Днес злоупотрених и сега се чувствам много добре! Въпреки хората, които се опитват да ме смачкат, аз съм щастлива и доволна!
- Публикувана: 8 дек. 2012, 10:48 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2013, 00:04 ч.
365 тайни от моя живот
Пак да се обадя, където не ми е работа- всеки, доближил се до смъртта е така. Било то чрез загуба на близък или борба с някоя страшна болест. Човешката психика е такава. Ще боли, ще е трудно, но ще мине /гуш, че емотиконите ми пак не работят/
И да не е спам:Снощи пак сънувах Говедото. Искам да срещна нова любов и да го забравя. На моменти си мисля дали целия ужас, през който минах не се е отпечатал на лицето ми и вече да не съм хубава... Не говоря с никого от близките и приятелите за страховете и притесненията си за да не ги натоварвам и тях, та да не ме избягват затова. И пак чуствам, че не съм желана като преди половин-една година. Винаги се старая всички да останат максимално доволни и все се чуствам прецекана накрая ...
И да не е спам:Снощи пак сънувах Говедото. Искам да срещна нова любов и да го забравя. На моменти си мисля дали целия ужас, през който минах не се е отпечатал на лицето ми и вече да не съм хубава... Не говоря с никого от близките и приятелите за страховете и притесненията си за да не ги натоварвам и тях, та да не ме избягват затова. И пак чуствам, че не съм желана като преди половин-една година. Винаги се старая всички да останат максимално доволни и все се чуствам прецекана накрая ...
Като сте записал за сънища , да си кажа и аз :
Напоследък , много често сънувам бившия си , все едни такива интересни сънища ....
Тайната е , защото , не бих казала на ММ или на някоя приятелка , ще се почнат веднага коментари от сорта : Щом го сънуваш , значи мислиш за него и т.н.
Напоследък , много често сънувам бившия си , все едни такива интересни сънища ....
Тайната е , защото , не бих казала на ММ или на някоя приятелка , ще се почнат веднага коментари от сорта : Щом го сънуваш , значи мислиш за него и т.н.
До всички които са на дъното. Има една поговорка: Когато дълго гледаш в пропастта и тя започва да гледа в теб. Така, че трябва да се вземат мерки:
1. По няколко пъти на ден си припомняш, че трябва просто да спреш да мислиш и го правиш, така психиката си почива, а там е разкочничето за преодоляване на нещастието.
2. Човек започва да се среща с приятели, да излиза, ако не му е до хора, излиза просто сам, чете книги, прави всичко възможно да се занимава с нещо, за да се дистанцира от мислите за това, което го съсипва.
3. Споделяйте и мрънкайте на близките си. Това помага много.
Не забравяйте, че колкото повече остарявате, проблемите стават все по-големи, човек се сблъсква със смъртта, с болести, с наистина тежките неща в живота. Това му пречи да се радва на хубавите неща, така както го е правил като е бил на 20 примерно. Психиката ви се обременява и моментите в които изпитвате истинска радоста намаляват. споко. Всичко сме на тоя хал. Просто едни поемат дълбоко въздух и продължават напред, а другите започват да се гледат с пропастта. И аз понякога се гледам с пропастта, но гледам да е за кратко.
1. По няколко пъти на ден си припомняш, че трябва просто да спреш да мислиш и го правиш, така психиката си почива, а там е разкочничето за преодоляване на нещастието.
2. Човек започва да се среща с приятели, да излиза, ако не му е до хора, излиза просто сам, чете книги, прави всичко възможно да се занимава с нещо, за да се дистанцира от мислите за това, което го съсипва.
3. Споделяйте и мрънкайте на близките си. Това помага много.
Не забравяйте, че колкото повече остарявате, проблемите стават все по-големи, човек се сблъсква със смъртта, с болести, с наистина тежките неща в живота. Това му пречи да се радва на хубавите неща, така както го е правил като е бил на 20 примерно. Психиката ви се обременява и моментите в които изпитвате истинска радоста намаляват. споко. Всичко сме на тоя хал. Просто едни поемат дълбоко въздух и продължават напред, а другите започват да се гледат с пропастта. И аз понякога се гледам с пропастта, но гледам да е за кратко.
Правя се, че не ми пука ама не е така. Пука ми и още как! 
Толкова много ме боли, че имам нужда да се свия на спокоúствие в ъгъла и да знам, че някоú друг се чувства толкова зле или по-зле от мен. Глупаво е, но това е някакъв инстинкт. Ровя се във форума, за да намеря по-тежки съдби, да се успокоя сама себе си. Мечтая не да бъда щастлива, а просто да спре да боли!
