Подсъзнанието може всичко 54 /Линкове за всички техники има на първа стр.

  • 76 651
  • 737
  •   1
Отговори
# 615
  • София
  • Мнения: 544
Удивително , тази баба трябва да я намерим къде е !

# 616
  • Мнения: 3 134
phil, благодаря за описанието на метода с прошката. И за мен са тежки дни и аз, хайде да не казвам не мога, ама много трудно прощавам. И нали се сещаш, Вселената те спъва, веднъж-дваж, като не се усетиш ти пада саксия на главата, току виж си се осъзнал. Та много ми е тежко прощаването на разни хора, много. Но ще тествам твоя вариант, обаче не знам доколко ще съм искрена...
А знам, че това ме спъва много в развитието ми.
Благодаря ти отново.  Hug

# 617
  • София
  • Мнения: 1 246
И на мен ми е много трудно, важно е да е редовно занимание прощаването - не защото на някого ще му стане по-леко, че си му простила, а защото ти ще "го пуснеш" да си ходи. Особено с по-стари или дълбоки травми. Таня на място подсети за хоопонопоно - аз още съм начинаещ там и ми действа чудно за дребни, кратки, бързи случаи.  Peace За по-сериозните постигам едно процеждане през зъби от типа: "Обичам те, прости, ти копеле, гадно мръсно, Вселено, обичам те, съжалявам, благодаря за това копеле гадно мръсно"  Laughing Ма майката му е практика Simple Smile

wild flower, прекрасен поучителен разказ   bouquet

# 618
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Добре ШЕФЕ - кефиш ме максимално  smile3521
Това беше за Делфинка / къдя се изгуби бе момичеееее newsm78
Този метод наистина ми харесва повече от  newsm17, дава ми някакво чувство на владеене на ситуацията и господар на съдбата си  , а не чувство на зависимост и страх съответно , че аджеба не съм достатъчно заслужила изпълнението  на молбата ми.  Rolling Eyes

Леле какви мисли съм имала  Joy
А, тук съм си Laughing Ближа рани, но не ми е достатъчно сдухано, за да писателствам.
Явно всички минаваме през такива мисли.

wild flower,   bouquet Това го четох със сутрешния чай и ми напълни душата. Велики думи! Розмари е един от любимите ми хора, а след този пост - още повече Two Hearts

И нали се сещаш, Вселената те спъва, веднъж-дваж, като не се усетиш ти пада саксия на главата, току виж си се осъзнал.
Интересно newsm78 На мен пък Вселената ми стовари мноооого саксии на главата, докато осъзная, че не трябва да прощавам на всяка цена. Май по този начин отнемам на отсрещната страна привилегията да се поучи от грешките си, знам ли... Thinking

Писала съм, че съм в много сложни отношения с майка си. Нещо, което психологията нарича с термина "Мразичам те". Т.е. обичам я, но не можем две минути да изкараме в една стая. Което пък доведе до дъъъълги години вина какво не ми е наред и бягство на много километри разстояние. После започнах да виждам, че повредата не е само в моя телевизор и че тя трябва да си понесе последствията. Ако се правя, че всичко е на шест, дали и помагам, м?
Та така на тема прошка...

Последна редакция: вт, 12 фев 2013, 12:59 от Делфина фон Ю.

