяш зад гърба ти.
НО и това не значми цял живот да живееш с някого щото трябва и така е редно. Просто трябва да се МИСЛИ! МНОГО! Ама като казвам много - разбери страшон и ужасно много!
НО вие все пак имате проблеми - и е хубаво да прецениш дали можеш да продължиш, ама това ще стане само като се пробваш.
А колко още да пробваш? ПОвярвай ми, когато вече не можеш - пхросто ще напищшеш че си ВЕЧЕ сама, а няма да те интересува чуждо мнение.
МАлък съвет ако мога да дам някакъв - поговори и разбери всичко дори това дето не искаш да знаеш за вас, вашата връзка и взъимоотношения. По-добре да знаеш всичко, защото може да разбереш къде е проблема.
И не се връзвай много много на нашите съвети - щото те са спрямо чергите ни, но само ти ски знаеш размера на твоята Wink

личи си, че си интелигентна и ти казвам това само да не се НАДЪХАШ /моментно ама достатъчно за да си разстроиш нервите/

Препоръчани теми

Много съм объркана!?

Малко тъжна тема..............но имам нужда от съвет...

Май се нуждая от помощта ви !!!

"Но във затвора попаднал на хора..."

Причина:

Причина: