Паническо разстройство и майчинство

И аз се присъединявам , понеже страха ми е по - силен от мен и пия лекарства / антидепресанти/, но искам и бебе.

Преди 8-9 години  и аз бях на антидепресанти  и тогава лекар ми каза,че не е препоръчително да забременея докато ги взимам.Момичета не сте ли пробвали с психолог?Верно скъпичко излиза,но уверявам ви до ден днешен нямам нужда от "зелената рецепта".Доста мога да приказвам за това ми положение, но ако имате интерес мога да ви пиша и на двете на ЛС

Пробвала съм , но ефекта е временен. Ще се радвам да си пишем и да ми дадеш кураж   

Росенна, сподели ако искаш тук. Мисля че за всички ще е полезно.   

Общо взето преди доста време без антидепресанти не можех да изляза от нас,беше ме страх да не ми се случи нещо ,да припадна,да ми стане лошо и да умра дори и вклчително не можех да мигна нощем в продължение на година.Минах през невролози, психиатри/не психолог разликата е огромна/ и накрая през врачки и разните му там разновидности.Четох,четох из нета и реших да пробвам психотерапия.Като започнах да ходя при моята психоложка постепенно ги спряхме лекарствата.В началота е много важно специалиста да определи колко често да се посещава ,защото си спомням първия месец бях през ден най-много два при нея.Наложи и се  да отсъства  една седмица и всичко се върна със страшна сила-рев,безсъние.
Специално от паническо разтройство страдаше на мъжа ми много добър приятел и той с антидепресанти беше,не излизаше със седмици от тях,той пък си внушаваше че му е все високо кръвното и че всеки момент ще получи инсулт.Страшно звучи ,но и той се оправи с психотерапия.Отделен е въпроса,че си е скъпичко редовното посещение на психолог.Не знам може и при всеки да е различно.
Вивианнн сигурна съм,че ефекта е бил временен защото си спряла да ходиш когато си се почуствала в един момент добре.Аз например продължавам на годината 2-3 посещения да правя.

Ми той ми каза, че нямам нужда , но азимам нужда да споделям ... върти едно и също и някак вече не ми въздейства 

Приемането на антидепресанти по време на бременността e свързано с рискове за здравето на бебето, напр. сериозни белодробни и  сърдечни проблеми,малоформации на крайниците, забавен растеж на плода. Зависи от типа антидепресант, който приемате.
Затова е задължително да се консултирате с лекар (психиатър и гинеколог), ако планирате забременяване. Много добро предложение е да опитате психотерапия. Само за когнитивно поведенческата терапия има клинични доказателства, че е успешна при лечението на тревожни разстройства. Изберете си терапевт от това направление, вижте на сайта на асоциацията по когнитивно -поведенческа психотерапия.
По въпроса ви за отглеждането на детето - не би трябвало да кърмите бебето, ако приемате лекарства, но това не е голям проблем. Влиянието, което ще окаже паническото разстройство върху детето, зависи от степента на симптомите и от какво са провокирани, до колко влияят на всекидневното ви функционирани, на емоционалното ви състояние и на отношенията в семейството.

Здравейте,

Rossena, благодаря за споделената информация! Казвали са ми, че е хубаво да се съчетава терапия при психолог и медикаменти - казват, че тогава ефекта е по-бърз, но пък от финансова гледна точка е доста скъпо.

Ти имаш ли деца и дали си била бременна и си ги отглеждала още докато си имала паническо разстройство? Ако е така - моля да споделиш от опит какви са рисковете и съответно как си се справила с тях?

Благодаря предварително 

Благодаря Тиги!

От какво се провокират симптомите е трудно да се каже. Най-често се появяват, когато съм под напрежение, в следствие от някакъв стрес. Когато излизам на по-дълги разстояния също съм забелязала, че започва да ми се вие свят, а от там влизам в омагьосания кръг - дали няма да припадна, дали някой ще ми помогне, на време ли ще дойде линейката. От това ми идва притеснението и въпроса как ще успявам да разхождам детето си сама, без да се налага да има някой до мен и без близките ми непрекъснато да ни мислят - мен и бебето.

Благодаря Тиги!

