И като по-млада, и сега (на 30 години!
) - Бергюзар е безспорна красавица! 
- Публикувана: 7 фев. 2013, 21:48 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2013, 23:05 ч.
Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 63
Гледам снимките на Мерием и не мога да й се нарадвам. Много е красива, магнетични очи, страхотна усмивка, излъчване. Същевременно, Берг, реалната любима на Халит никак не ми допада. Много обикновена е, много сива. Но пък явно той си я обича, човекът.
Това за Берг си го мисля отдавна, но не смея да го споделя!
Вярно е че всеки гледа с различни очи, но за мен нито си подхождат с Халит, нито ми направи впечатление на добра актриса! (Единственият филм,в който съм я гледала е това лято в 1001 нощ).
И "излекувана" от "шока" на първият турски сериал,който ни беше представен аз го гледах с други очи!
Ама то какво да ми е мнението!
Ако се върна назад ,аз май не харесвам "половинките" в живота на никой от екранните ни герои!
Хеле като се сетя за "паяка" на Бали бея или
пък за оня "хубавец" Джан (ли беше) на Хю и ми иде да 
!!!А май излъгах- виждала съм някъде снимки на жената на "Мустафа" - тя става!
Аз съм верен на правилния човек.
Аз съм верен на тъщата, щот тя върти къщата и в Дивана нейната дума на две не дава да става.
майка-дъщеря
тъща-зет
Благодая за превода! До сега не знаех,че има начин да го покажа на момичетат,но вече разбрах и гласувах.Направи ми впечатление сцената със Селим и Баязид и как Хюррем подходи при спора им.Една неука,ограничена жена не би имала знанието и уменията да реагира така в тази ситуация,дори да е много добра майка."Излизането" от ситуацията,думите,скоито успокои Баязид,бяха искренни и умни.
Дали защото аз никога не мога да реагирам на момента и винаги съм бавен реотан,възхищавам се на хората,които имат изход от напечени ситуации и винаги знаят какво да кажат!
аз също ще я търся. 
Слагам в спойлер превода от руски на легендата за Джиханагир ,защото много от нас се справят с този език но има и момичета които се затрудняват .
Благодаря на Корделия ,че я предостави .
Скрит текст:
Легенда за Джиханагир
Автори –
Елена Миняева
Иля Михайлов
Легендата гласи:
Най –малкият син на Роксалана –шехзаде Джиханагир , още от раждането си е имал редица тежки ,хронични заболявания ,и във връзка с това никога не е бил смятан от Османската династия за пълноценен наследник на трона .Имал е проблеми със гръбначния стълб, нервната система и многочислени психични разстройства.Джиханагир ,не е минал през церемонията “Връчване на меча”и никога не е бил назначаван за управител на някоя от провинциите .Също така , най-малкият син на СС не е имал семейство,деца и наложници.Той от най ранна възраст се е привързал към полубрат си Мустафа и не е общувал много с баща си и братята си .Последните няколко години от живота си е прекарал в Маниса,провинцията която е управлявал Мустафа .Именно там Дж-р е умрял от мъка по брат си ,няколко дни след екзекуцията му в 1553 г.Някои от съвремениците предполагат ,че младият принц се е самоубил .”
Историческите факти са :
Шехзаде Джихангир е роден през 1531 г и е бил най –малкия син на Султан Сюлейман и на Хюрем султан .
Най младия от всички принцове на десетия султан на ОИ.
Джиханагир наистина е имал някакви проблеми с гръбначния стълб още при раждането ,но никакви вродени проблеми със нервната система или пък психически разстройства не е имал ,сочат официалните източници.
Напротив ,много историци са писали ,че младият принц е бил много образован юноша и е бил прекрасен събеседник на баща си . И това косвенно потвърждава факта ,че версията за отсъствие на контакт с баща му и родните братя а и също за привързаността му към Мустафа е напълно несъстоятелна.Последното се потвърждава от факта,че Мустафа е бил назначен в Маниса през 1533 г и през следващите 8 години /до 1541 г./ е бил там . Тоест към момента на заминаването на Мустафа за Маниса , Джиханагир е бил двегодишен и цялото детство е прекарал в Топкапъ тъй като до пълнолетие всички принцове трябвало да се възпитават именно там.
Затова и легендата ,че бил превързан силно към Мустафа , а не към родните си братя е силно несъстоятелна .
Има и още митове около личността на младия принц които не съвпадат Например много често в Интернет а и в други източници се споменава ,че Джихангир не е имал деца ,наложници ,своя провинция и т н ,което автоматично го прави непълноценен наследник.
Това също не е съвсем вярно.
В историческите източници се споменава ,че младия принц е бил управител на провинция Халеб/другото име на Алеппо/Днес това е най-големият град в Сирия , а по времето когато Сирия е влизала в състава на ОИ,провинция Алеппо е била третия по величина град в държавата след Кайро и Константинопол/Истанбул/.
