Любители на Котки Тема 69

MissNellie, благодаря за новата тема!   

Записвам се и веднага си плащам данъка.
- нещо много тесни са станали офис столовете напоследък! 

Тази вечер ми се случиха две котешки преживявания - едно неприятно и едно приятно.
Неприятното - за десетте минути, в които отскочих до близкия зоомагазин за котешка храна (неистовото мяучене на Силвестър не се издържаше) някой успя да сложи пред вратата на кооперацията две малки котенца, може би на около два месеца. Едното мяучеше, просейки си внимание, а другото мълчеше и не изглеждаше много в ред, в тъмното не можех да го разгледам добре. Тъкмо стисках гранулките, няма да ги оставя гладни я, сипах мъничко пред квичащото и то веднага почна да яде. Подканих и другото, но то се приближи с някаква много разкрачена и залитаща походка, мина през гранулите без да ги отрази и просто застана до лакомничето. Поднесох му няколко гранулки пред устата, но все едно нито ги вижда, нито ги подушва. И звук не издава. Преметнах набързо на ум един анализ и прецених, че нося отговорност преди всичко за собствения си котарак. Не мога да си позволя да прибера у дома мъничетата, колкото и да ми се къса сърцето. Сисо няма поставяни ваксини, а очевидно поне едното не беше добре. И двете се нуждаят от преглед при ветеринар, обезпаразитяване и евентуално лечение, каквито не съм в състояние да им осигуря чисто финансово. Макар и съвсем мънички също имат нужда от определено количество храна, а аз едвам насмогвам да изхраня Сисо. В града, в който живея, няма към кого да се обърна, и да разчитам да получа адекватна помощ от приятели за спасяването им. С разбито сърце се прибрах в кооперацията, оставяйки мъничетата там където ги заварих.  Половин час по-късно, отивайки на рожден ден не видях от тях нито следа. Не се чувствам добър човек, но животът и здравето на Силвестър са ми по-скъпи.
Сега приятното. Домакинята на рожденния ден е мама на една невероятно красива, пухена, дългокосмата, сиво-кафява с огромни очи и рошава опашка красавица - Мишел. Ама много страхлива бе! През цялото време се кри в два шкафа на секцията, като я мяркахме само при смяната им. Извадиха ми я, че им проглуших ушите да я помачкам, ама то горкото животинче толкова го беше страх от навалицата, че едва успях да и погаля копринената главица. Страшна сладурана, че и доста едричка. Без претенции за порода - нещо близко до норвежка горска котка! Красота и косъм!  Изпросих си да ме канят на "спокойно" гости  , че да се опознаем по-отблизичко с нея. Увериха ме, че иначе си е лигла и обожава да я мачкотят. Ха дано!

От мен гушки на всички, че гледам цял роман съм изписала.   

Хехе, професорката, какъв сладък шкемби си имаш 

Не се коси за котенцата. Не можеш да спасиш всички страдащи души. Твърде много са.  Положението нямаше да е такова, ако всички хора бяха Човеци.

Лека нощ и нека сънищата са ти пухести, мъркащи и накравайчени! 

Благодаря Фея! Той, накравайчения, ми изнесе една ария на възмущението като се прибрах. Успокои се, и се накравайчи отново чак след втората почерпка за сдобряване.    Не че не опита и трета да си изпроси, но явно забеляза тоталното ми оглушаване. 

Прехвърлям се към новата тема. Професорката и на мен ми стана мъчно от разказа ти  . Наистина няма как да спасим всички. Не се самообвинявай. Сигурна съм, че когато имаш възможност, с радост ще помогнем на друго нуждаещо се коте.
Показвам ви моето малко Марлинце, което не е при мен и много се надявам да е добре 

Добро утро на всички и благодаря за хубавите снимки, с които ми радвате окото.
Силвестър ми се вижда бая загладил косъма .  
Стейси - много готина снимка, какъв суетен господин си имаш.
Аша - завиждам ти благородно за дружинката , много готина украса.
Блу - Чери, цялата ли е черна? Как се разбират с каката?
pisenxeto - много интересен нос - розов!  
Бижу - голяма сладурана е тази бяла пухенка.

Извинявам се ако изпускам някой. И аз трябва да платя данък скоро, да видите Оникс какъв дебелан е станал. Винаги му сипвам гранули, без значение часа, а сутрин и вечер му давам пауч. Преди обаче не поглеждаше особено гранулите и беше с манекенски размери, но откакто започнах да му купувам Роял ги яде стабилно, а аз все така сипвам ли сипвам като видя, че е празна купичката.   Сега е направил един тумбак...
Някой има ли отзиви от клиника "Добро хрумване"? Спрях се на нея за кастрацията му и смятам следващата седмица да го водим. Споделете, ако някой е ходил там.

 

Едно записче от мен, че да не издирвам темата ... Данък - трябва първо да ги снимам, че всичко налично ви показах вече.

Уф, това дребното сутрин изпитва адски зор да ни събуди, а после не може да я хванеш, да я намачкаш... дори в стаята при нас не ще да седи, търкаля си се с коша, а аз така се хвалех как не ни буди...   

пп - иначе, да, това е Заки, вижте ми го какъв е загладен. Той сега излиза навън рядко - до тоалетна (нали като се научи навън и вече не искаше неговата тоалетна, та тя е отдавна махната) и нещо да си завърти дупето и веднага влиза вътре в нас, където е около 25-26 градуса  , ама той ляга и на радиаторите за по-сигурно, че няма да настине 

Аз съм много доволна от обслужването. Водим нашите котки там за ваксини, прегледи, а Дейви го кастрирахме преди година и половина в същата клиника. Малката девойка не е кастрирана още, смятам след празниците да я водим пак там.

Запис   

Малко се поизгубих покрай новата ми работа, която "изяжда" цялата ми енергия, а събота и неделя съм на лекции... 

Биса си дивее както винаги, скоро ще кача нейни снимки като по- голяма, вече не е малка шушулка 

http://www.vbox7.com/play:71089d58b6

Изгледайте го  

Върху кашона е най-добре! 

За мен хигиената ще е важна, защото Пиклата е без ваксини... от сега събирам мнения, защото ме е много страх от кастрацията й 

Здравейте!
Не знам дали ме помните,оста отдавна бях във вашите редици,но ви изпуснах..Сега пак се включвам,надявам се да съм редовна .   
ето данъка заедно с щерката

Искам да споделя нещо, което гледах току-що. През цялото време бях със свито сърце 

А пък по- отдавана бях гледала за една лъвица, която си беше осиновила бебе гну или някоя по- малка антилопка беше. 7 дена  са живеели заедно, като през това време лъвицата даже не се е и хранила, за да пази бебето си, което накрая умира от глад.