- Публикувана: 22 ян. 2013, 11:09 ч.
- Последно мнение: 14 март 2013, 15:42 ч.
Сексът или отношенията/битът са по-важни за съхраняването на семейството?
аз дори не твърдя, че е обективно. Задала съм въпроса така, че човек може да отговори принципно как мисли, може и да е направил извод на някаква база, а не е задължително да е искрено и лично. Ако беше лично, щях да напиша "вие какво бихте предпочели за себе си".
Моето мнение на база моите наблюдения, неангажирана със собствения си живот, а като страничен, неутрален наблюдател е, че като цяло хората избират секса пред отношенията, ако животът ги постави пред такъв избор, или поне търпят много, много, много дълго разминавания и лоши отношения, стига да могат да ги компенсират поне отчасти със секс. Но нексът не върви ли, и най-духовно близките партньори разбутват задругата, защото хубавите отношения и единомислието не им стигат.
Моето мнение на база моите наблюдения, неангажирана със собствения си живот, а като страничен, неутрален наблюдател е, че като цяло хората избират секса пред отношенията, ако животът ги постави пред такъв избор, или поне търпят много, много, много дълго разминавания и лоши отношения, стига да могат да ги компенсират поне отчасти със секс. Но нексът не върви ли, и най-духовно близките партньори разбутват задругата, защото хубавите отношения и единомислието не им стигат.
Ами когато за единия сексът е много важен, а за другия - не толкова?
Приятелите са друга опера. Ако са разнополови, според мен няма нищо приятелско в цялата работа, ама айде....тема на друг разговор беше.
На приятелите не им се налага поради естеството на връзката нито да градят общ дом, нито да раждат и отглеждат деца, нито да живеят под един покрив и в едно легло. Дори един от най-сигурните начини да се разбута едно голяяяяямо приятелство е да накараш тези приятели да живеят под един покрив и да се оправят с поддръжката на домакинството. Дори няма нужда да правят общи планове, да плащат ипотека, да раждат деца и да се срещат с родителите! Самото живеене заедно вече е често непреодолимо изпитание. При съпрузите, според мен, сексът е единственото нещо, което действа като... как се казваха, онези устройства във вид на махало, които се слагат на небостъргачите отгоре, и компенсират хоризонталните движения на конструкцията.
Моите наблюдения са кореннопротивоположни – удобството и о тношенията са на първо място 
И моите .
Сексът може да е важен за съхраняване на връзки в много млада възраст и без битови обвързвания .
За семейството са по-важни отношенията .
Юличка има много хубав отговор .
А аз съвсем наскоро в темата мисля, че разбрах какво има предвид Андариел. Тя говори за най-обикновените средностатистически семейства, в които има обичайните дразги, но и удовлетворителен секс. Та ако последното го има, тези обичайни дразги се преодоляват и всички са хепи. Но ако го няма - основите почват да се пропукват. Просто заглавието на темата е малко крайно и оттам разминаванията в гледните точки. Защото от кофти до кофти отношения - цяла пропаст разстояние. Ако утре, примерно (не дай Боже, дано по-малко жени го преживяват, че не е никак рядка картинка вече), мъжът на Андариел легне на дивана и престане да носи пари вкъщи или пък почне да се заяжда за всичко, да не обръща внимание на децата или пък се изцепи с някоя странна постъпка, та да го видиш в нова светлина и т.н., и т.н. "красоти" семейни, дали ще я грее задоволителния секс и дали ще и се иска въобще с него... Та мисля, че по това всички ще са единодушни - зависи си какви точно са отношенията.
Анди, ти сама го казваш, но не го виждаш.... 
Ако двама души мислят сходно дотолкова, че да си довършват изреченията, то идеално се допълват.Те не са еднакви, просто възприятието им за света е сходно.
А ако мислят различно, за всяко нещо водят спорове и дебати, съвършеното цяло просто няма как да се получи.
Пак опираме до клишето, ама....