# 619
  • София
  • Мнения: 24 630
Здарвейте момичета,
позволявам си да копирам разказ на Розмари Де Мео от Фейсбук

Скрит текст:
ЗА ГОСПОДА И ЛЕЕНЕТО НА КУРШУМ
 Или
 КАК РАБОТИ МАГИЯТА
 
Ходя нагоре надолу по българската земя и търся моите баби – онези вещите. Та ще ви разкажа една история.
Бях при баба Роза в едно село, в Еленския балкан. Тя лее куршум. Отдавна се знаем, но този път останах една седмица. Трябваше да довършим една работа и да се дипломирам Simple Smile.
 Когато пристигнах пред дома й имаше поне 5 коли и още 6-7 човека на опашка, чакаха.
 Беше приказен зимен ден. Разговорихме се, взехме си кафе.
 Оказа се, че чакат: една лекарка – гинеколог, двама студенти, две майки (учителки в детска градина) с децата си, един собственик на строителна фирма от София, местен старец (бивш общински съветник) и още няколко съвременни и интелигентни хора.
 Като ги патах, всички говореха едно:
 - Опитахме с лекари, не става.
Други вече бяха идвали и бяха разбрали, че куршума „работи” и идваха отново. Трети бяха изпратени от някой.
 Помня, че когато питах баба Роза за какво лее куршум, тя ми отговори – за здраве.
 А пък аз никак не обичам ей така някой като ми каже и настоявах.
 Та тя ми отговори че лее за тумори, за уплах, за зачеване, за мъка на сърцето, за камъни в жлъчката, за зли очи, за самочувствие (тя го нарича „да си станеш милна”) и какво ли още не. Та това е все за здраве!
 Какво представлява леенето на куршум няма да разказвам. Можете да си прочете в Гугъл, а със сигурност някои от вас са ходили. Ще ви кажа, че това е едно особено съчетание между Дарба и занаятлък. На занаята можеш да се научиш, но Дарбата трябва да я имаш. И разбира се е въпрос на грамотност и „коефициент на духовност” . Това е като коефициента на интелигентност, но засяга нивото на осъзнаване. В нашия случай към законите на Природата – към Магията.
 И пак повтарям:
 МАГИЯТА Е ИЗКУСТВОТО ДА ВЛИЯЕШ НА ЧОВЕШКОТО ПОДСЪЗНАНИЕ И ОКОЛНАТА СРЕДА ЧРЕЗ СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ!
 Един следобед докато си „работехме” с баба Рада, вътре имаше една млада жена „пациентка”, навън се вдигна страшна олелия.
 Вратата се отвори с трясък и влетя един мъж на средна възраст, който крещеше АНАТЕМА и нареждаше:
 - Проклета да си, развали хората....Не ви ли е срам, бре, очи нямате ли....Тая вещица ви е омагьосала всичките....В ада ще се пържиш.... и всякакви други страшни неща.
 Хората навън се посмутиха, посбутаха се.
 Баба Роза не трепна. Викна двамата си сина и те изведоха разпенения мъж. После взе една метла и мълчаливо премете. Сложи метлата напряко на вратата и се върна. Погледна жената в очите и я попита:
 - Ти как мислиш, вещица ли съм?
 - Стига де, бабо Розе – притесни се жената – ако мислех, че ще ми правиш магия, щях ли да дойда?
 - Тъй. Ами сбъркала си. Щото куршума си е чиста магия.
- Ама...как...ти нали за здраве...нали ти ми оправи гърдите... – жената направо се разтрепера.
 - Викаш оправила съм те. Я сега да ме чуеш ясно. С магия си оправена!
- Ама как....ти нали...тука има икони...и ти се кръстиш ...
 - Има икони, ама има и куршум, и метла, и камък . И за да хване и за да знам, че ще те оправя, казвам истината. И ти казвам, че е магия.Ти какво мислиш, че прави попа като чете за здраве. Същото!
- Бабо Розе, недей, попа е свят човек, той не прави магии...той нали с Господа...
 - С Господа викаш. Онзи дето ходи с един тефтер и записва кой крив , кой прав. Кой да се награди, кой да се накаже. И попа говорел от негово име.
Слушай сега аз да ти кажа за Господа:
 Ти си Господ. И аз. И куршума. И камъка. И земята. И когато Господа в тебе чуе гласа на Господа в Останалото, всичко се оправя! Такива като мен правят Гласовете да се чуват един друг. И това е Магия!
 - Хората знаят, че Магията е нещо лошо. – тихичко каза жената
 - Знаят?! Нищо не знаят. Знаят само тия, дето мислят и питат. На другите акъла им е в мъгла. ....Хайде сега да си вървиш.
 - Ама аз искам да остана. – изведнъж отсече жената.
 В стаята стана тихо. Баба Роза стана и ни обърна гръб. Загледа се през прозореца, в хората, които чакаха.
- Върви си. Ела утре.
 Жената стана , позамота се, кимна ми и излезе.
Останахме двете. Печката бумтеше.
 - Църквата раздели хората – продума баба Роза. – Тя им каза кой Господ е правилния. Тя им каза кое добро е право добро...Тя им каза , че правото добро се извършва само в името на нейния Господ............................Върви си и ти...Кажи на хората да дойдат утре.
 Станах, душата ме болеше.
 - Бабо Роза, мислила ли си да спреш?
 Тя се обърна рязко.
 - Никога! Всеки трябва да си гледа неговата работа. Някой трябва да върши добро за хората и в тяхно име. И да знае да гледа в душите им.
 Излязох.
 Навън, докато говорех с хората, едно от децата ме дръпна :
 - Ама баба Роза наистина ли е вещица?
 - Да! – отвърнах
 - Еха! Мамо, нали ще дойдем пак – блестяха очите на момиченцето.
 Тръгнах си. Беше приказен зимен ден....[/b]

