Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 20

Моите в Пумпелина са с такива тетрадки, отделно Хриси има от градинския логопед.
Диана, и Гого правеше такива номера (и сега понякога) В нас стои с обувки По американски тертип След известно време ми дава да го събуя. настоявам ли много се изнервя. Обуваме веднага домашни пантофи. Имаше период пък, в който не даваше да го обуя - водила съм го на ясла гол и бос и обличах пред вратата на яслата в колата Отмина обаче

Диана,
обратното - събуването на обувките и чорапите или ритуално събуване и обуване е много, много често, както и босото ходене (последното е най-вече сензорно). Но в твоя случай, според мен, най-вероятно е свързано с някакво неприятно изживяване, когато е била боса - стъпване върху нещо студено, лепкаво, мръсно, нешо, от което я е заболяло и т.н., може да е всичко. Може да е и остра забележка от страна на някой, ако да кажем е изтичала боса нанякъде. Може би трябва деликатно да попиташ госпожите/леличките. Все пак, разгледай внимателно петичките й за нещо необичайно.

констанца  
Ето това е написано дума по дума в края на индивидуалния план на моето дете.

От всичко, което обсъждаме тук, разбирам, колко са читави нашата директорка и ресурсна. ресурсната ни едно младо момиче, да кажем не повече от 30 а като започна детето при нея беше работила като ресурсна едва ли не година две. Не ми се е налагало за нищо да се караме с нея. по скоро с нея заедно се борехме с по-възрастната госпожа. Но ресурсната е и много по-гъвкава в методиките си от мен. Аз съм малко "право куме та в очи" . Тя  в началото правеше уроците в групата когато беше на смяна младата госпожа защото двете се сработваха много добре. Сега вече стават и в смените на по-възрастната.

За сведение, ние в началото на учебната година приготвяме тетрадката с която работят с ресурсната. Освен това ако имат нужда от някакви материали по индивидуалните уроци ( глина, прежди, бои и друго какво ли не ) ми го пише в тетрадката и за кога трябва да го осигуря.

_re_ge , благородно завидях
Установявих, че си зависи от човека. Нашата примерно се сърди, че живеела в Суходол, а разпределена в Бенковски и идвала само заради Гого в нашия квартал...
Аз проблеми с осигуряването на материали нямам - ще занеса каквото трябва. В нас имам в повече

ТРЕНИНГИТЕ “ПРОСТАНСТВО ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОДКРЕПА НА РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР” ПРОДЪЛЖАВАТ В СТРАНАТА            

Мили родители, вече разполагаме и с дати за градовете Благоевград (за региона Петрич, Сандански и Гоце Делчев), Пловдив, Стара Загора ( за региона, включително Бургас) и Перник.

Тренингите се осъществяват с изключителната подкрепа на Министерство на образованието и партньорството на Ресурсните центрове в страната и Регионалните инспекторати по образование и продължават в страната както следва:

За Благоевград (за региона Петрич, Сандански и Гоце Делчев): 1 Февруари 2013 г., Петък

За Пловдив- 8 Февруари 2013 г., Петък

За Стара Загора ( за региона, включително Бургас)  - 9 Февруари 2013 г., Събота

За Перник- 2 Март 2013 г., Събота

Срещите ще се провеждат в Регионалните Инспекторати по образование с групи от 15 до 20 родители, от 10.00 до 18.00 часа

За записване за участие в групите по градове:

За Благоевград: Партньор: Ресурсен Център- Благоевград - diana_tanova@abv.bg

За Пловдив: Партньор :Сдружение "С мама за ръчичка" и Ресурсен център- Пловдив- gorgia9@gmail.com

За Перник: Партньор: Фондация "Ана- Мария" и Ресурсен център- Перник- foundation.ana_maria@abv.bg

За Стара Загора: Партньор: Ресурсен Център- Стара Загора- rcenter_sz@abv.bg

С копие до e-mail: invisible.bulgarian.children@gmail.com

За Стара Загора очакваме записвания и от други близки градове.

