Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 20

Марги, макароните стават много вкусни ако като мазнина използваш гхи- пречистено краве масло и захар или друг посладител . Потърси в нета начини да си направиш в къщи такова - като на дъното се утаява белтъка и останат само мазнините и витамините. Продава се и готово. За солен вариант - соево сирене,. Оня ден прочетох рецепта от една майка , която е направила сполучлив кашкавал от ориз.. Почти няма нещо, което да не може да замести глутена и казеина.

Надежда, как правиш пречистено краве масло? Моят Убавец яде само филия с масло и чубрица. По-точно с маргарин, за мое съжаление...и само Калиакра. Обаче като го пречистя не пречи да го сложа в кутия от маргарин Вече го свикнах да яде пълнозърнест хляб. Следваща стъпка ми е безглутенов и диетата му е готова. За разнообразие в храненето - не знам как ще стане. Плодове, зеленчуци, месо - не се ядат.

Колко е тъжно......
аз май няма да мога да издържа...а моето е н 5 и половина.Като гледах филма и ревааа и рева....защото до сега не съм осъзнавала нищо.
Милата майчица как му връзва връзките на обувките.....

Моето дете не може да прави нищо.Не може да се облича,не може да си обува обувките...
Не яде с нас на маса.Яде на компютъра и аз му слагав в устата.Може да яде с лъжицата,но не ще.
Гневен е,много бързо се пали като не му е угодно,като не го разбирам какво иска да каже.
Не сяда на едно място за миг.Само като гледа нещо в захлас.....
Как ще живеем така хора?
Като гледам жената от филма,как каза че от стреса с мъжа си са се разделили..Ние сме така с моя мъж,с времето така се отчуждихме,той е по нетърпелив от мен и не може да си сдържа нервите.....какво ще правим,как ще я караме.
Предните години не осъзнавахме каква е всъщност истината,защото беше малък и си мислехме че му е тежък характера на ,че е просто труден....а той си е аутист.
На 2г и 10 месеца ни поставиха диагноза разтройство на психичното развитие.Но когато все звънях на Аврамова,да ни приеме след година,след време,тя все не можеше,в отпуска била,болна,после нямало къде да го включи и така си минаха още 3 години......
никъде не можем да отидем с него,има страхове,не иска да влиза на куклен театър,на кино,на ресторант.....
по улиците е хаотичен,където иска той там трябва да идем....крещи ,тръшка се,пада по земята,в калта,ходи по стълби по 1 час нагоре ,надолу,пръска децата с пясък....
Боже как ше издържа....как,кажете ми.....

Margi_Z_Margi_Zq
Първо кажи момчето говори ли правилно, в смисъл казва ли "аз" за себе си и "ти" с този, с когото говори макар и малко и знаеш ли дали разбира по-голямата част от това, което му се казва, прави ли изречения.
 Иначе, описаното от теб, сме го изживели всички и все още го изживяваме в по-голяма или по-малка степен. И още - как го приемат в ДГ, има ли окончателна диагноза и водиш ли го на някакви терапии?
Всички мами ще се опитат да ти помогнат всяка според опита си, ако споделиш по-конкретно.

И сина ми има тези страхове, за театър, за тълпи, за затворени места с много хора. Само че това ме мотивира да го водя именно на такива места и постепенно да отхвърляме страховете. Имаше период със страх от излизане изобщо - мина ни като започнахме да го водим на сладкарници и ресторанти, голям кеф му е. Мисля, че именно това е подхода към този тип деца - много контакти, нови хора, срещи и комуникация. Ако го затвориш вкъщи и най-доброто обучение се превръща в дресировка.
Аз на 30 не искам да излизам и да се срещам с хора между другото. Много затворен човек съм, но сега заради малкия за да давам личен пример станах коренно различна. Даже по форумите прописах - социализация. 

страхотно си се справила ! моите поздравления!
сега остава да се махнат английските надписи за да не стават недоразумения от следния характер :

моят син откак чете ме изумява с логика. Има един вече станал любим заек на гърдите на който пише BOY ( на английски ) .Та ми се задава въпрос - защо ми казваш че Зайко няма име като на гърдите му пише как се казва и  името му е  ВОУ ( четено на български ). Обеснявам че го пише на английски и че буквите съвпадат с българските и се чете Бой. Той ми отговаря че е разбрал. От тогава Зайо се казва Бой.

Дари също много се тръшка и удря с ръце по маса или по пода. Не мога да я водя в сладкарници, кафета и т.н., защото ще обикаля по хората и ще им взима всичко от масите. В детски клуб, като я заведа тръгването ни е невъзможно. Обожава близалки, и тръшкането и удрянето е основно заради тях, но има лимит до 2 броя на ден, а тя постоянно иска. Контактна е, ако и се обръща внимание. Скоро я водих в "Джъмбо", а тя реши, че е място за игра
Аз много вярвам, че ще започне да говори и по-важното да разбира, и тогава тръшкането ще си отиде... дано!
Още е с памперс и това също е голям проблем..

И нашия ходеше по масите да си взима храна, държала съм го за ръка за да седи мирен. Да не говорим ако ни забавят поръчката. Но веднъж му обясних, че не трябва да ходи и да взима, а аз ще му купя всичко което иска. Не знам колко ме разбра, но вече си седи на масата и си чака поръчката, и дори в сладкарница с детски кът не взима на другите деца. Това е от както стана на 3 и 6 месеца, сега след месец става на 4. За съжаление и ние още сме с памперс, не знам как ще се откаже. Сега купих ново гърне, голяяяяяяяямо, оранжево, като тоалетна чиния. Малко по-малко му е неприятно, но пак не иска да върши работа.

