Нужен ми е поглед отстрани ...

 Здравей Елия все едно видях себе си в това което казваш. От прочетените отговори май малко от хората разбират какъв е проблема, а аз се надявах да намеря отговор и за себе си  .
 И аз искам да се разделиме и най-големия проблем е в това, че всъщност няма основателна причина за това. Отстрани сме супер, но вътрешно в мен е ужас. С моя мъж сме станали като, съквартиранти, Спим в различни стай /едното дете го е страх да спи само и тои спи при него/, парите ни не са общи, не си говорим абе ужас. Най-лошото е че той това си го приема за нормално. Прибира се от работа готви после слага да яде гледа тв и слага детето да си лягат. Като му кажа не може така трябва да се променят нещата и той се съгласява с мене, но нищо не можело да се направи детето го било страх само и той за  това спял при него. На тоя хал сме вече 5 мес. А най-много от всичко ме вбесява това че на него не му прави впечатление и той се чуства добре. От една седмица го гоня упорито да си тръгва, но той не иска.   мисли си че не му говоря сериозно.
 И сега и аз се чудя какво да правя единствения начин да го изгоня е да събера родителите ни и пред тях да си излея всичко и да го помоля да напусне. Но ако го направя връщане назад няма оставам си сама с 2 деца едното от които е на 5 месеца. Малко се притеснявам дали ще се оправя 

Това е различен казус.

Елия, аз мисля, че ти липсва емоция. Навлязли сте в сивото ежедневие и тръпката е изчезнала. Просто в момента виждаш всичките му сиво-черни нюанси. Убедена съм, че ако утре разбереш, че в живота му има друга жена, чувствата ти ще се възродят като феникс от пепелта. Казвам всичко това с най-добри чувства и в никакъв случай не искам да съм нападателна, а по-скоро да те провокирам да помислиш за добрите му качества и да видиш, че дяволът не  е толкова черен, колкото сега изглежда. Според мен скуката е взела превес и рутината ви е завладяла изцяло.

Изтривам, за да не се дублира с долното.

Много интересна тема, ще я прочета докрая. Но нека споделя с теб, Елия, че преди десетина години бях в доста близка до твоята ситуация. Мъжът ми на държавна работа (престижна и интересна), с държавна заплата, аз изкарвах много, много добри пари с много работа и се грижех за семейните финанси. Така щяхме и да си продължим, ако съдбата не ни направи услуга (макар че тогава ни се виждаше удар) и той изгуби тази работа при поредната правителствена чистка. После имаше известно колебание дали да продължи с кариерата по разни служби, но тогава вече аз се намесих и както ти казваш, "побутнах го" към частния сектор. И слава Богу ) От доста време насам работя само за удоволствие (не че преди не съм си харесвала работата, но когато си provider, чувстваш едно постоянно напрежение да не се случи нещо и семейството ти да не е подсигурено) и си гледам децата, сега чакам четвърто впрочем. Той не е бил неамбициозен никога, но просто бе насочил амбициите и способностите си в посока, която не прави пари и в която растежът ти не зависи толкова от твоите качества, а от конюнктурата, а моят човек определено не е гъзолизец и въжеиграч и нямаше да оцелее и да се издигне в онази среда. Така че мисля, че понякога се налага жената да се понамеси малко и да "побутне" (хареса ми твоя избор на думичка) мъжа си в правилната посока - не за него, нито за нея, а за доброто на семейството. В крайна сметка, ако не е щастлив, винаги би могъл да промени избора си. Но мъжете се чувстват добре, когато изкарват по-добри пари от жена си и когато си гледат семейството. Поне повечето мъже са така, сигурно има и такива, които предпочитат някой да ги отглежда за красота. Но какви мъже са това... И така, ако наистина се обичат двама души, ще се вслушат в мнението на другия и ще намерят най-доброто решение - добро и за двамата, и за децата, и за бъдещето.