Открих нещо на този линк. Преведох първия коментар, който визира твоя проблем и мисля, че и при Дари е възможно  да направиш, макар и временно нещо като препоръчаното.  

http://autism.about.com/b/2008/02/15/how-do-you-manage-sensory-s … g-with-autism.htm

При някои индивиди с аутизъм сензорните проблеми могат да засегнат почти всеки аспект на живота им, дори стъпалата! Някои хора с аутизъм не могат да търпят обувки, а други не понасят краката им да са боси. Когато беше по-малък един от моите приятели непрекъснато си събуваше обувките и ние смятахме, че  не харесва това, че го ограничават. Той беше свръхчувствителен на допир и предпочиташе да носи  не прилепващи до тялото дрехи. След пет или шест години разбрахме, че той е искал да покаже, че чувствал необходимост от по-голямо притискане на стъпалата. Той беше много щастлив, когато родителите му купиха плътно прилягащи, добре подплатени туристически обувки.
Някои от моите приятели с аутизъм харесват сигурността, която им носят плътно прилягащите чорапи и обувки.  Някои дори искат да си лягат с обувките.  Ние си мислим, че е странно, човек да спи с обувки, но повечето от техните семейства намират за контрапродуктивно да се опитват да ги накарат да спят боси. Една стратегия, която работи при някои от тях е  след банята преди лягане да им се намъкнат чисти, плътни, добре прилепващи чорапи. Ако настояват за още нещо на краката, могат да им се сложат някакви чехли или меки пантофи, запазени за „обувки за леглото”. Със сигурност е по-лесно да се направи някаква отстъпка, отколкото да се караме всяка вечер преди лягане.

На страницата на Фондация "Стъпка за невидимите деца на България" може да намерите пълната информация относно нормативната уредба към момента, макар че е написано 2011 г., касаеща нашите деца:

http://www.autism-bg.org/bg/regulations?start=2

Посочени са основните нормативни документи, към които можем да се обърнем и на които можем да се позовем, когато търсим правата на децата си, съгласно действащата към момента нормативна уредба:

НАРЕДБА № 1 ОТ 23 ЯНУАРИ 2009 Г. ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ И/ИЛИ С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ:
http://www.ciela.net/FreeStateGazette/OpenDoc.aspx?id=0&idna … AF09E&idstr=0

Закона за народната просвета:
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_me … /zkn_prosveta.pdf

Правилник за прилагане на закона за народната просвета:
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_me … _zkn_prosveta.pdf

НАРЕДБА No 5 от 14 май 2002 г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета
(обн.,ДВ,бр.51 от 21 май 2002 г.; изм. и доп.,бр.83 от 24 септември 2004 г.)- интересува ни в частта му- определяне броя на ресурсните учители и нормите за броя на ученици в групи и класове:
http://law.dir.bg/reference.php?f=n5mon-02

ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА НА РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА
ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС
СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ:
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_me … nite_centrove.pdf

ПРОГРАМА „ЗАЕТОСТ НА УЧИТЕЛИ В ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ”:
http://www.az.government.bg/Projects/Prog/OtherProg/UchiteliUvr.htm

НАРЕДБА № 11 ОТ 28 МАРТ 2005 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УЧЕНИЦИ В ДЪРЖАВНИ И В ОБЩИНСКИ УЧИЛИЩА: http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_me … -05_priem_uch.pdf

ЗАКОН ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/l … n_obr_minimun.pdf
 
НАРЕДБА № 7 ОТ 29.12.2000 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ БРОЯ НА ПАРАЛЕЛКИТЕ И
ГРУПИТЕ И БРОЯ НА УЧЕНИЦИТЕ И НА ДЕЦАТА В ПАРАЛЕЛКИТЕ И В
ГРУПИТЕ НА УЧИЛИЩАТА, ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ И ОБСЛУЖВАЩИТЕ
ЗВЕНА:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/p … _broj_ucenici.pdf

Ето и НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и
обслужващите звена:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/p … _broj_ucenici.pdf