От какво се провокират симптомите е трудно да се каже. Най-често се появяват, когато съм под напрежение, в следствие от някакъв стрес. Когато излизам на по-дълги разстояния също съм забелязала, че започва да ми се вие свят, а от там влизам в омагьосания кръг - дали няма да припадна, дали някой ще ми помогне, на време ли ще дойде линейката. От това ми идва притеснението и въпроса как ще успявам да разхождам детето си сама, без да се налага да има някой до мен и без близките ми непрекъснато да ни мислят - мен и бебето.

Бих ти препоръчала да потърсиш д-р Петър Василев или Севда Шенкова. Двамата са много добри терапевти с голям опит. В подфорума Здравословни проблеми също има тема за паническото разстройство и агорафобията. Тя е доста дълга, доста полезни неща са споделили момичетата.
При всички положения трябва първо да се опиташ да се справиш с проблема с помощта на психотерапия, за да се избегне приемането на медикаменти по време на бременността, но и заради собственото ти здраве. Тревожните разстройства се появяват отново в много голям процент от случаите след спирането на медикаментите, затова само медикаментозна терапия не е достатъчна.

Да,имам прекрасна дъщеря на 5 години която много обичам.Една година -две преди да забременея се отървах от антидепресантите.Стимула ми беше,че искам дете на което да съм сигурна ,че не съм навредила с антидепресанти.Сега като чета какво е написала  все едно чета за себе си преди време.Когато започнах да посещавам моята психоложка и нямах много доверие,но усетих че след нея си тръгвам тооолкова отпусната и дремеща,усещах едно облекчение.С нея постепенно спряхме лекарствата ,в продължение  на месец-намаляване на дозата ден по ден.Тя ми направи така наречения автогенен тренинг ,който трябваше да правя 3 пъти на ден.След като приключихме с  честите посещения след около 4-5 месеца започнах да ходя 1-2 пъти в месеца.Мисля,че паническото разтройство се случва на много емоционални хора,аз съм такава,всичко преживявам силно,вълнувам се,мога да говоря за едно нещо което ме е впечатлило 2-3 дни.Опитите ни за дете бяха около 2 години,разбира се нямахме никакви здравословни проблеми,всичко беше в главата ми.Е,стана чудото на края.Толкова ме беше страх да не го загубя това дете ,че от края на 2 до средата на 4 месец имах адската диария.Вкараха ме в болница,пълни изследвания....нищо ми няма,всичко пак е в главата ми.Психоложката ме посети 3 пъти в отделението ,убеди ме че разтройството ми е психосоматично  явление,т.е. от това,че само мисля дали ще е успешна бременността.Изписаха ме така разстроена от болницата,отидох на 4D видеозон,видях как малката муцунка си е жива и здрава и всичко с магическа пръчка ми мина.После вече в края на бременността имах вече други здравословни причини ,високо кръвно  и тогава вече съвсем се  омотах  в постоянни притеснения.Помня как си бях скрила моя личен апарат за кръвно в багажа и си го мерих през 5 мин като Къци .Голям рев му дърпах,често ми се ускоряваше пулса от страх какво става с мен.Магията стана като родих.За миг не съм получавала криза докато съм била с детето.Може би отключването на майчиния инстинкт ни кара да бъдем по-силни и да сме отговорни.Няма как да си сам с детето си и да ти минава мисълта"аз как се чувствам".Пък и след раждането на детето толкова се осмисля живота на една жена,че честно да си кажа и нямаш време да си мислиш добре ли съм ,не съм ли.Там вече мисълта е гладно ли е жадно ли е.Аз в себе си виждам огромна промяна.От време на време получавам някакви ускорявания на пулса на работа като съм сама ,но ми става смешно защото си мисля "айде пак ме изпраха лудите".В такъв момент се опитвам да дишам дълбоко с диафрагмата,а не плитко.Ускоряванеето на пулса идва от плиткото дишане по време на страх,притеснение.Повтарям си  докато дишам дълбоко"нищо ми няма,внушавам си" и се оправям.Другия ми вариант е просто лапам един ментов бонбон,ментата отваря дихателните пътища  и веднага ми облекчава.Всичките ми познати знаят,че във всяка чанта и в колата имам ментови бонбони и дъвки .Въпреки трудната ми първа бременност от доста време правим опити за второ дете  и силно се надявам скоро да усетя отново прекрасното чувство да дадеш нов  живот