Под всяка Коледна елхичка ще има малка , сладка мамина душичка!

Аз мисля, че точно с него ще ги свалиш Около 600-800 калории на ден за кърмене

Дано! С каката свалях 13кг. година и половина, а я кърмих до 8-мия месец. Но пък сега корема ми се прибра буквално на 2-рия ден  Сега ще чакаме дупето да се прибере!

bubence, честита ти радост! Да ви е жив и здрав малкия Георги, да расте безгрижен и щастлив! 

Честито на  bubence да ти е жива и здрава рожбичката и само радости да носи на мама и тати!   

Искам да споделя моя успех с кърменето, надявам се да продължи достатъчно дълго. Бебка ми я донесоха няколко часа след раждането, аз с шевове неудобно, единствено едва на една страна лежах така ми я сложиха имаше само капки коластра беше трудно, тя захапе, изпусне, най-много да е близнала някоя др капчица. На 2 ден само че по-често нещо подобно. На 3 ден сутринта започна да ми се мокри нощницата и се засилваше, слизаше кърмата. Донесоха ми я рано сутринта и се започна от 10 до 5 следобед а на едната гърда , а на другата, нямах време да хапна влизаха 5 пъти да ми отнасят обяда, стана време и за вечеря. Бебка захапе, изпусне, започва да нервничи, понеже се едно само я залъгвам, сукне малко, пък спре, побутвам я , тя пък заспи... и едно безкрайно подаване на зърното. В това време друга родилка до мен беше изпаднала в няква криза нещо като следродилна депресия, само звънеше по телефона и се оплакваше, нервеше се че не може да закърми, не изчакваше бебето и то милото ревне за 2 мин и тя почва да звъни на персонала да носят шишето с АМ. Аз търпеливо седях и подавах за пореден път зърното на моето слънчице. Беше ме разранила по едното (моя грешка оставих я да дърпа само зърното и то около 2 мин, слагах пръст в крайчеца на устичката й , но едвам измъквах), та номера беше да хване хубаво ареолата(както си и пише по дебелите книги). Та освен към моето бебе трябваше да имам търпение и към жената до мен. Непрекъснато я окуражавах, казвах й да се успокои, че трябва да сложи детето на гърдата, ама тя нито мен нито персонала слушаше. Та в него ден все още бяхме на ниво учене да засуче. На следващия ден просто реших да прочета някой друг ред на майчето до мен относно кърменето, сложих бебка на гърдата настаних се удобно, почти легнала, вече и болката от шевовете беше понамаляла и се унесох, докато бебка вече активно сучеше, беше си истинско щастие, защото и на двете ни беше трудно, но накрая постигнахме успех. От него път нататък нямаше нужда от това безкрайно подаване на зърното, дори сама си го захваща.
Та накратко моя съвет е просто бъдете спокойни, не мислете за гърдите си дали пускат или не нещо, моите пускаха едва някви капки, после тръгна да ручи та не мога да спра, чувам чуждото бебе и пак тече. Всичко е в главата, онази майчица на леглото до мен дори не знаеше дали иска да кърми. Наслаждавайте се на бебето си, то ви води. И на на последно място освен на бебчето и на вас трябва да ви е добре, на мен позата ми беше проблем, бебенцата усещат всичко. Кърменето не трябва да е болезнено и мъчително, а едно удоволствие.
С този пост не искам и някоя майчица да чувства вина, ако нещо не се е получило, много фактори влияят за успеха на кърменето, аз се благодаря че ми дадоха детенцето и стоеше по цял ден с мен, това до голяма степен доведе до успеха.
Това е от мен за сега, че бебка се разбуди.

Аз докато кърмех малката не можах да сваля,а ми се ядеше повече от колкото като бях бременна.

Бубенце, честити ти голям мъж   

Dessy1988, много красив разказ, зареден само с положителни емоции. Пожелавам на всички ни кърменето да е успешно 

Аз пък не съм се мерила, отпреди да родя, но утре ще го направя. По повод храната - нямам никакво време да ям, само сгъвам нещо набързо и то я има 2 пъти на ден, я не. 

Bubence, честит ти голям син!
Да е жив и здрав! Мого да папка и да спинка и да порасне още по-голям! 

Bubence, да е много здрав малкия Георги. Да расте като едно много щастливо дете и да е гордостта на мама и тати.

bubence, Честит син, жив и здрав да ти е Георги,да Ви носи много радост и усмивки   

Честито  на всички за новите бебенца
Мале колко много килограми сте свалили. Аз с каката качих 12  килограма и свалих само 4 като родих.  После като кърмих ми педиатърката ми каза да си хапвам добре и аз я послушах  Та и тогава нищо не свалих. Някъде за годинката й си ги бях върнала изцяло. Сега съм  качила 10 килограма ама никъде не съм отекла...така че едва ли ще сваля много.
В събота като ходих на лекар ми каза че имам 1,5 см разкритие ама понеже било второ нищо не означавало. Та ще си почакам още......предния път не тръгна нормално и пих хапчета, да видим сега как ще е ?