http://www.autism-bg.org/bg/regulations?start=2

Съдържа доста полезна информация, както е и посочено какво представляват държавните образователни изисквания, които трябва да покрият нашите деца и които са за всички деца- основание, за да получат образователна степен.
А образованието е тясно свързано със самостоятелния живот на децата ни, за което са всичките ни усилия:
ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, СА ЕДНАКВИ ЗА ВСИЧКИ- НЕ СЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ДЕЦА СЪС СОП И В НОРМА- те затова са и Държавни образователни изисквания.
А държавните образователни изисквания включват учебния план и учебната програма, по която учат учениците. Съгласно учебната програма, предвидена за съответния клас, детето трябва да покаже знания, които да могат да се оценят в диапазона- от 3 до 6, за да завърши с оценка и съответно, получи образователна степен.
Ето ЗАКОНА ЗА СТЕПЕНТА НА ОБРАЗОВАНИЕ, ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И УЧЕБНИЯ ПЛАН:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/l … n_obr_minimun.pdf
Съгл. Чл. 1., Този закон урежда държавното образователно изискване за степента на
образование, общообразователния минимум и учебния план в системата на народната
просвета.
Чл. 2. Държавното образователно изискване по чл. 1 определя условията и реда за
завършване на една степен на образование и преминаване в следващата степен, както и
характеристиките на общообразователния минимум и на учебния план.
Глава втора
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ
Чл. 3. (1) Степените на образование осигуряват необходимото равнище на
образованост, както и последователност и непрекъснатост на образованието.
(2) Степените на образование са основно образование и средно образование.
(3) Основната степен се осъществява в два етапа:
1. начален - с продължителност четири години (I - IV клас);
2. прогимназиален - с продължителност четири години (V - VIII клас).
(4) Средната степен се осъществява в един етап - гимназиален, с продължителност
четири години (IХ - ХII клас).
Чл. 4. Продължителност на етапите, различна от посочената в чл. 3, ал. 3 и 4, се
ДЪРЖАВНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ОТ УЧЕБНАТА ПРОГРАМА И УЧЕБНИЯ ПЛАН, ЗА СЪОТВЕТНИЯ КЛАС. ЗА ДА ГИ ПОКРИЕ УЧЕНИК В НОРМА, ИЛИ СЪС СОП, ТРЯБВА ДА ПОКАЖЕ ЗНАНИЯ, КОИТО ПОКРИВАТ УЧЕБНАТА ПРОГРАМА И УЧЕБИЯ ПЛАН, ЗА СЪОТВЕТНИЯ КЛАС, ПОНЕ ЗА ТРОЙКА. В СЛУЧАЙ, ЧЕ УЧЕНИК В НОРМА, НЕ ГИ ПОКРИЕ, ОТИВА НА ПОПРАВИТЕЛЕН ИЗПИТ, А В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ ГИ ПОКРИЕ И НА ПОПРАВИТЕЛНИЯ ИЗПИТ, ПОВТАРЯ УЧЕБНАТА ГОДИНА.

Пропуснете това мнение ако мислите, че не е правилно.

А замисляли ли сте се, че все по-голяма свобода да правят глупости може да води до все по-голямо желание да правят глупости?
От няколко дни чета мнения и си мисля да ви го кажа. Ако тръшкането в магазина носи полза, мислите ли че ще спрат да се тръшкат? Децата в норма също искат подобни неща и също пробват с тръшкане. Само че при тези с някаква диагноза родителите са толкова шашнати от диагнозата, че не могат да реагират правилно и в резултат проблемите ескалират. И когато детето вече голямо започва да осъзнава, че това което прави за да постигне някакви моментни смешни цели е странно, на него вече така му е втълпено че е различно и болно, че това вече няма значение. Дори не се опитват да се владеят, защото са приели че не са наред и всичко им е разрешено.
Четох този форум за ПДА синдрома, там детето като се развълнува и напада и започва да удря родителите си. В резултат имате тинейджър биещ някой от родителите си и после съжаляващ.

Виждам и малкия вкъщи. Позволява си точно толкова колкото може и нито сантиметър повече. До преди да спра да му се връзвам крещеше, блъскаше ми ръцете, удряше клавиатурата като иска филм, действаше с насилие буквално. Естествено ако го направи на улицата - срам. В един момент ми писна и спрях да реагирам, при всяко негово избесняване той си губеше правата за нещо. Примерно давам му шоколад, но не му го давам достатъчно бързо - рев, писъци и налита на бой. Ооо така ли, изядох целия шоколад пред него. Е на втория път си направи изводите. Забавното е, че още ги играе тези номера на баба си и на баща си. Баба му ми обяснява колко се срамува да излиза с него. Странното е, че аз като излизам с него е все едно друг човек - даже когато бях бременна буташе количката в магазина, държи някоя чанта и помага с пазаруването. И нито веднъж дори и по погрешка не и е закачил корема - нещо за което възрастните забравяха и се е случвало да ме бутнат леко. А пред баба си се кеси, ляга на земята, пищи. Същото дете.

По същата причина ви играят театрите с транумите. Защото минават, защото действат. После на бас че сте много отстъпчиви.

