Какво имат да делят Нешка и Бианка след 30 години?

смея да твърдя, че това не е точно така
за мен масовия спорт е сега детето ми да влезе в някоя зала и да не бъде върнато, защото не отговаря на нещо си. Аз исках (както всички от моето поколение) много да хвана лента и топка, но в салона ( не да бъда шампионка, просто да опитам да правя това), в който една другарка ме изпитваше не ме взеха, защото съм висока, и защото не мога да правя мост отгоре.  Такъв рев в живота ми не помня след това и затова съм запомнила и случая. Това псевдо  масовия спорт за който Трещерица говори.. или аз така го разбрах. Те казваха на децата, че са негодни за този или онзи спорт, а целта на спорта е да се спортува, не да се вземат златни медали. Това е 2степенен въпрос - професионалния спорт.
Насочиха ме към баскетбол, който аз не понасям, или към лека атлетика, която също не понасях. Така останах неспортуваща.

Анелия Раленкова е в едно интервю прави точно това уточнение за себе си, че когато отива в Америка започват даи дват едни родители, които искат дебеличките им дечица да тренират  И тя в началото чисто по 'школата' е отхвърляла деца, като негодни, защото си е представяла заниманието с художествена гимнастика по един определен (неправилен) начин. После схваща идеята.

В моят град има 18 клуба по художествена гимнастика ( 100 хил град) и мога да ти кажа, че сигурно няма момиченце дебело, слабо високо или ниско, което да не се занимава на някакъв етап с това. Важи и за много други спортове. Това е масов спорт. Защото и 2 месеца да се върти в една зала Има значение.

Нищо чудно БП да иска да отвори школа и книгата да е трамплин към популярността.

Никога спортът не е бил за всеки, особено ако става въпрос да отлепи от нивото на училищната спортна секция. От треньорите се е очаквало да подбират бъдещи шампиони и са се искали резултати, а не да съберат децата от квартала и да им развиват физическата култура.

И на мен така ми казаха  , ама аз и бях доста голяма де! И аз си мислех, че спортът е за всички, ама  нъцки! Оказа се, че съм "твърде стара" в четвъърти клас за какъвто и да е спорт извън училищния, трябвало нашите да ме заведат 4-годишна. А аз просто исках да имам хубава фигура и да ми е интересно. Бях по-скоро изненадана, и ми остана обеца на ухото, че приказките и реалността нямат нищо общо.

Загледах се в клипчетата в ю тюб и попаднах на 1 пресконференция на Илиана Раева. Как ансамбълът й печели златен медал на световното във Франция през 2011:

Ама Бианка в БГ ли е още? Според мен изфирясаха в края на лятото, след като правиха ремонти, купуваха мебели и сега е тук само заради книгата и интервютата.

Съгласна съм с мнението на 10 c's за масовия спорт едно време. Уж го "имаше", ама не съвсем...
Наистина неангажираното, /с някакви конкретни амбиции и супер цели/ посещаване , дори и за 1 учебен срок на спортната зала/плувен басейн/ конна база и т.н.,  се отразява чудесно - възпитателно и обогатява развитието на едно дете.   Но подобна практика не беше позната.
Да допълня, че до някои спортове беше почти невъзможно да се припари без "връзки", защото бяха елитни. Например, тенисът.

точно така. масовият спорт значи точно че няма нужда да отлепяш от това ниво, а има нужда просто да се кефиш на това което  опитваш и опитваш да правиш, за да намериш твоето нещо.

соц.подходът е точно обратен - на 5г вече си в релсите на едно или друго ( цигулка, гимнастика или нещо друго) и толкоз. никога нищо не опитваш и затова сега има толкова хора, които разбират, че могат всъщност много неща;-)

ДА, сигурно.
каквото и да направи, се надявам, да успее да намери своето ново/старо амплоа,  да се почувства силна, реализирана, истински щастлива с осмислен живот, превъзмогнала болката.
Сега сякаш се лута. Връща се назад в миналото, вместо отдавна да е стъпила върху него, градейки напред и нагоре удовлетворяващ я живот, пълен с копняните любов и светлина.

Нещо май започнахте да обърквате спорт с хоби

Разликата м/у преди и сега е, че сега има и хоби.

На всичко отгоре нямаше и кой знае какъв избор - лека атлетика (и то в частта й бягане и дълъг скок, а за момчетата и футбол). Може в софийските училища да е имало повече възможности, ама в нашия прованс беше толкова. Всички спортни клубове работеха по пътеката професионален спорт. Нищо де, ние от квартала си намерихме решение - правехме си турнири пред бабите (те бяха съдиите), барабар със саморъчно изработените медали от капачки от буркани. Майната им на клубовете, пак беше супер! Сегаа като разказвам на моите  деца как сме забавлявали със спорта и културна програма родните баби, те не могат да повярват.

ТиноНино, и хоби да е, пак ти трябва някой да ти покаже базови неща. също като да свириш на китара - учителят ти показва и учи на нотите, постановката на пръстите и всичко, а не е нужно да ходиш в музикалното училище. Но имаше достатъчно много музикални школи, в които повечето деца с добър слух можеха да свирят, обаче със спорта не беше така - там се търсеха бъдещи шампиони. Може би и затова и сега сме като сация значително по-добре откъм изкуства, че и откъм наука в някаква степен - защото имаше ТНТМ, всяко квартално читалище имаше музикална школа или клас по рисуване или хор.

