- Публикувана: 20 ноем. 2012, 13:40 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2012, 13:16 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 165
Марианка,благодаря-страшно много харесвам това изпълнение на Енгин,този срив,просто съм го гледала безброй пъти(но не съм сама-в youtube е гледан над милион пъти) и винаги се учедвам как успява да смени интонация ,жестове стотици пъти-абе просто е потресаващо изпълнение.
Димана,права си-и аз забелязах,че е Берен.
Димана,права си-и аз забелязах,че е Берен.
Аз пък при първото гледане бях чок шашардъ да видя, че се срива. Не вярвах на очите си. Той винаги се опитваше да е стабилният, опората... освен това наистина си желаеше булката... дойде ми като гръм от ясно небе. Разбирам защо се получи, но въпреки всичко още ми е трудно да го приема като емоционална реакция в действителността. Не знам доколко е реално да се случи точно в такъв момент. Тук има хора, които биха могли да се изкажат дали точно на това място сценарият не преекспонира малко нещата в името на драматизма... Т.е. - питам се дали сривът отговаря на характера на Керим, не, че Енгин не го предаде перфектно.
Точно в такъв момент е най-реално да се случи. В темите на онлайн излъчването много широко засегнахме този въпрос, просто сега не ми се рови да търся постове. Сценарият не е преекспониран никак.Напротив тук са ползвани специалисти, за да насочат ржисьорката как точно да се пресъздаде този момент откъм емоционалния срив на Керим и защо точно в ПБН.
Отговорът е по две причини: Защото неговото чисто сърце иска да тръгне на чисто по новият житейски път със съпругата си и второ, което е свързано с първото, че предстоящото физическо сливане трябва да е напълно освободено от неясноти в духовните им отнощшения.
Не знам дали се изразих правилно, но явно Сънчо ме зове. Ще ви пожелая лека нощ, защото, ако зачекна темата за ПБН и тези въпроси на Марица ще осъмна, а утре ме чака много тръстика.
Гушни Сънчо, но ще очаквам някой ден да "зачекнеш" темата. )) Аз не съм била на обсъжданията... в резюме, но все пак - по-подробно, ще ми е интересно да прочета основанията. 
Абсолютно - брилянтен. И все пак... знам, че сме го обсъждали. Знам, че причините да се случи са налице... Единственото, което ме озадачава, е че Керим позволи да се случи в ПБН. Знам, че човек понякога не успява да овладее емоционалните си реакции и се "излива" в неподходящ момент. На теория всичко ми е ясно. И все пак... споделям, че се учудих при първото гледане. Т.е. тогава ми се е видяло не на място вмъкната емоционална реакция. Затова се питам дали тя подхожда на характера на Керим като цяло. Дали не е "женска" гледна точка, вмъкната в сценария за повече драматизъм. Разбираш ли - от чисто научна позиция си задавам въпроса какъв би бил отговорът. Не, че съм учен, но ме интересува някой, който разбира от психология и характери, дали е съгласен, че Керим ще си позволи да се срине точно в тази нощ.
Рано, рано...да си кажа за ПБН. Не приемам, че това е емоционален срив. Това е липсващият финален разговор между двамата. Това, което психотерапевта не довърши. Какъв срив, имаше любов, секс и Енисе....Всичко си имаше.
Добро утро!
Марианка,
така се захласнах да гледам гифчетата, след като прочетох твоя пост, че поне 5 минути минаха, докато се сетя поне добро утро да кажа.))
Да, права си - този разговор беше задължително да се проведе преди да минат "към дело". И може аз да не съм била права, когато съм го приела като емоционален срив при първото гледане. Просто снощи си спомних първата си реакция на случващото се при първия ми прочит и въпросите, които си задавах тогава и които оставиха сянка на съмнение у мен. А инак ревах и се излях като пълноводна река, докато гледах Енгин/Керим и четях превода. Поне имах предимството да знам какво казва в този момент Керим, за което отново благодаря на всички, които го направиха възможно. И все пак въпросът ми си остава - от психологическа гледна точка изпипано ли е? Не необходимостта от разговора, а реакцията на Керим - отговаря ли на характера му? Надявам се, че не изнаглявам.
Марианка,
така се захласнах да гледам гифчетата, след като прочетох твоя пост, че поне 5 минути минаха, докато се сетя поне добро утро да кажа.
))Да, права си - този разговор беше задължително да се проведе преди да минат "към дело".
И може аз да не съм била права, когато съм го приела като емоционален срив при първото гледане. Просто снощи си спомних първата си реакция на случващото се при първия ми прочит и въпросите, които си задавах тогава и които оставиха сянка на съмнение у мен. А инак ревах и се излях като пълноводна река, докато гледах Енгин/Керим и четях превода. Поне имах предимството да знам какво казва в този момент Керим, за което отново благодаря на всички, които го направиха възможно. И все пак въпросът ми си остава - от психологическа гледна точка изпипано ли е? Не необходимостта от разговора, а реакцията на Керим - отговаря ли на характера му? Надявам се, че не изнаглявам.
Момичета,добро утро!За тези от вас,които днес празнуват ден на благодарността-весело изкарване!
Скрит текст:
Добро благодарно утро.
Когато започнем да си честитим така "международно" празници, се сещам, че светът вече е едно голямо село...
) Вчера някой спомена, че е неуместно да се смесва празникът на християнското семейство с послание на герои от мюсюлмански (?) филм, пък аз си помислих, че религията в случая е без значение - навсякъде по света хората създават семейства и дали празникът е нарочен като християнски или не, Бог е един за всички, свещеността на семейството - също. Космополит, или глобалист... не знам какво съм, но - честит ден на благодарността!
Добро утро.Усмихнат и ползотворен ден на всички.И по повод ПБН мисля,че сривът на Керим беше съвсем нормална реакция от всичко,което бяха преживяли с Фатмагюл.В целия филм от началото до края всички и всичко се въртеше около Фатмагюл(да те разказваха нейната история),но освен нея Керим също беше жертва(на неподходящото място в неподходящото време).На него всички му казваха колко силен трябва да бъде,как трябва винаги да подкрепя Фатмагюл,тоъ нямаше право да се оплаква.Него никой никига не го попита как се чувства,дори психоложката не успя да го накара да изкаже на глас това което го мъчи.Той винаги трябваше да бъде силен и в услуга на останалите от семейството.Затова когато останаха насаме с Фатмагюл имам чувството че по този начин Керим успя да изчисти съзнанието и душата си за да могат да продължат напред.Аз сега се връщам при Мустафа Булут,но ще надничам с едно оченце и тук.
Препоръчани теми