Между другото единия ни братовчед в норма беше набил неговата баба на 5 години. Значи децата в норма също се опитват. Но в повечето случаи номерата им не минават.

Както е посочен е метода, по който се екипът за комплексно педагогическо оценяване извършва индивидуалната оценка на детето със специални потребности и изготвя индивидуалната програма.

Много в важно да се прави разлика между "индивидуална програма" и "индивидуален план" и да не допускаме, без да разполагаме с достатъчно информация и без да имаме възможност да вземем информирано решение, детето ни да се обучава на "индивидуален план", защото "индивидуалния план" предполага редуцирана индивидуална програма, при който са редуцирани не само часовете, а и учебните предмети, когато оценяващите решават, че детето не е в състояние да изучава всички предмети и учебнята програма му се редуцира, което автоматично ограничава бъдещите му възможности за развитие, тъй като не получава образователна степен, а само Удостоверение за завършен клас.

Малко от сайта с Нормативната уредба на Фондация "Стъпка за невидимите деца на България":

Комплексното педагогическо оценяване се извършва по предварително определени от екипите график, методика и процедура.
Екипът към регионалния инспекторат по образованието и в детската градина и училището преди провеждането на комплексното педагогическо оценяване предоставят на родителя, настойника, попечителя или на директора на специализирана институция за деца информация в достъпна за тях форма за целите, методиката, процедурата, както и за графика и продължителността на оценяването.
Комплексното педагогическо оценяване на дете или ученик със специални образователни потребности, което не владее български език, се извършва на майчиния му език.
Чл. 17. (1) За извършване на комплексното педагогическо оценяване се представят следните документи:
1. молба от родителя, настойника, попечителя или от директора на специализирана институция за деца, в която детето е настанено;
2. медицински документ, издаден от съответния лекар специалист или от лекарска консултативна комисия, специализирана по профила на заболяването, или от териториална експертна лекарска комисия, с приложени резултати от проведени медицински консултации и изследвания в зависимост от вида увреждане или нарушение;
3. психолого-педагогическа характеристика на детето от учителите на група в детската градина или на ученика - от класния ръководител в училището или от екипа, отговорен за изпълнението на индивидуалния план за грижа, за децата и учениците със специални образователни потребности, настанени в специализирани институции за деца;
4. удостоверение за завършена подготвителна група/подготвителен клас, удостоверение за завършен първи клас, удостоверение за завършен начален етап на основно образование, свидетелство за основно образование;
5. творчески работи на детето или ученика, писмени работи, рисунки и други материали.
(2) Директорът на съответната детска градина, училище или специализирана институция за деца е длъжен да осигури изготвянето на психолого-педагогическата характеристика по ал. 1, т. 3 при поискване от родител, настойник или попечител.
(3) Екипите по чл. 13, ал. 1 и 2 може да изискват и други документи по своя преценка.

СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКАТА ОТ ЕКПО, СЕ ПОПЪЛВА КАРТА ЗА ПЪРВИЧНА ОЦЕНКА НА ОБЩОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕ ИЛИ УЧЕНИК СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ- ПОСОЧЕНА И СЪГЛ. ПРИЛОЖЕНИЕ 1 ОТ НАРЕДБА 1.
Индивидуланите критерии, по които трябва да се оцени всяко дете със СОП, на база на които да се озготви индивидуалния режим за обучение, са:
1. Оценка на здравословното състояние на детето/ученика (описват се здравословните проблеми, които биха повлияли на обучението на детето/ученика, по медицински данни)
2. Оценка на психичните процеси и на равнището на интелектуалното развитие (от психолог)
3. Оценка на характеровите, поведенческите прояви и самооценката (от психолог и специален педагог
4. Оценка на езиково-говорното развитие и на комуникативните умения
5. Оценка на знанията, уменията и компетентностите (от специалните педагози, ресурсните учители, класните ръководители, учителите по предмети, специалистите по професионално обучение)
6. Оценка на знанията, уменията и компететностите (от учителите в детската градина, общообразователното или професионалното училище в съответствие с държавните образователни изисквания за предучилищното възпитание и подготовка и за учебното съдържание)
7. Оценка на областите, в които детето/ученикът се представя най-добре
8. Оценка на интересите на детето/ученика
9. Оценка на социалната среда: семейството, групата, класа, обществената среда (от екипа и родителя или от лицето, което представлява детето/ученика)
Критерии за оценка на обучението и развитието на детето/ученика
1. Когнитивно развитие на детето/ученика: възприятия, представи, мисловни операции, паметови операции, внимание и други
2. Развитие на езиково-говорното развитие и на комуникативните умения на детето/ученика: експресивна и импресивна реч, писмена реч, умения за четене
3. Усвоени знания и придобити умения и компететности на детето/ученика
4. Емоционално състояние и поведение на детето/ученика
5. (в зависимост от вида и степента на увреждането или нарушението на детето/ученика се включват допълнителни критерии за оценка на обучението и развитието; посочват се използваните тестове и оценъчните процедури
Потенциални способности и потребности на детето/ученика, (на базата на извършената оценка от екипа)
Основни цели и задачи на обучението и развитието, свързани с възможностите и потребностите на детето/ученика и съобразени с вида и степента на увреждането или нарушението
Специални методи и средства за постигане на поставените цели и задачи- нагледни, практически, словесни, терапевтични методи: драма, арттерапия, куклотерапия, индивидуална и групова терапия, наблюдение по време на игра и в естествени условия.
След което се описва какво трябва да включва индивидуалната образователна програма за конкрретното дете, в съответствие с оценката на Екипа в областите: Самообслужване, Общо моторно развитие- груба моторика, фина моторика, езиково-говорно развитие и комуникативни умения, когнитивни умения, емоции и поведение, социални умения, учебна дейност - учебни предмети, умения по изкуствата (музика,танци, театър, изобразително изкуство и други), трудови и професионални умения.

