МНОГОДЕТНИ МАМИ

mamaqni, добре дошла  

     благодаря  
Много им е трудно на децата... Нашият батко е 4 клас, но от тази година е в друго училище, и...разликата с предното е много голяма. Идва му много зор, но аз го юркам.... Истината е, че страшно много помагат всекидневните диктовки и преписите... Може по 5 реда, но да стане навик и в един момент ще е по- лесно... Много е трудно, особено ако има разни малки ръчички, които се чудят как да надраскат тетрадката или учебника на бате
При нас сложното е, че баткото ми е доста неорганизиран, мотае се до безобразие, аз само викам и се карам...абе.... не знам как да му втълпя, че от него зависи да да си научи бързо и да си е свободен да играе, гледа тв или каквото си иска...Не ме разбира и...това е!!! Т.е разбира го много добре, но...не иска.... И аз не знам какво да правя понякога... Все учим до нощите, независимо коя смяна е....

Аз през седмицата не го карам да пише, освен ако няма останало домашно защото наистина децата се прибират много измори от целодневното обучение.При нас започват уч-ще в 8,15 и до 15.30 задължителна занималня.След това сладкиша ходи на разни спортове и всеки ден е ангажиран до 17.30. Мисля си сега и може би така ще направя - първо ще го ангажирам малко повече през почивните дни отколкото досега, ако не се получи така ще го отпиша от занималня (въпреки, че в нашето училище трябва да имаш основателна причина за това) и ще се пробваме двамата да се учим и като последна стъпка ще търся помощ от платен преподавател/занималня.

Оле, децата ти от малки ли са на режим за лягане?Моите са типични сови.Само средния като малък ставаше рано, но сега и той си поспива и все пак, сравнен с брат си когото събуждам през уикендите в 3 следобяд си е направо раннобудник, но и тримата лягат много късно.

  Ние сме на първи жилищен етаж и няма съседи отдолу, така че това определено е плюс.

  А сега да се оплача, в неделя отидохме да се пързалят децата до канала  и точно накрая се случи доста неприятен инцидент. Двете каки челно от един много стръмен склон се блъснаха в моста долу, като Ваня явно улучи нещо остро. Няма да описвам как изглеждаше, но половината ноздра и настрани към скулата беше огромна дупка. До костта, но поне костта не беше засегната. Мъжът ми веднага замина към болницата, аз нямах нито телефон , нито ключове, докато стигна до една приятелка и се обадя за да разбера изобщо жива ли е, няма да описвам какво ми беше. Тъй като от Пирогов линейката закъсня, от 25-та поликлиника с линейка я бяха превели в Окръжна. Отидох там и останах аз с нея. Изчакаха да минат 6 часа откакто е яла и я вкараха за операция. Слава богу вече е изписана, добре е като изключим 15-20 шева на лицето, но на фона на това как изглеждаше преди това е просто отлично. А най-важното е че е добре, сега съм вече на вълна доколко и какъв белег ще остане и лечение. В момента изчакваме защото е с постоянни конци и тъй като е много дълбоко ще ги оставят повече, казаха че след десетина дни ще ги махат и предполагам, че тогава ще имам по-добра представа за нещата. Нослето изглежда добре и симетрично, шевът настрани е равен. Тя се държа като истински герой, реално след инцидента беше в нещо като шок и не даваше признаци да я боли, после я измъчи абоката и взимането на кръв и поставяне на тетанус. Самата операция беше под пълна упойка.
   Интересното е че Николета изобщо не е загрижена, само тъй като я видя питаше Ваня с тази дупка на лицето ли ще остане и защо видиш ли не искаме сега да я водим на плуване, какво като Ваня е болна и оперирана, тя искала да си ходи на плуване. Не мога да преценя дали не и пука, егоист ли е или просто не осъзнава достатъчно все още нещата. Когато идваха на посещение в болницата, казваше едно здравей на Ваня и почваше да разглежда какво сме и взели за четене или рисуване и да мрънка че иска да си ходи..

Aila, много силен шок си изживяла.Бързо се възстановявайте и малката и вие покрай нея, дано се справите с белезите!

Съжалявам за случилото се Aila. Пожелавам бързо възстановяване
И при нас е трудничко да се пишат домашни вечерно време, но се налага, иначе ще изостанат. За мен занимния само събота и неделя не са достатъчни.