Виждам, че се колебаеш дали все още го обичаш... Може би всяко семейство има такива моменти. В крайна сметка, ти си го обикнала такъв какъвто е, надали, като си го взимала е бил някакъв голям бизнесмен и ентусиаст, а пък сега да се е обезверил или нещо такова. Тъй като не ви познавам добре, не бих посмяла да дам никакъв съвет. Но дали пък не си просто разочарована от него в този конкретен момент, може да ти е дотежало финансовата тежест да е изцяло на теб, може би виждаш наоколо други типове отношения, освен това мъжът понякога малко увисва нос, ако се чувства финансово зависим от жена си. Но това са неща, което лесно могат да се променят. Не знам, потърси в себе си истинските чувства. Любовта е дълбоко чувство и дори понякога да изглежда изгубена, тя си дреме някъде в нас. Вижте семействата по на 70-80 години - мислите ли, че никога не са се чувствали разочаровани или обидени един от друг. Някои дори не си говорят, но ако единият си отиде, другият угасва за месеци - защото му липсва най-близкото и най-любимо същество. Така че с лека ръка не бива да мислим за раздяла, така ми се струва на мен.

Много хубав пост и много съвпада с моето мнение. Любовта, ако я има, не си отива толкова лесно. Ако няма в един брак "сериозен" проблем - алкохолизъм, насилие, трети човек, нещо такова - не бързай така да го отписваш този мъж. Той със сигурност ти се възхищава и те обича, но може би мъничко се чувства недостоен за теб. И в желанието си да види дали още го обичаш, може би става все по-лош и по-мързелив, което пък на свой ред те дразни, защото ти не го приемаш като нужда да се увери, че го обичаш, а като ленивост и примадонщина. А може наистина да не е това. Я вземете да идете само двамката някъде, дори само за няколко дни. Не го натискай да си говорите, просто се забавлявайте, разгледайте някой интересен град, идете на някое културно събитие, някъде далеч оттук, поставете се в различна обстановка и не се знае. Може да видите някои отговори. Сега, като се замисля, и ние сме имали такива моменти в брака си, може би просто по-бързо сме излизали от тях и не са се задълбочавали, но със сигурност е имало и между нас недоразумения и караници, и всичко. Предполагам, че във всяка връзка има такива моменти и кризи, но ако не ви свързва само навикът, чувствата могат да надделеят.

На първо четене - оставяш го да си блъска главата, спираш да го моделираш и продължаваш да си го обичаш точно такъв, какъвто си си го взела  . Направи reset на твоя компютър и погледни на него със същите девствени очи, с които го гледаше преди 10 години

Продължавам с коментара си в процеса на четене на остатъка от темата:

1. Понижи си очакванията, спри да се опитваш да го направиш твое подобие, концентрирай се върху позитивите му и извлечи полза от тях, а не да се опитваш да бъдеш амбициозна ВМЕСТО него. Дай му шанс да бъде мъж по неговия си специфичен начин.

2, И да, ти наистина имаш големи претенции. Казвам го, защото аз съм същата и съм попадала много пъти в същия капан като теб. Със същите резултати. Затова знам...

3, Предполагам, че си доста изнервена от задълженията, с които се товариш. Това допълнително изостря обстановката. Също така проучи 'заболяването' пасивна агресия:  http://divorcesupport.about.com/od/abusiverelationships/a/Pass_Agg.htm
може да ти отмъщава подмолно заради ..... (винаги си измислят причини пасивно агресивните хора)

4,
И точно това е нужно да се направи според мен в случая.

5, Съгласна съм с цялото първо мнение на Andariel

6, Научи се да бъдеш щастлива с това, което имаш. Човек винаги иска повече. Винаги гледа през оградата към по-зелената трева.

7,
Точно от това имат нужда мъжете!

8,
Тази мисъл страшно много ми хареса! Ще я запомня!

9,
И не на последно място, това!

Those who play together, stay together!

И това е много много вярно!

Момичета , благодаря ви 
Стела , прочетох много внимателно поста ти и ти благодаря . Явно си минала по същия път .
Точно това побутване за което говорим е в името на семейството , а не защото съм му стъпила на врата , както имаше предположения . Аз също искам да започна да работя по - малко и смятам , че всичко от моя страна е било само в помощ на семейството .
Още не ми е минало съвсем ... криза ли е или нещо друго , не знам , ще си дам още малко време и ще видим .
Аз просто трябва да намаля драстично отговорностите и задълженията , които поемам . Няма да е лесно , старите навици трудно умират , но ще се постарая ...

 

Те израстват, също като нас. Неслучайно е тази приказка: Зад всеки силен мъж стои една силна жена. Полека-лека ще се случат нещата, дай Боже. Много успех ти пожелавам!

Темата много ме впечатли, макар че не е актуална за мен към настоящия момент, защото нямам мъж до мен. Изчетох с огромен интерес всеки един отговор. Била съм и от двете страни. Имала съм до себе си инертен мъж, който се прибираше в 17ч. и сядаше да пие бира и да играе карти с приятелите си. В това време аз се чудех от къде още мога да докарам допълнителни доходи, защото бяхме доста зле и материално и финансово. Той имаше безброй оправдания /зъл шеф, правителството, държавата и прочие/ В края на краищата не издържах и си тръгнах. Мъжът беше много внимателен и добър, но това не ми стигна. Втора серия: мъжът печели 10 пъти повече от мен, аз гледам да компенсирам като гледам вкъщи всичко да е идеално- сама гледам детето, готвя по 3 завързани манджи, спортувам, гледам все да съм в добро настроение. Като му поомръзнах  започна да ме намира за инертна, не амбициозна и т.н. Да, вероятно е прав и аз винаги съм била такава от самото начало. Колкото повече се стараех да му угодя толкова повече като че ли го раздразвах. На раздяла той ме нарече кухненски робот и паразит.
Заключение: Той не може да стане друг човек, Елия, ти реши можеш ли и искаш ли да живееш с този човек или не! Казват, че щастието е вътре в нас. Пожелавам ти да си много щастлива!

Истината е , че когато не обичаш или не обичаш достатъчно един човек , в даден момент просто виждаш само нещата , които те дразнят ...
Каквото и да прави той / тя , е без значение , ако няма достатъчно чувства ...

Така е, но трябва и да се подклаждат чувствата Иначе ако всеки път се разделяме с човека до нас, като отмине първоначалния пламък и като започнат да изникват грижи и тн, по-добре изобщо да не правим семейства, ами само еднократни връзки, така поне винаги ще има искра. Истинската любов, тази, която оцелява с времето и става по-дълбока и по-силна, тя не е подарък от съдбата, а чувство, което се гради от двама, с годините. То е уважение към другия и самоуважение, баланс, готовност за компромис, но и готовност да отстоиш себе си, много добър секс (и много редовен), общи приоритети и общи цели, много комуникация, но и да знаеш кога да замълчиш, много всеотдайност, но без обсебване, децата според мен също са ключови фактори за щастието в едно семейство и мисля, че е добре да има деца. Те не просто сплотяват, те са видимото изражение на щастието на двойката, тяхното бъдеще и перспектива, смисълът на едно семейство. Няма какво да разсъждавам по темата, много е писано по нея, и то от далеч по-мъдри хора. Мисълта ми беше, че когато си обичал някого достатъчно силно да се омъжиш за него, да му родиш дете, да живееш с него 10 години, няма как да няма чувства между вас. Но може би им трябва малко "освежаване" )))   

... ако много анализираш и отдаваш прекалено голямо значение на "как трябва да бъде", ще си умреш сам/а. Човек трябва да е по-лежерен и толерантен към чуждите недостатъци понеже всеки от нас ги притежава в изобилие, с годините нарстват и се изострят. Има един пик между 30-45 г. когато искаме да вземем всичко от живота и ставаме свръх-критични. Но в повечето случаи партньора ни не е нито по-добър, нито по-лош от останалите.

"Когато взаимоотношенията станат счетоводна книга за печалби и загуби, вие нямате приятели, нито любими хора, само плюсове и минуси. Вие сте абсолютно сам." Това последното е цитат от книга.

Прочетох темата отгоре, отгоре, защото не ми е нужно повече. Ситуацията е съвсем тривиална, хората понякога престават да се обичат. Въобще няма значение кой какъв е, когато има краен резултат като в случая. Всеки се променя, като са минали да кажем 10 години и единия дърпа напред, другия блее най-общо – нормално да се разминат и да искат промяна, поне този, които върви с доста по-голяма скорост напред. Трудно е да се вземе обаче крайно решение, навик, общи неща, дете, всичко това опъва до крайност нервите на човек и той става по-нерешителен към собствения си избор, отколкото ако чете острани темата...Затова мога само да кажа – решението си е на авторката, тя е наясно, че причината е в нея, не в мъжа. На него явно му е добре, но не всеки има еднакви потребности. Когато му дойде времето /нищо че е изтъркано/ решението ще бъде взето лесно, щом има чудене – явно още не е съвсем узряло...

Права си Вили ... така е .
Опитвам се , той също се старае , но аз като че ли и не му давам много шанс ... Дразни ме дори с присъствието си понякога  За да се стигне до тук има много причини и вината не е само негова естествено ...
Според мен това е най - правилно за нашия случай :
Ще опитам още малко време  ...