"Каним ви на гости, но не у дома!"

За Америка:



Никаква, просто казвам, че не възможността да излизаш е причината да си носиш храна, когато искаш. Просто в един небостъргач има всичко, така че не можеш да кажеш, че губиш време като излизаш извън него, не излизаш 

За градината - ужасни са закуските, писах вече, че не бих позволила детето ми да ги яде и не я водехме, нужно ли е да го повтарям 
Кайма и кренвирши не са се предлагали в градината ни.
Не ме е толкова страх от леко омекнал морков, а и месата не се застояват в градините, по-скоро съм сигурна, че не добавят глутамат и др. "подобрители", не за друго, а струват пари  от тях ме е страх най-много, от изкуствените неща, които се слагат в ресторантите, и заради които храната уж е вкусна.
Плюнките и сополите в ресторантите не са за всички, а за специални клиенти. Лелката в градината трябва да е патологичен случай, че да дари всички с лигите си 
И все пак - написах, че ги избягвам когато мога. Детето ми не ходи на стол, яде си домашна храна.


Да. Едновременно готвим 2 неща или зависи от яденето, правим в двойна доза, ако е нещо много любимо или скара. Сега като работя от вкъщи понякога го правя на обяд. Зависи, нямаме строги правила. Е, случват се и извънредни случаи, тогава навън 


Не работим с колеги последната една година, защото няма работа за толкова хора. Преди винаги сме били екип от 6-7 човека, а в предишните ни работи и по 20-60. Това не ни е пречело никога. Повечето от тях също си носеха. Само като студенти не го правехме, защото е неудобно да си носиш храната в градския транспорт  но и това не е болка за умиране, ако човек го иска.
Разходката не пречи на обяда. Но по принцип след като съм цял ден с колегите, предпочитам да съм сама (или с мъжа ми, ако физически е възможно).

В крайна сметка това са неща, които са изцяло въпрос на вкус, както и за гостите, както и за всяко нещо. Всеки си има собствено разбиране и предпочитание, не те убеждавам, нито се оправдавам, само споделям.
И нямам нищо против вашия избор.
Така че не е нужно да се включваш след всяка моя дума


Приятно празнуване на всички 

"Пчела" и "Рицка" ги отписах. "Папая" едно парче торта - 7лв.

И тази легенда до кога ще върви. Не знам някой да се срамува, повечето ги мързи. Преди години дори децата ми не се срамуваха. А там е най-трудно.

Е ,защо така крайно.То за предимствата на домашната храна -ясно.
Ама да се каже,че във всички ресторанти ти точат сополи и лиги е супер крайно.

Има заведения,които си държат на реномето и на качеството.
В тях персонала е от професионалисти.
И аз готвя,ама все пак тия хора за това са учили,няма как да съм по-добра.
А и забравяте за атмосферата.
Били ли сте в ресторант Тавана-лято на n-ти етаж,на терасата,цяла София свети и ти е в краката.А кухнята-страхотна.
Ресторант Ниагара-чудесна кухня.
Имала съм удоволствието и да опитам готвени неща на Манчев( Черешата на тортата).Евалата!Това е друг вид удоволствие
Всеки има нужда да се облече, да излезе на ново място и да го поглезят.
А какво става ,като идете на почивка или в чужбина-пак ли със сандвичи от вкъщи.
И двата тип хапване е супер,ако компанията е на ниво,все пак.
P.S.Не ме е срам да нося от нас,но не мога да тръгна със супите и манджите-неудобно е чисто технически,а сандвичи всеки ден не ми се яде.

Май само ти не каза как, за колко време и с какви блюда посрещаш гости. А съм сигурна, че ти идват и неканени, то си е до човека.

До носенето на храна на работното място ли опряхте?
Сега, преди време бях твъъърдо убедена, че аз нищо по-различно от собствения си задник на работното си място няма да занесе. Сега конюнктурата около мен е друга, и макар да работя в богат офис /фръц-фръц/ всички до един си носим храна от нас, барабар с шефа, който може да ни купи обедите до края на годината на всички писали в темата, сякаш аз минавам през Пикадили след работа.
Да не говорим, че предвид условията да се консумира храна в офиса, се създава и предпоставката да не се точат колегите на дъъъълги обеди обилно полети с по някоя и друга бира.

