По принцип винаги поздравявам, но понякога просто не забелязвам хората, че да ги поздравя. Или пък те не ме забелязват. И накрая винаги остава едно съмнение, че си нежелан или пък, че си изглеждал надменен. 
Скрит текст: 
- Публикувана: 5 дек. 2012, 23:36 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2012, 22:58 ч.
Поздравявате ли?
Поздравявам. Във входа на работа, в асансьора, в ресторанта, магазина, шофьора на автобуса и т.н.
Тук има и дежурното "как сте". На което се отговаря с "как сте"
А при по-близки се и мляскаме от 2 до 4 пъти.
А в София веднъж поздравих чичкото на входа на едно учреждение и получих отговор "познаваме ли се?"
Тук има и дежурното "как сте". На което се отговаря с "как сте"
А при по-близки се и мляскаме от 2 до 4 пъти.
А в София веднъж поздравих чичкото на входа на едно учреждение и получих отговор "познаваме ли се?"
А сутринта в магазин Билла един господин директно се обърна към жена, препречила му пътя с: "уважаема, джофро недоклатена, бързам, отместете се от пътя на меча ми".... Първоначално мислех, че се шегуват, но се оказа грандизен скандал.
страхотно ще си го запиша - значи ние като ходиме трябва да се обръщаме нещо подобно - "уважаеми джофран, ебачо виден-клатен, направете място с меча си да мине девственото ми тяло"
Или както казват старите хора "с един простак можеш да се разбереш винаги, но с един прост човек - никога"
По темата - поздравявам - защото мисля че така е редно и искам и децата ми да поздравяват - ако аз не го правя - и те няма да го правят
И сега смешка от моето житие - разминавам се с тълпа на площад Славейков в София и с един от минувачите се сблъскваме - съответно момчето се обръща и започва "I'm so sorry, I did not see you... very sorry" и аз казвам "Извиняваш се ама ме удари нали" - при което момчето като започна да се смее и казва "страхотно ме разсмя" и така се хилихме дружно - беше си нашенец разбира се
Поздравявам. Във входа на работа, в асансьора, в ресторанта, магазина, шофьора на автобуса и т.н.
Тук има и дежурното "как сте". На което се отговаря с "как сте"
А при по-близки се и мляскаме от 2 до 4 пъти.
А в София веднъж поздравих чичкото на входа на едно учреждение и получих отговор "познаваме ли се?"
Тук има и дежурното "как сте". На което се отговаря с "как сте"
А при по-близки се и мляскаме от 2 до 4 пъти.
А в София веднъж поздравих чичкото на входа на едно учреждение и получих отговор "познаваме ли се?"
"ça va"
Това с целуването много ме изнервя.Темерут съм си и не обичам да ме целуват всички, та затова се и дърпам.Покрай мен масово българските ми познати приеха този навик, но пък тях ги разкарвам най-лесно, като видя залетяла се към мен 
Тук има и дежурното "как сте". На което се отговаря с "как сте"
А в София веднъж поздравих чичкото на входа на едно учреждение и получих отговор "познаваме ли се?"
А в София веднъж поздравих чичкото на входа на едно учреждение и получих отговор "познаваме ли се?"
Чичото от столицата ме радва
Наистина е учудващо как родителите на деца от една група в градината не се поздравяват.Хайде,да беше на улицата-по приемливо сякаш.
И при нас не се поздравяват. Само ако се познават и са ходили някъде, примерно на рожден ден. Но всъщност като влизат всички казват високо"добро утро" към портиера , или така, неадресирано, та не знам, може това да е етикета. Аз поздравявам една майка, а тя почти не ми отвръща, но разбрах, че просто е много срамежлива.
По повод "джофрата" се сетих за вчера.Един дядо се заяде с една жена,че си качила чантите на седалката.ОК,не им беше там мястото,но тя каза-ако някой я попита възпитано,веднага маха чантите.Та направи той скандалът,за да седне негова "колежка" (която отнесе гневът на жената с чантите).А той-той направи скандалът и се изнесе като...знаете какво и откъде.А можеше с едно просто и възпитано "Извинете,може ли да ползвам мястото?" да спести циркът за другите пътници
Аз също много го мразя това обръщение:Момиче
не по-гадно от "моето момиче"
или "бе, момиче"...Обаче като ми каже някой "госпожице" или "нека какичката ......" ми става едно хубавооооо
с моите 40+ 
Винаги поздравявам-и познати, и непознати в учереждения, магазини и т.н.Въпрос на възпитание е според мен.Така съм възпитала и сина си. Най-омразното нещо обаче ми е да поздравявам лелките и "домакините", които от март до ноември са постоянното присъствие на пейката пред входа и клюто им е основното занимание.
