- Публикувана: 10 дек. 2012, 23:28 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2012, 14:41 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 169
Без някаква определена връзка се сетих за този момент.
"Щях да умра щастлив, чувайки гласът ти и думите, че ме обичаш.
И всичко щеше да си струва."
Колкото повече "преговаряме" - толкова повече сериалът ми харесва.
Има такива думи... разкошни диалози... и всичко си му е "тамам".
- ама тя ще почака ... 
Чоко,това е една от думите,която от устата на Енгин звучи страхотно.
Два дни не съм била с вас и вече ми липсвате.Имам някакви проблеми-не зная дали са от оператора или от компютъра.Както виждам вие всичко сте казали и показали по най-забележителния начин,както винаги.За мен не е останало нищо.
Тъй като този филм породи най-вълнуващите чувства у мен в последно време,искам все пак да ги споделя.Не зная ,изобщо,има ли подходящи думи, които да опишат преживяванията на Фатмагюл и Керим в тази серия.Самите те трудно ги намират.
Нов етап в живота на нашите любими герои.Нов дом,нови изпитания, нови персонажи попълват картината и внасят допълнителен колорит. Керим е в затвора за чуждо престъпление.Фатмагюл знае това и нито за миг не допуска,че Керим е виновен.Именно това държи Керим в тези мъчителни дни,когато е далеч от любимата си,а около нея се навърта двуликия Налчалъ. Свиждане - една от най-емоционалните сцени в този филм,който не спира да ни вълнува,именно с тези нестихващи емоции.Напрегнато очакване. Най-после среща. Не намирам достатъчно силни думи за да изразя чувствата ,които бушуват-копнеж,безкрайно обожание,любов,събрани в един миг - спонтанна разтапяща прегръдка,заровил лице в косите и.
Безсилие пред неправдата водят К до отчаяние.Сега Ф го кара да повярва,че винаги има надежда.Любовта им дава сили.Когато единият загуби вяра в бъдещето, другият изравнява везните.Дребни подаръчета с огромно значение за наранената и тревожна душа на Керим.Цвете-незабравка - докосва го с нежност.То ще стане спътника му в тъжните дни.Нещо посадено и отгледано с любов от Фатма,което ще му напомня за дома.Нежно цветенце устремено към слънцето,здраво вкопчило се в земята с тънките си коренчета,успяло да разцъфне,както надеждата,която обединява Ф и К.Трогателно сбогуване - Керим не може да откъсне очите си от Фатма. Гали я, целува я с погледа си, нежно докосване на ръце, разменят си писма. Керим дълго преживява срещата. Държи писмото,наслаждава се на допира, иска да удължи нетърпението,за да бъде насладата по-голяма от написаното. Фатма не пише за любов,но от всеки ред се чувства доверието, подкрепата,болката от неправдата.Плетеното цветенце, символа на търпението и на двамата отново е в ръцете на К.Душата му прелива от любов.Не може да спре да се наслаждава на допира до талисманчето и до писмото. До тях се е докосвала любимата му.Връща се назад във времето.Най-хубавите му спомени изплуват в съзнанието и сгряват душата му.
Фатма чете своето писмо-Единствена моя,какво обръщение,веднага докосва сърцето. Писмото изразява любовта и копнежа по най-обичното му ,което е толкова далече сега. Единствено мисълта,че го чака го крепи.
Докато Ф и К се борят да съхранят най-добрите човешки чувства у себе си - любовта и надеждата, може би за да осъзнаем колко сила е нужна да се постигне това, сме свидетели на изявите на злото.Инициаторът на всички злини ,Ердоан, крои пъкления си план,този път насочен към бащата на Мелтем. Селим,изпълнен с омраза ,се надява на възмездие. Мустафа се мъчи да се възползва от отсъствието на Керим.Трагедията на единия е възможност за другия да се доближи до Фатма под претекст,че иска да я пази. Добрини ,обаче може да прави само този,който е чист отвътре.Когато душата ти е прогнила, можеш само да затъваш в блатото на лъжи и подли маньоври.Дългата ръка на Мюнюр е стигнала и в затвора.Негов слуга посява съмнението в съзнанието на Керим и го прави подозрителен към всички.