Съгласна съм ( аз затова и написах 'можеше'). Само че клубовете навремето се финансираха само от държавата. А сега по пазарен начин. И тук естествено, както и  Раленкова е осъзнала- че клубът може да съществува прекрасно като тренира деца за удоволствие, които си плащат за това. Не е нужно да подготвя един топ състезател, чрез който да се издържа.
А държавата/общината може да спонсорира някой, който ще й носи 'дивиденти' и ще я представя по големи форуми.
За мен масов спорт значи максимален брой деца да се занимават със спорт. Струва ми се, съвсем субективно, че едно време  ( не чак по соц времето, щото не го помня) бяха чувствително повече отколкото днес, но не разполагам със статистика.

пп. докато пиша и Нино Тино го е написала по добре с две думи.

Аз не съм (пък ) съгласна с Нино Тино.
Хобито е нещо съвсем различно, тук говорим за децата. Хоби е аз сега да седна да се науча да снимам или да бродирам и да си го отглеждам това.

Да дам 1-2 примера.
Децата тук , което аз много презирах честно казано и не схващах пробват хиляди неща - спортове, изкуства. Аз като чедо на соц-а изобщо не схващах защо го правят и защо не постоянстват, за да се развиват. Това е типично руска школа и нагласа към живота, за която съм чела и по книги Там те мятат в един басейн и от 5годишен трябва да гониш цели и да се развиваш и зора почва, след коато като изпаднеш от петолинието си едно нищо и нищо не си научил, не знаеш какво искаш, какво можеш и тн.  Често и не те питат искаш ли, не искаш ли.
Другата концепция е  децата да опитват много и идеята е, че ако то има 'данни' някъде ще се намери, ще намери и своята мотивация  и ще се развива.
На моята приятелка дъщеря й ходи на худ. гимнастика 2х седмично в кварталния ни клуб. И ходихме на едно събитие всички клубове 1х годишно правят представление. Щяхме да паднем от смях какви дечица има. Обаче от тая 'маса', която се кефи и не знае наляво ли да върти лентата, надясно ли има 2ро ниво, има и 3то ниво, че постепенно отпадат  и накрая се оказа, че тоя град примерно има 5 гимнастички на национално ниво, което не е малко.
Та, според мен ако като дете си опитвал различни неща в масовия спорт  или масовото изкуство, това ти развива чакрите общо взето да не си затваряш врати, да пробваш кое е 'твоето нещо' и допринася и за физическата ти форма, и за общата ти култура, изгражда и качества.
А не 1процент вероятност да се развиеш като шампион, ма 18 години в залата, след което не знаеш кой си

Абе хора, къде сте живели вие?! Аз карах ски - алпийски дисциплини, играех тенис, спортно ориентиране, покрай ориентирането една зима ме караха да карам ски писалки, и май пробвах поне още 2-3 спорта. Това всичко за без пари в среден провинциален град (не Сопот). Точно масов спорт си беше, безплатен, родителите плащаха само спортните лагери, и не си спомням да е имало проблем за тях да платят за някой лагер. Бяха евтини. Освен това и туризъм развиваха, не знам приема ли се за спорт. Екскурзионните бяха 30 човека с ръководител, водач и мед. лице по 14-20 дни посред горите тилилейски.

Ами разказваме си лични истории, може да не са валидни за всички в крайна сметка
Другарят по физическо ни е водил на екскурзионно и на ориентиране , обаче:)
За тенис татко беше купил от Чехия май една дървена хилка (баш хилка, не ракета:) и на една стена на 20то училище сме прекарали много часове в разправии децата от квартала как да се редуваме на стената тенис да тренираме Просто не ме кефеха мен ориентирането и леката атлетика, баскетбола , а това което исках ме върнаха щото нямах данни за големия спорт, което казах за мен е сбъркана концепция:))

Споделям

Като си разказваме лични истории - моята история (и на моите съученици) е - на училищно ниво можеше да си спортуваш колкото искаш.  Имаше безплатен избор от 10тина спорта, 10тина кръжока (пробвах драм състав, едно друго сценично бяха го нарекли художествено слово, фотография, филателия и нумизматика, 7 години ходих на избразително изкуство, всякакви инструменти - повече от половин година се мъчихме аз и преподавателката с пиано, обаче имаше флейта, цигулка, гъдулки и какво ли не, имаше батик, имаше склуптура, абе много неща имаше, а забравих - брат ми на народни танци ходеше, всякакви танци имаше). Какво ли не, записвах се кротко и мирно, ходех по половин-една година и се отписвах. Имам по-трайни занимания по 2-3 неща само. Нито е имало драма, нито нищо. Даже на ските, където ходех с години редовно и с желание, се запънах, че няма да ходя на състезания, но си тренирах с другите състезатели и пак не беше проблем. Е, от време на време идваха да ме обработват, но аз проклето и не та не. Това аз наричам масов спорт и желание повече деца да спортуват, да се музикални и да имат достъп до всякакви занимания. Да подчертая - ски екипите бяха безплатни, в началото на сезона те мерят и ти избират ски, обувки и щеки от наличните, надписват ти ги и тази зима са твои.