След ОЦЕНКАТА, ЕКПО, което изготвя Карта за първична оценка на общото развитие на дете или ученик със специални образователни потребности, която се подписва от родителят, в случай че е съгласен с оценката и се представя на директора на училището, в което училищен екип изготвя индивидуалната програма, съобразена с индивидуалните нужди на детето.
Картата за първична оценка, се подписва от родителя, само в случай, че е съгласен, в случай, че не е съгласен, се обръща към Агенцията за закрила на детето по местоживеене.
След като подпише картата, родителят я отнася до директора на училището, в което е записал детето. Директорът се обръща към Ресурсния център, от където СА ДЛЪЖНИ ДА НАЗНАЧАТ РЕСУРСЕН УЧИТЕЛ НА ДЕТЕТО.
ОСНОВНИЯТ ПРИНЦИП Е, ЧЕ РЕСУРСНИЯ УЧИТЕЛ СЛЕДВА ДЕТЕТО, НЕ ДЕТЕТО РЕСУРСНИЯ УЧИТЕЛ.
Според сега действащата уредба, на един ресурсен учител, се полагат от 5 до 7 деца със СОП, като НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СА В ЕДНО УЧИЛИЩЕ. ОБЩИЯТ МУ БРОЙ ЧАСОВЕ СА 30 ЧАСА СЕДМИЧНО, Т. Е. НА ДЕТЕ СЕ ПОЛАГАТ ОКОЛО 4 ЧАСА СЕДМИЧНО.
Основините принципи, върху които се разработва индивидуалната образователна програма, са:
Чл. 32. Индивидуалната образователна програма се разработва в съответствие със следните основни принципи:
1. спазване на правата на детето или ученика;
2. индивидуален подход при планиране на дейностите с акцент върху способностите, уменията и силните страни на детето или ученика;
3. комплексно въздействие на планираните дейности;
4. екипност при изпълнението на програмата;
5. поетапност на планираните дейности;
6. приемственост и системност на планираните дейности;
7. осигуряване на съгласие и възможност за избор от детето, ученика и неговото семейство въз основа на предварително предоставена информация за планираните дейности.
Индивидуалните образователни програми се разработват от училищния екип, който включва ресурсние, психолога, логопеда, специалния педагог и класния на класа.

Според приложните поведенчески аналитици, тантрумите при децата от спектъра, могат да бъдат "подкрепяни", както често правим, за да приключи тръшкането и се справим само с конкретния момент, но могат и да бъдат "неподкрепени", като детето не получи "желаното подкрепление".

Защото ако тантрума му бъде подкрепен със желаното подкрепление, той следващия път ще увеличи времетраенето си, защото детето знае, че това му поведение му носи желаното от него.

