Нужен ми е поглед отстрани ...

туй е поглед отстрани.  ти си свикнала само праволинейно да гледаш. 

Значи ти си с мъж , така ли ?

оооо , не  . пак погрешно си разбрала.    аз не се оплаквам от противоположния пол въпреки ,че съм щастливо изоставен 

Започна да ми се изяснява по-пълно картинката и мнението ми за ситуацията се попромени... Явно са много различни като характери и в разбиранията си за нещата. Причината да и писне на Елия не е в скуката и рутината, както си мислех... Мъжът и колкото и да не е лош човек, явно е доста по-инертен, нерешителен и (силно казано, но донякъде) безотговорен. Не мисля, че е комплексиран от нейните успехи, по-скоро е огорчен, че на него не му се получават ей така нещата, без особено усилие, както му изглежда, че се случва при нея. Свикнал е тя да бъде по-силната и оправната и понеже се чувства неуверен я е оставил да има грижата за всичко важно в живота им. Признавам си, че и на мен може би ще ми дотегне в подобна ситуация, но пък аз категорично не мога да обичам мъж, който се справя по-зле от мен в което и да е отношение (заради което може и сама да си остана). От друга страна мъжа и, виждайки че тя се опитва да промени статуквото, което го устройва, и усещайки, че не може да и угоди, започва да се дразни и озлобява, тъй като прави всичко по собствените си сили...
Елия, за мен трябва да си отговориш дали си склонна да носиш товара, който явно си носила и досега. Дали пък не си достатъчно силна и за двамата и не можеш ли да се примириш с това, че той е такъв без това да те дразни толкова. Не вярвам да го промениш, поне не толкова драстично, защото ми се струва, че е въпрос на характер и възпитание, не на усилие на волята тази промяна. Ако решиш, че си способна, тегли една майна на дразнещото в него и започни да си припомняш нещата, с които те е привлякъл. Струва си да опиташ. Дали можеш, обаче, само ти си знаеш. Всички други опити и надежди ми се струват безмислени - вие сте вече прекалено наострени и двамата.

Елия 
Не ти е лесно. Не знам какво да ти кажа, какво да те посъветвам, само искам виртуално да те подкрепя 

Съжалявам ,но и в моите очи нещата изглеждат така.Дори ще допълня...
Ти се дразниш,че го издържаш.И понеже вече не го обичаш ,не искаш да го правиш безвъзмездно.В замяна очакваш добро отношение,спазване на правила и не знам какво още.Обаче ,той колкото и да се старае(а може вече да се е уморил и дори бунтува)не може да се надскочи и да бъде нещо друго от това което е.И каквото и да направи,никога няма да ти е достатъчно.Освен ако не се опиташ да го преоткриеш.Да намериш поне две, три неща за които си заслужава да останеш с него.И най вече не влагай усилия да го променяш,приеми го такъв какъвто е.Ако не можеш....Избора е твой.

П.П. Елия ,никой не те напада,разбери го.

Елия, четох темата внимателно... Радко чета и пиша тук напоследък, но тази тема я изгълтах "от кора до кора".
Иска ми се да започна с това, че тук много теми са в духа "Имам ли право да се чувствам така, както се чувствам". И се чудя защо ти е нужно някакви хора да ти кажат, че имаш право да се чувстваш така, както се чувстваш. Какво мислят хората всъщност няма никакво значение, защото не те живеят живота ти. Ако ти е писнало да влачиш някого на гърба си - това е ок, извади го от живота си. Случва се хората да надраснат други хора, не е нужно да се извиняваш пред когото и да било, ако това е твоят случай. Ако пък си ок с това да живееш както досега и да дадеш шанс на тези отношения (макар, че някак и другата страна трябва да пожелае да се мобилизира и да се възползва от шанса) - това също е ОК.

Въпросът е, че не са ти нужни някакви не знам какви си основания, за да излезеш от живот, в който си нещастна. Не е нужно някой да пие и да те бие, за да не ти стига живот с него. И не е нужно друг да ти свали звездите, за да е твоят човек. Но това зависи от теб. Животът си е твой. Ти решаваш и не е нужно да се извиняваш и оправдаваш за решенията си. Познавам те като разумен и способен човек, който се справя. НЯма причина да не приложиш тази решителност и качества и в личния ти живот. Успех!