Поздравявам. Във входа на работа, в асансьора, в ресторанта, магазина, шофьора на автобуса и т.н.
Тук има и дежурното "как сте". На което се отговаря с "как сте"
А при по-близки се и мляскаме от 2 до 4 пъти.
А в София веднъж поздравих чичкото на входа на едно учреждение и получих отговор "познаваме ли се?"
Тук има и дежурното "как сте". На което се отговаря с "как сте"
А при по-близки се и мляскаме от 2 до 4 пъти.
А в София веднъж поздравих чичкото на входа на едно учреждение и получих отговор "познаваме ли се?"
"ça va"
Това с целуването много ме изнервя.Темерут съм си и не обичам да ме целуват всички, та затова се и дърпам.Покрай мен масово българските ми познати приеха този навик, но пък тях ги разкарвам най-лесно, като видя залетяла се към мен ами и аз го приех. Свиква се.
Като съм в България се старая да не го правя, но рядко ми се отдава.
Току-що разговор в кварталния магазин с вкисната млада продавачка...
Аз: Добър ден!
Тя: Пликче искаШ ли?!
Аз: Не, благодаря Ви...
Тя:... маркира ми въпросното пликче...
Аз: Извинете, не искам торбичка, благодаря:
Тя: Оф! Сметката ТИ е ..., имаШ ли 34 ст?
Аз: (плащам) Довждане и хубав ден!
Тя: Чао!
В интерес на истината това чак толкова дружелюбно и дебилно поведение не ми е присъсщо, ама го направих в унисон с темата,д а видя ще промнеи ли тона, ако аз съм дебилно любезна.. тц
Обикновено разговорът би бил:
Аз: Добър ден!
Тя: Пликче искаШ ли?!
Аз: Не, благодаря Ви...
Тя:... маркира ми въпросното пликче...
Аз: Извинете, не искам торбичка, благодаря.
Тя: Оф! Сметката ТИ е ..., имаШ ли 34 ст?
Аз: Познаваме ли се или просто възпитанието Ви е толкова, че да ми говорите на "ти"?!
Тя:
Извинете госпожо..аз...
Аз: Довиждане.
Тя: Довиждане.
... после сигурно пак си кара на сумтене и на ти, но нищо. мен ми е едно доволно. Обаче нали ми е коледно...от мен да мине - мир и любов за всички квартални продавачки
пп - като казвам квартален магазин имам предвид един, които ми е до офиса и не познавам продавачките в него. Да не реши някой, че се виждаме всеки ден по 3 пъти.
Аз: Добър ден!
Тя:
Пликче искаШ ли?!Аз: Не, благодаря Ви...
Тя:... маркира ми въпросното пликче...
Аз: Извинете, не искам торбичка, благодаря:
Тя: Оф! Сметката ТИ е ..., имаШ ли 34 ст?
Аз: (плащам) Довждане и хубав ден!
Тя: Чао!
В интерес на истината това чак толкова дружелюбно и дебилно поведение не ми е присъсщо, ама го направих в унисон с темата,д а видя ще промнеи ли тона, ако аз съм дебилно любезна.. тц
Обикновено разговорът би бил:
Аз: Добър ден!
Тя:
Пликче искаШ ли?!Аз: Не, благодаря Ви...
Тя:... маркира ми въпросното пликче...
Аз: Извинете, не искам торбичка, благодаря.
Тя: Оф! Сметката ТИ е ..., имаШ ли 34 ст?
Аз: Познаваме ли се или просто възпитанието Ви е толкова, че да ми говорите на "ти"?!
Тя:
Извинете госпожо..аз... Аз: Довиждане.
Тя: Довиждане.
... после сигурно пак си кара на сумтене и на ти, но нищо. мен ми е едно доволно. Обаче нали ми е коледно...от мен да мине - мир и любов за всички квартални продавачки
пп - като казвам квартален магазин имам предвид един, които ми е до офиса и не познавам продавачките в него. Да не реши някой, че се виждаме всеки ден по 3 пъти.