- Публикувана: 27 ян. 2013, 16:44 ч.
- Последно мнение: 26 май 2014, 11:26 ч.
Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?
Връзката с 10 години по голям мъж е напълно нормална. 
е, сега да, ама тогава... А и Бианка е била на 17, времената и нравите са били съвсем различни.
А защо трябва да е "до последна капка кръв и мозък"? Това издигане в култ на нечовешките усилия така и не мога да го приема, особено ако човек има дарбата. Вярно, рисуването е моторно действие, което иска заучаване, но все пак, трябва ли да е полумъртъв над листа, за да се научи?
Ако бях издател на книгата, щях да почерпя богато авторката и по-активните участници в темата.
Включително и аз, която започнах темата. Говорим си ей така, оттук-оттам. Но не мога да се оплача от развитието на темата. Освен, че научих много нови неща за спорта, дисциплината, таланта и пр., се чувствам като качена на влак за миналото и не предполагах, че това минало е толкова далечно... А колко клипове в ютуб изгледах, не е истина! Благодаря на Бианка и Нешка, че вдигнаха патаклама, че да се нагледам на съчетания. На 9 годишна възраст обожавах Бианка, а сега, на стари години, се възторгнах от Диляна Георгиева. Срам, че името и е забравено и никой не я помни. Виж, нейна книга бих прочела с удоволствие, ама някак си ми се струва, че не би я написала. Скромна шампионка. 
А защо трябва да е "до последна капка кръв и мозък"? Това издигане в култ на нечовешките усилия така и не мога да го приема, особено ако човек има дарбата. Вярно, рисуването е моторно действие, което иска заучаване, но все пак, трябва ли да е полумъртъв над листа, за да се научи?
Рисуването е средство за изразяване, по същия начин гимнастичките изразяват това, което мисли Нешка например докато са на етап изпълнители, а както вече казах нивото, на което искаш да твориш зависи от нивото на уменията ти.
Дали ще ревеш, няма да ядеш, ще припадаш от рисуване или шпагати и т.н. в името на амбициите си е лично твой избор. Талантът е в главата преди всичко.
Продбиването на умението мозъка да познава една форма до състояние, в което сам започва да я моделира според "гениалността си"(ако мога така да го кажа) и тази форма остава убедителна във всеки случай е моментът, в който започваш да твориш, а това не е нещо, с което просто се събуждаш в даден момент.
Не знам кой се кичи с лишенията, които е изтърпял, но е факт че те ще бъдат такива, каквито са и амбициите ти и ако искаш да споделиш пътя, то не означава непременно, че си слагаш короната на мъченик. Ако не е искала да става шампион е можела да ходи да си прави шпагатчета в залата за кеф, но когато имаш амбиция и самочувствие за друго ниво, то и нещата стават по-други.
Ми, точно де, тогава защо всеки гледа да се кичи с лишенията, които е изтърпял?
Специално от художници никога не съм чувала колко са се мъчили. То и от спортисти не в такъв размер. Или златните момичета са абсолютно лигли, или нещо в Нешка не е наред. Залагам на второто.
Ми, точно де, тогава защо всеки гледа да се кичи с лишенията, които е изтърпял?
А защо да мърмори и реве,че се е подлагал на тях,преди 30 години?От какво я е срам Бианка,от златните медали,от цената,която е платила за тях?Някой да я е питал?Защо държи да бъде жертва в очите на хората?Кое е важно за нея - възхищението,успеха,съжалението на хората,парите...?От какво е недоволна?От името си,което е записано със златни букви в историята на худ.гимнастика?Или от това,че не е успяла да се реализира толкова добре,както останалите златни момичета?Гложди я нещо тази жена и това май е завистта и личното отмъщение...
ей на, тук излиза обратното - големи жертви, неспане, неядене, рисуване до припадък почти, чупене на рамки... Ще кажеш, че тези хора са на заточение, а не вършат любима дейност, за която имат талант!
А, Айрийн, и аз се чудя защо след двайсет години! Затова написах още в първите страници - ако не може да преживее травмата, да отиде на терапия, да напише хиляда страници със спомени и да ги закопае в градината. Дори да отиде и да си разчисти сметките на четири очи, а не публично. Подозирам, че е заради пари и евтина слава.
А, Айрийн, и аз се чудя защо след двайсет години! Затова написах още в първите страници - ако не може да преживее травмата, да отиде на терапия, да напише хиляда страници със спомени и да ги закопае в градината. Дори да отиде и да си разчисти сметките на четири очи, а не публично. Подозирам, че е заради пари и евтина слава.
O, моля ви, аз четох мемоарите на Ирен Кривошиева... Не мога да си причиня и тези на Бианка Панова. Остава и на Лили Иванова да й прочета каква жертва е била на 'някои хора"..
