Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 21

Моят син си удряше жестоко главата в земята, в стената... Няма да забравя един ден на разходка , поредното ядосване без да може да обясни точно защо, тръшна се на колене и в асфалта... Един познат направи толкова безумен коментар на поведението му... Смееше се и започна да ми дава съвети откъде да му купя каишка и т.н.  голямо забавление беше    Както и да е , отплеснах се. Мисълта ми е , че не изпитваше болка. Ходеше си непрекъснато с цицина на челото, която само си сменяше цвета- от червено, през мораво и зеленикаво-жълто, в зависимост от момента на ударите. Когато започнахме диетата, може би на втората седмица за първи път се разплака като падна и се удари . Спря да си удря главата. В началото се опитваше , но явно го заболяваше и или си слагаше ръчичките между челото и земята или се свличаше на земята и си удряше главата в краката ни, които определено са по-меки...    Това самонараняване изчезна докъм втория месец от диетата , заедно с безпричинните истерични припадъци .

Това налага ли се  да стоиш  . А иначе незнам как са при вас училищата, че се притесняваш да избяга /това в характера ли му е да бяга?/, но училищата мисля, че навсякъде са така, са с ограда и с охрана. Да охраната лично при нас не е да охранява децата, а основно пропусквателния режим на външни лица, но пък ако им се обърне внимание за проблемните деца, те ги следят. Е лично аз нямам опасения Мири да избяга - той не се отдалечава от познатите места и хора, бъзлив е.
А иначе ти ме подсещаш и за друг плюс, макар, че аз и преди го изложих - ще свикне точно на режим до обяд, както би бил в първи клас, а не да продължи целодневното гледане.
Мири също е роден в края на годината, т.е. той като набор е по-голям от съучениците си, но пък се оказа, че е по-голям само с два месеца от следващото дете по възраст. Иначе чисто физически ще оборя мъжът ти .... не се различават много децата  

И моето дете така се самонараняваше като детето на Надежда. Не мога да си спомня точно как спря. Може би е било от диетата и при него. но паралелно с почването на диетата тръгна и на детска градина. Ама пък как биха могли в детската да спрат самоагресията се питам. По вероятно е диетата да е помогнала.

Селма, с това споделяне трябваше да започнеш. Наистина се обезсмисли дето се вика всичко, което те съветвахме, защото така поставен от теб въпроса нямаш много избор  

Обаче за догодина мога да те посъветвам още от сега. Ако всичко мине добре и приемат малката в детската градина, в никакъв случай не оставяй баткото на занималня. Каквото и да ти струва - занималнята се отразява зле и на деца в норма, камо ли на нашите. Даже мишовия господин на няколко пъти ни моли на родителските срещи да не ги оставяме на занималня - мене не моли де, аз не го пускам, но останалите.

Много зависи от училището. В старото училище на децата имаше 8 входа и съответно изхода. Работеха два, но не само изходите са опасни. Училищата имат   врати за трошене, прозорци за трошене, стълби за тичане и падане по тях. Има опасност да се скара с друго дете и неволно да го бутне да го нарани, както и има опасност да наранят нашето дете . Дъщеря ми имаше съученичка, която още в първи клас си тръгваше като и писне по средата на деня и си се прибираше в къщи. Класната се беше видяла в чудо. За момент я изгуби от поглед и това изчезне.

Селма, не те плаша - разказвам ти реалните опасности и ти трябва да си готова за всичко. Трябва да мислиш два хода напред и да имаш готовност да реагираш за всеки евентуален риск.

 А за ръста. Има дребни класове и по едрички класове. Не намирам връзка със строгоста на класната. Моят син е като магаре сред овци в училище. Едър е, но не във всички класове в които е бил се е отличавал драстично. Дъщеря ми има съученици 14 год. по ниски от Мишо, а Мишо е имал по високи от него съученички. Напомням - Мишо е бил досега в 5 училищни класа - съответно 5 преподавателя.