Приложните поведенчески аналитици съветват, каквото и да ни коства ( и те го прилагат по време на работата си с децата)- с тази разлика, че те работят с тях 30- 40 минути от денонощието, а нашата работа е на пълно работно денонощие:), съветват- да не отсъпваме и следващия път тантрума ще намали времетраенето си, докато постигнем приемливо поведение.

Как работи приложния поведенчески аналитик:

Нещо много често срещано при деца от аутистичния спектър- например при някои деца, се налага да купуваме едни и същи обувки или дрехи,  скоито си е свикнало детето или иска да носи само старите, с които е свикнало, макар и да са му малки.

Приложния поведенчески анализ ППА работи върху не рефлектовното поведение, защото то, при нашите деца, не е "желаното поведение", а върху оперативното поведение, то е волево поведение- това е поведението, с което организмът оперира върху средата си, за да постигне определен резултат.

За да има желан резултат поведението, детето трябва да е подкрепено много адекватно и съобразено с индивидуалните "харесвания" на детето и нещата, които могат да го стимулират точно него.
Оперантните поведения са резултат от ефектите на подреплението и наказанието.

Тук имаме: Стимул- Оперативно поведение- Последствие

Ефекта, който гоним е- детето да знае, че като реагира по определен начин в една ситуация, то ще бъде подкрепено по начин, който го подкрепя и му доставя радост и удоволствие.

И така, като гоним ефекта- детето да приеме да носи обувки по мярка и по наш избор, трябва да го подкрепим по начин, че детето да ги приеме, защото ще бъде възнаградено.

Терапевтът би дал възможност на детето да пробва по- големи, по - малки и точни обувки. Предварително би попитал родителя кои са нещата, които най- много "подкрепят" детето и съответно тези стимули, поведенческия аналитик ще използва за "подкрепления".

Например- това са ментови лукчета.

Терапевтът дава на детето да пробва различните обувки и пита "С кои обувки се чувставаш най- добре?"- детето опитва- посочва нещо, може да не е вникнало във въпроса, терапевтът пита "Кои обувки смяташ, че са ти по мярка?"- детето показва например тези малките, с които си е свикнало- терапевтът казва "Грешен отговор!"...добре, хайде сега направи еди какво си- нещо лесно, за да има повод да му даде награда- лукче ( и го кара например да плесне с ръце или да подскочи, за да има повод да го "подкрепи") и му казва много въодушевено, колко добре се е справил със задачата, най- добре е, да има връзка с обувките и краката- например, дал е задача на детето да подскочи.

След това отново дава да пробва обувки, но този път е намалил броя им и е махнал тези- най- малките и дава избор само между тези, които са по мярка и доста по- големите.

Може да има период на пристъп- детето да се затръшка за малките. Терапевтът изчаква търпеливо пристъпът да отмине, без да отстъпва, като казва например "Тук аз определям правилата и ти давам възможност да избираш между тези и тези обувки"

Ако се отстъпи, следващия път периодът на тръшкане ще е още по- дълъг, защото детето ще знае, че така постига желания резултат и за него тръшкането се явява възнаградено.

А точно обратно, тръшкането трябва да бъде наказано, но не с груби методи, каквито ние смятаме за наказание, а просто, като не го подкрепяме, т. е. детето в резултат на тръшкането, не получава желаното "подкрепление".

Доколкото разбирам, твоето момченце няма диагноза от аутистичния спектър, а това, което те притеснява е фактът, че още не е проговорило. Права си за тантрумите, че ги има и при деца в норма и са израз на манипулиране.  Това дете, в линка, който пуснах е дете "в норма".
 Защо да се тръшкам, като никой не вижда? http://www.youtube.com/watch?v=KpSfThUv_pc

Но при децата от спектъра е доста по-различно, особено, когато става въпрос за "мелтдаун". Да не дава Господ на никой родител да му се налага да се справя с такива изблици, които не са опити за манипулация. По отношение на т.нар. тантруми, ние също се научаваме да се справяме. Идва момент, когато става и по обикновения начин за всички деца - със строгост и дори с лишаване от нещо. Но това е на един по-късен етап от децата "в норма".