Всъщност, тук никой не и диктува как да се чувства. Смешно би било.
Още в началото се тръгна с уговорка, че...е нейния живот това, че най-добре тя знае и т.н. и т.н.
Нито пък някой и обяснява как трябва да търпи.
Искаше се поглед отстрани.
Даде се.
Да, не всички погледи гледат в посоката на погледа на Елия.
Толкоз....
За мен лично, отстрани, ей така поднесено, ми се струва, че тя самата не знае какво иска.
Наистина се мина първо през негодувание, че го е дундуркала, после не била, после трето, пето, та се стигна и до на баща му кучето. Пак казвам, аз самата взех участе в темата все едно съм  мъжа и- до толкова точно същите думи тук чета от нея, сякаш чувам мъжа си преди време. Първо не съм работела достатъчно, после не било за достатъчно пари, после беше на-доказвай се, после беше ама що не си ми сготвила незнам си кво, ама ти ще водиш децата, не аз, после що майка ми била казала нещо си, което него го дразни и т.н. и т.н. Просто огромно съвпадение, така описано. А аз съм била на 200 % мобилизирана точно в тези моменти, вечно доказваща му се и вечно недостигаше нещо. И започваш да се изморяваш и да използваш тактиката на другия и да нападаш и ти в защита. Те са  на такъв етап горе-долу-той се защитава също нападайки вече.
Аз си казах мнението-само времето ще покаже дали, как и евентуално кога ще се преборят с това. Може и да не се, никой не е казал, че е задължително. Ние успяхме, и то успяхме, в момента в който отрещната страна ме Разбра и Прие такава, каквато Съм и каквато съм била Винаги реално. Другите напъни, да се доказвам бяха загубено време и ресурс. Защото още преди това се бях доказала стократно. До тогава, до там се бяхме докарали, че наистина бе войка-кой ще надцака другия, кой ще отвърне по-жестоко на поредния удар. И така...писах, когато аз писах тогава моята тема, мъжа ми бе оплют и стъпкан като най-голямата гад, как може да ми го причинява. Сега все едно чета него от онова време, но пък Елия е подкрепената. Което ме навежда на мисълта, че се подхожда малко по женски-солидарно.
Няма лошо, Нека е подкрепена. Темата и не е за другарски съд. Искаше различни погледи, съвсем нормално е да се въодушевява от тези, които по-прилягат да са и в изгода. И аз навремето се дразнех от мнения, които не ми бе приятно да прочета-както за себе си, така и за мъжа ми. Номера е да надрастнем това и да не гледаме на него като на неподкрепа. Същото е като в семейството-щом не е благоугодно за ухото ни вече край-драма и ти си срещу мен. Това, което се случва в семейството се наблчдава като огледало и тук, по форумите-като комуникация и разбирания.

Както писах, Елия не е малко дете, достатъчно самостоятелна и стабилна е, за да не мже да прочете И такива, различни гледни точки безпрострастно, като от форум.

Не, не, Jizz, не е това камък във форумската градина.
Исках да кажа, че на Елия видимо някак й е нужно потвърждение дали нещо е така или не е, пък отговорът е в самата нея. И, освен, че ние й даваме обратни връзки, още по-полезно ще й е да потърси увереност в самата себе си.
Иначе гледните точки във форума са много полезно нещо, аз също неведнъж съм разчитала на тях 

Saule , сега те разбирам.
Обаче...дали нещо Е или Не е така не само ние не можем от тук да кажем, а и тя самата, ако не е наясно със себе си и с мъжа си- със взаимоотношенията им , ама точно, а не така, емоционално, щото и е писнало и се дразни. И това от темата също е ясно, че няма да се изясни. Просто е Начин да се казват нещата, да се говори, да се изанализира там каквото е нужно (тя за тях си, не толкова ние тук за тях), че да се изхаби, да се изчерпи този проблем , да седнат след това, макар и уморени, и да си кажат-и за какво бе всичко това???? Но това идва с времето...Аз самата, за себе си, си реших навремето проблема, след като го бях изкоментирала до премала, бях се отдала ту на озлоблението, ту на отчаянието, минах през какви ли не форми на протест, докато не намерих покоя за себе си, но това стана, след като проблемът се бе изхабил, изразходил в толкова много говорене за него и анализиране. Но преди това бях минала дори през правенето на пук, до пълната незаинтересованост за другия.
В една друга тема, някой бе написал, че в семейството мъжа и жената са като скачени съдове.И също, че поведението на единя е пряко следствие от поведението на другия, а също, че и поведението на единя се влияе от това на другия и т.н. Ами и в семейните войни е така.Елия прави едно, мъжа и отвръща с друго.Понякога сме в заблуда, че правим добро за другия, особено с настроението на Елия, дори неизказано на глас-всичко това, което бе изброила напред за мъжа си-ми и аз да бях, и аз бих и олигавила къщата с лиги на куче на финала. Елия, нищо лично, само като пример ти го давам. Правила съм го, ама не с куче, а с нещо, подразнило мъжа ми-като отговор на негови думи и действия към мен.

