Здравейте,
пиша за първи път тук, до сега само четях форума.
Много ми е трудно да взема решение, което пряко ще засегне детето ми, затова се обръщам към вас с молба за съвет. Ще разкажа на кратко историята ни. Мъжът ми ( не сме женени) и аз сме заедно от близо 4 години.Той има дете , което вече е на 6 г. от предишната си приятелка. Детето още от начало живее с него и баба си и дядо си ( майка му не го гледа за повече от 1 ден в седмицата). Когато се запознахме тя ( дъщеря му) беше на 2 години, почти веднага заживяхме заедно у тях - аз , той , детето , бабата и дядото. Всичко беше наред , приеха ме , аз се грижех за детето , то ми се радваше и всички бяха доволни.
Забременях и още в началото забелязах негативно отношение към това от бащата на мъжа ми, затворих си очите а и те ( родителите му ) не след дълго се престориха , че се радват и така всички продължехме напред. Роди се синът ни миналата година и всичко се промени. Изведнъж другото дете стана много важно, всичко започнаха да се занимават основно с нея и да не обръщат кой знае какво внимание на бебето. от начало си мислех , че ги е страх тя да не се почувства пренебрегната , но с течение на времето нещата се правеха основно спрямо нейното благополучие и свекърва ми се съобразяваше само с нея. На мен ни ми помага за бебето, не се интересува имам ли нужда , за сметка на това започна до си говори всеки ден по телефона с бившата приятелка на мъжа ми и да и се мазни, да си обсъждат детето с часове . Дори когато веднъж седмично майка и си я вземе при нея , свекърва ми и звъни постоянно и я пита има ли нужда да отиде да я вземе и, да помогне с нещо и т.н. , мен никога не ме питала имам ли нужда да помогне за бебето!!! Дрехи се купуват само на нея, на сина ми не,по цял ден се чува името и, готви и се специално, просто всичко се прави много показно. Обидно ми е и ми е жал за сина ми, защото сестра му вече не го и поглежда. В резултата на цялото това отношение тя стана много важна и започна да не я интересува как е и къде е братчето и.
Той все и пречи, кара баба си и дядо си да го държат да не лази по пода , за да можело тя да си играе " на спокойствие" - и те го правят. Мъжът ми уж вижда всичко това , но нищо не казва. Не смее да каже нищо на майка си, дори ми каза че " добре че поне помагала за дъщеря му". Не искам да живеем с тях, но той не се решава да се изнесем. Моето отношение към момичето винаги е било идеално, приех я още в началото и съм се грижела много за нея. напоследък нямам време за нищо , защото се налага да се справям само със сина ми, а и някак си започнах да чувствам , че ако и аз правя нещо за нея в даден момент, няма да има кой да се погрижи за детето ми . Може би е параноя , знам че тя не е виновна за нищо , но така се получи с времето.
Тя няма отношение към брат си , той и се радва , тича след нея , гушка я , а тя се дърпа и започва да вика - да го махнем от нея. Много ми е мъчно, жал ми е и не искам детето ми да страда. Най - лошото е че свекърва ми е много властна и настройва и мъжът ми. Понякога го привиква да ми говори за дъщеря му , че трябвало това онова да и купи, да я запише на това и онова , кара го и му вдига скандали да говори с бившата си по телефона ( а той не иска, все пак детето е при нас). не знам какво да правя , той нищо не смее да им каже, те му насаждат чувство за вина по отношение на другото му дете и го карат да прави какво ли не, а той по този начин няма време да се занимава със сина си. В крайна сметка в нашата къща трима човека гледат 6 годишното дете което може да се оправя само в битовите си задължения, а бебето което е безпомощно гледам само аз.
Реших да напиша това, провокирана от последната случка вчера сутринта когато мъжът ми стана и трябваше да оправи двете деца и ги заведе в хола. След половин час когато отидох да взема бебето за да го приспя за сутрешния му сън заварих другото дете да седи на масата да пие чай и да закусва филийки , а бебето да седи на пода, да плаче и целия в сълзи викаше - ам, ам ,ам!!! Мъжът ми беше направих закуска и чай първо на дъщеря си , която би могла да изчака 10 минути, а бебето което трябваше да е закусило преди половин час за да може да го сложим да спи плачеше гладно на пода и чакаше , дори сок не му беше направил. Искам да се махна от тук , но нямам къде да отида. Моите родили живеят в малък апартамент и не разполага с почти никакви средства, дори се налага аз да им давам пари за храна. Аз нямам средства освен майчинските който от този месец ще ми станат 240 лв. От друга страна се чувствам страшно зле и мисля че не е добре за сина ми да расте с тези хора и в сянката на сестра си. Когато говоря с мъжа ми, той уж разбира всичко и иска да се изнесем аз , той , сина ми и дъщеря му и да сме нормално семейство без някой да извисява едното дете в небесата.Реално обаче не смее да се опълчи на техните и не знам до кога мога да издържа така.Явно и той държи повече на дъщеря си отколкото на сина си, при това положение как да постъпя , как да оставя детето без баща , от друга страна не е ли по- лошо за него така?!?
Моля ви за съвет
пиша за първи път тук, до сега само четях форума.
