Кога децата повтарят това което показва родителите му

  • 3 787
  • 61
  •   1
Отговори
  • Мнения: 52
Здравейте,
Обръщам се към вас с друга тема.Както казах детето ми вече е на 8 м и още не повтаря това което показваме само когато си извадим езика това  прави друго не ще и аз се притеснявам от това.Дали някой знае кога ще ги направи много съм притеснена.Чакам бързи отговори.Благодаря предварително

# 1
  • Мнения: 158
Не можах да разбера за имитиране на жестове ли става въпрос или за посочване на предмет, показан от родителя.
Синът ми имтираше наши жестове след като навърши една година.
Назоваваше предмети, които му посочвахме на около 2 години.
Ще се убедиш от следващите отговори, че при всяко дете е различно.

# 2
  • Мнения: 52
Благодаря ти много,исках да кажа имитиране на жестове,значи аз бързам май

# 3
  • Мнения: 1 383
Моя имитира някои жестове само ако са му интересни. Друг път най-неочаквано показва нещо, което е видял от другите. Примерно ластикът ми за коса беше на масата. Той го взе и си го сложи първо на китката / по принцип там го държа/, после се опита да имитира връзване на косата, но нещо не му се получи. Както е казала ticket - всяко дете е индивидуално.

# 4
  • Мнения: 52
Да така е ,но нали вече ще стане на 8 все пак трябва нещо да покаже само си изважда езика това имитира друго няма

# 5
  • Мнения: 1 383
Има време спокойно. Моито дете докато не проходи почти нищо не имитираше. А прохождането му беше към година и месец.

# 6
  • Мнения: 52
Благодаря ви малко се успокоих вече  Simple Smile

# 7
  • Мнения: 5 044
Моето дете също не имитира, това което му покажа. Знам, че е индивидуално, но всички деца около нас знаят толкова много неща /показват на колко годинки ще станат, колко големи ще станат, как прави кончето, прасето, пляскат ръце и още и още/. Не знам дали има определено време когато вече трябва да започне да ги прави  newsm78

# 8
  • Мнения: 52
На колко месеца е ?

# 9
  • Мнения: 5 044
На 1 година.

# 10
  • Мнения: 645
Както вече  са ти казали всяко дете е различно. Моят син преди знаеше как прави кончето,котето, кучето,колко голям ще порасне и да пляска.В един момент реши обаче, че вече не иска да ги прави тези неща и сега освен да пляска ,като му кажеш браво и колко голям ще порасне друго не прави. А за това на колко години е така и не поиска да го покаже.
Единственото, което сам се научи без наша помощ е да дава целувки и като му поискаш дава.
Има време за всичко, когато се почувстват готови и имат желание ще показват и казват всичко.  Peace

# 11
  • София
  • Мнения: 46 914
То това дете да не е маймуна някаква? За чии трябва да си вадите и плезите езиците?
Децата повтарят от ден 1, това да  движат ръчички, да се стремят да седнат, да се изправят, да проходят, да говорят, да се усмихват...всичко е подражание... няма нужда да го дресирате като животинче да прави номера.

# 12
  • Мнения: 5 044
сигурно е така. но аз така съм се наплашила от тия педиатри, че никога вече няма да съм спокойна и все ще се питам дали всичко е наред с развитието на детето ми.
Роден е с хипоспадия и на предоперационния преглед, педиатъра ми изтърси, че заради големите ушни миди и дебели вежди трябва да направя генетичен тест, защото според нея всичко това и приличало на заболяване/синдром.  ooooh! Естествено направихме генетичен тест в Майчин дом и за огромно щастие се оказа, че всичко е нормално, няма генетични отклонения/заболявания. Като беше 8 м. един педиатър от моя град ми каза, че като го попитам "Къде е лампичката?" трябвало да може да ми я посочи. И така ... вече не знам на кой да вярвам? Мислех си, че софийските педиатри и то тези от Токуда болница ще са по- разбрани и обяснителни, ама то излезе, че не е така.

Иначе синът ми ги прави тези опити- седи, пълзи вече и на колене, изправя се от 9тия месец, ходи докато е подпрян за мебели, играе си сам, само дето не е от най- приказливите.

# 13
  • София
  • Мнения: 46 914
За да прави такива неща, като посочване на лампа, махане за чао, боц и не знам какви други глупотевини(съжалявам за мен са такива на тази възръст) трябва специално да си учила детето да ги прави, методично, търпеливо, не еднократно, показвайки му с неговата ръчичка, с много говорене, с повторения и т.н.... 
Например ако всеки път когато влезете в стая питаш къде е лампата и после с неговата ръчичка я посочвате и казваш - ето я лампата, сигурно ще се научи...но нужно ли е?
За да показва на колко  годинки също трябва да го учиш, да му показваш, с твое пръсче, с негово, с думичка...

Ти специално занимаваш ли се  с такъв тип обучения?

Не, че и без учене няма да ги научи и почне да ползва тези  така безценни жестове и знания... просто ще е когато  изпита нужда и желание... Най-лошата услуга обаче, която може да направиш на детето си е постоянно да го сравняваш с другите.

# 14
  • Западен парк
  • Мнения: 416
Ейнджъл е в десятката! Не сравнявай детето си с другите. На толкова ранна възраст допустимите отклонения в "моженето" са в извънредно широки граници.
Моята се страхуваше от центрофугата и за да го преодолее й правех "б-у-у-у" точно преди да завърти пералнята. Спря да се страхува, но сега някой като издаде този звук и тя поглежда към пералнята. Баба й си нави на пръста да я научи да показва "на една" и успя. Но... вдига пръстчето само ако чуе думата "годинки". Когато въпроса е зададен като: На колко си? или Колко си голяма? няма никаква реакция. Та това си е просто маймунджилък!

А относно излишното изследване - с големия ми син имаше подозрение за вид анемия, много будни нощи ми струваше. Изследването показа, че няма анемия. В никаква форма. Та не мога да преценя дали е по-добре излишно да ги изследваме или да се неглижира подозрението и, не дай Боже, да се загуби време за реакция. Май предпочитам първото...

Общи условия

Активация на акаунт