Доника КАК ДА СИ ПРИГОТВИМ ГХИ У ДОМА и тук . 
В Метро и Била има по-голям избор на безсолни масла.

Днес ходих по разни био магазини.Много слабо заредени.Купих хляб,макарони от царевица,кус кус от ориз и разни солети и бисквити.
Много скъпо Как ли ще издържим финансово....не знам.
На знам и как ще приеме кус куса,макароните.
Дадох хляба в манджата тази вечер,яде го...то като е смесено с манджата не се разбира много.
Но утре сутрин като му намажа върху хляба мармалад....ме е страх да не усети нещо.
Как ще заместя овесените ядки...какво ще сложе в тези макарони един ден.....чудя се.
Нашия не яде домати,краставици,кюфтета....нищо сухо.От сухото солети,бисквити ,вафли.Не в голям количество разбиа се.
Какво ще правя с детската? Как ще го предпазват от хляба? Там мажат филии....ако си поиска какво ще стане.Как да постъпя?

Поведението на нащо момченце е не добро.Много крещи.При него има голяма смесица от аутистично поведение и голяма разглезеност.Нашето семейство е слабо социално. Вкъщи не идват хора,не ходим никъде.Не защото аз не желая,мъжа ми е доста ограничен от познанства,няма приятели.А с поведението на детето ме е страх и някакси срам да ходя на други места.Страх ме е ,че почва да крещи,да бяга.Излиза на улицата,тича,може да изкочи при колите.
На светофар е нещо страшно.Аз го дърпам,той иска да пресича на чрвено.Уча го ,говоря му.Но като излезем.....е ад.
Иска да ходи по фирми като виваком,хотели...да влиза по непозволени места.Метро,асансьори,ескалатори......
Много неща разбира,много не.
При него повтарящото действие ,е че ляга на леглото,гушва си одеало или чаршаф,мята го на главата си и почва да се върти.На ляво-надясно.И си мрънка нещо.Аа-ъъаа....и така явно се успокоява.Така вечер си и заспива.
Явно и в детската го ставят някъде да лежи.Той е в логопедична градина,но и там нещо става регрес,явно управата вече не е чак такава за подкрепа на особени деца.Не има се занимава много.
Много си запушва ушите от шумове.Има страх от режещи машини по строежите,от звуци коит той сам си чува.Даже почва да плаче.Страхуваше се много от сушоара,но сега зимата,аз го приучих и успокоих много трудно , и вече го суша без да плаче,но му е много неприятно.
С времето все по-трудно му режа ноктите на краката.Изпада в такава истерия,че му тече кръв от носа.Връзвам го на стола-тези детските и така режа
Така и го подстригвам,на този стол.Вика ,пищи.
Страх го е от докторите,от слушалката за прослушване,от това че ще му видят гърлото.Стреса е голям,напрежението също.
Нашия беше на памперс до август тази година.Беше на 5 и 1 месец.От тогава насам е без.Пишка,ака в тоалетната.Казва за акнето "Има пиш",а за пишкането "Има ако"
Често го изпикавам и в една купичка.Защото стиска и не казва.
В градината от месец назначих психолог.Иначе от август го водим на частно събота и неделя по 2часа.
Знае азбуката на български и на английски.Може да брои до 10 на български и на английски.Казва напоследък много неща.Даже се опитвам да водя и диалог.Много трудно
Като го питам как де казваш? Отговаря "Да" Иначе си знае името.Като го питам кой е на тази снимка,се усмихва и си казва името.Пее песнички,но много се глези и почти нищо не му се разбира.Като тръгна да му чета приказка,идва при мен хваща книгата,затваря я и казва " Приказката свършииии,утре пак".Не иска вече да му чета.Миналата зима много му четях.За вълка и червената шапчица,за козлетата.Но се насити и неще вече.Не ще и други приказки.Не ще да се съсредоточи да рисуваме,омръзнало му е.Иначе знае формите,цветовете.Назовава ги.Знае животните,имитира ги.Рисува квадрат,кръг,къща с комин,ограда,слънце.Лице с очи,нос,уста.Назовава ги.Знае си частите на тялото.......

Като му кажа "Обещаваш ли да не правиш повече така" и той казва "Обещавам"-но явно не го осъзнава защото продължава.

Това е в най-общи линии при нас...накратко.

Честита да е новата 2013 година.Да е по добра  и успешна от отминалата,да сме здрави и щастливи.
Много мъчно ми стана и на мен като гледах за момчето.А още по трудно е като се отглежда от единият родител.Определено маиката е много силна психически,аз незнам дали ще се похваля  с такова състояние.
От каква възраст е възможно хидро и хипо терапията.искам малкият да започне нещо,защото както казва ednakaka- Мисля, че именно това е подхода към този тип деца - много контакти, нови хора, срещи и комуникация. Ако го затвориш вкъщи и най-доброто обучение се превръща в дресировка.

Ние сме с памперс само вечер.Като заспи си пиша и не става.Когато се събудя за WC, я събуждам и слагам на гърне.
Снощи ми каза :"Спарки- пъзел".
Гледаме тези филмчета:
http://vbox7.com/play:5f91d4e4
http://vbox7.com/play:62a2737a
http://vbox7.com/play:2fab38f4
Харесала съм този:
Колите Два пъзела

сина ми беше същия....Вече се оправи.Прочети тази тема-ще ти е от полза.


http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=alternhealt&Number=19 … ;part=68&vc=1


 

Мами,
тази майка има наистина нужда от личен разговор с някоя от вас, за да може да сподели всичко, което й е трудно да напише. Знам, че всяка от нас се е завъртяла към собствените си проблеми, организирала е подходящата за нея среда от приятели и познати и не  й се иска да я разширява.  Но на първо време, някои от вас могат да й пишат ЛС.