здравейте, на доста години съм вече, родителите ми са с 40 години по възрастни от мен, винаги ме е било срам от това / знаете как беше навремето/ на 22-23г ако не се ожениш се смяташе че закъсняваш, глупост и клише някакво, така че всичките ми съученици имаха млади родители... та винаги съм мислила дали не съм осиновена, акта ми за раждане е издаден 8 месеца след рождената ми дата, което е показателно ... родителите ми ме осигуриха, материално, но винаги съм се чувствала като "трофей" за тях, все едно "трябва" да имат дете и това е единствената причина, иначе какъв е този мъж неспособен да зачене жена си или каква е тази жена безплодна..........знам че звуча ужасно, но имам поводи да се чувствам ужасена...., повода да поставя заглавие "огорчена" е че безброй пъти съм чувала изразя от тях "еди коси защо не си взеха едно дете за да ги гледа" ...все едно детето е стока някаква единствено за да те гледа "после"... аз съм хиперчувствителна и ранима душа и това ме убива.... простете ми за грозното писмо, искам 2-3 неутрални странични мнения за да разбера дали съм "сбъркана" в мислите си..благодаря ви от сърце
- Публикувана: 22 ноем. 2012, 16:16 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2013, 15:08 ч.
огорчена
Сбъркана си, да, да се срамуваш от родителите си, защото били с 40 години по-възрастни от теб е наистина срамота. Дано и ти не разбереш някой ден, че те се срамуват от теб.
И какво като са казвали това за гледането. Няма по-лошо от това на стари години да останеш сам без никого.
И какво като са казвали това за гледането. Няма по-лошо от това на стари години да останеш сам без никого.
може и да са се срамували - на 9 години ми се казваше как на родителската среща те били най "докарани", а на мен понеже не ми се учеше, явно са им казали нещо неподходящо за "ранга" им и положението им в обществото, та аз се срамувах сама от себе си тогава, била съм едва на 9, възможно ли е да вмениш на крехко дете такива мисли... на 1.5 годинки съм била когато заминават за чужбина и баба ми ме е отгледала, когато се върнаха аз не ги познавах и не знаех на кого да кажа "мамо"... и до момента ми се разказва как тя- майка ми е била колко красива, като кукличка, колко модерна, елегантна, слабичка, как всички викали на баща ми каква хубавка женичка има - отново трофей...
аз имам дете на 25 г и в момента то за мен е най-красивото същество на света
то е номер едно и никога не бих го принизявала и огрчавала по подобен начин...
извинете ме за писмата, всъщност не мога да искам от хората да преценят нещо, когато не знаят ситуации трупани с години...
аз имам дете на 25 г и в момента то за мен е най-красивото същество на света
то е номер едно и никога не бих го принизявала и огрчавала по подобен начин...извинете ме за писмата, всъщност не мога да искам от хората да преценят нещо, когато не знаят ситуации трупани с години...
Здравей,аз съм осиновена .Родителите ми са били на 40 години,когато съм влязла в живота им,едва на няколко месеца...Никога не съм се срамувала от възрастта им.И двамата са чудесни хора.Никога не са ми внушавали такива неща,това наистина е ужасно,да караш едно дете да мисли такива неща.И да се чувства като "трофей" или "стока"Сигурно е много тежко щом носиш тази болка през годините.
Родителите би трябвало да даватобич и "криле" на децата си.
едва ли разбирам напълно болката и объркването ти и бих ти дала адекватно мнение,но ми се струва,че трябва да поговориш с тях.Сигурна съм,че ще изясните нещата!
При всички положения не би трябвало да таиш всички тези разрушителни чувства в себе си.
Родителите би трябвало да даватобич и "криле" на децата си.
едва ли разбирам напълно болката и объркването ти и бих ти дала адекватно мнение,но ми се струва,че трябва да поговориш с тях.Сигурна съм,че ще изясните нещата!
При всички положения не би трябвало да таиш всички тези разрушителни чувства в себе си.
много ти благодаря! от писъмцето ти личи колко мил и възпитан човек си. винаги съм ценяла добротата у хората, за жалост все по-малко се радваме на такава... при нас нещата са невъзможни, не бих искала да говоря за това, защото те си мислят, че аз не знам и не искам да ги покрусявам, всъщност остана само майка ми, баща ми си отиде от този свят преди не много време... не е моментът и той никога няма да настъпи... любопитен ми е факта, дали е истина или не, но не бих тръгнала да търся "истинските", естествено за мен те ще бъдат едни непознати и чужди хора, но темата беше съвсем друга...бъди жива здрава и много щастлива мила "бонбони", още веднъж ти благодаря от сърце
Благодаря ти за милите думи.Смятамяче и ти си добър,мил и отговорен човек,който предпочита да наранява себе си,отколкото близките си.
И въпреки всичко,което написа,мисля,че не трябва да живееш в питанки цял живот.