Това говори ,че управлението на такава провинция е било, не по малко сложно и отговорно ,отколкото управлението на такива градове като Маниса,Амася и Коня , но назначаването в тях ,се е смятало за по пристижно.
Но все пак ,Сюлейман е вярвал в управленческите възможности на младия наследник .
Да ,известно е ,че Дж-р не е имал деца ,но наложница ,както и всеки друг принц заминал за провинцията е имал ,жалко ,че името и ,не се е съхранило за историята .
И ако говорим за смъртта на Джихангир , то веднага трябва да кажем ,че много от споменатото в разни източници е пропито от дълбоки заблуди като например това ,че последните години от живота си , Джиханагир е прекарал в Маниса ,където уж по това време е управлявал Мустафа .Също така ,че там той е умрял от мъка или се е самоубил заради екзекуцията на любимия брат .
Що се отнася до суицида ,трябва да отбележим ,че както при християните ,така и при мюсюлманите самоубийството се смята за голям грях .А не трябва да забравяме ,че Джихангир е погребан в тюрбето на Мехмет а самоубийците не са били погребвани даже в гробищата на правоверните ,още по малко пък в джамия или тюрбе Нещо повече , един от централните райони на Истанбул носи името на шехзаде Джиханагир.
До този момент ,единственния достоверен факт е,че Джихангир е умрял на 23 години ,в своята провинция Халеб на 27,11,1553 г.
Три седмици преди това в град Ерегли в провинция Коня е бил екзекутиран шехзаде Мустафа ,но Джихангир не е бил с брат си по това време .
Изхождайки от легендата , чеДжихангир е умрял в Маниса от скръб по брат си ,възниква закономерния въпрос:
какво би правил Джихангир в Маниса по това време ?
Шехзаде Мустафа от 1541 до 1553 е управлявал Амася /12 години/и към Маниса не е имал никакво отношение . Там от 1541 е управлявал Селим .
Но даже и да предположим ,че Джихангир е бил в Амася по това време ,то трябва да отбележим ,че разстоянието от Амася до Ерегли е 382км а по сухопътен маршрут около 500 . По тези времена , даже и един специален пратеник би пътувал около седмица , а слуховете още по дълго. Обратния път от Амася до Халеб ,би отнел още 10 –ина дни /а той все пак е умрял в Халеб /
Тогава се получава следното –Джиханагир една седмица ей така е седял и чакал известието за смъртта на брат си ,след това десетина дена е пътувал до Халеб за да умре там от мъка ,депресия или нервен срив ..Изглежда неправдоподобно.
Ако пък разгледаме варианта ,че Джиханагир е бил в Халеб а Мустафа в Амася то възниква въпроса , какво толкова пък ги е сближило , когато са се намирали на стотици километри един от друг Още повече така да ги е сближило ,че той да не преживее вестта за неговата смърт а пък когато умира родния му брат Мехмет с когото е бил много по близък ,с Джиханагир не се случва нищо и той без особенни сътресения преживява тази смърт .
Разстоянието от Ерегли до Халеб е по малко отколкото до Амася и Джиханагир след 4-5 дни би трябвало да е узнал за смъртта на Мустафа , тогава пък излиза ,че поне две седмици е живял ,знаейки тази вест ,тогава изглежда ,че не екзекуцията на Мустафа е била причината за смъртта му .
Но всички тези въпроси ,така и ще си останат поредната неразгадана загадка от митовете за историята на Великата Османска Империя .
Автори –
Елена Миняева
Иля Михайлов
Легендата гласи:
Най –малкият син на Роксалана –шехзаде Джиханагир , още от раждането си е имал редица тежки ,хронични заболявания ,и във връзка с това никога не е бил смятан от Османската династия за пълноценен наследник на трона .Имал е проблеми със гръбначния стълб, нервната система и многочислени психични разстройства.Джиханагир ,не е минал през церемонията “Връчване на меча”и никога не е бил назначаван за управител на някоя от провинциите .Също така , най-малкият син на СС не е имал семейство,деца и наложници.Той от най ранна възраст се е привързал към полубрат си Мустафа и не е общувал много с баща си и братята си .Последните няколко години от живота си е прекарал в Маниса,провинцията която е управлявал Мустафа .Именно там Дж-р е умрял от мъка по брат си ,няколко дни след екзекуцията му в 1553 г.Някои от съвремениците предполагат ,че младият принц се е самоубил .”
Историческите факти са :
Шехзаде Джихангир е роден през 1531 г и е бил най –малкия син на Султан Сюлейман и на Хюрем султан .
Най младия от всички принцове на десетия султан на ОИ.
Джиханагир наистина е имал някакви проблеми с гръбначния стълб още при раждането ,но никакви вродени проблеми със нервната система или пък психически разстройства не е имал ,сочат официалните източници.
