Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

В книгата пише, по-скоро е загатнато за някакъв бой, но преди Сеул'88, още на лагера в Япония.
След това, Бианка се отказва от спорта (или по-скоро я отказват "другарите").

Истината е, че каквото и да е ставало, си го знаят само те двете, каквито и книги да се пишат и интервюта да се дават по медиите.
Жалко е, че докато се дърлят за неща от преди 30 години, днешната ни гимнастика не може да класира две състезателки в топ 10 на СП или ЕП, какво остава за медали...

Не съм дочела темата до край, но да се включа. За мен не е спорно какви са били методите на Нешка. Но смятам, че е въпрос на личен избор дали да се оставиш да те тренират по този начин. Вярвам също, че тези методи не са толкова незнайни и на запад. Пример за който се сещам е във футбола - Манчестер Юнайтед - спукват ги от тренировки, а за Фъргюсън се говори, че е доста тираничен и  въпреки това са го поставили на пиедестал, та й паметник приживе си има човекът и титла и всичко. Хиляди обаче ще се подложат на какви ли не методи само и само да играят в този отбор (надали шамар, ритник или каквото и да е там, повторения, умора ще ги спре)- въпросът е обаче дали ще бъдат забелязани, купени и т.н. А тяхната мотивация е лична - въпрос на желание, пари, известност и всъщност думата е престиж. Имаше и филм, мисля че Гол се казва(съвместна продукция с УЕФА ми се върти че беше)http://www.imdb.com/title/tt0380389/ -за футболист в английското първенство -  ами гадничко си ги тренираха и контузени и т.н, а конкуренцията е убийствена.
Не е за всеки спорта, медалите, и не всеки би дал всичко за да постигне успех. Така, че по-скоро не харесвам търсенето на подобен вид слава от  Бианка чрез "сензационната" й книга, не за друго, а заради мотива, който смятам, че има, а именно евтина слава и пари. А и тези мемоари ...мода някаква става..

В общи линии ми се струва, че нарочно се правиш на неразбрала. Аз също имам личен опит без никога да съм надхвърляла национално ниво с математиката ( т.е. съм била далеч от еквивалента постигнат от шампионките на Нешка), но аз, както и всички мои съученици с години сме прекарвали часове, посветени на математиката и задачите. Естествено, че не съм ревала на път за съботната школа по математика, но и не мисля, че по дефолт трениращите го правят насила или без желание. Напротив, сигурна съм, че са имали огромно желание за победа, желание да са част от отбора и т.н.
И точно както на вас ви изглежда трагично и невъзможно някой да те качи с двата крака между пейките, така и на повечето хора им изглежда абсолютно невъзможно нивото, достигнато от един състезател на математическо състезание.
Да откриваме топлата вода с това, че спортът е различен от математиката ми се струва излишно. Както и че да свириш на пиано не е като да играеш  футбол, обаче не мисля, че някой е толкова наивен да смята, че световно ниво в която и да е област се постига без дългогодишни последователни целенасочени и упорити усилия.

Този бой е в края на една безкрайно изтощителна тренировка, на която :
-   Бианка се размотава /според виждането на Нешка/
-   Бианка е изтощена, изчерпана и т.н. /според собственото й виждане за нещата/
Започва спор, тирада, която Нешка завършва с думите „.....играеш за България”
На което Бианка отговаря „Мен не ме интересува България”
Може да е казала и „Не ми пука за България”, смисълът е този
Тогава Нешка я хваща за фанелката, и я удря няколко пъти
Не я оправдавам , но я разбирам – и за двете това е бил един безкрайно тежък период, а понятието патриотизъм не беше маргинализирано.

Бианка просто не е трябвало да се връща – Нешка не я искаше, а зае и мястото на някоя друга от отбора, чиито тренировки са не по-малко тежки, а желанието за участие – определено по-голямо
Само че Бианка не пише – родителите ми ме продадоха за апартамент – ако родителите й я бяха подкрепили в отказването й ’88  нещата нямаше да ескалират .  Но когато се тръгва след внушения  „Кажете й да се стегне и като стане олимп.шампионка ще получи....” , я на Бианка явно не й се стяга...
В книгата естествено няма описание как се стига до тази сцена – някак си противоречи на идеята – ‘ние жертвахме всичко’ за България, но това са фактите, които знам от Маргарита Рангелова и който за мен бяха потвърдени е едно интервю  на Красимира Филипова през ‘88г, в което, в интерес на истината, тя се опита да смекчи малко нещата ;”дръпна й фанелката, разтърси я”. Самата Нешка казва – 'шамаросах я'

В книгата пише , че Нешка задължава Бианка да подпише договор - две години след Барселона 92 се задължава - тя и Чавдар - да дават 50% от приходите от всички комерсиални прояви на "Левски" ,а когато са организирани от "Левски" - 80 %. В това число се включват и приходите от ангажиментите им  в чужбина...Било и е поставено условие- подписваш - отиваш в Барселона, не подписваш - не отиваш....Бианка е била отлично подготвена (според самата нея).На контрола преди Олимпиадата води след 3 уреда ,после получава контузия на глезена и не може да продължи. Това е края на състезателната и кариера.

