Публикувана: 25 дек. 2012, 16:27 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2017, 18:49 ч.

Жената Везни - 5 част

57 513
740
1

# 630 22 юли 2017, 12:52 ч.

Мнения: 5 421

Не сме търпеливи, не сме и от най-спокойните, но с времето се овладяват нещата, особено ако съзнателно си наложиш това. Най-вече за да се съхраниш, за да оцелееш, за да си полезен на себе си и на децата си.
От силно отговорна за всичко, минавам в друга посока- леко и полека се разтоварвам от някои задължения и ги прехвърлям на хора, които също имат потенциал да свършат работата, само дето не се сещат или умишлено си пасуват. Има и съпротива, разбира се, но гледам да не отстъпвам от намеренията си. Устисквам.

ПП Ивлин, добро утро! Красив изглед, може и да се срещнем .....но няма да се познаем Simple Smile

# 631 23 юли 2017, 14:04 ч.

Мнения: 1 517

Здравейте, мили везнички Simple Smile

Боядисах се и се подстригаш и да ви кажа се харесвам, добре се получи, даже много Wink

Изобщо не съм спокойна, но за търпението, търпя до едно положение ...после всичко свършва Grinning

НеЖност с М почва телеца Rolling Eyes

Искам да ви кажа, че в момента съм на етап кардинални промени ...почвам с косата, сега ми се ще да сменя и местоживеенето ...общо взето искам да мисля за себе си повече, за моя живот и за моето бъдеще ...
Дано ми се получат нещата Simple Smile

аз съм православна християнка и все още не съм изгубила вяра ...дано всичко се нареди Innocent

# 632 27 юли 2017, 15:14 ч.

близо под тепетата
Мнения: 684

И моят рак започва с М Grinning

ние сме М.М+М.М=Д.М Grin

Така като ви чета, някак си се успокоявам. Мислех, че аз съм някаква "нетипична" везна - все търся баланса, пълната хармония и все не ги постигам, все се двоумя; пък нали уж сме везни, трябва да сме в равновесие!

Ле-ле,Мяуче, как се справяш?! 3 деца Astonished

аз отдавна да съм превъртяла! Сега с едно едвам издържам, чак съм за успокоителни на моменти, а с 3 сигурно щях да хвана къра Flushed

особено без помощ от никъде, това не е за всеки.

Sladkoto_agi, успех с промените! Това ще ти донесе само добри емоции, може да си сигурна!

Когато се обезнадеждя или изпадна в някаква начална фаза на депресия, използвам разни дребни техники за повишаване на вибрациите и до някъде ми помагат....всички взети от темата Подсъзнанието може всичко Heart

Интересно ми е - как сте с прощаването? В смисъл успявате ли да простите на някого напълно, от сърце...без при всяка среща или мисъл за този човек да ви навява лоши спомени? Аз нещо не успявам, може би не съм толкова добър човек, за какъвто се имам(х).

# 633 27 юли 2017, 15:28 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 556

Някой като ме попита как се справям, винаги отговарям, че тайната е, че не се справям изобщо, но не ми пука. Де да беше така. Истината е, че ми пука, и то много, че има дни, които са пълен провал. Но работя в/у себе си, за да мога да приемам живота такъв, какъвто е, и да се радвам на подарените моменти, които не са малко в една пълна къща.

Децата пълнят душата. Но най-вече мисля за това, колко са прекрасни, докато са на децка/у-ще. Когато са ми у дома, е пълна лудница. И си мечтая за още 1 бебче, може да е лудост, но е факт. Пък дали ще стане...Някои от везничките сме и малко щури.

И все пак, наскоро се улових да определям ситуацията като лудница, ама в хубавия смисъл. Joy

За прошката, прощавам, от сърце, но явно не на 100%, защото една горчивинка си остава там някъде, дълбоко в душата.

Или си казвам, бе аз винаги мога да простя, но повече не искам и да го погледна тоя индивидиум. Това прошка ли е обаче?

Последна редакция: чт, 27 юли 2017, 16:00 от Мяуче

# 634 27 юли 2017, 15:32 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: magito1986 в чт, 27 юли 2017, 15:14

Въобще ме няма с прощаването! Никой не прощава каквото и да разправя, така мисля аз. И аз не мога, а и не се напъвам.
В смисъл, че мога и да поддържам отношения с човек, който се е отнесъл зле с мен (подло дори) и да загърбя този момент, но никога няма да го забравя това и да простя. Имах случай в живота си, в който години общувах и периодично получавах ритник в гърба, и след като махах с ръка много пъти, и си казвах "какво толкова", накрая приключих рязко и завинаги!

# 635 27 юли 2017, 15:41 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 556

Ами, аз се стремя да прощавам, защото прошката е освобождаваща. От нея имам повече полза аз, отколкото лицето, на което трябва да простя. На лицето обикновено не му дреме.

# 636 27 юли 2017, 15:51 ч.

Мнения: 13 136

Аз също не мога и неискам да прощавам. Мога да продължа отношения,но не забравям никога. Мисля,че не се зачитат сестринските скандали,но на сестра ми и прощавам,каквото и да ми е казала,колко и да ме е обидила.
Преди години имах приятелка,която ми правеше разни изпълнения,че даже и зад гърба ми говореше. Прекъснах близките си отношения с нея рязко,към днешна дата се чуваме по празници и веднъж на няколко месеца изпиваме по едно кафе заедно с друга наша приятелка. Мисля си,че тя все още не е разбрала защо се отдръпнах от нея. А аз просто от тук,от там разбрах за лъжите и лицемерието и.

