8-ми март ми е най-омразен. Специален ден да се почувстваш жена, специален ден да кажеш на майка си, че я обичаш. Ега си и пародията.
Свети Валентин или Трифон Зарезан също не ми е по сърце, може би щото така и не става ясно какво се празнува и все се пада в разни делнични, работни дни.
Такива празници, дето не се почива на тях, не ми ги хвали.
Заради това и не си харесвам рождения ден, че то през повечето години се пада ако не първия, то втория работен ден след празниците. На хората им е едно мързеливо, омърлушено, преяло и препито, а аз рожден ден имам, който ме знае. Ха де! Майка барем да беше постискала още мъничко, милата, ама то колкото и да стиска, целият януари до март направо са ми кафа, бактън и супер неподходящи от рождени и именни дни, имайки предвид и останалите от родата кога са се пръкнали на белийо свят. На всичкото отгоре се оказва, че съм се родила в мръсните дни, както стана известно скоро в клюкарника и сега трябва да ходя да ми баят, за да не се превърна в караконджул като умрем.
Иначе Коледа я либим, макар и малко да си падам депресе през зимата. Баща ми винаги се радва като снежен човек за Коледа, украсява, пуска си празнична музика, само той ми е достатъчен да ме зарази.
Нова Година предпочитам да си я карам со кротце, со блгаце. Тия с пиратките и оливките много ме дразнят, стряскат ме и ми лазят по нервите. Ще речеш, че за края на годината трябва да оставят потоп след себе си и да се удавят в алкохол. Не, че ми пречат, енка си пията, ама да не подканват другите. И онова новогодишното хоро, Дунавското много трагично ми звучи, толкоз ли не измислиха нещо по-весело, се чудя.
Но най-най-най обичам Великден. Това ми е най-любимият от всички празници. Зеленина, пролет, цветенца, зайченца, яйчица, агънца-багънца в тавата, ммм...
