Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 21

Часовете са чак за август. "напливът" е голям Определено като стане време за подновяване на ТЕЛКА чак ще го водя.

това направо ме втрещи

КАтринка благодаря ви.
Обаче при нас ситуацията е различна.

Детето ми е на 6 години, от 3 ходи на терапия по 5 пъти седмично ( 2 логопед един психолог 2 специален педагог ) и се справя с всичко което сте написали. Да, именно това е начина по който постигнахме подобрение в състоянието и разбирането и то осезаемо. Постигнатото  обаче не подобрява извънмерно разбирането му на НОВОСТИТЕ/ новата за него информация / които му се съобщават изключително вербално. Да кажем са имали урок в градината или са чели приказка. Разбирането е да кажем на едно 30-до 50 процента, понякога и повече но всичко зависи от това КАК е поднесено. Връщаме се в къщи и "преподавам урока наново" , разказвам като следя с въпроси какво е разбрал, ако не е разбрал сменам да кажем изпозлваните думи или конструкцията на изречението, подкрепям информацията с картинки и допълнителни пояснения ( все едно едно и също нещо казвам по различни начини следейки коймодел е разбираем за него ) . После правя проверка с въпроси за разбиране. Едва тогава смятам материала за възприет а урока за научен. Затвърждаването е друг въпрос.

Затова не ми е ясно как ще става научаването на материала в училище без "преводач". Затова и задавам този въпрос, надявам се да има в темата деца на които при тръгване на училище разбирането все пак е било проблемно.

Ако има дете без проблеми с разбирането, то неговите близки няма да четат дори тази тема, камо ли да пишат тук 

Абсолютно по същия начин става и в училище. Не се притеснявай, ще решаваме проблемите на момента заедно. Какъвто проблем видиш - питай - ще помагаме с каквото можем. Във втори  клас най трудния текст, който видях е този http://songsbulgaria.com/id/51/U-NEDINI-SLANTsE-GREE.html . Материала е поднесен плавно и постепенно става трудното. Имаш някак възможност да свикнеш и се адаптираш към натиска. опитай да подбереш неамбициозна госпожа, която не се напъва да ги тормози с много тестове и домашни. Мноого е важен е преподавателя, като, че ли по важен от училището. Мога да ти предложа как да проучиш коя е за теб. Поразмотай се в училищния двор и потърси някои от четвъртокласниците. Попитай ги за госпожите в 4 клас, коя е най добра. Ще се учудиш колко добре ще те ориентират. Още по добре попитай няколко четвъртокласника от различни 4 класове. После ги поогледай въпросните госпожи и ще "усетиш" коя ти харесва. Ще го почувстваш просто. Тези госпожи догодина поемат първолаците 

Ре Ге- детето трябва да се обучи да разчита информацията /от приказката,от урока,от разговора с други деца/ самостоятелно.Има такива методики,една от тях е "Кутия с чувства".Представлява картонена кутия, в която има маски,картинки,карти за игра, на които са изобразени различни лица,изразяващи основните емоции-радост,страх,гняв,тъга.На детето /около веднъж седмично, в рамките на един час/ му се предоставя спокойна атмосфера-например,заедно пиете лимонада или мляко с какао.И си говорите съвсем непринудено.Вие му казвате как е минал денят Ви, като казвате какви чувства сте изпитали и защо.Например,сутринта като тръгнах за работа и видях,че ще вали,но си забравих чадъра,ЗАЩОТО бързах.Когато излязох от работа валеше силно и се измокрих,ЗАТОВА сега съм тъжна,че може да се разболея и т.н. или днес се обади баба ти Х.Каза,че котката се покатерила на пердето и съборила корниза.И затова баба сега е сърдита на котката.
И все в този дух на детето му се обяснява, защо ако баща му падне от стола и се удари това не е смешно, а тъжно.Защо ако сте на гости и то скача по играчките на друго дете и ги чупи това не е забавно и другото дете плаче....защото аутистът не е в състояние да се вживява в емоциите на другите и да търси логика в съпричасността,както го правят не-аутистите.Аутистът трябва да бъде обучен на това.Дори съвсем елементарни на пръв поглед сигнали/информации трябва да му се превеждат по начин по който да ги разбере и да научи тези сигнали наизуст.Защото Аз или Вие виждаме дебелата съседка,че е станала още по-дебела,когато я срещнем на стълбите след лятната ваканция,но не и казваме "Леле,каква си станала още по-дебела,"защото знаем какви могат да са последствията от нашето действие.И просто казваме "Здравей".Детето просто трябва да бъде обучено,че на дебелите не им се казва,че са дебели,независимо дали са ни съседи или не,понеже думите им могат да ги обидят или ядосат и да направят нещо лошо на детето /например, да го плеснат,което то няма да разбере защо и откъде е дошло/.

Това разпознаване на основните човешки чувства ще помогне на детето да прави по-лесно връзка между информацията,защо  Вълкът си преправил гласа,когато се върнал пред къщичката на Седемте козлета и защо Мащехата на Снежанка искала да я отрови,след като тя била толкова хубава и добра.