Тук те подкрепям 100%. Наиситна чисто физически децата не се различават много... в смисъл има и великани родени в края на набора има и дребчета родени в самото начало. Всичко е строго индивидуално завси от ген от родители.
Обаче относно другото, умственото, поведенческото  развитие наистина понякога няколко месеца са от значение. Виждам го защото по случайност в класа на дъщеря ми имаше три деца родени в самото начало на следващия набор ( едната е близка приятелка на щерка ми  )  и затова изпратени на училище преди да навършат 7. ако знаете как си личаха разликите и в поведението и  в ценосттната система и в интелектуално развитие -  и не защото нещо а защото просто бяха прекалено малки на фона на другите. Едва тази година - те са вече осми клас гледам има някакво уравняване. Верно че всичко зависи и от други фактори- родители възпитание семейство - обаче нека тях не ги заглеждаме в момента. просто поведнеието на децата си беше инфантилно .това е за деца в норма тогава какво да кажем за нашите деца. Според мен всеки месец си от значение.

моят син ще бъде едър защото е в началото на годината ( абе той си е висок генетично ) , когато се роди все си мислех че е минус че е роден януари, пресмятах дали няма да се наложи да тръгне 6 годишен на училище. съдбата реши нещата по друг начин и се надявам с негова полза- ще има един буфер от 8-9 месеца след като навърши 7 и тогава ако е речено на училище.


и с това съм съгласна отчасти.
не бих нарекла занималнята лоша но определено не е за всички. Аз съм била на занималня до 5-ти клас `включително - нямах проблем да уча докато наоколо стените се тресяха. Това ми помогна много за в бъдеще, но аз съм аз.  дъщеря ми издържа на занималня  една година. Всичко е до индивид възприятние и дисциплинираност.

    Не ,не ,Катина !   
    В никакъв случай не се обезсмисля !
    Давате ми доста храна за размисъл . Имам още много неща да "претеглям" .
    Цялата тази информация и съвети са ценни не само за мен .
    ВСеки може да си вземе по нещо полезно   

pepi_r, явно му е в характера .... Прави го ,откакто проходи . Всички врати се отварят , всякакви предгради се минават и човека е "на свобода" . Сякаш не търпи затворени пространства ....не знам....не мога да си го обясня ... 
   

Досега както чета  доста обсъждане по поведенческите проблеми.

От всичко прочететно разбирам колко много сме постигнали в това отношение с моят синковец.
Та той може да се каже е на училище откак е на три годинки и 4 месеца. Знае какво е занятие/ урок, че трябва да направи това което се иска от него и често да приложи усилие, да се съсредоточи когато не се справя и да помоли помощ ако има нужда, да не се разсейва , да си прави домашните редовно. все пак занятията с него са 5 пъти в седмицата.....а как беше в началото мога да се смея през сълзи като ви разказвам - от стрес се напикаваше или с извинение  насираше, бягаше или пък направо заспиваше ( начин на игнориране )  на урока.

Сега е като малък ученик, но не това ми е притеснението. Качеството на възприятието на новия материал ме притеснява. Трябва до него все едно да има преводач който с познати сресдтва да доведе до разбирането му предаденото на урока. Иначе ще трябва да дублираме всичко във вкъщи. Дълбоко се съмнявам в адекватността на ресурсните.
Някой имал ли е такъв проблем как се е справил?

Възхищавам се на всяка една от вас наистина. От къде намирате сили..... Ние сега вървим по пътя да открием себе си така да го наречем. Аутизъм ли е не е ли.... Ходихме на консултация в св Никола. Изразиха мнение че може би е зъдръжка на речта. Препоръчаха логопед и юли месец ни е обследването. Е отидохме на логопед днес за първи път. Жената е много мила и видимо има голям опит с малки деца ( Евгени е на 3) но каквато малка надеждичка бях стаила в себе си, че не е аутизъм сякаш я разпиля. Не ми го каза в прав текст, но..... Гени каза доста думи, но някък по бебешки и тя ми каза че това не били думи а просто имитиране. А той уж знае всяка какво означава. Бил много ама много далеч от нормата което да виждасе че изостава. Каза, че на реч да се надявам след 6-тата година и че за нея имал и поведенчески проблем може би. Боже колко съм отчаяна ако знаете. Сякъш душата ми се измори да се лута през лекари и диагнози. Един едно казва друг друго. Тайш надежда- после я губиш. Събираш остатъците от душата си след всеки такъв момент. После пак се разпиляват. А той- той е целият свят. В очите му е целият смисъл на тоя живот. Чувствам се безпомощна, виновна, ...... Незнам какво да правя. От утре сме двапъти в седмицата при дамата на логопед. Дано има смисъл......

