Преувеличавате ли опасностите

  • 2 765
  • 46
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 15 379
И аз чертая ужасни сцени с ума си, но не ги правя достояние на детето никога.
И старите хора са го казали "Да не те достигне онова, което си мисли майка ти".

# 16
  • Мнения: 2 216
Ясно е, че всяка майка се притеснява за детето си.
 Не съм сигурна, че децата не усещат тревожността на майките си

# 17
  • Мнения: 284
Не само, че усещат тревожността, а направо я попиват. Да не говорим, че понякога дори съзнателно или подсъзнателно злоупотребяват, като знаят, че определено тяхно поведение води до притеснение и респективно - обръщане на повече внимание.

# 18
  • Мнения: 10 547
Мислено, а често и с поведението си преувеличавам опасностите, но предпочитам да имам очи и въображение да ги видя, отколкото да го давам тежко и спокойно.

# 19
  • Мнения: 1 404
о да, постоянно!! Само гледам да не си личи външно и да побърквам околните.
Майка ми навремето ми казваше: " Да не ти се случва това, дето ти мислят най-близките".
 Wink

# 20
  • Мнения: 1 383
И аз съм от родителите, преувеличаващи опасностите. Моят най - голям страх е от задавяне и затова избягвам да давам на сина ми много твърди храни и големи залци.

# 21
  • Мнения: 2 161
Зависи кога се преувеличават опасностите. Дали след като си изсипал едномесечното бебе на стълбите или просто се паникьосваш, докато детето спи кротко в леглото си. Майките се притесняват за децата си с еднаква сила. Без значение е това, че някои майки задължително са решили да се представят като по-притеснени. Например, стоят в градинката няколко жени, разположени върху пейки с царевични пръчици в краката си и пластмасови чашки кафе до себе си. Всмукват цигарата, изпускат синкав дим и грачат една през друга: Внимавай, много внимавай!

# 22
  • Мнения: 5 391
Прекомерната стреснатост не е за мен, притеснявам се в границите на допустимото и се опитвам да не товаря с това децата.

# 23
  • София
  • Мнения: 12 555
Прекалената тревожност се преодолява с помощта на психолог.
Не е нормално да мислиш постоянно как нещо лошо се случва или ще се случи на детето ти.

# 24
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Старая се да не мисля много, да не се вкарвам в разни филми и да не "дърпам дявола за опашката".
Има една приказка : "Да не дава Господ да ти се случи, това което майка ти ти мисли". Доста вярна.

# 25
  • Мнения: 102
Най-много се тревожа когато оставям детето друг да го гледа, тогава какви ли не мисли ми минават през ума, всичко останало е в границите на нормалното.

# 26
  • Мнения: 102
И да и не.Умерено се тревожа особено ако имам поводи за това.

# 27
  • Мнения: 3 621
Страхувам се от много неща свързани с детето ми. Старая се обаче той да не усеща страховете ми

# 28
  • Мнения: 27 524
Страховете и образните картини в главата ни какво е можело да стане са нормални. Важното е да се разсейваш и да спираш да мислиш за тях, защото ще ти пречат.

Преди няколко дни така заметнах със замах Камелия на рамото ми да й подуша дупето, но толкова ентусиазирана бях, че щях да я прехвърля и да тупне по глава на теракота. Разбира се, че се уплаших много за момента и веднага ги зарисувах едни разбити глави и мозъци по пода, но после просто благодарих, че успях да я хвана и спрях да мисля за това. Иначе наистина човек трябва да трепери постоянно и накрая да изгуби спокойствието си, съня си, което не е от полза за никого  Simple Smile

Притеснявай се в рамките на нормалното, когато паден, удари се или стане нещо, не се паникьосвай, успокоявай детето с усмивка, така че разбере и то, че нищо страшно не е станало  Simple Smile

# 29
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Като бяха по-малки, повече се тревожех за физически травми, наранявания.
Сега вече ме тревожат съвсем други неща.... училище, дисциплина, справяне в обществото, сила на характера...
Промених си приоритетите на тревожност.  Thinking

Общи условия

Активация на акаунт