365 тайни от моя живот

65/ От няколко дни се чувствам лоша майка, спрямо детето си, защото се опитвам да му изкореня 2 лоши навика и понеже не става с добро, пробвах с лошо а и отделно не съм и от много търпеливите....искам да съм строга , но справедлива  
Изпитвам ужасен страх, че ще стане същия лигльо като баща си....защото свекърва ми, а и свекъра ми никога не са му викали,само са го хвалели и помагали в живота....
И затова в момента ме ядат ужасни угризения  

За първи път приложих наказание спрямо дъщеря си - в продължение на една седмица няма да носи рокли и поли, както и бижута (под "бижута" да се разбират джунджурийки като гривни, гердани, пръстени, диадеми...).

По принцип гледам да се придържам към изискванията на авторите на дадена тема и не коментирам нищо тук,но подозирах,че ще тръгне някакъв разговор в насока на споделеното от мен....Извинявам се за коментара

tonkabonka ,пиенето от шише не е,но аз виждам с очите си,че детето не може,а тя му налива в устата,рискувайки да се задави Не ли по-добре да се научи на малко по-късен етап!?
За амбициозни майки нямам предвид такива като теб(на 4-5 годишни деца),а на дечица около годинка-две,както съм и написала

Rois ,съгласна съм напълно с написаното от теб....Наистина има деца,които просто в един аспект се развиват по-бързо,в друг-изостават и това е напълно в реда на нещата.Много хубаво,че детенцето ти говори,моя не казва повече от 7-8 бебешки думи ,а е на 2г.Но не ме дразни това,а неща,които може и в по-късен етап да се научат,а майките пришпорват.
Пример:защо да го карам да прекосява града пеша като мога да го возя в количката.Единственото,което бих постигнала е да се измори,да се изнерви и да ме накара да го нося....

Приключвам и ако авторката сметне за неуместен поста ми да ме извини

Чудя се понякога да се смея ли, да плача ли.....когато прочета, как хора се оплакват от неща, за които другите дават мило и драго да имат. Или поне да имат шанс...дали за работа, или нещо друго....
А може и приказки от сорта на това как ще се "прежалят" за нещото Х ги кара да се чувстват нещо повече от останалите...

Не възпитавам дъщеря си с класическите "кажи вълшебната думичка" (едва се сдържам да не правя забележки на майка си като започне с "вълшебствата").

При мен "извинявай", "моля" и "благодаря" са толкова автоматизирани (даже прекалено - като съм уморена и не съм фокусирана, се е случвало да благодаря на кафе-машината), че се надявам просто да "попие".

Нямам теория зад този подход и понякога имам съмнения, че може и да не е съвсем правилен.

А, и не съм амбициозна майка - противно на това, което съм си мислела преди да имам деца.

И аз това се чудя...

Та по тоя повод...винаги съм казвала,че ако си имахме собствено жилище/без кредит,щото е почти равносилно като да плащам квартира/, досега да съм родила второ дете Уж това ми е основната причина.А има колеги около мин,които си имат тази екстра/за мен/,работят добре,нямат кредити,карат 2 коли и пак се оплакват

 

И аз така. Но не се "надявам да попие" просто знам, че наистина е така. Виждам го при големия си син, а вече и при дъщеря ми.
И нещо смешно: Преди два дви дъщеря ми иска нещо от наш приятел. И той решава да я възпитава  : "Кажи вълшебната думичка". Тя, високо и ясно: ВЪЛШЕБНАТА ДУМИЧКА!

 

Гледам снимки във фейсбук на щастливи приятели и семействата им. Просто си личи, че са щастливи.
Ужасно много им се радвам... и плача... яд ме е на себе си, че не ми се получи... искам да ме обича, да си прекарваме прекрасно времето заедно...

Дъщеря ми има проблем псилогически. Никой освен най-добрата ми приятелка и една друга приятелка не ме разбраха и не се опитаха да ми помогнат, просто с две добри думи. Всички ме обвиниха, че аз съм виновна за този проблем. Не стига че ми е гадно че сама трябва да се справям и се справям с това, ами този "натиск". Просто исках да споделя, тежи ми...

Искам да се махна. Да си взема детето и да изляза на квартира. Знам че мога да се справя, но не знам защо не го правя. С никого не съм споделила това.
Знам че има хора от реалния живот, които ми четат публикациите и ще се изненадат от това, което написах.. но да, искам да го направя, просто трудно издържам вече...

Имам нужда от човек, когото да обичам лудо, да мога да разговарям с него или просто да стоим хванати за ръце. Тази любов е толкова заблуждаваща... ослепяваща и такава каквато всички поети я описват... как не съм разбрала преди 8 години че любовта е сляпа, толкова съм била заслепена...да... единственото нещо за което не съжалявам е прекрасната дъщеря, която имам....
За всичко друго съжалявам... да....Пиша това и плача...
Никога не бих споделила с някого това.... за това го пиша тук....

Написах всичко това на един дъх... искрено... дори няма да се връщам да го чета....

mystic woman и на мене това ми е проблема за второ дете.С тоя кредит от 750 лв направо незнам дали ще може да се оправяме с още едно дете.А и много ме е страх от раждането.При първото ми раждане едва не загубих дъщеря си и сега адски ме е страх.
А така ми се иска едно бебе.Представям си се как се разхождаме.Как каката ще помага.Колко ще сме щастливи......И такива неща.
iani87 и аз се дразня на майки ,които на сила карат децата си да правят нещо.Дъщеря ми още от бебе бърза много с всичко.Тя на около 2 години (даже и по малка беше) вече пиеше от чаша.
Но сама си е искала.
И съответно някои майки веднага започват "я гледай Моника как може,айде и ти да пробваш"
МНого се дразня .Защо трябва да насилват детето.Техните пък са по добри в други неща.Ох много се отплеснах от темата

Чудя се защо човек няма право да се оплаче, защото видиш ли имало по-зле. Манталитет и то пораженчески. Човек или се стреми към по-доброто и се оплаква, че не е там, но се старае (дали ще го постигне е друг въпрос, важното е да има стремеж), или си прекарва дните в успокоение, че има и крайно мизерстващи, например, и няма право да се оплаква, а напротив, чак трябва да се радва. И ще си остане там където е, но дано поне това, че има и по-зле му носи някаква мазохистична радост и успокоение  

Ядосвам се, че не записах 2ро висше медицина....а вече времето все повече напредва и ако не го направя веднага....ще изтърва всички влакове.

Трябва да взема важно решение,което от години оставям на заден план,дилемата ми е там,че ако избера аз да съм щастлива от решението си ще навредя на най-обичаният ми човек.

Дразнят ме напористите майки, амбициозните - не, освен ако и не са твърде напористи.