Децата 2005+ - днешните начални ученици

Ще се върна на първоначалния замисъл на темата и ще споделя моето виждане по въпроса, което ме тормози от доста време - имам второкласник и наблюденията ми са, че поне в неговия клас, се разчита почти изцяло на родителите за затвърждаване и обясняване на взетия материал. Ще кажа и защо мисля така - класната им почти никога не проверява домашните им, когато ходеше на държавна занималня учителката проверяваше домашните и драскаше с един червен химикал отгоре верните отговори, но не обясняваше, къде е сбъркал, т.е. изцяло моя работа беше да проверя всичко, изписано от него и да давам допълнителни задачи или друго, което да обясни материала на детето. Да, ама аз не съм педагог и сме стигали и до караници с него, защото не успявам да му обясня по подходящия, разбираем за него начин. Затова го преместих в частна занималня - определено постигнахме напредък, а аз продължавам да се занимавам с него в събота и неделя. Обаче от това стигнахме до момента, в който детето спря да слуша и да пише в час - на училище отиваше като на почивка - понеже в занималнята бяха строги и го караха да учи, в къщи същата ситуация, той просто си почиваше на училище и разчиташе само на занималнята и на мен. И защо тогава ходи на училище?

Та моето мнение е, че системата е много сбърката - препуска се по материал, няма затвърждаване, класната няма идея, на кое дете, кое му е трудно... и да си представим за момент, че съм математически инвалид и и аз не мога да разбера един магически квадрат например, какво става с детето?

И никога не съм си позволила да говоря срещу класна, училище, телевизия не гледаме, т.е. не е и чувал нищо лошо за образованието, но определено вниманието му в час липсва...

Дзвер, програмата е направена така, че в училище  няма часове за затвърждаване. Не са виновни учителите.
Затова се старая предварително да подготвя детето.

Една от "екстрите" на образователната ни система.

това казвам и аз - не обвинявам учителите, просто споделям, къде според мен е проблема. Проблем има и с организацията в отделните училища - защо в едно училище изходящите тестове са средата на май, а в нашето - в началото на май? Поради тази причина синът ми приключи с учебника по български преди пролетната ваканция, както и с тетрадка № 2 към него. Т.е. два месеца по-рано от края на учебната година, няма да споделям за останалите предмети, където също са на края на материала. Лично аз вярвам, че този 1 месец май, в който няма да има какво да учат, би следвало да не се губи - не случайно е определен за учебен... но това вече е друг проблем 

А сте едва втори клас. Сега поне може да се намесиш при нужда и да обясниш. Нека свикне, че часът е за почивка и блейкане наляво-надясно, пък после защо имало частни ученици.

А началните учителки да не се оплакват. Имат подкрепата на родителите и възможността някой да помага на децата. Освен това базовите знания по предмет се броят на пръстите на едната ми ръка /образно казано/ и се отработват за цяла година. Същественото натрупване на материал е в среден курс и всеки пропуск от начален е пагубен за джоба на родителите.  

Така, както представяш връзката, според мен няма такава.

Не помня дали го споменах в друга тема, но ми се наложи да обяснявам какво е епитет на 4токласник. Майка му намерила академичното определение в Уикипедия. В час защо не го е разбрал - имам догадки, че не е обяснено на по-разбираем език от академичния.

По принцип съм съгласна, че ученикът трябва да учи най-вече в час, а у дома само да затвърждава и да упражнява наученото. Но не бива да се пренебрегва и фактът, че в клас все пак е имало някой, който е разбрал какво е епитет  

Как е поднесена информацията, можем само да гадаем. А ако сън не ни лови и непременно искаме да разберем подробности във връзка с начина на поднасяне на информацията, питаме учителката. Отивам и чистосърдечно си признавам, че детето ми има проблем при усвояването на това понятие и я моля за помощ   Иначе си оставаме в сферата на догадките. Опс, ти вече си го казала

извинете, но епитет учиха тази година, във втори клас, непосредствено след взимане на прилагателно, не знам системата как очаква от едно дете на 8 години да разбере, какво е епитет и да направи разлика кога е прилагателно и кога епитет...

