Абсолютно те разбирам, Джеронимо- в БГ масата е злобна, невъзпитана и ограничена. От нищо не разбират, но имат мнение по всички въпроси... Толкова ми се иска да живея поне сред по-позитивно настроени и усмихнати хора... 
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
- в БГ масата е злобна, невъзпитана и ограничена. От нищо не разбират, но имат мнение по всички въпроси...
И лошото е, че винаги другите са такива. Никой от нас не се смята за абориген и всеки иска да избяга от тук.
И нашето семейство мисли в тази посока.
Прост пример за обидилите се от абориген:
Живееш в Англия от 7 години, знаеш 5 думи на английски, най-голямата ти гордост е петричкия диалект и как докато крадеш от шефа ти плаща, щото бил тъп.
'Ма не са само тия, и това е само най-пресен пример, но не и единичен. Ами..обидно ми е за тях. Защото и Бг са такива, но сигурно като се приберат, цяло село им завижда как прославят България.
Живееш в Англия от 7 години, знаеш 5 думи на английски, най-голямата ти гордост е петричкия диалект и как докато крадеш от шефа ти плаща, щото бил тъп.
'Ма не са само тия, и това е само най-пресен пример, но не и единичен. Ами..обидно ми е за тях. Защото и Бг са такива, но сигурно като се приберат, цяло село им завижда как прославят България.
Прост пример за обидилите се от абориген:
Понеже не виждам друг да е коментирал, освен мен, да си кажа, че не съм се обидила от абориген. По-обидно ми е като не се обръщат конкретно към мен, а така общо и в множествено число...
Иначе съм съгласна и аз, че българите сме такива и онакива. И аз си ги мисля тези неща. На което исках да обърна внимание е, че си ги мислим все за другите, но нас си изключваме. Ами някой може да намери и в мен кусур и да рече тази пък българка еди кво си, без аз да осъзнавам това. Объркани са ми мислите, но това ми е положението. Изказвам и аз мнение, сега ми се е паднало.
Да, правилно, отнася се за тези българи, които искат да поработят малко извън Бг, и да се върнат ''забогатяли''. Изключвам себе си, защото в първият си пост казах-не искам да живея там. Никога и при никакви условия. Много е важно как мислиш, преди да потеглиш на вън. Винаги ще ти личи дали искаш наистина да живееш добре, или искаш да изглежда, че живееш добре за онези които те познават в България.
Никога не казвай никога. Пред себе си имам пример никогав такъв, но няма да навлизам в подробности. 7 години не са толкова много. 
Аз имам желание да се пробвам навън, замисляме го както казах. Тук повече неща не ми харесват и бих жертвала тези, които ми харесват, но никога в моите разбирания не съществува.
Аз имам желание да се пробвам навън, замисляме го както казах. Тук повече неща не ми харесват и бих жертвала тези, които ми харесват, но никога в моите разбирания не съществува.
Много ми е важно да се науча да се задоволявам с толкова, колкото е възможно да получа. Да не искам повече от това, което просто няма как да ми бъде дадено. Да не давам от себе си повече, отколкото би било здравословно за сърцето ми и повече отколкото някой може, или иска да поеме. Много ми е важно най-сетне да се науча на търпение; на това, че няма как всичко, което поискам да се случи както го искам и то веднага. На това, че понякога нещо зависи не само от мен и просто насила не става. Не знам дали проклетото ми нетърпение ще ме предаде пак, но много искам този път да стане добре, защото този път сякаш не е като предишните пъти и аз също полагам усилия за това. Дано не се заблуждавам и да не се разочаровам отново толкова скоро. Толкова много ли искам?
Живее ми се в България.Ей сега точно влязох да напиша,че ми идва да си стегна едно сакче багаж и да тръгна за натам...
Що бе, и аз изпадам в див ужас от мисълта, че трябва да живея в БГ
Ти пък, какви са тия угризения сега 
На теб не ти ли се е случвало да те отрязват и дали тези , които са те отрязали са изпитвали угризения
На теб не ти ли се е случвало да те отрязват и дали тези , които са те отрязали са изпитвали угризения
"Отрязах" един ерген и сега ми е гузно от страх да не ми се "върне". Женска му работа, хем боли, хем сърби. 
"Отрязах" един ерген и сега ми е гузно от страх да не ми се "върне". Женска му работа, хем боли, хем сърби.
Внимавай, внимавай. Два стола демек, а? Препоръчани теми