Най-после проясняване-нови улики в полза на К. Свидетел- Асу. Всеки човек носи зародиша на доброто,който се превръща в ембрион или спонтанно се разпада. Независимо,че в даден момент Асу е изпуснала кормилото на съдбата си,тя е съхранила доброто у себе си.Съвестта и не е спокойна,че К.ерим лежи невинен в затвора и въпреки манипулациите на Мустафа тя свидетелства в полза на Керим
Два дни не съм била с вас и вече ми липсвате.Имам някакви проблеми-не зная дали са от оператора или от компютъра.Както виждам вие всичко сте казали и показали по най-забележителния начин,както винаги.За мен не е останало нищо.
Тъй като този филм породи най-вълнуващите чувства у мен в последно време,искам все пак да ги споделя.Не зная ,изобщо,има ли подходящи думи, които да опишат преживяванията на Фатмагюл и Керим в тази серия.Самите те трудно ги намират.
Нов етап в живота на нашите любими герои.Нов дом,нови изпитания, нови персонажи попълват картината и внасят допълнителен колорит. Керим е в затвора за чуждо престъпление.Фатмагюл знае това и нито за миг не допуска,че Керим е виновен.Именно това държи Керим в тези мъчителни дни,когато е далеч от любимата си,а около нея се навърта двуликия Налчалъ. Свиждане - една от най-емоционалните сцени в този филм,който не спира да ни вълнува,именно с тези нестихващи емоции.Напрегнато очакване. Най-после среща. Не намирам достатъчно силни думи за да изразя чувствата ,които бушуват-копнеж,безкрайно обожание,любов,събрани в един миг - спонтанна разтапяща прегръдка,заровил лице в косите и.
Безсилие пред неправдата водят К до отчаяние.Сега Ф го кара да повярва,че винаги има надежда.Любовта им дава сили.Когато единият загуби вяра в бъдещето, другият изравнява везните.Дребни подаръчета с огромно значение за наранената и тревожна душа на Керим.Цвете-незабравка - докосва го с нежност.То ще стане спътника му в тъжните дни.Нещо посадено и отгледано с любов от Фатма,което ще му напомня за дома.Нежно цветенце устремено към слънцето,здраво вкопчило се в земята с тънките си коренчета,успяло да разцъфне,както надеждата,която обединява Ф и К.Трогателно сбогуване - Керим не може да откъсне очите си от Фатма. Гали я, целува я с погледа си, нежно докосване на ръце, разменят си писма. Керим дълго преживява срещата. Държи писмото,наслаждава се на допира, иска да удължи нетърпението,за да бъде насладата по-голяма от написаното. Фатма не пише за любов,но от всеки ред се чувства доверието, подкрепата,болката от неправдата.Плетеното цветенце, символа на търпението и на двамата отново е в ръцете на К.Душата му прелива от любов.Не може да спре да се наслаждава на допира до талисманчето и до писмото. До тях се е докосвала любимата му.Връща се назад във времето.Най-хубавите му спомени изплуват в съзнанието и сгряват душата му.
Фатма чете своето писмо-Единствена моя,какво обръщение,веднага докосва сърцето. Писмото изразява любовта и копнежа по най-обичното му ,което е толкова далече сега. Единствено мисълта,че го чака го крепи.
Докато Ф и К се борят да съхранят най-добрите човешки чувства у себе си - любовта и надеждата, може би за да осъзнаем колко сила е нужна да се постигне това, сме свидетели на изявите на злото.Инициаторът на всички злини ,Ердоан, крои пъкления си план,този път насочен към бащата на Мелтем. Селим,изпълнен с омраза ,се надява на възмездие. Мустафа се мъчи да се възползва от отсъствието на Керим.Трагедията на единия е възможност за другия да се доближи до Фатма под претекст,че иска да я пази. Добрини ,обаче може да прави само този,който е чист отвътре.Когато душата ти е прогнила, можеш само да затъваш в блатото на лъжи и подли маньоври.Дългата ръка на Мюнюр е стигнала и в затвора.Негов слуга посява съмнението в съзнанието на Керим и го прави подозрителен към всички.
Най-после проясняване-нови улики в полза на К. Свидетел- Асу. Всеки човек носи зародиша на доброто,който се превръща в ембрион или спонтанно се разпада. Независимо,че в даден момент Асу е изпуснала кормилото на съдбата си,тя е съхранила доброто у себе си.Съвестта и не е спокойна,че К.ерим лежи невинен в затвора и въпреки манипулациите на Мустафа тя свидетелства в полза на Керим