"Два остри камъка брашно не мелят!"
И ако всеки важен детайл от живота си изясняват, обсъждат и се взаимоубеждават нон-стоп, то вероятността да им писне е огромна.И няма секс на света, който да спаси подобни противоположности.
........Затова казвам, че ако двама човека ..........си продължават изреченията.................. Ин и Ян затова правят съвършеното цяло, защото се допълват, а не защото са еднакви.
А ако мислят различно, за всяко нещо водят спорове и дебати, съвършеното цяло просто няма как да се получи.
Пак опираме до клишето, ама....
"Два остри камъка брашно не мелят!"
И ако всеки важен детайл от живота си изясняват, обсъждат и се взаимоубеждават нон-стоп, то вероятността да им писне е огромна.И няма секс на света, който да спаси подобни противоположности.
И ако всеки важен детайл от живота си изясняват, обсъждат и се взаимоубеждават нон-стоп, то вероятността да им писне е огромна.И няма секс на света, който да спаси подобни противоположности.
Аз също мисля така.
Когато хората изначално не си подхождат, не се допълват и възприятията, ценностите им не са сходни, колкото и да е добър един секс, рано или късно ще се разделят.
Обаче и друго мисля, колкото и двама души да се един за друг, ако сексът куца - няма го, неудовлетворителен е, пак ще имат огромни проблеми.
И пак казвам, не мога да разбера семейства, за които сексът не е важен. Той е различно ниво на общуване, интимността в най-чист вид м/у двама души, които се обичат и които са заедно.
Хора с тотално различни ценности не се и събират за по-дълго от секс или по някакви други причини. Не става дума за това. Тук не разглеждаме крайните случаи. Има някакви прилики и общи ценности, най0малкото защото е малковероятно да се оженят много образован с необразован, защото те ще говорят на различни езици, както и с много големи социални и материални различия. Но има разлики, които са породени най-малкото от факта, че двамата са различни хора, възпитани и отраснали по различен начин. Дори при сектантите, дето всички вярват в едно и също, много се обичат и пр., след "медения месец" започваат противоречия, колкото и да е голямо единомислието в по-голямата си част. Кои части от едно цяло ссе допълват - тези, които са с "обратния" релеф - където в единият елемент има вдлъбнатина, в другия има почти същата издатина, за да може да стане сглобката. Ако и двете са само вдлъбнатини те ще са почти буквално еднакви, но няма как да се допълват.
Аз нямам предвид разлики като
Той-неграмотен, тя - с три висши
той-милионер, тя-работи за 400 лв
и т.н......
А виждания например, за:
къде да живеем
как да живеем
къде да родим децата си
кога да имаме деца
къде и какво да учат
как ще помагаме на родителите си
ей такива нещица и подробностите около тях, които са във всяко едно семейство.
Ако трябва подобни ежедневни дейности да обсъждаме, дискутираме, убеждаваме другия постоянно, в един момент животът ни ще се превърне в един постоянен спор.
А това ,както и да го погледнеш, си е игра на нерви.
И аз не го желая.
Събрала съм се с някого, за да ни е хубаво, спокойно, уютно, а не всекидневно да търсим истината кой е по-по-прав.
Той-неграмотен, тя - с три висши
той-милионер, тя-работи за 400 лв
и т.н......
А виждания например, за:
къде да живеем
как да живеем
къде да родим децата си
кога да имаме деца
къде и какво да учат
как ще помагаме на родителите си
ей такива нещица и подробностите около тях, които са във всяко едно семейство.
Ако трябва подобни ежедневни дейности да обсъждаме, дискутираме, убеждаваме другия постоянно, в един момент животът ни ще се превърне в един постоянен спор.
А това ,както и да го погледнеш, си е игра на нерви.
И аз не го желая.
Събрала съм се с някого, за да ни е хубаво, спокойно, уютно, а не всекидневно да търсим истината кой е по-по-прав.