Ето линк към материала "Една кутия пълна с чувства".
http://www.averbode.nl/Pub/catalogusnl-cego/CatalogusNL-CEGO-Ond … .html?detail=5899

Може да се играе и у дома със семейството.Например.Ако едното дете е сърдито на другото, да обясни защо/той ми изяде бонбона,пипа ми камиончето без да ме пита,събори ми построения замък и т.н./


НЕ ВОДЕТЕ ДЕТЕТО ПО-ЧЕСТО от веднъж седмично на терапии.То има нужда от поне седмица,ако не и повече, за да осмисли информацията,която му е зададена,ще задава въпроси, ще разиграва моменти от терапията/гледано филмче,чута приказка,преживяна случка/,докато не успее само да си я преведе на разбираем за него език.

Ако всеки ден го питат "ако ти имаш десет ябълки и дадеш на брат си половината колко ще ти останат?"то ще е убедено,че ще му останат девет ябълки и половина,защото му трябва  време да си отговори на въпроса "откъде-накъде пък ще давам половин ябълка на брат ми...""и дори да бъде убеждавано,че ще му останат 5,за него това ще е ограбване в пряк и преносен смисъл.

ако детето обича да му четете-четете му каквато приказка пожелае,дори да е една и съща.В един момент ще я научи наизуст и само ще почне да задава въпроси от рода :"какво означава да те направя на пух и прах?зад девет гори в десета колко километра е?колко е от небето до земята?ние на коя земя живеем?баба може ли да лети с метла,щом няма зъби и ми се кара? и т.н.

Катина 
Много ми е страшно, може би затова съм като  заек. 

днес ме осени идеята да започна да си копирам в Уордовски файл текстовете на вашите съвети  за училището , така ще ги има конспектирани и ще мога да ги препрочитам и преосмислям.  Иначе сега ги чета с едни очи, другата година когато вече ще  трябва да решаваме ще ги гледам от друг ъгъл.


Днес отново плаках след доста време затишие. Бяхме с детето на детската площадка. Там срещнахме момиченце от неговата група в градината. то беше с други две непознати за нас момченца. Момиченцето веднага дръпна синът ми и го включи в играта... виждам го обаче как се мъчи да е езиково адекватен , трудно му е обаче  харизматичното му излъчване , поведението му като на индивид със самочувствие ( демонстрирано но не и наистина ) просто залепиха децата за него. стана страхотна игра, но го виждам как на моменти му е трудно да е "в час"  заради неразбирането на ситуацията ( не на емоционално ниво а на това което се случва ). Като си тръгнахме след няколко часа той ми каза- "мамо, искам да ми казваш изречения а аз да ги повратям, искам да се науча.". "Какво да се научши бе маме", го питам а той ми отгорваря-  "искам да се науча да говоря човешки "... и тук аз ревнах.


Катринка
по този повод вообще няма да съглася с вас. Мога и да се аргументирам, но ще отнеме доста и на никой няма да му е интересно това което еще напиша.

Здравейте мили мами.Моят син също е аутист вече е голям на 18 години.В пубертата е и става все по трудно да се справяме с моментите когато започва да проявява агресия и автоагресия.Тези периоди обикновено са през пролетта и есента.Тогава се налага да приема лекарства но не винаги резултата е добър.Има ли сред вас мами с големи деца аутисти с такива проблеми?Хубаво ще бъде да си обменим опит как да се справим с проблема.  От години аз просто не желая да го тъпча с лекарства постоянно и се опитвам да решавам проблемите с прегръдка любов и постоянно говорене и обясняване на всичко което виждам че го притеснява но може би това е грешка не знам  .Затова много ще се радвам ако мога да си обменям опит с някого.
Желая Ви много здраве и сили 

   Ре ге, аргументрай се ,моля !
    На мен ми е интересно! И не мисля ,че само на мен !  

    С моето дете може би сме най-зле откъм честотата на ходенията по терапии в сравнение с другите дечица тук ....
    Когато го водих при Ани Заимова , виждах смисъл и напредък ,и гледах да има повече занимания , макар че отново не бяха повече от 2 пъти седмично и то само за известен период ......

    След тази ни логопедка ,където и да отидем ,всичко ми изглежда загуба на време ....
    И да го водя някъде , го правя сякаш "колкото да има нещо" . А основната работа я провеждам вкъщи , говорейки с детето и му обеснявайки нещата от живота къде просто с думи ,къде с театри ,къде с картинки или собственоръчни рисунки тип комикси  . Заедно четем книжки тип детски енциклопедии или по-елементарни приказки с картинки . Правим и чертаем планове , после ги изпълняваме ... И т.н. , и т.н.....

     Утре ,например , планувам да играем на една конкретна игра , от която чакам да изскочи някаква информация (важна за нас)  . Ако се получи и видя смисъл ,ще ви споделя .....