Страхотно е!

# 620
  • Мнения: 3 134
...... Ако се правя, че всичко е на шест, дали и помагам, м?
Та така на тема прошка...
Не, но според мен трябва да си поговорите с много изслушване на другия и без тон "на въпреки".
------------------
... Ами аз като се правя, че всичко е забравено и отдавна не се виждам с човека /човеците, дето са ме наранили и са в списъка за "евентуална" прошка някога си, като се сетя за него и осъзнавам как си е оставил следата в мен и как само си се правя че всичко е ОК, щото просто е минало време, но не съм забравила. А ей такива едни незабравени спотаявани неща водят след време до болести на тялото , не само на душата.
Определено за себе си знам, че едно от нещата, които трябва да направя в този живот е да се науча да прощавам.  Peace

Последна редакция: вт, 12 фев 2013, 16:18 от Пит

# 621
  • Във въображаемия ми свят
  • Мнения: 107

Интересно newsm78 На мен пък Вселената ми стовари мноооого саксии на главата, докато осъзная, че не трябва да прощавам на всяка цена. Май по този начин отнемам на отсрещната страна привилегията да се поучи от грешките си, знам ли... Thinking
[/quote]

И аз съм в твоето положение.... доста саксии понесох .... и вече настъпва момента, когато трябва да кажа край...
Въпроса е, че аз не само искам да простя на дадения човек, но и да се освободя от него, да продължа напред без той да е част от моя живот!
Знам, че ще е много трудно за него да приеме това... не знам как да улесня нещата... не искам обяснения, не искам повече лъжи, караници и всичко останало!
Искам просто да тръгна по моя си път и да продължа напред... Това е много болезнено решение и за мен самата! Но идва един момент, когато просто трябва да се сложи край.
В нашето положение няма как раздялата да е лесна.... затова съм избрала да го направя, когато е далеч от мен! С цел да избегна всички неприятни моменти....
Не знам дали ритуала с хоопонопоно ще ми помогне в този случай!

# 622
  • Мнения: 21
p4elichkata,
ти сама трябва да намериш най-верния път във вашия случай.
Но искам да ти споделя, че аз съм бягала така от обяснения, тръшкания и съпътстващите неща. Преди просто изчезвах в нелегалност.
За малко може и да успееш да заблудиш себе си, че си избягала и всичко е наред, но после остава само горчилката. И бъди сигурна, че скоро ще ти се случи нещо, което да те върне назад. При мен се случи така, че ме отхвърлиха по същия начин, по който аз съм отхвърляла преди. Друг човек, след време.
Едно от най-трудните неща за мен беше да се науча да приключвам взаимоотношения така, както бих искала някой да приключва с мен. Не е задължително да се обяснявате, заплашвате и т.н.
Но един честен разговор с човека за мен стана вече задължително. Това не значи да поемаш цялата вина, и защо трябва да има вина, когато пътищата на хората се разделят. А не е задължително и да се разделят. При развод примерно хората с деца продължават да общуват, но по нов начин. Моите хора не разбират за какво им говоря, сърдят се, цупят се, това не ме е връщало, натоварва много такъв разговор. Но за мен е необходим. Поемам своята отговорност, че съм имала взаимоотношенията.
Та исках само да ти кажа, не бягай от изясняване накрая. Защото така бягаш от себе си. Всеки заслужава истината, макар, че тя боли често.
Мен много ме боля, когато ме отхвърлиха, дори без думи, без обяснения. След което имах възможността да си го "върна", но не го направих. Човекът все още ми се обажда и реве в слушалката, вината го изгаря, или не знам какво. Абе сложни са човешките взаимоотношения...
Ако пък не ти се обяснява, недей, може така да е по-добре
просто си разсъждавам при мен как се случиха нещата и постоянно получавам знаци, че наистина трябва да се държа с хората точно така, както искам всички да се отнасят с мен.