А ПДА не винаги е при деца от спектъра.

http://www.autism.org.uk/about-autism/related-conditions/pda-pat … nce-syndrome.aspx

kezaja, а защо просто не го напляскаме това непослушно дете, дето не ще да ни се подчинява? Да се доверим на д-р Ловаас, един от пионерите на Приложния Поведенчески Анализ и на методите на аверсивната терапия? Мисля, че малко електрошок или стискане на болезнени места ще помогне. Мда, повече строгост трябва с тези деца. Така ще ги оправим! 

http://psychologyjournalbg.com/index.php?option=com_glossary& … E5%F0%E0%EF%E8%FF

ednakaka

Така както е абсолютно забранено да се надвесва над прозореца без компромиси, така както е абсолютно забранено да тича по шосето когато има наближаващи коли или е забранено да играе с остри ножове и отровни препарати - така се отстояват граници на приемливо и неприемливо поведение.

Процеса е деликатен, защото понякога наистина му е невъзможно на детето с аутизъм да се справи със самоконтрола и да се успокои. Понякога се държи като бясно куче като нито чува, нито вижда, нито усеща. Но съм сигурна, че ти можеш да разбереш кога те чува и кога можеш да го спреш - така както усещаш кога е по добре да го оставиш.

Изобщо не си мисли, че не могат да се възпитават, охоооооооо могат и то е задължително. Защото наистина може да пораснат и да ни посягат, защото сме изпуснали момента, когато сме могли да ги научим да не го правят.

Няма специалист, който да ти каже, че не могат да се възпитат и че не могат да се научат. Никога не слагай лимит на възможностите му и никога не се примирявай с  ограничения от диагнозата.

Няма значение каква е диагнозата - аз като майка на аутист ти го казвам. И не ти го казвам само като клише, а споделям опит като родител.

[Mark], не съм kezaja, но ще ти отговоря от нейно име. Ако детето е непослушно - ще се накаже когато е в състояние да разбере наказанието, или по скоро ще се подбере такова наказание което да бъде разбрано от детето. Задължително трябва да разбере детето защо е наказано. Иначе наказанието гуми смисъл.

Марк,

Малко митове за Приложния поведенчески анализ:

МИТ: BA - Applied  Behavior  Analysis е приложно поведенчески анализ, открит и разработен  от професор доктор Ole Ivar Lоvaas Ph.D. (норвежко/американски клиничен психолог)  в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, който е посветил кариерата си за подобряване живота на децата с аутизъм и техните семейства. - Това не е вярно! Методът нито е открит от Ловас, нито е разработен от него. Ловас е един от пионерите използващи метода за работа с аутисти. За справка- статията на Baer, Wolf and Risley (1968) "Some current dimensions of applied behavior analysis"
А къде е Скинър?
 

Applied Behavior Analysis (ABA) - Приложния Поведенчески Анализ ППА е наука, която:
—- Прилага систематично принципите на поведението, за да подобри социално значими поведения;
—- Използва методите на експерименталния анализ, за да идентифицира променливите, които са отговорни за поведението на организмите;
—- Контролира и предсказва човешкото поведение;
—- Функционално изследва взаимоотношението между поведение и среда, позовавайки се на обективно наблюдаеми феномени, а не на  хипотетични конструкти;
—- Допринася в сфери като СПИН превенция, запазване на естествените ресурси и екологична устойчивост, образование,  геронтология, здраве, индустриална безопасност, езиково усвояване, медицински процедури, умствени разстройства, развитийни  разстройства, спорт, бизнес и мениджмент, човешки ресурси, поддръжка на зоопаркове, отглеждане на животни и др.
ППА като самостоятелна дисциплина: 
- В края на 50-те години в САЩ се публикуват първите изследвания демонстриращи приложението на принципите на поведението в работата с хора.
- За формална рожденна дата на ППА се приема статията на Baer, Wolf, & Risley, 1968 “Some current dimension of applied behavior analysis”.
- В началото на 80-те години ППА започва да се преподава като самостоятелна дисциплина в САЩ.
—        ППА не е ранна поведенческа терапия за деца с аутизъм и не се използва само за повишаване на мотивацията на децата. ППА е научен подход за модифициране на същестуващи поведения, преподаване на нови поведения, индуциране на липсващи умения в сферата на когнитивното, емоционалното, социалното и езиковото развитие на индивидите. ППА е самостоятелна наука и метод, който има терапевтична валидност и стойност.   
—        ВПА има за основа, но не е ограничен само до речевото (жестово, вокално, писмено) развитие на индивида. ВПА изследва и работи с нужните предпоставки (мотивиращи операции, история на подкреплението, тн.) за развитието на речта, необходимите подкрепители, които поддържат вербалното поведение, както и последователността (стадиите) на речевото развитие.