Да не съм като черна станция, но четете и за биомедицинския подход, диети и прочие. И ние на 3 казвахме доста думи, ходихме 1 година на логопед упорито, и на градина ходихме и в резултат - регрес и връщане назад. А иначе логопедите обичат да говорят такива глупости при първо посещение - стряскат родителите за тичате редовно. Е ние тичахме и ефекта е нулев.
Сега налучкваме хранителния проблем - има моменти в които нацелвам какво да махна от менюто и за една нощ човека е проговорил, на следващия ден сума думи ползва правилно и по смисъл. Лошото е, че сме на пробите и грешките.
Така че търсете какво може да е предизвикало сегашната ситуация при вас и търсете отговори. Ама то детето си е такова не е отговор.

Човекът е като половината малки човеци от спектъра.

http://www.autismspeaks.org/science/science-news/study-confirms- … ring-common-scary
Неотдавнашно проучване чрез въпросници, разпратени до родителите на 1 218 деца с ASD, имащи и 1 076 деца в норма, показва, че близо ½ (49%) от децата с ASD над 4 годишна възраст са се опитвали поне веднъж да избягат или да се измъкнат и се скитат сами. 53% от скитащите се деца са липсвали достатъчно дълго (над 40 минути), за да предизвикат тревога у родителите си.
Сравнението с децата в норма в същите семейства показва, че във възрастта 4-7 години само 11% от децата в норма са се измъквали срещу 46% от тези с ASD. От 8 до 11 години  процентът намалява и е 1 при децата в норма и 27 при тези с ASD.

Запитани, как си обясняват, защо детето им с аутизъм прави това, над половината от родителите са отговорили, че „просто му харесва или изучава” [света]. Други чести отговори са били, че детето се е измъквало, за да отиде на любимо място, за да се спаси от напрегната ситуация, за да избегне неприятни сензорни дразнения или поради свой специален интерес. Най-често децата се измъквали от собствения си дом или другаде, където са гостували, в магазин и от училище.

На сайта има съвети за справяне и идеи, вкл. GPS. Но хубавото е, че с годините тенденцията намалява и мисля, че с подобряване на разбирането, всички които имат този потенциален или актуален проблем, ще се справят.

  Като казахте за цицината и аз се сетих, че Васко си ходеше с такава 2-3 години.Спря да си удря главата от само себе си.Не е правил диета.
  Не съм си и мислила да го отлагам от първи клас, но той е високо-функционален.Въпреки това шокът през първият учебен ден беше голям.Отказа да влезе в класната стая, плачеше в коридора, а ние с баща му упорито се опитвахме да го набутаме вътре.Добре ,че по едно време госпожата започна да раздава питка с мед и той размисли . За няколко дни осъзнах, че детето има нужда от постоянна грижа и за 6 месеца напуснах работа.В училище не съм стояла, но бях на повикване от госпожата.В интерес на истината тя никога не е злоупотребявала и ме е викала само няколко пъти за цяла година.
Занималнята се оказа лош избор, няколко пъти го намирах заспал на последния чин и до там беше.
  Сега всеки 15 септември ме стресира.Дългото отсъствие от седмица - две му се отразява зле повторното тръгване на училище е трудно, но това е само за един ден.Сега имаха зелено училище + пролетната ваканция и в понеделник буквално го влачих към училище.
   Въпреки всичко, нещата потръгнаха.Детето си покрива ДОИ.Сега дори се готви за матурите.
   Наложи ми се да променя доста критериите си за това кое е важно  да бъде научено и кое не.Наясно съм със силните му страни и се стремя да ги развивам.Това, което не му е интересно го минаваме мимоходом.
    Вярвам, че и вашите дечица ще се справят, според силите си.моят съвет е по възможност да намерите колкото се може повече съмишленици в училище. Всички, от охраната и чистачките, до директора е добре да познават детето.