Забелязвам, че ако започна да гледам на майка ми и близките като даденост, пренебрегвам ги, и хоп, веднага получавам някоя "саксийка" от познат, но не толкова близък.

Успех ти желая  Hug Hug

# 623
  • Мнения: 921
Аз си мисля къде е границата на прошката. Всъщност не толкова на прошката, колкото на оценката на ситуацията.
Ще се опитам да обясня какво имам предвид.
Преди време един човек, който аз много обичах и на когото много държах, на практика ме продаде за жълти стотинки. От една страна добре разбирам и приемам, че той нищо не ми дължи. Има си свой живот, своя преценка, свои принципи, свои чувства и изобщо той си е той и си има пълното право да си живее живота, както намери за добре и съответно да постъпва както смята за правилно.
Обаче това ме нарани ужасно. Много страдах, много сълзи изплаках, много ме заболя.
Първоначално, не мога да се похваля, че му мислех само доброто. Напротив, много ми се искаше поне малко възмездие. Мина време. Попрактикувах хоопонопоно. И прошката ми се получи като цяло. В началото докато практикувах много плачех. Сякаш имах буца от болка в областта на сърцето и плачейки все едно тя се топеше. В някакъв момент се почувствах много по-добре.
И все пак. Този човек постъпи непочтено с мен. Аз никога и по никакъв повод не съм била непочтена с него. Не заслужавах това, което ми причини.
Къде е границата? Да простиш. Но на кого прощаваш, всъщност? На него? На себе си? Затова, че си се поставила в положение да се чувстваш предадена? Затова, че те боли? Затова, че опитваш да пуснеш, но на моменти болката се връща и все едно нищо не си успяла да постигнеш с прощаването? Е, то не е съвсем така, моментите са все по-редки, но ги има. Все още.
Май не мога да си простя, че все още усещам случката като несправедливост към мен. Поставям се в ролята на жертва. И това не ми харесва. Някак с ума си разбирам, че всичко това се случва, защото аз съм си го избрала и защото трябва да се науча да се освобождавам от такива ситуации, а и в по-голяма част от времето така го и чувствам, но на моменти част от мен още я боли. И аз все още не знам как да я накарам тази част да спре да боли.

# 624
  • София
  • Мнения: 24 630
Прошката е велико нещо! Така са ми казали, учили са ме да прощавам и има резултат!

# 625
  • Мнения: 15 619
Аз си мисля къде е границата на прошката. Всъщност не толкова на прошката, колкото на оценката на ситуацията.
   ....
Къде е границата? Да простиш. Но на кого прощаваш, всъщност? На него? На себе си? Затова, че си се поставила в положение да се чувстваш предадена? Затова, че те боли? Затова, че опитваш да пуснеш, но на моменти болката се връща и все едно нищо не си успяла да постигнеш с прощаването? Е, то не е съвсем така, моментите са все по-редки, но ги има. Все още.
Май не мога да си простя, че все още усещам случката като несправедливост към мен. Поставям се в ролята на жертва. И това не ми харесва. Някак с ума си разбирам, че всичко това се случва, защото аз съм си го избрала и защото трябва да се науча да се освобождавам от такива ситуации, а и в по-голяма част от времето така го и чувствам, но на моменти част от мен още я боли. И аз все още не знам как да я накарам тази част да спре да боли.
Прощавам главно и основно на себе си, че съм позволила да не видя, да не се доверя на себе си, да вървя против себе си, защото, който каквото и да ми каже, не би могъл да ме убеди, че някой ми вреди - не. Аз колкото си навреждам/бих могла, друг няма тази възможност или всъщност я има само ако аз му я поднеса. Прошката ми се получава лесно само ако успея да оценя правилно ситуацията - личното към мен излиза от мен, личното от другия е спрямо него самия. Нищо лично! Grinning