 Айле,  ! Стискам палци да се възстанови напълно и белезите да не си личат!
 А за Ники, вероятно е все още да не осъзнава какво се е случило и колко е опасно. Като го гледам моят голям дзвер и той е така, а и аз като дете хич не схващах колко опасни са такива инциденти, пък не се имам за егоист. 

Айла, ужасно преживяване сте имали! Бързо възстановяване!
Не се притеснявай за белега, има кремове за заличаване на такива следи, но доколкото знам, трябва да са минали поне 6 месеца от зарастването, за да се започне с изчистването на белега. А ако не помогне мазането, може да се заличи с пластична хирургия. Но това само в краен случай. При всички положения ще намерите решение.
Ники е още малка да осъзнава в пълнота случилото се и да се поставя истински на мястото на Ваня. Това, че вижда колко силно вие го преживявате и колко внимание посвещавате на Ваня, не може да не я кара да ревнува, но от друга страна това й дава сигурност, че ако и с нея се случи някакъв инцидент, ще реагирате по същия начин. При всички положения има нужда много да говорите с нея и да й обръщате внимание. Тя просто проверява дали все още я обичате.

карамелена, така както го описваш, синът може би има някакви прояви на дислексия. Това не е заболяване, а специфичен начин на възприемане на информацията. Методите на преподаване в училище не са съобразени с начина, по който възприемат света тези деца и съответно те срещат затруднения да отговорят на изискванията. Най-грубо обобщено може да се каже, че в училище информацията се предава линейно, а децата с дислексия я възприемат обемно. Затова имат проблем с възпроизвеждането на букви, писането на думи и изречения. Когато се работи с тях с подходящи методи, те се справят не по-зле от другите деца. Най-големият проблем на децата с дислексия, ако не се работи правилно с тях, е че им се подрива самочувствието и те се отказват въобще да се опитват да се справят. Затова е важно своевременно да се открие наличието на такова затруднение и да се даде възможност на детето да се учи по неговия си начин. Повторенията, преписването, механичното възпроизвеждане не помагат на тези деца. По-скоро от полза им е да правят букви от пластилин или тесто, да подреждат думички на картончета и т.н. - да могат да възприемат обектите в цялост. Но аз не съм специалист, не искам да те подвеждам. Само искам да кажа, че ако проблемът е такъв, може да си спестите много нерви и от двете страни, ако работите със специалист.

Aila, много съжалявам за инцидента, било е ужасен шок за малката и за вас! Дано бързо и безболезнено да се възстанови!
Поведението на Николета може да е вид защитна реакция- възможно е да се е уплашила от случилото се с кака й и се опитва да се отстрани от него по някакъв начин.

карамелена, аз също си помислих за дислексия, въпреки че не съм и наполовина толкова информирана като Кабо. Според мен не трябва да изключвате тази вероятност. Стискам палци да намерите изход от затрудненията на детето!

Aila, желая бързо възстановяване на Ваня. Като мине известно време, след махането на конците, можеш да потърсиш от ветеринарна аптека едно кремче "Панавейксал". То действа чудно на рани. Преди три години паднах с мотора и си разкъсах кожата на коляното. Беше голям зор, но този крем направи чудеса с белезите от раните, а едната беше голяма.

Aila, голям кошмар сте преживели! Дано раната зарасне бързо и да не останат белези. 
Не се сърдете на Ники, тя наистина още не може да осъзнае точно какво се е случило, не осъзнава колко тежко е нараняването и какви страшни последствия е можело да има. Тя просто вижда, че по някаква непонятна за нея причина Ваня получава повече внимание от нея, а те са близначки и тя не вижда с какво е по-различна. Затова се опитва да провлече вниманието ви. В никакъв случай не е безчувствена и не е незаинтересована от случващото се със сестра й, но на нейната възраст няма как да го изрази. Не забравяй, че и тя е стресирана, тя също се е ударила в моста, макар и не толкова тежко. Прегръщайте и нея малко повече тия дни и нещата постепенно ще се нормализират. 
Дано всичко бързо мине и замине.