С кого да го затвърждава, ако смея да попитам? С мама филоложката да затвърждаваме физика, а с тати сисадмина - химия? А когато мама е касиерка, а тати шофьор, става мноооого интересно
Не разбирам какво значи "да учи в час". Учи се вкъщи от учебника. Часът е за преподаване, не за учене, това са две различни дейности, извършвани от различни хора. Когато преподаването в училище - основна дейност - закуцука, какво затвърждаме вкъщи - нищо. Преподаването се измества вкъщи, наред с всичко друго, а на училище, както писа колежката горе, се ходи на почивка. Не виждам нищо нелогично - ако детето не разбира какво му се говори в час, за какво му е да слуша? Но тогава, вместо да сочим с пръст частните уроци, следва да се запитаме - защо, аджеба, детето не разбира какво му се говори в час в държавното училище, а в частната занималня разбира.

Дзвер, аз на онова детенце го обясних така - епитет е, когато влагаш личната си оценка. А оценката може да се изрази не само с определени думи, ами и с интонация или пък словоред, но това е вече висш пилотаж. Притеснително е, че създателите на учебниците за началното не отличават висшия пилотаж от това, което е подходящо за дете.

Ама то дете на 8 години е достатъчно малко за майка си и няма как да осъзнава доста неща. Какво пък да кажем за понятието епитет, което и в живота не виждам къде ще използва  

Не ги мислете за толкова недорасли. Резултатите им на НВО 4 клас са забележителни. Нивото рязко спада в 5 клас именно поради натрупването на нови знания по предметите. НВО 7 клас си е доста голямо предизвикателство. Дотогава дали ще са пораснали достатъчно? Едва ли  



ОК, ок, така мислиш ти   Не разбираш, ама оспорваш мнение.

Учителят преподава, ученикът учи. Ако знае, че училището не е просто за помайване, почивка и блеене в час. Тогава и времето, необходимо вкъщи за затвърждаване на наученото ще бъде много по-малко.

Часът е и за преподаване, и за учене. Сама си го казала. Това са две различни дейности, извършвани от различни хора.
А Elfi го е обяснила много добре.

В училище човек се ОБУчава, това върви успоредно с преподаването. Вкъщи вече учи - това го прави самостоятелно и всъщност ученето е затвърждаването на това, което са му преподали в час. Аз поне ги отличавам. Затова и не разбирам израза "уча в час". Уча в час... за следващия час, че имам контролно, а вчера не съм учила вкъщи например. Не че не го ползвам като израз, но за мен тази дума има някакъв нюанс на самостоятелно извършване Както и да е, извън темата беше това обяснение.

Защо сте толкова убедени, че децата са разсеяни в час, а не им е скучно или неразбираемо? Одеве още попитах:
ама никой не ми е отговорил май. Детето е виновно по подразбиране. Може би е. А може и да не е. Ако 20 деца не разберат и се наложи да им се помага вкъщи/частни уроци, а 6 разберат, урокът успешно ли е преподаден и/или тези 20 деца са някакви идиоти?

Не мога да знам как е в частните занимални  
Предполагам обаче, че броят на децата е силно намален в  сравнение с броя на децата в класовете. Като добавим и това, че основният материал вече е преподаден в училище за разяснение остава единствено това, което някой или друг не е разбрал по време на час.



Много е трудно да направиш така, че да е забавно на всички 20 или 30 деца. Те са там, за да усвоят определен обем от знания и колкото по-рано разберат какво се иска от тях, толкова по-добре. За забавление са различните клубове и извънкласни занятия, където децата се събират по интереси.



След като 6 успяват, значи е постижимо.и. И защо трябва равнението да се прави по по-трудно усвояващите? Който не успява, ще си наваксва вкъщи.

Не виждам причина 6 да могат, а 20 да не могат. Щом 6 се справят с материала, какво липсва на другите 20? Питаш и си отговаряш Явно, че не са. Друго има. Обикновено става въпрос за нещо строго индивидуално. Децата растат в различна среда /докато някои растат в здрави семейства, други са преживели развода на родителите си с всичките му прелюдии; нерядко се отглеждат от баби, дядовци и стринки, докато родителите са на гурбет, примерно/. Това няма как да не се отрази върху детето, да го направи напрегнато и тревожно, респективно се отразява и на ученето му.

Дефинирането на справянето е много относително понятие обаче, защото е строго индивидуално. Проблемът е оценката за справянето. Тя не се наглася към индивидуалността, а към общоприети норми. А детето приема оценката твърде лично като огледало на възможностите си, защото мама така го е научила - в бележника всичко трябва да е 6. И това се случва в доста от здравите семейства.