# 626
  • Мнения: 921
Прощавам главно и основно на себе си, че съм позволила да не видя, да не се доверя на себе си, да вървя против себе си, защото, който каквото и да ми каже, не би могъл да ме убеди, че някой ми вреди - не. Аз колкото си навреждам/бих могла, друг няма тази възможност или всъщност я има само ако аз му я поднеса. Прошката ми се получава лесно само ако успея да оценя правилно ситуацията - личното към мен излиза от мен, личното от другия е спрямо него самия. Нищо лично! Grinning


Искаш да кажеш, че нямаш проблем, дори и мъжът когото обичаш или ако си омъжена - мъжът ти, да избере някоя друга. Защото личното към теб - от теб, а личното от мъжа ти е спрямо него самия. Правилно ли разбрах? Ако мъжът ти те предаде по някакъв начин, няма да го приемеш лично?

И това е пример, няма нужда да ми съчувства някой, че мъжът ми ме е зарязал. Ситуацията има нещо общо, но не е точно такава. В случая сравнявам само степента на близост с въпросния човек.

П.С. Извинявай, но не ми се получи цитата и затова оцветих в червено!   bouquet

# 627
  • Мнения: 15 619
Да, точно така ме разбирай! Преди хипотетично да ме предаде мъжът ми, е имало куп хипотетични ситуации, в които аз съм лъгала себе си, пренебрегвала себе си, и т.н. хипотетичности./ или просто съм направила неудачен избор - Аз..../Защото решенията в моя живот ги вземам аз. Дали активно или пасивно, все едно. Простя ли на себе си, няма нужда да прощавам на някой друг, щото ще съм го разбрала и приела, че и той има правото да направи нещо лично за себе си. Grinning

П.П. Да се допълня. Mr. Green Прошката за мен се състои  от няколко стъпки - да осъзнаеш, вземеш правилното решение и да го следваш - в съзвучие със себе си това всичкото.

Последна редакция: вт, 12 фев 2013, 18:49 от luna

# 628
  • София
  • Мнения: 3 610
Да, на думи е лесно. Прошка трябва да има, тя пречиства. Ако разсъждаваме само от собствена гледна точка, е така. Но как изглеждат нещата от другата гледна точка - на онзи, на когото трябва да простим, ако той не се нуждае, нито пък се интересува от нашата прошка. Той продължава да ни мрази или игнорира, просто защото така е решил, във всеки удобен момент би забил нож в гърба ни. Тогава? Какво и как да простим? За себе си ли? Можем да го направим, но това не променя нищо. Ако е възможно да не се срещаме с този човек, чудесно! Просто поемаме по своя път, забравяйки (и заедно с това прощавайки му). Ако обаче срещите ни не зависят от желанието, тогава? Какво се случва с прошката, когато при среща, която не можеш да избегнеш, срещаш насмешлив и подигравателен поглед, вирнат нос и надменно отношение? Търпиш, не обръщаш внимание, правиш се на разсеян и така докога?  Rolling Eyes

# 629
  • Мнения: 15 619
july1993, аз мога да разсъждавам и чувствам от своя гледна точка. Това зависи от мен, не от някой друг. Ако аз, както се изразяваш, търпя, не обръщам внимание на нещо вредно за мен, ще има какво да си прощавам и върху какво да поработя. Аз. Мани го другия! Първо ти трябва да се почувстваш добре! Как? Само ти знаеш, кое е най-доброто, вярното, точното за теб решение. Всеки го знае. ... Не всеки си го признава и търси да нарочи друг за неудовлетвореността си. Личната.

Последна редакция: вт, 12 фев 2013, 19:24 от luna

Общи условия

Активация на акаунт