Напротив ,много историци са писали ,че младият принц е бил много образован юноша и е бил прекрасен събеседник на баща си . И това косвенно потвърждава факта ,че версията за отсъствие на контакт с баща му и родните братя а и също за привързаността му към Мустафа е напълно несъстоятелна.Последното се потвърждава от факта,че Мустафа е бил назначен в Маниса през 1533 г и през следващите 8 години /до 1541 г./ е бил там . Тоест към момента на заминаването на Мустафа за Маниса , Джиханагир е бил двегодишен и цялото детство е прекарал в Топкапъ тъй като до пълнолетие всички принцове трябвало да се възпитават именно там.
Затова и легендата ,че бил превързан силно към Мустафа , а не към родните си братя е силно несъстоятелна .
Има и още митове около личността на младия принц които не съвпадат Например много често в Интернет а и в други източници се споменава ,че Джихангир не е имал деца ,наложници ,своя провинция и т н ,което автоматично го прави непълноценен наследник.
Това също не е съвсем вярно.
В историческите източници се споменава ,че младия принц е бил управител на провинция Халеб/другото име на Алеппо/Днес това е най-големият град в Сирия , а по времето когато Сирия е влизала в състава на ОИ,провинция Алеппо е била третия по величина град в държавата след Кайро и Константинопол/Истанбул/.
Това говори ,че управлението на такава провинция е било, не по малко сложно и отговорно ,отколкото управлението на такива градове като Маниса,Амася и Коня , но назначаването в тях ,се е смятало за по пристижно.
Но все пак ,Сюлейман е вярвал в управленческите възможности на младия наследник .
Да ,известно е ,че Дж-р не е имал деца ,но наложница ,както и всеки друг принц заминал за провинцията е имал ,жалко ,че името и ,не се е съхранило за историята .
И ако говорим за смъртта на Джихангир , то веднага трябва да кажем ,че много от споменатото в разни източници е пропито от дълбоки заблуди като например това ,че последните години от живота си , Джиханагир е прекарал в Маниса ,където уж по това време е управлявал Мустафа .Също така ,че там той е умрял от мъка или се е самоубил заради екзекуцията на любимия брат .
Що се отнася до суицида ,трябва да отбележим ,че както при християните ,така и при мюсюлманите самоубийството се смята за голям грях .А не трябва да забравяме ,че Джихангир е погребан в тюрбето на Мехмет а самоубийците не са били погребвани даже в гробищата на правоверните ,още по малко пък в джамия или тюрбе Нещо повече , един от централните райони на Истанбул носи името на шехзаде Джиханагир.
До този момент ,единственния достоверен факт е,че Джихангир е умрял на 23 години ,в своята провинция Халеб на 27,11,1553 г.
Три седмици преди това в град Ерегли в провинция Коня е бил екзекутиран шехзаде Мустафа ,но Джихангир не е бил с брат си по това време .
Изхождайки от легендата , чеДжихангир е умрял в Маниса от скръб по брат си ,възниква закономерния въпрос:
какво би правил Джихангир в Маниса по това време ?
Шехзаде Мустафа от 1541 до 1553 е управлявал Амася /12 години/и към Маниса не е имал никакво отношение . Там от 1541 е управлявал Селим .
Но даже и да предположим ,че Джихангир е бил в Амася по това време ,то трябва да отбележим ,че разстоянието от Амася до Ерегли е 382км а по сухопътен маршрут около 500 . По тези времена , даже и един специален пратеник би пътувал около седмица , а слуховете още по дълго. Обратния път от Амася до Халеб ,би отнел още 10 –ина дни /а той все пак е умрял в Халеб /
Тогава се получава следното –Джиханагир една седмица ей така е седял и чакал известието за смъртта на брат си ,след това десетина дена е пътувал до Халеб за да умре там от мъка ,депресия или нервен срив ..Изглежда неправдоподобно.
Ако пък разгледаме варианта ,че Джиханагир е бил в Халеб а Мустафа в Амася то възниква въпроса , какво толкова пък ги е сближило , когато са се намирали на стотици километри един от друг Още повече така да ги е сближило ,че той да не преживее вестта за неговата смърт а пък когато умира родния му брат Мехмет с когото е бил много по близък ,с Джиханагир не се случва нищо и той без особенни сътресения преживява тази смърт .
Разстоянието от Ерегли до Халеб е по малко отколкото до Амася и Джиханагир след 4-5 дни би трябвало да е узнал за смъртта на Мустафа , тогава пък излиза ,че поне две седмици е живял ,знаейки тази вест ,тогава изглежда ,че не екзекуцията на Мустафа е била причината за смъртта му .
Но всички тези въпроси ,така и ще си останат поредната неразгадана загадка от митовете за историята на Великата Османска Империя .