Винаги поздравявам хората, които са ми приятни.
- Публикувана: 5 дек. 2012, 23:36 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2012, 22:58 ч.
Поздравявате ли?
Обикновено да.
Лятото бях в Австрия, там се поздравяват и непознати на улицата- малко досадно ми идваше.
Също ходим често на Витоша. Там пък по някоя тясна пътечка като вървят в колона 5-10 човека... по някое време започвам да казвам "Добър ден" на висок глас само на първия.
Това е обичайното обръщение на акушерките. А "девойко" как ти звучи? 
Лятото бях в Австрия, там се поздравяват и непознати на улицата- малко досадно ми идваше.
Също ходим често на Витоша. Там пък по някоя тясна пътечка като вървят в колона 5-10 човека... по някое време започвам да казвам "Добър ден" на висок глас само на първия.
По-напред сте писали за обръщенията, аз да кажа, че ме дразни масово "мами", "мамчета" и прочие, не само във форума, ами и една от акушерките оня ден на прегледа така ми каза - "майче".
Ма моля ви се, аз ще съм на един човек майка (и това няма да сте вие) и то чак след 5 месеца, какво ме мамосват...
Ма моля ви се, аз ще съм на един човек майка (и това няма да сте вие) и то чак след 5 месеца, какво ме мамосват...
Поздравявам навсякъде-в магазините, по улиците, във входа, на работа, абе..навсякъде. Навик донякъде, а донякъде- ми...приятно ми е да показвам колко добре ме е възпитала мама. 
С една особеност обаче- ако някой ми е антипатичен / не казвам да сме се карали/, или пък по някаква причина съм спряла да го уважавам, го подминавам като малка гара, дори и да се познаваме от сто години.
А в същото време съм способна да поздравя човек, с който горещо съм се карала, но съм запазила уважението си към него.
С една особеност обаче- ако някой ми е антипатичен / не казвам да сме се карали/, или пък по някаква причина съм спряла да го уважавам, го подминавам като малка гара, дори и да се познаваме от сто години.
А в същото време съм способна да поздравя човек, с който горещо съм се карала, но съм запазила уважението си към него.
сигурно съм първата - не, не поздравявам/първа, към познати/.
непознати - съвсем не поздравявам.
неприятно ми е, не знам защо.
в холандия непрекъснато се поздравяват, в началото ми беше много досадно, защото ми се налагаше да отговарям пряко себе си.
като малка все ме караха да поздравявам, сигурно затова сега толкова ми е и досадно.
- не, не поздравявам/първа, към познати/.непознати - съвсем не поздравявам.
неприятно ми е, не знам защо.
в холандия непрекъснато се поздравяват, в началото ми беше много досадно, защото ми се налагаше да отговарям пряко себе си.
като малка все ме караха да поздравявам, сигурно затова сега толкова ми е и досадно.
Тук поздравявам повече, защото хората са по-дружелюбни. В България често ми се случва да поздравя или да се усмихна на непознат или служител някъде и да ме изгледа като паднала от Марс 
Ами убива ми се ентусиазма, така че в повечето случаи си трая. Само обичам като ходя на планина, планинарите са толкова усмихнати и дружелюбни, винаги поздравяват, особено на Витоша, и особено по-старите поколения. Много ме радват.
Ами убива ми се ентусиазма, така че в повечето случаи си трая. Само обичам като ходя на планина, планинарите са толкова усмихнати и дружелюбни, винаги поздравяват, особено на Витоша, и особено по-старите поколения. Много ме радват. 
Поздравявам всички, но понякога лицемерно без да искам наистина да го направя.
Има моменти в които ми се иска просто да си наведа погледа като много други и да изключа и говор и картина. В повечето случаи обаче ми е приятно и го правя не само от добро възпитание, а и защото ми идва отвътре.
Има моменти в които ми се иска просто да си наведа погледа като много други и да изключа и говор и картина. В повечето случаи обаче ми е приятно и го правя не само от добро възпитание, а и защото ми идва отвътре.
А целувате ли някои хора, когато ги поздравявате? Онова млящене по бузите два или три пъти?
ненавиждам
.когато бях малка, ходех при майка и в министерството, като тя задължително ме водеше в бюфета. жената зад щанда беше едра и възпълна/ или така ми е изглеждала, защото аз бях дребничка /, но най-ужасното ми беше косата и - перхидролено русо, и силно топирана, от което жената ставаше още по-огромна. ползваше изкрящо червило, излизащо извън очертанията на нормалните устни и като ме видеше, ме награбваше да ме мачка и мляска. ей, имах чувството, че ще ме задуши. жената не е имала зла умисъл естествено, но откровено казано развих силна неприязън, и освен да не поздравявам
, ужасно ми е неприятно и да целувам.