Остава и да ми кажеш, че хората преди да се оженят си изясняват къде да живеят, кога да имат деца, къде и какво да учат тези деца и пр. неща за двайсет години напред! Обикновено тези неща се решават от самосебе си, от обстоятелствата - ако и двамата като са се срещнали вече не са живеели при родители, е вероятно да живеят сами, пък ако толкова единият настоява да се пренесат при неговите родители, това не са принципни възгледи дори, а инатене и игра на нерви кой ще отстъпи. А за децата съвсем ми е смешка, защото рядко хората знаят действително кога искат деца, а за учене на децата съвсем се губи в мъгла. Така, както го описваш, трябва да е като при агенциите за запознанства - всеки да си извади списъка с това какво предлага и какво иска, пък който го хареса! Но в живота рядко е така, а дори на думи човек заявява едно, а като настъпи моментът, се обръща точно наопаки, защото е едно да декларираш какво трябва да бъде, а съвсем друго е да го направиш.
Естествено, че дори и фундаменталните въпроси се решават в движение. Много знам аз, в един момент каква шайба ще завърти него, или пък мен. Някой да ми беше казал, че няма да мога да живея в чужбина, щях да повдигна вежди и изобщо да не му повярвам, ама ето - така се оказа. Е сега какво, да се развеждаме ли? Че не сме утвърдили на 200 % къде ще живеем? Напротив, аз отстъпих за малко, сега той отстъпва, после ще го мислим пак....и така.
Аз нямам предвид разлики като
Той-неграмотен, тя - с три висши
той-милионер, тя-работи за 400 лв
и т.н......
А виждания например, за:
къде да живеем
как да живеем
къде да родим децата си
кога да имаме деца
къде и какво да учат
как ще помагаме на родителите си
ей такива нещица и подробностите около тях, които са във всяко едно семейство.
Ако трябва подобни ежедневни дейности да обсъждаме, дискутираме, убеждаваме другия постоянно, в един момент животът ни ще се превърне в един постоянен спор.
А това ,както и да го погледнеш, си е игра на нерви.
И аз не го желая.
Събрала съм се с някого, за да ни е хубаво, спокойно, уютно, а не всекидневно да търсим истината кой е по-по-прав.
Той-неграмотен, тя - с три висши
той-милионер, тя-работи за 400 лв
и т.н......
А виждания например, за:
къде да живеем
как да живеем
къде да родим децата си
кога да имаме деца
къде и какво да учат
как ще помагаме на родителите си
ей такива нещица и подробностите около тях, които са във всяко едно семейство.
Ако трябва подобни ежедневни дейности да обсъждаме, дискутираме, убеждаваме другия постоянно, в един момент животът ни ще се превърне в един постоянен спор.
А това ,както и да го погледнеш, си е игра на нерви.
И аз не го желая.
Събрала съм се с някого, за да ни е хубаво, спокойно, уютно, а не всекидневно да търсим истината кой е по-по-прав.
Аз пък не мисля, че когато хората се събират се обсъждат точно такива въпроси.
По-скоро аз имам предвид
как обичат да се забавляват двамата;
дали единият е домошар, а другият обича да излиза;
как обичат да почиват;
на какво се смеят двамата в най-общия смисъл, а не на какво се присмиват;
кога и как обичат да правят секс;
какви са им прият. среди
и пр. пр. такива неща, които карат една двойка да се допълва, да се разбира или да се раздели.
Ако при по-горните и още куп други "дреболии" има напасване, почти сигурно и че за нещата, които Краси е писала, ще има разбирателство.
Хобитата и забавленията въобще нямат отношение към успешността на връзката, сами по себе си.
Доста често точно тая различност в началото привлича дори - различна среда, различни интереси и приятелски кръгове, единият се чувства запленен от такива непознати за него начини и тн...
Доста често точно тая различност в началото привлича дори - различна среда, различни интереси и приятелски кръгове, единият се чувства запленен от такива непознати за него начини и тн...