Въпреки,че когато аз разбрах истината нищо не се промени,нито се скъса в мен.
Не е някаккъв паметен момент,който преобърна живота ми.
А сега ,когато съм и майка,два пъти повече оценявам това,което те са направили за мен.
защото няма по-ценно за едно дете от това да е обичано,закриляно и да расте в спокойна и здрава среда.
Помисли толкова ли е важно за теб да получиш този отговор??
И въпреки всичко,което написа,мисля,че не трябва да живееш в питанки цял живот.
Въпреки,че когато аз разбрах истината нищо не се промени,нито се скъса в мен.
Не е някаккъв паметен момент,който преобърна живота ми.
А сега ,когато съм и майка,два пъти повече оценявам това,което те са направили за мен.
защото няма по-ценно за едно дете от това да е обичано,закриляно и да расте в спокойна и здрава среда.
Помисли толкова ли е важно за теб да получиш този отговор??
Здравей,
Била съм в подобна ситуация и знам как се чувстваш.Моите осиновители за ме осиновили на 50 години.Даже учудващо за мен е все още как са им позволили на тази възраст.Като бях малка се чувствах по същия начин.Все казваха " баба ти идва да те вземе " или " това дядо ти ли е ? " Много неловка ситуация за едно малко дете.Но това отмина с годините.С поведението си винаги са ме карали да не се и съмнявам,че съм най-скъпоценното нещо в техния живот. Не си трофей ! Странно е , че изобщо си го помисляш...Може би те са те карали да се чувстваш така.Не се обвинявай.Няма нищо неестественно във всичко.Успокой се и помисли трезво !
Била съм в подобна ситуация и знам как се чувстваш.Моите осиновители за ме осиновили на 50 години.Даже учудващо за мен е все още как са им позволили на тази възраст.Като бях малка се чувствах по същия начин.Все казваха " баба ти идва да те вземе " или " това дядо ти ли е ? " Много неловка ситуация за едно малко дете.Но това отмина с годините.С поведението си винаги са ме карали да не се и съмнявам,че съм най-скъпоценното нещо в техния живот. Не си трофей ! Странно е , че изобщо си го помисляш...Може би те са те карали да се чувстваш така.Не се обвинявай.Няма нищо неестественно във всичко.Успокой се и помисли трезво !
благодаря ти за писъмцето мило непознато момиче:) красива Коледа ти желая аз писах тук защото няма с кого да споделя, а доста неща ми се натрупаха и ми тежат.... не това, дали е факт осиновяването или не е, та аз дори не съм сигурна в това.... въпреки че е доста вероятно.... тежко ми е от отношението, доста е объркано, всеки би си казал "трябва да е благодарна, измъкнали са я от калта..." , но когато цял живот си "дресиран" - да, думичката е грозна, но няма заместител - да си някаква притурка към "щастливо" семейство... да не харесват никога нищо в теб, нито това което си направил, нито външността ти, нито това което си постигнал или не си, нито нищо, а в същото време ти се говори, те какви били, та като киноартисти, та тя манекенка, та той преуспял, та целия град ги познава, та, та, та до безкрай... а към теб има единствено снизхождение - " тя горката", "тя не знае", "тя не може", "тя пълничка" и т.н. ...това е "убийство"за една безкрайно добра, чувствителна и нежна душа.... в момента гледам майка ми, защото има нужда от мен, за пореден път пренебрегвам семейството си поради това, изпитвам към нея неприязън някаква и се страхувам че това ми личи, а още по-лошо, отразява ми се и физически на моето лично здраве... и продължавам да слушам колко е красива, и как не ми е станала баклавата, баницата, как трябвало еди какво си.....Боже !!!
аз писах тук защото няма с кого да споделя, а доста неща ми се натрупаха и ми тежат.... не това, дали е факт осиновяването или не е, та аз дори не съм сигурна в това.... въпреки че е доста вероятно.... тежко ми е от отношението, доста е объркано, всеки би си казал "трябва да е благодарна, измъкнали са я от калта..." , но когато цял живот си "дресиран" - да, думичката е грозна, но няма заместител - да си някаква притурка към "щастливо" семейство... да не харесват никога нищо в теб, нито това което си направил, нито външността ти, нито това което си постигнал или не си, нито нищо, а в същото време ти се говори, те какви били, та като киноартисти, та тя манекенка, та той преуспял, та целия град ги познава, та, та, та до безкрай... а към теб има единствено снизхождение - " тя горката", "тя не знае", "тя не може", "тя пълничка" и т.н. ...това е "убийство"за една безкрайно добра, чувствителна и нежна душа.... в момента гледам майка ми, защото има нужда от мен, за пореден път пренебрегвам семейството си поради това, изпитвам към нея неприязън някаква и се страхувам че това ми личи, а още по-лошо, отразява ми се и физически на моето лично здраве... и продължавам да слушам колко е красива, и как не ми е станала баклавата, баницата, как трябвало еди какво си.....Боже !!!