Гостите си ги каним вкъщи, малчо си е с нас, рядко го оставяме на бабите, та ни е по-удобно така. Напоследък ми харесва да приготвям разни вкусотийки и всички са много доволни .

Мъжът ми носи храна на работа и понеже един от малкото, много му завиждат, че яде домашна храна, а не буламачите и куче-наденичките по разни павильончета.

Аз не бих си носила храна на работа, никога не съм си носила, по-скоро гладувам. За вбъдеще може и да си променя виждането.

  Аз си нося - когато имам нещо подходящо. В повечето офиси има и условия - хладилник, микровълнова , масичка нещо.
 Обикновено ям пред компа, вперила поглед във вас.

Не вярвам някой да го интересува. Във всеки случай не съм фен на дисциплината - мятане на пържоли в тава за време.

Но вече минахме към друга жизненоважна и предизвикваща бурни дискусии тема за храната в офиса.

Ако има време за подготовка, може и цял ден да им бая на пържолите. Мен ме притеснява инцидентното гостуване на принципа "минавахме наблизо, та рекохме да дойдем у вас". Хубаво, радвам се, че сте се сетили за нас, ама не може ли от кумова срама да предложите да се видим в някое близко заведение, а не веднага да казвате, че идвате у нас! Че аз може с любовника да съм!

Тая нова дискусия май се превръща в нова тема, хахаха
Само чаках кога ще кривнем на друга страна
ИНаче аз понякога си нося, ако съм на работа през почивните дни задължително, защото тогава почти нищо не работи около офиса.
И аз съм в богат офис, но това носи със себе си още по-добри условия за хранене там. Хубави "кухненски" помещения и по мои сметки повече от половината колеги си носят хапване.

Много ми е чудно, какви са тези хора, които ще кажат "Идвам у вас"

Случвало се е дори приятелки, които са от друг град и не съм виждала отдавна да ми се обадят, но винаги с въпроса"Имаш ли възможност да се видим и къде?"Дори и да ги поканя на гости веднага, пак следва уточнение "Не е ли по-добре някъде навън"

Ако някой ми се обажда за гости, то е винаги да ме покани у тях или да излезем навън.Аз постъпвам по същия начин.Нито ми се е случвало, нито аз съм се обаждала с думите"Ще дойда у вас".
Изключения- гости без предупреждение, както споменах по-напред са останали в студентските ми години.

А по другата тема

Нашият кухненски бокс в офиса е малък,студен и без прозорци.
Имам 1 час почивка срещу 8-9, а много често и 10-12 часа пред компютъра.Хич, не ми се иска да хапна на крак в малкото боксче,вместо да изляза на слънце и да хапна нещо топло.
Затова основно не нося от вкъщи-не ,че не се е случвало.Но ,не предпочитам

Светкавица, и аз така разбирам нещата.
В неделя ще имам гост, поканих го у дома на обяд ,защото
ми е по-удобно, а и съм спокойна за детето.
Отправям покана за гостуване не по - късно от сряда/четвъртък,
за да можем взаимно да планираме свободното време.
Оказвам покана за деня.

Мале, Човече – що за постове пишеш – кога ти остава време да работиш, дете да водиш и прибираш, да готвиш по 8 пъти и да печеш милинки?

Интересно ми стана обаче - от къде знаеш нагласата на американците - защо да си носят или не храна? Ти американка ли си всъщност? Защото...със същата сила мога да ти кажа, че няма такова нещо, но както и да е.

Две яденета готвите, а из темите тръбиш, че готвиш по 20 минутки вечер...

И също така, преди - като сте били 20-60 човека - ти си била вероятно младо гадже - как пък и тогава всички са си носели, вече съвсем се стреснях...


И да не бъда съвсем офф - да ви попитам нещо – звъни се на вратата – виждате ваши приятели, с които отдавна не сте се виждали, защото живеят в друг град вече. С думите изненада – се появяват, носейки две торби с покупки. Е – ще или не ще ги приемете, при положение, че единственото задължение ще бъде – да сервирате храната, която носят?