# 637 27 юли 2017, 16:48 ч.

Мнения: 17 546

Това, че прошката е освобождаваща е внушение, повтаряно къде ли не и от кого ли не. Не ме натоварва по никакъв начин. Как си простил, пък не си забравил? Не вярвам в прошката. Никой не е толкова възвишен, че да прости от сърце лошотията. А и защо да я прощава? Само Бог прощава, аз съм човек.

# 638 27 юли 2017, 16:55 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 556

Е, всеки с разбиранията си. Не искам да натрапвам своите, но ще обясня в какво аз вярвам.

Реално в християнството ние се учим именно от Бог да прощаваме и така получаваме съразмерна прошка от Него за греховете си (следваме примера на Христос, който е простил на онези, които са го разпънали). Не казвам, че е лесно. Това е дълъг път, по който крачим цял живот.

Отделно моите разбирания са, че човек с лошотията най-вече на себе си вреди, не толкова на другите. И ако не простя, задържам лошото в себе си. Да не говорим, че аз самата не съм безгрешна, напротив. Имам си много трески за дялане.

Като прощавам, аз гоня от душата си лошото чувство към наранилия ме, но на този етап не съм достигнала кой знае какви висини в прошката, както и в покаянието, впрочем. Това са двете основни действия, които ни доближават до Бог според православната религия. И това не е случайно.

Може да е трудно, може да е дори невъзможно, но аз ще продължавам да се опитвам.

# 639 27 юли 2017, 17:07 ч.

Мнения: 17 546

Аз не тая лоши чувства. Общувах още 25 години след първия нож в гърба. Съвсем добронамерено при това. Без никакви користни цели. Помнех, но го забутах някъде назад, не съм искала отмъщение. Просто продължих напред, заравяйки това, което се случи. Но то винаги остана някъде там... Няма как да го забравя. Явно хората по различен начин разбираме прошката и разбира се, всеки има право на своя начин и обяснението му.
Това с божествените истории и прошката... малко съм далече от тези неща. Моето обяснение за това е чисто човешко.

# 640 27 юли 2017, 18:06 ч.

offshore & overseas
Мнения: 3 556

Ами, значи до голяма степен си простила (ако не и напълно). Въпрос на интерпретация и дефиниция на прошката явно.

За божественото тръгнах, защото ти рече, че само Бог порщава, а и защото напоследък съм на тая вълна. Blush

Иначе нищо човешко и на мен не ми е чуждо.

# 641 27 юли 2017, 20:01 ч.

България
Мнения: 6 908

Давам си сметка, че и аз съм човек и както писах по-напред, нищо човешко не ми е чуждо.
Винаги се опитвам, да се поставя на мястото на другия и да погледна на нещата от неговия ъгъл- до колкото е възможно Peace

.
Ако има хора, с които не намираме общ език, просто излизат от обкръжението ми.
Без да се караме.
Да кажем, че за не краткия ми живот, не съм простила на двама- свързани са с провалената ми кариера в някаква област, не става дума за лични отношения. Confused

Всеки ден се сещам и се "моля" за тях Mr. Green

Не е ОК, но както писа X-RayLily, аз съм просто човек, да им прости Бог- ако съществува newsm78

# 642 27 юли 2017, 22:22 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: X-RayLily в чт, 27 юли 2017, 17:07

Помнех, но го забутах някъде назад, не съм искала отмъщение. Просто продължих напред, заравяйки това, което се случи. Но то винаги остана някъде там... Няма как да го забравя.

+1

Забутвам лошия спомен в душата си, отстранявам от живота си човека, който ме е наранил и помня... за цял живот.

# 643 27 юли 2017, 22:32 ч.

Мнения: 5 421

Не съм съгласна с това , че лошотията вреди само на притежаващия я. То той е лош към другите, разваля , подлага крак, спъва и проваля нечии планове, живот. Не прощавам докрай, имам трайни спомени за злодеянието - съответно - злопаметна съм. Може да не отвърна със същото, може да общувам, може привидно да са гладки отн-ята, но аз помня и знам, че колелото се завърта и рано или късно има възмездие, не е нужно аз да въздавам правосъдие, животът го прави това. И ако трябва, може да натякна , че знам и помня какво е станало.
И да, кариера, женитба, пътувания, семейни отношения и т.н. могат да пострадат много от нечия лошотия, клевета, лъжа и т.н.

# 644 28 юли 2017, 09:19 ч.

Мнения: 1 517

Много се замислих по въпроса за прошката ...случвало се е хората да ме нараняват и то доста, мъчно ми е и определено страдам заради това, мисля, че мога да простя, не искам да казвам, че никога не бих простила, защото мисля, че не е вярно, бих простила на човек, на който държа и обичам, което понякога не е добре, почват да се възползват от добрината ти, аз изобщо не съм твърда, да кажа край и до там, не мога, все гледам да запазя някакви отношения, дори "Здравей", "Здрасти" ...е но не мога да забравя напълно ...

Препоръчани теми

С кого си подхождат Близнаците?

Древни максими и истини

Астролог София

Карти-Амулети

Причина:

Причина: