Нужен ми е поглед отстрани ...

Да , така е . На 100 % съм съгласна с теб . Затова и беше решението да има нещо свое , да изкарва повече пари и да се чувства добре от това .
Аз съм се дръпнала в страни и си гледам моите неща / работата имам предвид , няма да се меся в неговият бизнес /  .
По повод последното изречение ... Надали .
Говорихме много пак и отново . Ще почакам резултати от разговора .

Андариел , би ли била така добра и да ни лишиш от присъствието си ? Виждам , че си насъбрала много злоба , но няма да търпя да ме обиждаш . Не те наричам никаква . Ти сама се припознаваш в разни определения .

редактирам се.

Анди , наистина ли не разбираш , че съветите ти са крайно , ама съвсем неадекватни .
Колкото и да си груба , уж за доброто на Елия , хич няма да я уплашиш , че мъжът й можел да си тръгне и тя горко да страда от този факт .
Единственото , което може да почувства е облекчение , нищо друго .

За семейния терапевт - аз си направих труда и ходих , двамата ходихме .
Никакъв резултат нямаше .
Нито аз се промених в посока да бъда бездейна и да се правя , че съм ОК с това , че нещата изостават , нито половинката се стресна и се активизира .
Хората не се променят .
Е , може , но ако сами го искат .
В повечето случаи не го правят .

И аз се чудех дали да пиша, но отдавна пишех тук и ми е останал навика да попоглеждам от време на време и се зачетох и заваляха спомени... Моята история е много стара, но в обобщение мога само да напиша, че бях да кажем, на мястото на мъжа ти. Съпругът ми бе решил, че е неудовлетворен от това, което съм, въпреки, че аз кардинални промени не бях имала, а бяхме съжителствали безпроблемно към тогавъшния момент над 10 години. Ей така взеха, че го побутнаха в някаква посока, наричайки я правилна и две години този човек бе толкова краен към мен, че и на челна стойка да му заставах-все тая. Звучиш ми като него навремето. Реплики за доказване и прочее...И той говореше колко съм инертна, пък познаващите ме направо зяпваха в почуда от тези му заключения. И той говореше как не докарвам достатъчно пари и той дърпа колата, пък познаващите ме знаят за достатъчно периоди, в които аз съм теглила и не само. Та-посоки тук не могат да ти се дават, защото твоята дори преценка не намирам за трезва и реалистична. Ти си раздразнена, искаш разнообразие и нещо различно, затова искаш този човек да ти се доказва и доказва и доказва, пък ти ще си все неодоволна. И той ще е все напрегнат дали му се е получило доказването.
За мен в твоя телевизор е грешката. Ако нямаш търпение и не приемаш яовека до теб, такъв, какъвто е, по-добре го освободи от това доказване вечно. Пред кой да се доказва? Пред най-близките си ли?Че той да не е на изпит?
Искам само да ти кажа, че всичко е повече в твоята глава, а побутването в някаква посока от друг е доста грешно решение-коя посока е правилната само времето показва, а не съфорумките.
Успех!

ПП. И...хората се променят. Всичко тече, всичко се променя. И се променя нееднократно, а постоянно, понякога в унисон с нас и не ни пречи, понякога поражда разнобой, понякога е само криза, която точно в промените се решава и т.н. Времето....то показва на финала кое, кога и защо е било правилно или погрешно. Навремето съпругът ми се промени, сякаш за една нощ, побутнат в "правилната" посока. Отне му доста време да се промени отново, но се. Междувременно аз самата се промених доста също и вече не хващам на реплики от сорта на доказваници, изкарваници на парите, как кой вършел всичката работа и прочее. Защото от личен опит се убедих, как когато човек е настроен  и предубеден, извърта и разказва и показва нещата в такава светлина, че просто така да излгежда, а реалността за другия е доста по-различна.

Разбрах, Хепи! Нека остави човека да си намери щастието с жена, която да го обича. неговите недостатъци нямат нищо общо. Сори, грешно прецених! Извинявам се!

Когато човек създава семейство се надява, че с партньора си ще гледат в една посока в името на общите цели - просперитет на семейството, отглеждане на дете, образованието му, интересен живот заедно и че всеки един от двамата ще дава своя принос - дали материален, дали физически, дали емоционален. За мен беше повече от естествено, че няма значение дали аз изкарвам повече пари от него, защото те бяха за семейството - за нас, за детето ни, за почивките ниИ без никога да изтъквам това. Но се оказа, че това го е подтискало, казваше, че на него нищо не му трябва, можел да си ходи със старите дрехи, можел да не ходи на море, но нуждите на детето оставаха на заден план - курсове, спортове и др. Когато ставаше въпрос за ремонт ми се казваше, че апартаментът бил мой, парите били мои - да си решавам и организирам нещата сама. На 10-та година от брака разбрах, че не съм щастлива, но заради детето и си казвах, че това ще бъде егоистично, ако се разделим сега. Така минаха още 2 години на безличен съвместен живот и наистина благодаря на съдбата, че той се влюби и реши, че тъй като имал само един живот, трябвало да си го изживее както иска. Такова облекчение изпитах в този момент! Сега си мисля, че това щеше да бъде най-голямата ми грешка - да продължа да го отглеждам, да внимавам да не го обидя, че успявам да се справям със живота и да продължавам да бъда оптимист. Но, всеки си има своята история и си взима своите решения, съвети трудно се дават....

Аз мисля, че можеш да преодолееш частичното неудовлетворение от живота си в момента, можете да говорите, обсъждате, мислите....
Но любовта, любовта когато си отиде - има ли смисъл от всичко това? 

Какво трябваше да направи жената, да зареже бизнеса, за да се почувства добре съпругът и?

Хубаво написано, всеки си има история, съвети трудно се дават.

Не мислите ли, че прекалено много искаме от себе си, а неговото величество мъжът е толериран.
Хепи хубаво го написа, може да се живее прекрасно и без мъж, поне не на всяка цена.
И на разбирам какво толкова е направила Елия, че Andariel да изпише сума ти  редове против нея. Не сме тук за да се осъждаме, а ако можем да си помогнем.


Елия недей да бързаш с решението, ако можеш почини си. Сега си уморена, не е хубаво да вземаш кардинални решения в това състояние. Когато реших да се разделя с БНД, вътрешно знаех, че така трябва да постъпя.

Мислейки за ситуация като тази, или за моя собствен опит, все още продължавам мислено да се разкъсвам между дилемата - детето, или аз, защото в едно нормално семейство, без скандали, без насилие, без явни изневери, и с раздяла, по-късно децата трудно ще разберат терзанията ни. А то и не става въпрос да разберат, въпросът е да растат в нормално семейство, а за тях това е - мама и татко. Синът ми в най-осмислените си детски години - между 11 и 15 беше само с мен, а аз, колкото и силна и оптимистична да бях не можех да му дам мъжкото присъствие в живота му. Дали му е липсвал бащата - сигурно да, но в крайна сметка животът си продължи, сега вече е голям.От друга страна, ако този брак не беше приключил, аз щях да си водя безрадостното съществуване, щях да трупам разочарования и умора и така - до къде и кога..... Трудно се дават съвети, но още по-трудно е да се вземе решение и то трябва да бъде спокойно и трезво осмислено, не под емоционален натиск.

Вече изказах съжалението и извинението си, че съм сбъркала в преценката относно ситуацията. Мисля, че Елия много добре разбира какво имам предвид. 

наистина ще е добре да сложат бутон "отписване от тема", защото сега ща-неща, тази ще ми излиза в "нови отговори", а като излиза, и се изкушавам да отворя.

Eлия ,типично като шеф:който не мисли като мен дай ще го уволня
Няма как да стане дискусия ,ако няма провокативни мнения!

И какво е това клише,че мъжа има самочувствие само ,ако изкарва повече пари?
Много мъже биха имали самочувствие само поради факта ,че имат такава жена до себе си.
И осъзнавайки това я гледат в очите и изпълняват всичко което им каже.Съответно са предани и много се стараят.Да не е лошо да имаш такъв "роб" до себе си?Ти би ли могла да работиш толкова много ,ако нямаше в къщи мъж на който можеш да разчиташ да повериш детето.По-добре ли е да наемеш някой,а и то детегледачките не работят по 24часа.?

Спирам,щото и мен ще поканят да се оттегля

Добре, аз пък не мога да разбера какво толкова я нападнахте.
Особено Андриел.

Ами оставете кой е интертен, кой амбициозен, оставете мъжкото му достойнство.
Хората може просто да са се променили и да се се отдалечили.
Или да не са били един зад руг от самото начало.

По-скоро не са били един за друг от самото начало.....просто са се обичали, не са забелязвали толкова по-съществените недостатъци/разлики, или пък са се надявали да се променят....
Аз съм по-скоро като мъжа на Елия-инертна, неамбициозна, нямам желание и мераци да се доказвам и да доказвам нищо и на никого.Аз съм си аз и това е.Обаче:мъжът ми няма проблем с това.
И вече 25 години не му е проблем, че аз съм такава....а може и такава жена да е искал, кой знае.
Затова на нас ни е добре заедно.
А при тях не се получава.Те явно просто са с различна нагласа за живота, с различни очаквания от живота, които сега вече започват да личат и да пречат.
Съвет/побутване адекватно едва ли някой би могъл да даде.Дори родителите им, които се преполага, че ги познават добре, пак не биха могли да са толкова наясно какво става "под юргана им", че да дадат правилния съвет.
Решението за живота им трябва да си е лично тяхно , на Елия и мъжа й.

Краси , този път съм изцяло съгласна с теб !

Най-вероятно , по начало , не са били един за друг .
Обаче като си влюбен , много неща ти убягват , други ги подценяваш , трети си мислиш , че ще се променят ... И така , в един прекрасен ден разбираш , че ти всъщност си на светлинни години от този човек .

Аз, като различна от мъжа ми никога не съм се надявала  той да се променя.След като съм обичала този човек в началото такъв, то съм го приела такъв, без надежди да се промени.Т.е. аз съм се влюбила в него точно такъв. И не е честно да очаквам след 7 години той да е различен в този аспект.
Те са се влюбили и обичали такива, каквито са били-кой инертен, кой не.Ама да се влюбиш в някой, пък да си запишеш кусурите му в чек листата и да маркираш кое е отработил и кое е променил не го наричам любов, а сметка.
Различна нагласа и различни очаквания изначално си личат от 100 километра, колкото и да си влюбен.Тогава преценяш-това привлича ли те (както Краси е описала) или те отблъсква по-скоро (както може би е при авторката).А не след години да се сетиш, че точно това не ти изнася. Да, случва се, но не сочи тогава кой колко е такъв и онакъв и Затова ти вече не го искаш, а просто кажи, че рпичината да не го искаш си е в теб и се оттегли.Да караш някой да се стикова с теб по калъп, по команда и когато на теб ти е хрумнало и е угодно е Ужасно Натоварващо и руши повече връзката.Тези неща или се случват спонтанно или се стига точно до разговори, чакане на резултати и вглеждане дали той се променя.Той така, под такъв натиск няма да е себе си най-малкото.Абсурдно е.И го казвам, като минала по пътя, а не хипотетично.