Дислексия - тази дума ми се върти често напоследък без да съм  наясно с нейните прояви.Нарочно не се интересувах, защото аз на Слънчо му поставям диагнози отдавна и другите ме гледат тъпо, че търся под вола теле.Той има типични прояви на хиперактивно дете.Близките ми казват, че просто е по-енергичен.Споделям с големия ми син, който разсъждава като мен и се интерува от тази информация.Решихме, че ще е добре да посетим психолог, но първо направих консултация с личната която не сподели моето мнение, а принципно тя е модерен човек и не се пести за съвети и направления.Малкото слънце е детенце което не може да гледа телевизия седнал.Не може нищо да прави в спокойно състояние.Много усмихнат, търсещ и общителен (поздравява и заговаря непознати хора постоянно), може да си играе сам с камъче на улицата без да измрънка, че му е скучно.Обаче към сестра си се държи побъркващо.Много я обича и тя му липсва постоянно когато са разделени за малко, но няма подхода на брат си когато той беше бебе.Не знае да я успокои, да извърти нещата така, че тя си мисли че е победила в спора, а всъщност той да получи това което иска  .Дразни я и обича като че ли тя да пищи за нещо.За нова година бяхме взели само него с нас и ходихме на кратка почивка само тримата с баща му.Това дете все едно не беше нашето.За 3 дни нито веднъж не сме повишили тон и не съм викнала името му.Иначе обича да го похвалваме и да му казваме колко е добър.Когато направи нещо както трябва, например думичка която не е произнасял правилно и го накарам няколко пъти да я каже както трябва, като успее за нещо дори толкова дребно започва да подскача и да се радва.Гордее се със собствените си успехи дори и дребни, затова и използвах тази дума в предния си пост.Ох, ... благодаря ти Кабо, благодаря ти Сладка!Ще се интересувам и даже още днес ще ходя да говоря с учителката му.Интесно, но не знам какъв е този начин за контакт с родителите - да няма контакт.Имаше една програма за безплатен логопед на нуждаещи се деца, като питах госпожата дали моето е включено и какво е нейното мнение дали се нуждае от такъв тя каза, че ще провери и после пак щеше да провери и така си остана.Последваха тестове за установяване точно на дислексия, резултатите останаха пак в небитието.
Ама че дълаг пост, аз такива не ги чета 

карамелена, мога да ти помогна с малко информация за логопедите. Има Държавен логопедичен център. По райони работят безплатно държавни кабинети, които обикновено са по училищата, но може и да са на други места. За големите ми деца се налагаше да ползвам услугите им за артикулационно изчистване на звуци и да ти кажа, ако се наложи и за малката пак ще ползвам услугите им. Процедурата не е сложна. Искаш да ти дадат контакт на логопеда към вашия район, уговаряш си среща и правите консултация, за да обсъдите проблема. Аз мога да ти дам координати на логопеда за район Възраждане, ако това е вашия район.

Aila ужасни часове сте изживели. Стискам палци скоро да се нормализират нещата.

Аз исках да знам дали детето ми има нужда от такъв, защото се правиха такива консултации в началото на учебната година.Мисълта ми беше, че по никакъв начин родителите не бяха уведомени дали логопеда по тези програма ще се занимава с детето им и дали принципно с детето трябва да се работи, но то не влиза в тези критерии и ще трябва да се плаща за това.
БЛагодаря ти много Маминко!

Ехооо, момичетааа!Къде стееее?
Aila, как се развива вашата история?Надявам се неприятните спомени полузабравени, а малката сладкишка да се чувства добре!
ПРи нас големия беше с грип в сряда.Аз от петък, Калпазанчо от събота, баща им от неделя, а днес очаквам Дундичка, защото е много кисела и даже спи в момента.

Здравейте! Ние не сме още съвсем за тази тема, но кой знае дали няма да станем... Освен двете лентички долу би трябвало да има и трета, съвсем в началото, за близнаци!!!  Съвсем скоро разбрахме и сме още в шок, таткото пък съвсем, той не може изобщо да го възприеме. Тъй че имам нужда от малко информирана помощ  - КАК се гледат 4 деца?!?!?! Не толкова финансово, в това отношение не че сме цъфнали, но ще имаме за ядене и обувки, ами чисто технически, как, например, се дърпат 4 шейнички в снега (сега при нас има сняг, та затова такъв въпрос  ), или - как се водят на градина без кола на 1 час път с градски транспорт? Как ще летя сама в самолет с тях (защото все нещо отговорно като полет със самолет ще се наложи да правим и сами)? И малко по-нататък - как се помага на 4 деца да си напишат домашните?!
Ние живеем в чужбина, родителите ми ще помагат, но повече трябва да разчитаме на себе си. Ние и до сега, с две малки деца, все сме уморени и изнервени, но с перспективата изведнъж да се удвоят, почна да ни се струва, че сме водили бохемски живот досега.
Какво да кажа на мъжа ми, че да го успокоя (не че аз съм спокойна, но той просто изобщо не може да възприеме идеята)!? Той много ми помага, сигурно затова знае какво ще е...