    

Буйни ученици влизат с мама в час
Момичета, възмутена съм как представят всички деца с аутизъм като буйни, а родителите им-за незаинтересовани.
И дума не се споменава за спектър.Иди доказвай, че твоето дете не е агресивно и не се нуждае от индивидуална форма на обучение след такива статии.

_re_ge, защо плачеш? Погледни от хубавата страна: Детето се е мотивирало след случката да се научи да говори.

   Предполагам , е усетила неговото страдание .....
   И аз почти се разплаках четейки ....

   Но си права , Алекс , има повод и за радост ! 

Реге, сякаш четох мои стари постове тук  . Изживях си наново същата болка от същите ми усещания. Мишо ми е казвал Мамо, научи ме да да имам приятели. Помогни ми. Много е болезнено да чуеш подобно нещо и да не знаеш как да помогнеш. Казвал ми е също, научи ме да говоря като другите.

Сетих се на едно обучение беше лектор Светла Стайкова. Тя посъветва родителите на ученици да съумеем да се сближим с другите родители, да съумеем да намерим другарче в училище, което да общува с нашето дете в извънучебно време за да може да му е в помощ и в учебно. Думите и бяха буквално - Ако съумеете да си изиграете добре картите, родителите и децата ще ви помогнат.
Аз не си изиграх добре картите  . Но съвета и е ценен и не е толкова трудно постижим. Може би не е късно и за мен 

Сетих се преди време Любознателна беше превела от руски сайт някакви съвети, и съм запомнила много добре един от тях. Винаги детето трябва да е чисто и да изглежда добре облечено. Мисля, че и за родителя се отнася. Добре е да изглеждаме вчесани, добре облечени и задължително добронамерени и усмихнати. Това много помага.

Чудя се дали да не напиша едно писмо на тия "мили"журналистки...И наистина  - защо на всяко едно  по-буйно детесе налага диагнозата хиперактивност. Споменавах ви тук за детето на братовчедка ми. След посещение от психолога, с който работят и разговор с учителка промяната е налице. Детето вече не е "лошото" и то си промени и държание и всичко. Гледам и в групата на големия. Имат едно момченце (то е с диагностицирано ХАДВ ) - в първа група го норочиха за лош и така си отидоха 4 години. Обяснявам му на моя, че не е лош и не бива да го нарича така - да, ама госпожата каза, че той е лош
Реге, Направило му е впечатление на детето. Хриси не се и впечатлява - своенравен е до безобразие. Обяснявам, че ще остане без приятели и никой няма да иска да играе с него - не се впечатлява...Емоционално незрял, то в нашата обстановка няма и да "узрее"
Аз тотално съм объркана вече какво да правя. Разбрах за една градина, която ми е относително "близо" до работата, в която има специална група - логопедична. Проверих в системата - за другата учебна година има обявени 4 места, ако съм разбрала правилно. Споменах в нас да се пробвам, ако го вземат да го запиша там Гого. Отговорът беше - то там няма къде да се паркира и са задръсвания... Аз ще се пробвам, пък видяло се - ако трябва ще напусна работа... Не мога да търпя обаче повече безхаберното отношение в градината от страна на "обучаващите"...А отговор от РЦ на жалбата все още нямам

    Доника , и на моята жалба преди почти една година нямаше никакъв отговор . А бях пратила (и предупредила за това за центъра ) дубликати на жалбата и в министерството по социалната политика ,и в агенцията за Закрила на детето ,и .....още някъде беше ,вече не помня абревиатурата ..... 
    Докато не вдигнах телефона , нямаше никаква реакция ,което говори супер зле за центъра . Особено като вземем предвид и по какъв повод беше пусната жалбата . 

     Ще ми е интересно ,как ще се развият нещата при вас . Споделяй ! 

Абе просят си и там проверки, ама хайде В това отношение ми се струва, че в провинцията са къде къде по-добре

Здравей  

Дано се включи някой с по голямо дете    Винаги съм се чудила като почнах да пиша тук, защо не пишат родители на пораснали деца. Все си мислех, че те имат какво да ни научат, могат да ни помогнат, ние се лутаме сами и се мъчим, а те мълчат и сякаш като са си оправили децата са забравили, че могат да помогнат и на нас. Тогава си казах, че като се оправи моето дете и порасне ще помагам с каквото мога и никога няма да изоставя така новодиагностицираните. Моят син попорасна вече, ама все още търся начини за другото   , и  вече знам, че още по големите не са се излекували  и борбата ще е цял живот, но все още ми се иска да поговоря с родител на пораснало дете.

kartinka, много ти благодаря за споделеното. Бих те помолила да продължиш да пишеш още, защото виждам, че имаш още много за казване  

Принципно повечето деца с аутизъм имат такава нужда от наместване на информацията и време между терапиите. не бива да се прекалява с честотата им наистина, но не всички деца са така. Има деца, жадни за информация, както казваше една майка за сина си "изпитва глад за знания". За тези деца се подбира натоварване според интересите и възможностите му да ги поеме. И за тях информацията е, както казва Мечо Пух.