Искам да се включа в спора за таланта. Мисля, че тук се смесват понятията талант и творчество. Да, на творецът не са му необходими големи усилия да твори. И никакви упражнения не биха му помогнали да го прави, ако не притежава тази Божия искра в себе си, която да се "излее" от него в обекта на творчеството му. Искам да кажа, че аз мога по план и с твърда дисциплина да пиша по 30 страници на ден, но това никак няма да ми помогне да стана Стайнбек например. Или да рисувам...нещо си. Та така, талант е нужен на творците, това са гимнастички-тук са важни физически упражнения и усвояването им, а това става с много повторения и тренировки. За да успеят да надскочат себе си, та дори и човешките възможности, трябва да имат изключителна воля за успех и дисциплинираност там, където волята им изневерява...И, разбира се, треньор, който да ръководи процеса и съблюдава за това, да не се контузят, да не се отчайват, да напредват всеки ден по малко, да премества границите на възможностите им. В този смисъл, не знам, какъв човек е Нешка, а като треньор още повече не мога да я коментирам, защото съм твърде некомпетентна, но в едно съм сигурна, тя е постъпвала така, както би постъпвала със себе си. Знаете, всеки гледа от своята камбанария и реагира според своя светоглед. Тя е сурова и твърда не само с тях, но и със семейството си, със себе си. Жертвала е всичко лично в името на спорта. Направила е каквото е мислила, че е най-доброто и ако е излязла от границите на нормалното, това е защото натискът е бил огромен, а чувството и за дълг не е позволявало провал. Аз я оправдавам, защото вярвам, че тя не би могла да постъпва инак, но вярвам, че всичко това е безвъзвратно останало в миналото, където му е мястото и настоящите треньори са взели всичко добро от нея и са добавили своето добро. Всъщност така се развива човечеството, стъпило върху грешките на предишния... Оправдавам и Бианка, нейното е повече субективно възприятие на събитията, но пък тя и субективно си ги е възприемала и ако има нужда от отдушник, и ако това облекчава душевните и терзания, хубаво, че го е направила. И двете са оставили следа, споровете ще се забравят, тя ще остане  

Илияна Раева обаче е един удовлетворен и щастлив човек. Личи си, че ги е надживяла отдавна тези неща и сега си ги спомня с усмивка. Много ми беше приятно да я слушам и гледам. Направо ме зареди с оптимизъм в началото на деня тази жена.

а в няколко интервюта, пак според самата нея, един месец не й достигнал, за да се подготви както трябва

фактологията при Бианка е според моментното й настроение

Ако бях издател на книгата, щях да почерпя богато авторката и по-активните участници в темата.

Не е задължително. Да не говорим, че едно време не са влизали в залата от току-що проходили. Голяма част от гимнастичките на Нешка са били подложени на най-големите "мъчения", когато са били на 16-17-18 години. Това е достатъчно осъзната възраст да знаеш какво искаш и каква цена плащаш. Майка ми е тренирала спортна гимнастика преди да дръпне в пубертета повечко на ръст и да я изгонят. "Червените витамини", които са им давали, тя ги е хвърляла тайно.

Аз съм тренирала при Нешка и само хубави неща мога да кажа за нея. Строга -да, изисква - да, но то с лигавене и подмотване нищо не става.
Помня, веднъж много ме мързеше, тя просто се обади на майка ми и каза: "Елате да си я взимате." Ей, като го чух това, хвърчах по терена.
Между другото, обърнете внимание, че нито една гимнастичка не застана зад Бианка и написаното в книгата й, Адриана Дунавска, Лили Игнатова, дадоха интервюта, че подкрепят Робева.
На всяко видео от ппоследното контролно състезание за НО, Нешка и Илиана са рамо до рамо.
Анелия Раленкова, преди 2-3 години, когато беше в България, говореше само хубаво за треньорката си... Мария Петрова, също винаги е била много мила в изказванията си за Нешка.
На Бианка, според мен, проблемът й е, че Нешка, навремето е реагирала бурно  на връзката й с 10 години по-голям от нея и при това женен мъж... И така...

Те може да са отишли при Нешка Робева на по 13 години, но от 4-годишни са в залата. Ако от 4-годишна ти набиват канчето колко е важно да си слаба, не ти дават да ядеш това, онова, трето и пето, все ти броят грамовете, ти просто свикваш с това и не го поставяш под съмнение, особено ако си по-доверчив и мек характер, вярваш на авторитетите. Няма нужда от оправданияте сами е трябвало да се сетят и да направят избор. Класика - жертвата сама си е виновна, дори когато е била дете.

Ако си бездарен, това ще прозира от всяко твое действие, независимо как и какво правиш, но ако притежаваш заложби няма как да ги проявиш без придобиването на уменията, които са необходими за изразяването им.
Да си творец е начин на мислене (Нешка също го каза в едно от интервютата, които гледах), как ще изразиш мислите си (твориш) без умения, а как ще придобиеш умения без усилия и труд... нивото на творчеството ти силно зависи от нивото на умениета ти, както и от амбицията ти за нивото, на което искаш да твориш.
Аз не познавам художник, който да не е рисувал кости и мускули (например) до припадък/ до рев/без сън/храна и т.н., и докато не придобие умението да ги рисува със затворени очи и да знае с точност какво, къде и как се намира под кожата. Не познавам и такъв, който да се събудил с това умение или с отпечатан Бамес в мозъка.

от личен оптит мога да кажа, без да твърдя, че това е абсолютната истина, че думата килограми не е била споменавана пред мен, докато бях малка.
Чак като станах на 14 трябваше да мина на "режим", като пак казвам - яли сме,  не сме се тъпкали, разбира се, не ни даваха да ядем вафли, баници, шоколади, чипс, газирано....

Връзката с 10 години по голям мъж е напълно нормална.