Здравейте момичета, честито на всички наскоро родили мами!   
Ние с моя бебок още сме 2 в 1, но мисля че ще родя до края на седмицата. 
Нощем имам по някоя и друга болезнена контракция и утре или в други ден ще отида да ме погледнат за разкритие. Много ми се иска до Коледа да сме си вкъщи с бебчо. 
Dessy1988, браво за успеха с кърменето, от опит знам, че никак не е лесно, първият път така и не успях да накарам синът ми да засуче, но сега съм много надъхана с второто бебче да успеем да се кърмим. 
Аз май също ще се възползвам от епидуралната упойка, ако има време да ми я сложат.

http://kosioganchev.wordpress.com/tag/%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D … 1%8A%D0%BD%D0%BE/


Здравейте и честито на мамите ,които вече си гушкат рожбичките. Ето и нещо за бъдещите мами. Аз от днес започвам упражненията, термина ми е за 15 декември дано да има ефект  

Здравейте, хора!!!
Първо-поздрави на всички, които вече се борят с прескачането от еуфория в отчаяние, последващо успешното раждане на бебоците им    Поне знаете, че сте преминали първото немалко изпитание в този дълъг път на родителството

Искам само да споделя с онези мами, които все още чакат, че аз започвам да губя търпение, въпреки че ми е все още рано (терминът ми е на 29), поради факта, че се чувствам огромна и неподвижна, заседях се вкъщи, което е неизбежно, но ми действа зле на психиката. Аз нямам и желание да ходя никъде, защото се усещам тромава и тежка, последните две седмици не смея дори да се претегля, защото не искам да изпадам в депресия ...
На всичкото отгоре уча, защото имам сесия в средата на януари , която не мога да отложа (дай Боже да не се налага да я пропускам). Тази бременност ми беше доста натоварена-проблеми с колегите в службата, ходих по курсове и изпити, които трябваше на всяка цена да издържа, и то с високи резултати, доста пъти прокървявах по време на бременността, поради леки отлепвания на плацентата, но пренебрегвах тези си състояния, за да си поемам задълженията, в същото време се грижа и за второкласничка, която си иска занимаване...
Някакви нерви ме затресоха в последно време. Притесних се, че всичко трябва да е в срок и да се възстановявам бързо, поради многото дини, които съм поела.  Не съм го планирала така, просто така се случи. Имах намерение да си избера и лекар, с когото да се уговоря, най-вече, за да съм спокойна и да знам къде отивам и какво ме очаква, но по финансови причини и това не може да стане...
Изобщо така ми се е нагнетило напрежението, че се страхувам, че след раждането може да се срина нацяло, въпреки че досега се държах мъжки. Съзнавам че тези страхове са породени от положението ми, но по принцип съм доста безразсъдно безстрашен човек, и това състояние на нещата ме обърква много. Вместо да чакам с трепет радостното събитие и да се радвам на малкото човече, аз все още не мога дори да го приема за реалност, защото през цялата бременност не съм имала време да се зарадвам дори - първо със съпруга ми се колебахме известно време дали е разумно да раждам точно сега, после се оправдавах на родителите ми, които осъзнавайки огромния товар, който ще падне върху мен не посрещнаха новината много екзалтирано, после трябваше да понасям снизходителното отношение на колеги, които ме изкоментираха като луда, да не говорим, че в учебното заведение, където уча магистратурата съм някаква екзотика с този корем...
Извинявам се, че ви занимавам с глупостите си, просто трябваше да го споделя с някого, а никой не би ме разбрал по-добре от вас, момичета
На моменти ми е толкова притеснено, че чак получавам контракции...Въпреки че ми се ще да раждам, като имам болки се плаша, че още е рано. после - като се натрупат няколко дни, в които нямам никакви признаци пък се отчайвам, че ще чакам след термин като предишния път. Изобщо угодия няма   
Дано само всичко това да не е предвестник на някоя зверска следродилна депресия 
И дано, разбира се, всичко да мине добре и детето да се роди здраво, защото в действителност това е най-важното, колкото и  да е клише...

каткат, разбираемо е да си толкова притеснена, когато имаш 100 неща на главата. Едно е когато чакаш първо дете и нямаш почти никакви ангажименти освен бременността като мен, друго е когато трябва да правиш още много неща. Опитай се все пак да гледаш положително на нещата и най-вече на това, което те очаква - срещата с малкото съкровище според мен ще преобърне всичко и ще ти даде сили да се справиш и с изпити, и с гледане на бебче и с всичко останало Опитай се да си спокойна, защото от стрес и депресии може да си докараш по-големи проблеми. Нещата ще се наредят, сигурна съм