Може да правите упражнения.
За разбиране на речта:
може да готвите заедно,като му поставящ задачи,които в наалото имат само едно условие / например,подай ми лъжицата или солницата или каквото и да е.Лека-полека задачата се усложнява-подай ми голямата лъжица,синята солница и т.н.След като детето се научи да следва указания се усложнява задачата-отвори шкафа и ми дай червената купа-отвори шкафа,извади червената купа,сложи я на масата,налей мляко/като преди това са дадени ясни указания от къде да вземе мляко и как да го пренесе до купата/масата.И така постепенно.Да не се поставят нови условия по-често от веднъж на 1-2 седмици.Едва,когато умението е затвърдено и детето може в три последователни дни, в които няма големи промени, да изпълни задачите,тогава да се пристъпва към нови обучителни елементи.
За децата с по-развити тактилни възприятия помага,ако поставената задача се визуализира-например-нарисувай шкафа,после шкаф с отворена врата,после купа,която детето да оцвети в съответен цвят/в примера червен/маса,кутия с мляко и т.н.
Друг вариант за развиване на разбиране на речта е да оцветявате заедно картинка за оцветяване.Възрастният казва на детето коя аст и в какъв цвят да оцвети/например картинка на трактор-оцвети предния капак в синьо,вратата в жълто,кормилото зелено и т.н./.Веднъж водещия дава наставления кое в какъв цвят,веднъж детето трябва да каже кое в какъв цвят и водещия да го оцвети.Така се развива и умението да се взимат решения.

За развиване на речта.
Ако детето казва само отделни думи и трудно прави изречение и има трудности при изразяване:

Изберете весела и лесна тема.Например пролет.
Разделете един дълъг лист на малки квадратета едно до друго, не едно под друго и над друго,да изглежда като фото-лента.
В първото квадратче нарисувайте какво има през зимата,което си отива през пролетта-например снежен човек.На следващата картинка снежен човек и слънце /става по-топло.На третата леко обезформен снежен човек-снега се стопява.На следвашата картинка почти стопен снежен човек и по-голямо слънце.На следващата само локва и голямо слънце,което да е почти колкото рамката на картинката.След това само слънце.После малко листенце и слънце.Последно слънце и пролетно цветенце.
Същият модел може да сеприложи и за всеки един ден.Например:
Х спи.Х се събужда,Х се мие,облича се,закусва,обажда се по телефона,излиза/на гости, на училище на музей, на рожден ден,на село,на зоопарк-каквото планирате за деня /или следващия.
Могат да се включат и събитията,които предтоят-купуване на подарък,посещение при зъболекар,игра с друго дете и т.н.

След всяко успешно занимание награждавайте детето,но не с лакомства-най-добре е с картинка/лепенка на нещо,което обича-коли,цветя,животни и т.н.
Подарете му кутийка, в която да си събира тези съкровища.Те ще го успокояват,когато иска,но не знае как да се справи с определен проблем-например,иска да играе с другите деца,но не е в състояние да разбере условието на играта,иска да сглоби нещо,но не знае точно как и се фрустрира.
Много често,когато детето иска да направи нещо много добре не знае от къде да започне и каква е последователността на дейностите.Например,иска да ви направи супа,но не може да подреди мислите си така,че първо се бели лука,после се кълца,после картофите,включва се печката и т.н.
Можете да поставяте дребни задачи-обуй си чорапите и като си готов ми кажи.Когато е готово детето му казвате да си обуе панталона,после блузата и след всеки успех го поощрявате-колко добре се справящ,НЕ КОЛКО СИ ДОБЪР.Ако правят грешки,което е нормално и са свикнали да чуват колко си добър,приемат неуспеха като личен неуспех- не се справяш,значи не си добър.


Ако ви е от полза утре ще напиша повече.

Давай!   

+1  Само да преодолеем отказа от каквато и да е работа

kartinka,  благодаря !
Момичета, ние се записахме за м.август в "Св.Никола".Ако някой има планове за този месец, отсега да се обади.

Нима от сега може да става записване за август месец? Аз като съм искала да водя Мири преди, трябваше да се обаждам в първите дни на месеца, за да го включат в графика за настоящия месец.
Явно има промяна в записването...