Жиз , аз пък не разбирам такова поведение - правенето на пук .
Все пак са големи хора , не деца от ДГ .
Елия даде пример - тя също би могла да си води в къщи приятелка , която той не понася , но не го прави . Въпрос на етика е според мен .

То не е до разбиране. Казвам ти го от моя гледна точка-толкова силна бе пресата към мен, поставяна по същия начин, като поставената тук от Елия (но който не е бил от другата страна, не го разбира пък това), че в един момент, в безсилието си, защото Нямаш вече какво да направиш, от теб Постоянно се изисква, Постоянно си нащрек, постоянно си премисляш думите и действията, сакън да не подраниш, че в един момент ти пада пердето и отвръщаш на удара. Големи хора, колко да са големи? Това няма общо с възрастта. И аз си мислех, че мъжа ми е голям, как пък може да не вижда, че давам максимума от себе си? Ма ей на. И за да му покажа, започнах да минавам в нападение и аз. Сега, не казвам, че на 100 % и при тях ще протекат така нещата. Само казвам, че неговото ми прилича на форма на защита, такава, каквато бях принудена и аз да ползвам. Но темата не е за мен и как аз съм се справила с това.
Елия не прави едно, но пък прави други неща, които  довеждат до поведение на мъжа и.

Вярвам ти , Жиз !
Но все пак съм на страната на Елия !

Не се върна. Есента почна сезонна работа, която не само не подобри семейните финанси, ами ги и влоши. Не можех да разчитам на него за детето, защото излизаше преди мен и се връщаше след мен в къщи. Детето оставях на стол, който ми струваш около 100 евро а месец и си беше чиста загуба, защото той почти нищо не ядеше там. Добре, че в работата ми ми влизаха в положението, че можех да излизам когато искам. Взимах го от училище, на връщане понапазарувам това онова и готвя. Налагало се е да оставям малкия за около половин час сам, докато той си дойде. Какво стана, той за да работи аз се нагърбих с още повече неща, стрес, бързане тичане и като измърморя ми казва, "Е, нали искаше да ходя на работа". Ха така, пак излизаш, че съм недоволна и не знам какво искам.
Чета постовете на Елия и все едно аз съм ги писала, случките, разговорите, кавгите и темите за кавгите, всичко, мот а мо.
За другите, които защитават позицията на мъжа, може би защото изхождат от своята позиция, чувствайки се така както може би нашите мъже - със силна фигура до себе си, в чиято сянка живеят. Не бих го нарекла сянка, а завет. Момичета, не е също една жена да е в тази позиция, от колкото един мъж. Само един пример, една жена в къщи е много по-полезна от колкото един мъж. Ето моят шета, чисти, готви, понякога когато любезно му напомням, но не така както трябва, като за да отбие номер. Жената в къщи може още едно дете да роди. Но природата не познава еманципацията. Нагърбваш се почти с всичко в къщи и после даже трябва да се извиняваш, че той видите ли не достига нивото ти. Това не е естествената еволюция на нещата, не!
След последната кавга спим отделно, а той уж си търси квартира, ама я търси колкото да не я намери. Притаил се е като морска кота на дъното и чака добрите времена и благоволението ми. И така до следващия път.
Едно ще ти кажа Елия, тези мъже няма да ни оставят, да не са луди и ще използват всички възможни похвати и начини да продължат да си живеят под крилцето ни. Пробвай да го изгониш и ще видиш как ще смени арията. А детето, той е най-големия им коз и го вадят винаги. Трябва ли заради детето да гледам и баща му?

Много си права , Деметрио , моят мъж също , като го питах докога смята да я кара така , каза " Докато ме търпиш ".
И при Елия ще е така , той няма сам да се откаже , да не е луд !