Много ми е трудно да взема решение, което пряко ще засегне детето ми, затова се обръщам към вас с молба за съвет. Ще разкажа на кратко историята ни. Мъжът ми ( не сме женени) и аз сме заедно от близо 4 години.Той има дете , което вече е на 6 г. от предишната си приятелка. Детето още от начало живее с него и баба си и дядо си ( майка му не го гледа за повече от 1 ден в седмицата). Когато се запознахме тя ( дъщеря му) беше на 2 години, почти веднага заживяхме заедно у тях - аз , той , детето , бабата и дядото. Всичко беше наред , приеха ме , аз се грижех за детето , то ми се радваше и всички бяха доволни.
Забременях и още в началото забелязах негативно отношение към това от бащата на мъжа ми, затворих си очите а и те ( родителите му ) не след дълго се престориха , че се радват и така всички продължехме напред. Роди се синът ни миналата година и всичко се промени. Изведнъж другото дете стана много важно, всичко започнаха да се занимават основно с нея и да не обръщат кой знае какво внимание на бебето. от начало си мислех , че ги е страх тя да не се почувства пренебрегната , но с течение на времето нещата се правеха основно спрямо нейното благополучие и свекърва ми се съобразяваше само с нея. На мен ни ми помага за бебето, не се интересува имам ли нужда , за сметка на това започна до си говори всеки ден по телефона с бившата приятелка на мъжа ми и да и се мазни, да си обсъждат детето с часове . Дори когато веднъж седмично майка и си я вземе при нея , свекърва ми и звъни постоянно и я пита има ли нужда да отиде да я вземе и, да помогне с нещо и т.н. , мен никога не ме питала имам ли нужда да помогне за бебето!!! Дрехи се купуват само на нея, на сина ми не,по цял ден се чува името и, готви и се специално, просто всичко се прави много показно. Обидно ми е и ми е жал за сина ми, защото сестра му вече не го и поглежда. В резултата на цялото това отношение тя стана много важна и започна да не я интересува как е и къде е братчето и.
Той все и пречи, кара баба си и дядо си да го държат да не лази по пода , за да можело тя да си играе " на спокойствие" - и те го правят. Мъжът ми уж вижда всичко това , но нищо не казва. Не смее да каже нищо на майка си, дори ми каза че " добре че поне помагала за дъщеря му". Не искам да живеем с тях, но той не се решава да се изнесем. Моето отношение към момичето винаги е било идеално, приех я още в началото и съм се грижела много за нея. напоследък нямам време за нищо , защото се налага да се справям само със сина ми, а и някак си започнах да чувствам , че ако и аз правя нещо за нея в даден момент, няма да има кой да се погрижи за детето ми . Може би е параноя , знам че тя не е виновна за нищо , но така се получи с времето.
Тя няма отношение към брат си , той и се радва , тича след нея , гушка я , а тя се дърпа и започва да вика - да го махнем от нея. Много ми е мъчно, жал ми е и не искам детето ми да страда. Най - лошото е че свекърва ми е много властна и настройва и мъжът ми. Понякога го привиква да ми говори за дъщеря му , че трябвало това онова да и купи, да я запише на това и онова , кара го и му вдига скандали да говори с бившата си по телефона ( а той не иска, все пак детето е при нас). не знам какво да правя , той нищо не смее да им каже, те му насаждат чувство за вина по отношение на другото му дете и го карат да прави какво ли не, а той по този начин няма време да се занимава със сина си. В крайна сметка в нашата къща трима човека гледат 6 годишното дете което може да се оправя само в битовите си задължения, а бебето което е безпомощно гледам само аз.
Реших да напиша това, провокирана от последната случка вчера сутринта когато мъжът ми стана и трябваше да оправи двете деца и ги заведе в хола. След половин час когато отидох да взема бебето за да го приспя за сутрешния му сън заварих другото дете да седи на масата да пие чай и да закусва филийки , а бебето да седи на пода, да плаче и целия в сълзи викаше - ам, ам ,ам!!! Мъжът ми беше направих закуска и чай първо на дъщеря си , която би могла да изчака 10 минути, а бебето което трябваше да е закусило преди половин час за да може да го сложим да спи плачеше гладно на пода и чакаше , дори сок не му беше направил. Искам да се махна от тук , но нямам къде да отида. Моите родили живеят в малък апартамент и не разполага с почти никакви средства, дори се налага аз да им давам пари за храна. Аз нямам средства освен майчинските който от този месец ще ми станат 240 лв. От друга страна се чувствам страшно зле и мисля че не е добре за сина ми да расте с тези хора и в сянката на сестра си. Когато говоря с мъжа ми, той уж разбира всичко и иска да се изнесем аз , той , сина ми и дъщеря му и да сме нормално семейство без някой да извисява едното дете в небесата.Реално обаче не смее да се опълчи на техните и не знам до кога мога да издържа така.Явно и той държи повече на дъщеря си отколкото на сина си, при това положение как да постъпя , как да оставя детето без баща , от друга страна не е ли по- лошо за него така?!?
Моля ви за съвет
При положение, че живее там с родителите си, едва ли би могъл така лесно да се изнесе с двете деца и жена си.
малко търпение е моят съвет и също ако имаш възможност да оставиш бащата да побалансира с двете деца или пък ти да вземеш каката и да отидете някъде само двете, а той да погледа бебето. 
Но просто защото с бяса си съм творила какви ли не работи. От това, че съм го захвърляла с дървени кубчета, като са го прибрали от родилното, до какви ли не пакости. Ревнувала съм доста. Но след време всичко е минало.