Вие ще ми разказвате
Пънки, пак ще ти повторя бавно. Връзката не е била никак одобрявана не само заради възрастовата им разлика и за това че е бил с бебе когато е акупунктурирал Бианка , а защото той е бил лекар на отбора, а тя негова пациентка и е било и преди, и сега недопустимо такова отношение лекар-пациент. Моля те, кажи че този път разбра ... / моята разлика със съпруга ми е 11 години, така че не ме вълнува особено този момент, въпреки, че ако дъщеря ми на 16 се захване с лекаря си, който току що е станал баща и тн не съм сигурна дали ще реагирам много 'демократично/
Вие ще ми разказвате
Пънки, пак ще ти повторя бавно. Връзката не е била никак одобрявана не само заради възрастовата им разлика и за това че е бил с бебе когато е акупунктурирал Бианка , а защото той е бил лекар на отбора, а тя негова пациентка и е било и преди, и сега недопустимо такова отношение лекар-пациент. Моля те, кажи че този път разбра ... / моята разлика със съпруга ми е 11 години, така че не ме вълнува особено този момент, въпреки, че ако дъщеря ми на 16 се захване с лекаря си, който току що е станал баща и тн не съм сигурна дали ще реагирам много 'демократично/
Ох, всеки избира сам пътя, който ще извърви, всеки ще постигне нивото, за което е амбициран, и до което се стреми в изграждането си, като такъв, какъвто иска да бъде.
От мое име аз съм горда с това, през което съм минала, доказала съм талнта и уменията си, където трябва и най-вече на себе си, самия факт, че работя в тази държава именно това е доказателство за същите.
На този етап съм задоволила амбициите си и най-силно желаната от мен цел...на 27 год.
След 5 години може да не ме удовлетворява и зная, че въпреки таланта си без усилия няма как да стане... един от най-ценните уроци, които съм получила е да не разчитам на таланта си.
Един художник по принцип твори докато е жив и живота му е белязан да работи, да се стреми, да се развива, да се променя и т.н. докато диша.
Как мога да бъда мъченик, напротив - усилията ми са ме завели точно там, където искам да бъда и са ме направили това, което искам да бъда. Винаги съм била наясно какво за мен е творчеството, от там нататък дали ще рева, ще се смея, ще гладувам и т.н, и т.н., какво значение има.
С драскане в тетрадката едва ли някога щях да постигна, каквото и да е, освен да пропилея, това което нося в себе си.
Айрин Адлер
От мое име аз съм горда с това, през което съм минала, доказала съм талнта и уменията си, където трябва и най-вече на себе си, самия факт, че работя в тази държава именно това е доказателство за същите.
На този етап съм задоволила амбициите си и най-силно желаната от мен цел...на 27 год.
След 5 години може да не ме удовлетворява и зная, че въпреки таланта си без усилия няма как да стане... един от най-ценните уроци, които съм получила е да не разчитам на таланта си.
Един художник по принцип твори докато е жив и живота му е белязан да работи, да се стреми, да се развива, да се променя и т.н. докато диша.
Как мога да бъда мъченик, напротив - усилията ми са ме завели точно там, където искам да бъда и са ме направили това, което искам да бъда. Винаги съм била наясно какво за мен е творчеството, от там нататък дали ще рева, ще се смея, ще гладувам и т.н, и т.н., какво значение има.
С драскане в тетрадката едва ли някога щях да постигна, каквото и да е, освен да пропилея, това което нося в себе си.
Айрин Адлер
ей на, тук излиза обратното - големи жертви, неспане, неядене, рисуване до припадък почти, чупене на рамки... Ще кажеш, че тези хора са на заточение, а не вършат любима дейност, за която имат талант!
А, Айрийн, и аз се чудя защо след двайсет години! Затова написах още в първите страници - ако не може да преживее травмата, да отиде на терапия, да напише хиляда страници със спомени и да ги закопае в градината. Дори да отиде и да си разчисти сметките на четири очи, а не публично. Подозирам, че е заради пари и евтина слава.
А, Айрийн, и аз се чудя защо след двайсет години! Затова написах още в първите страници - ако не може да преживее травмата, да отиде на терапия, да напише хиляда страници със спомени и да ги закопае в градината. Дори да отиде и да си разчисти сметките на четири очи, а не публично. Подозирам, че е заради пари и евтина слава.
Ето защо съм против подобни мемоарни книги,в които списващите ги се изкарват най-големите жертви - на хората,на системата,на обстоятелствата и т.н.Ако наистина искат ново начало,преминават през катарзис и осмисляне на живота си(на определена възраст повечето имат подобни преживявания),първо търсят вината в себе си,прощават си и чак тогава тръгват да разчистват стари сметки...Но,на четири очи с човека,фактора,изиграл голяма роля в живота им Останалото е суета.... 
Ако бях издател на книгата, щях да почерпя богато авторката и по-активните участници в темата.
Съгласна съм с всичко по този ти пост, Жаве, мани го Куркума.
10 c's , ама и аз ти изгледах линка с Раева снощи. Да ти кажа далече е от Сашка, ако и от Айнщайн да е далеч. Но те разбрах какво имаш предвид.