Сладурке,ако хората се оценяваха по това дали са красиви,дали могат да правят баница,баклава щях да съм загинала!:))
Хората са с различни мерни единици,не може да те наранява тяхната неправилна оценка,било то и родителска..
Това,че някой вижда само твоите неспособности,не омаловажава това,което си,а и не е твой проблем.
Просто негова гледна точка.
я вдигни главата,зарежи самоупреците и самосъжалението и се усмихни!
ти си прекрасен,мил ,добър човек,а това,че майкати не го вижда е неин проблем и говори само за нейната душевна слепота!
Хората са с различни мерни единици,не може да те наранява тяхната неправилна оценка,било то и родителска..
Това,че някой вижда само твоите неспособности,не омаловажава това,което си,а и не е твой проблем.
Просто негова гледна точка.
я вдигни главата,зарежи самоупреците и самосъжалението и се усмихни!
ти си прекрасен,мил ,добър човек,а това,че майкати не го вижда е неин проблем и говори само за нейната душевна слепота!
Така е мила сега като имаме наши деца , осъзнаваме къде всъщност яко е куцало Щастието в семейството което сме имали. Нашите са ме взели ,за да останат заедно иначе работата е отивала на развод. Били са на по 30 години с опити за деца от 6 -7 години и нищо.
Та мисълта ми е - и мене се опитаха така да ме затапват ама уви , цък не става обратен ефект даде това. Работата стана пази боже , очакваше се да имам шафрантийска жилка , тука познаха , ама завърших две висш образования и още куп други подобни . Смятаха че кола няма да се науча да карам , за техен ужас изкарах и категория за мотор , и си купих и такъв. Смятаха , че няма как да си намеря хубава работа без връзки , защото разбираш ли не ставам , уви и тука дърво , пак сама се оправих . С милото като се събрахме естествено нямахме жилище , плюхме си на ръцете и си купихме , а мислеха , че ще живеем с тях.
Обичам си ги колкото и да ги плюя, те са най малко идеалните , но незаменими за мен. С годините се доказах, нещо което не се налага на другите деца и ме уважават много. Сега искат и момиченце за внучка да видим кога ще се напъна
Та мисълта ми е - и мене се опитаха така да ме затапват ама уви , цък не става обратен ефект даде това. Работата стана пази боже , очакваше се да имам шафрантийска жилка , тука познаха , ама завърших две висш образования и още куп други подобни . Смятаха че кола няма да се науча да карам , за техен ужас изкарах и категория за мотор , и си купих и такъв. Смятаха , че няма как да си намеря хубава работа без връзки , защото разбираш ли не ставам , уви и тука дърво , пак сама се оправих . С милото като се събрахме естествено нямахме жилище , плюхме си на ръцете и си купихме , а мислеха , че ще живеем с тях.
Обичам си ги колкото и да ги плюя, те са най малко идеалните , но незаменими за мен. С годините се доказах, нещо което не се налага на другите деца и ме уважават много. Сега искат и момиченце за внучка да видим кога ще се напъна
chrizantema ти си прекрасен човек , съхранила си истинското в себе си , никога не се променяй , и аз като дете бях чувствителна много , дори май прекалено , но постоянните нападки , понякога странното отношение на хората ме промениха много , за което съжалявам .И мен като теб ме сравняваха и още ме сравняват с всички особено мразя с роднини , ама така ще е . Дори тука съвсем наскоро ми казаха ....видиш ли какъв мъж си взела братовчедка ми отварял вратата на колата , носел и торбите , детето , хвърля боклуците , а моят видиш ли не правел така. За справка мъжа и е олигофрен пълен за мен, защото другите му малоумщини не се отбелязват. Така че и за премиер да ме изберат пак ще има по харни от мене.
Ако има от Вн пишете на лични можем са си спретнем сбирка , лично на мен супер ми допада идеята.
Ако има от Вн пишете на лични можем са си спретнем сбирка , лично на мен супер ми допада идеята.
ха ха хаа 
това за олигофрена ме развесели, изобщо цялото писъмце, има толкова хора, които нямат реална преценка за себе си, а има и други като мен, които са позволили някой да обърка тяхната собствена представа и да ги омотае така, че да се съмняват в това кое е правилното и кое не е .... благодаря ти много Дарина! идеята с последното изречение наистина е прекрасно но с теб сме много, много далече.... еех!
това за олигофрена ме развесели, изобщо цялото писъмце, има толкова хора, които нямат реална преценка за себе си, а има и други като мен, които са позволили някой да обърка тяхната собствена представа и да ги омотае така, че да се съмняват в това кое е правилното и кое не е .... благодаря ти много Дарина! идеята с последното изречение наистина е прекрасно но с теб сме много, много далече.... еех! Препоръчани теми