Аз съм жена на 36 години.Винаги съм знаела, че съм осиновена, но никога не са били откровени с мен родителите ми и тази тема ги е плашила ужасно много.Аз самата имам две големи вече момиченца и неизвестността ме побъркваше, поради което потърсих съвет от бао/асоциацията за осиновени/ и по техен съвет блъфирах майка си и тя ми разказа всичко, което и беше известно около моето създаване и осиновяване.От нея разбрах, че съм родена в гр.Пловдив на 23.08.1969 година, от жена на име Петрана, с прякор "маслината".Тя е била сервитьорка в много популярен ресторант извън града "Чадъра".Самата тя е била много хубава и популярна жена.Имала е брак и две деца от него, но е избягала от съпругът си, с когото живеела в някакво село до Пловдив и отишла в града да работи.Там е имала връзка с най-популярният оперен артист на времето на Пловдивската опера, за когото според моите проучвания разбрах, че се е казвал Иван Вампиров, починал е миналата година, няма деца, късен брак е имал и съпругата му все още е жива.От аристократично семейство е, живял е в центъра на града, човек от сой.Не зная какво точно е имало между него и Петрана, но се раждам аз и тя ме оставя с името Румяна в болницата, където ме е родила.Разбрах, че след мен има друг брак и още две деца и живее в кв.Тракия на Пловдив в момента.Не ме е търсила до сега, може би съм и била нужна да шантажира Вампиров и след като не го е убедила да се ожени за нея ме е зарязала.Гадно звучи, но смятам, че е така, тъй като жена с две раждания не може да не разбере, чее бременна и да стане грешка, а и по онова време на жени с 2 деца са били разрешени абортите.Освен това от 5 деца е изоставила само мен.Чудя се дали да направя опит да я видя изобщо.Честно казано не искам и да я знам коя е, но ми е интересно да видя "братята и сестрите", които имам.Освен това не искам да нараня майка си, тя много се страхува да не я оставя, нещо което е абсурд да стане.Та те с баща ми са ми дали толкова много.Едно дете съм, изучиха ме, завърших право в Софийски университет, където татко беше преподавател, професор, бог да го прости, дадоха ми жилища, апартамент в центъра на София, вила в Симеоново, земи, всичко за което толкова хора мечтаят, а не могат да имат.Аз винаги тях ще имам за свои родители, но ме измъчва интереса и мечтата ми да имам братче или сестричка.Цял живот съм искала братче или сестричка и съм молила родителите ми да осиновят, а те сигурно са примирали от ужас като отворя темата.Миличките, а аз винаги съм знаела и съм криела от тях, за да не страдат и съм ги щадяла, сега, когато сложихме картите на масата с майка ми ми олекна и я заобичах още повече.Особено като ми разказа как ме е взела от дома с висока температура, колко болнава съм била, как там ми викали "хитрушата", какво умно бебе с жив поглед съм била.Сега, когато аз самата съм майка на две деца се чудя, как не и е било мъчно и как живее Петрана 36 години, като е изоставила детето си, каква ли душа и сърце носи тая жена.За мен на света няма по-важно от децата ми, та аз самата забременях на няма и 20 години и се опълчих пред родителите си, но родих детето, с него на ръце учих, работих, мъчих се но и успях да се изуча и да си отгледам детето, второ родих после, но и за миг не помислих да го махна или пък да го оставя за осиновяване.Май прекалих с писането.Имах нужда да излея душата си, да потърся съвет дали да правя опит от някъде да зърна Петрана и децата и или не си струва да го правя.Да разбера ли какви гени съм наследила от нея, от Вампиров съм наследила гласа си, знам тъй като бях солистка на детския радиохор, а и майка каза, че тъй като са знаели от къде е дарбата ми са се постарали да я развият.Например голямата ми дъщеря е ужасно мързелива, а няма от кой да го наследи, явно е от някой от биологичните ми родители, аз и малката ми дъщеря сме гимнастички /аз бях/ явно пак от тях го нося.Спирам, че то стана огромно писмо, което надали някой ще си направи труда да прочете.Ако някой случайно познава хората, които описвам тук, моля нека ми се обади.